Глава трета

В седем и трийсет сутринта десетки хиляди обитатели на Детройт и предградията му отдавна са будни и вече работят, докато други още са в леглото поради характера на работата си или пък просто защото така искат.

Ерика Трентън беше от вторите.

Лежеше полубудна в широкото френско легло, а копринените чаршафи гальовно се докосваха до стегнатото й младо тяло. Сънят я унасяше и тя едва ли щеше да се надигне през следващите два часа.

Полусънното състояние й пречеше да осъзнае собствените си мисли, но въпреки това тя мечтаеше… Мечтаеше за един мъж… мъж без самоличност, просто някаква неясна фигура, която възбужда сетивата й, след което я обладава здраво и силно… Ето пак!… Обладава я така, както съпругът й не го беше правил вече три седмици, а може би и месец!

Полюшвана от меките вълни на бавно отлитащия сън, Ерика лениво си помисли, че преди години нямаше навика да се излежава. Тогава, на родните Бахамски острови, тя често ставаше преди изгрев слънце и помагаше на баща си да изкара лодката в морето. После управляваше извънбордовия мотор, докато той хвърляше мрежите, а слънцето бавно се издигаше от вълните… Баща й обичаше на закуска да има прясна риба, а Ерика беше тази, която му я приготвяше. Но това беше преди пет години, преди брака й с Адам…

В първите месеци след сватбата, вече в Детройт, тя поддържаше този свой навик и винаги ставаше рано, за да приготви закуската на Адам. Той с апетит унищожаваше всичко и възторжено хвалеше вродената й дарба да приготвя изключително вкусно и най-обикновените блюда. Тя сама пожела да нямат постоянна домашна помощница и по тази причина времето й беше изцяло запълнено от домакинските задължения, особено когато Грег и Кърк — близнаците на Адам от първия му брак, които учеха в един пансион недалеч от Детройт, идваха да прекарат у дома почивните дни и ваканциите.

По онова време тя беше сериозно загрижена за отношението на момчетата към нея. Адам се беше развел с майка им през същата година, само няколко месеца преди срещата си с Ерика и началото на техния кратък, но бурен роман. Грег и Кърк обаче я приеха напълно безрезервно, дори, според нея и с благодарност, тъй като години наред рядко бяха получавали възможността да бъдат с някой от родителите си Адам винаги беше претрупан с работа, докато Франсин — майка им — пътуваше постоянно в чужбина. Впрочем тя продължаваше да си живее така и до днес. Пък и Ерика не беше кой знае колко по-възрастна от момчетата — тогава беше едва на двайсет и една, с цели осемнайсет години по-млада от Адам. Разбира се, изобщо не обръщаше внимание на голямата им разлика. Тази разлика беше същата и днес, но след изтичането на тези пет години тя вече започваше да й прави впечатление.

Очевидно една от причините за сегашното състояние на нещата беше фактът, че в началото на съвместния си живот двамата просто се разкъсваха от любов. Първият им бурен интимен контакт беше на Бахамите, на един залят от лунната светлина тих плаж. Ерика все още ясно си спомняте топлата, наситена с ухание на жасмин пролетна нощ, белия пясък и тихия шепот на вълните, палмите, потрепващи от лекия бриз, музиката, която долиташе от една грейнала със светлините си яхта в пристанището на Насо. Познаваха се едва от няколко дни. Адам беше дошъл на почивка в Лайфърд Кей с приятели, съвсем наскоро след развода си. Именно тези приятели го запознаха с Ерика в нощния клуб „Чарли-Чарли“ в Насо. На другия ден бяха непрекъснато заедно, продължиха да се виждат и през следващите.

Онази нощ не им беше първата на плажа, При предишните тя все някак си съумяваше да устои, но в края на краищата не издържа и безпомощно прошепна:

— Може да забременея…

— Ти ще се омъжиш за мен, така че това няма значение — беше й прошепнал в отговор Адам.

Тогава не забременя, но доста често през последвалите години й се искаше това да беше станало.

Така започна бурната им любов и сключеният месец по-късно брак не промени нищо. Любеха се страстно почти всяка нощ, често продължаваха и сутрин. Дори и след идването си в Детройт и въпреки ранното излизане на Адам, което, както Ерика бързо разбра, бе неразделна част от живота на високопоставените служители в автомобилостроенето, те запазиха този ритъм.

Но постепенно с течение на времето страстта на Адам започна да намалява. Ерика не беше изненадана, защото знаеше, че нито единият, нито другият би бил в състояние да поддържа до безкрайност това бясно темпо. Но беше изненадана от факта, че това се случи толкова скоро и толкова изведнъж. Разочарованието й се подсилваше от липсата на каквито и да било странични ангажименти. Грег и Кърк вече рядко си идваха у дома, тъй като бяха напуснали Мичиган — Грег записа медицина в Колумбийския университет, а Кърк — журналистика в университета на Оклахома.

Продължаваше да се люшка върху лепкавите вълни на дрямката… Цялата къща, намираща се в северната част на Бърмингам7, близо до Куортън Лейк, гънеше в сънна тишина… Адам отдавна го нямаше. Както всички отговорни служители в бранша, в седем и половина той вече седеше зад бюрото си, отхвърляйки доста задачи още преди сътрудниците му да са приспи нали. Както винаги бе станал навреме, за да направи утринната си гимнастика, да потича десетина минути, а след душа да си приготви и закуската. Ерика престана да се грижи за това, след като един ден Адам откровено й каза, че се бави прекалено много. Той вече отдавна не се радваше на краткия четвърт час, който прекарваха заедно около масата. Вместо това нетърпеливо сумтеше и бързаше да излезе. Една сутрин не издържа и направо й каза:

— Няма нужда да ставаш, скъпа… Сам ще си приготвя закуската.

Същото се повтори и на следващата сутрин, и на по-следващата. Постепенно свикнаха с това, макар че Ерика се почувствува потисната и още съжаляваше, че денят му започва без нея, че фантастичните й измишльотини за закуска, добре подредената маса и собственото й присъствие вече не радват съпруга й, а по-скоро го дразнят.

Сега й се струваше, че съчетанието между нарастващото безразличие на Адам у дома и пълното му отдаване на служебните ангажименти става все по-обезпокоително. Започна да се дразни от грижите, които той проявяваше за нея — например от факта, че скача още при първия звук на будилника, за да не я събуди, макар че не много отдавна при същия този звук двамата инстинктивно посягаха един към друг и се любеха с непозната през нощта сладост. След това, останала без дъх и с разтуптяно сърце, Ерика безсилно се отпущаше в леглото, а Адам прошепваше:

— Нима има по-добър начин да се започне денят?

Отдавна вече не беше така. Изобщо забравиха за утринната любов, а и вечер тя ги спохождаше все по-рядко. Сутрин приличаха на двама непознати — толкова малко контактуваха помежду си. Веднага щом се събудеше, Адам скачаше от леглото и след забързано изпълнение на обичайните си упражнения излизаше.

Тази сутрин го чу да се движи долу в банята и се запита дали пък да не наруши установения порядък и да стане с него. После си спомни, че сутрин той има едно-единствено желание — всичко да става бързо и стегнато, както се действува в неговия отдел за планиране, занимаващ се със създаването на нови прототипи коли. (Последният носеше названието „Орион“ и съвсем наскоро щеше да бъде внедрен в серийно производство.) А с тази негова проклета ефикасност, която се проявяваше във всичко, Адам беше в състояние да приготви закуската не по-бавно от нея независимо дали щеше да е за един човек или за половин дузина гости. Вече го беше правил. Въпреки това тя продължи да се пита дали не трябва да стане. Разбра, че е късно, когато отвън долетя шумът от двигателя на колата му.

„Къде изчезнаха всички цветя…“

Къде изчезна любовта, къде изчезна щастието на Адам и Ерика Трентън — толкова млади и доскоро толкова силно влюбени? Къде, къде?

Ерика отново потъна в дебрите на съня.



Събуди се късно. Лъчите на бледото есенно слънце все пак успяваха да проникнат през прорезите на спуснатите щори. От долния етаж долиташе свистенето на включена прахосмукачка и Ерика с облекчение разбра, че мисис Гуч — жената, която идваше да им чисти два пъти седмично — си е отворила сама и вече работи. Това означаваше, че днес Ерика няма да има никакви грижи за, къщата, макар че напоследък тя изобщо не й отделяше необходимото внимание.

До леглото лежеше сутрешният вестник. Понякога Адам го оставяше у дома. С разпиляна по раменете руса коса, Ерика се намести върху възглавниците и го разгърна.

Значителна част от първата страница беше отделена на нападките на Емерсън Вейл срещу автомобилната промишленост. Тя хвърли бегъл поглед върху репортажа и макар че някога сама бе изпитвала желание да напада света на автомобилите, не усети никакво любопитство. Никога не беше хранила особена симпатия към този свят, въпреки че през първите години от живота си в Детройт се опита да прояви някакъв интерес от уважение към Адам. Скоро обаче я отблъснаха характерните за хората от този бранш тотално отдаване на работата и липсата на интерес към другите неща от живота. Бащата на Ерика — командир на самолет от гражданската авиация, беше отличен пилот, но слезеше ли от кабината на реактивния лайнер на „Айланд Еъруейс“, той веднага преставаше да мисли за служебните си задължения. Беше човек, отдаден на семейството си, обичаше да лови риба, да се занимава с дърводелство, да чете, да подръпва струните на китарата или пък просто да си поседи на слънце. Ерика беше сигурна, че дори след толкова години брак нейните родители прекарват заедно доста повече време, отколкото тя и Адам.

Съвсем ясно помнеше думите на баща си, когато му съобщи, че се омъжва за Адам.

— Винаги си била самостоятелно момиче — каза й той. — Не възразявам срещу решението ти, тъй като зная, че това няма да промени нищо, а пък аз предпочитам да си заминеш с благословията ми вместо без нея. С течение на времето може би ще свикна с мисълта, че имам зет, с когото сме почти връстници. Той е достоен човек и ми Харесва. Но искам да те предупредя: Адам е зареден с амбиция, а ти все още не знаеш какво означава това, особено там, в Детройт. Ако някога имате неприятности, причина за тях ще бъде именно амбицията.

От време на време Ерика си спомняше тези думи и не преставаше да се Удивлява на бащината проницателност.

Мислите й се върнаха към вестника, откъдето я гледаше самодоволната физиономия на Емерсън Вейл. Дали този младолик критикар на всичко, свързано с автомобилите, е и добър любовник? Сигурно не е. Беше слушала някъде, че в живота му няма жени, но няма и мъже, въпреки многократните опити да го изкарат педераст. По всичко изглежда, че тоя град е пълен със скапани импотентни мъже! Тя апатично прелисти страниците.

Новините от чужбина бяха скучни. И днес светът изглеждаше объркан точно толкова, колкото и вчера. Клюкарската хроника както обикновено предъвкваше най-високопоставените личности в света на автомобилите — семейство Форд дали прием в чест на някаква италианска принцеса, семейство Рош заминали за Ню Йорк, Таунсендови посетили концерт на филхармонията, а Шапенови отишли на лов за диви патици в Северна Дакота. На другата страница беше рубриката за жени на Ан Ландърс и Ерика се зае да съчинява писмо до нея:

„Моят проблем, Ан; е проблемът на хиляди омъжени жени. За него разказват вицове, измисляни от хора, на които това никога не се е случвало. Истината е проста — казвам ти го като жена на жена, — не ми достига секс. Напоследък не съм имала…“

Ерика смачка вестника с гневни и нетърпеливи движения, после отметна завивките. Стана и отиде до прозореца. Задърпа нервно шнура на щорите и стаята бавно се изпълни с ярката слънчева светлина. Потърси с поглед кафявата чанта от крокодилска кожа, с която беше излизала предния ден. Откри я на тоалетната масичка и я разтвори. Нервно разрови намиращите се вътре обичайни женски принадлежности и накрая откри това, което търсеше — малък бележник с кожени корици. Прелиствайки страниците му, тя се насочи към телефона, поставен до леглото, от страната на Адам.

С бързи движения набра номера, сякаш за да избегне обземащото я колебание. Забеляза, че ръката й трепери, и се облегна на леглото. В слушалката прозвуча ясен женски глас:

— Резервни части и лагери — Детройт.

Ерика назова името, което беше записала в тефтерчето си толкова нечетливо, че едва ли някой друг би могъл да го прочете.

— В кой отдел работи?

— Мисля, че в търговския.

— Момент, моля.

Отдолу продължаваше да долита свистенето на прахосмукачката — значи мисис Гуч едва ли ще чуе нещо от разговора й.

В слушалката нещо прещрака. Гласът насреща беше мъжки, но не този, който и трябваше. Отново повтори нечетливо записаното име.

— Тук е, разбира се — отвърна мъжът и извика малко встрани от мембраната: — Оли, търсят те на телефона!

Отвърна му някакъв глас, който миг по-късно се разнесе вече по-ясно в слушалката:

— Да, моля.

— Обажда се Ерика — проговори тя, след което малко несигурно добави: — Скоро се виждахме…

— Да, да, разбира се. Къде си?

— У дома.

— Дай си номера!

Тя му го продиктува.

— Сега затвори. След малко аз ще ти се обадя.

Ерика постави слушалката и нервно зачака. Не знаеше дали трябва да отговори, когато се позвъни. Но отговори още при първото позвъняване.

— Здрасти, маце!

— Здравей.

— Специалните разговори ги провеждам по специални телефони, нали разбираш?

— Разбирам.

— Отдавна не сме се виждали.

— Наистина.

Пауза.

— И как така се сети за мен, маце?

— Ами… помислих си, че можем да се видим…

— За какво?

— Да пием по нещо, може би…

— Последния път пихме, не помниш ли? Цял следобед киснахме в онзи скапан бар „Куинсуей Ин“!

— Зная, но…

— И предишния път пак правихме същото…

— Но нали тогава се запознахме!

— Истина е! Няма нужда да, ми напомняш… Спазвам правилата и зная, че първия път си е изцяло за мадамата… Не възразявам. Но при втората среща един мъж очаква нещо повече от това да виси цял следобед из кръчмите и да си запълва времето с празни лафове. Ето защо те питам, какво имаш предвид сега?

— Мислех си… ако можем да поговорим, ще ти обясня…

— Няма да стане!

Ръката й със слушалката отмаля. Какво прави тя, господи! Защо изобщо разговаря с този тип? Няма ли други мъже?… А къде са те?

Мембраната в ръката й затрептя.

— Там ли си още, маце?

Тя долепи слушалката до ухото си.

— Да, тук съм.

— Слушай, ще те питам нещо… Май искаш да си легнем, а?

В очите й бликнаха сълзи на унижение и отвращение от самата себе си.

— Да — отвърна тя. — Точно това искам!

— Сигурна ли си?

Велики боже! Клетвена декларация ли иска тоя?! Дали и други жени се отчайват дотолкова, че да преглъщат подобни унижения?… Вероятно има и такива…

— Сигурна съм — едва чуто проговори тя.

— Чудесно, бебчо! Какво ще кажеш, ако се мушнем в легълцето идущата сряда?

— Мислех си, че може по-скоро…

Идущата сряда беше след цяла седмица.

— Съжалявам, маце, но няма начин. След един час тръгвам за Кливланд… В командировка за пет дни. — Гласът отсреща се изкикоти: — Трябва да зарадвам и кукличките на Охайо, нали?

Ерика се насили да отвърне на смеха:

— Ти май доста си похойкваш!

— Направо ще се сбъркаш, ако взема да ти разправям!

„Положително — помисли си тя. — Едва ли вече нещо ще може да му учуди.“

— Ще ти се обадя веднага след като се върна. — Нова пауза, после: — Ще бъдеш ли в ред идущата сряда? Знаеш какво имам предвид…

Търпението на Ерика се изчерпа и тя рязко отвърна:

— Разбира се, че зная! Нима ме мислиш за толкова тъпа?

— Ще се изненадаш, ако ти кажа колко много мацета изобщо не мислят по този въпрос!

Наблюдаваше цялата сцена отстрани с една далечна част на съзнанието си. Дали тоя тип някога се е опитвал да достави удоволствие на жената до себе си, вместо да я прави на парцал?…

— Трябва да бягам, бебчо! Обратно в солните рудници! Нали знаеш — нов ден, нов долар!

— Довиждане — каза Ерика.

— Чао.

Тя остави слушалката и скри лице в ръцете си. Плака, докато дългите й чувствителни пръсти подгизнаха от горчивите сълзи.



По-късно, вече в банята, където се опита да прикрие с помощта на водата и грима пораженията от дългия плач, тя изведнъж си помисли: „Трябва да има изход от това положение! Просто трябва!“ Не е необходимо да чака цяла седмица. Изходът е в ръцете на Адам, макар че той никога няма да го узнае. Ако в една от следващите седем нощи той я пожелае така, както може и трябва всеки съпруг, тя ще се успокои, ще забрави унизителната одевешна уговорка и ще съумее някак си да постави под контрол желанията на своето тяло. Винаги е искала да обича и да бъде обичана, да бъде нужна някому. А тя все още обичаше Адам. Затвори очи и си припомни началото — тогава, когато той също я обичаше и имаше нужда от нея…

Ще му помогне, реши Ерика. Довечера, а ако трябва и всички останали вечери, тя ще бъде неудържимо привлекателна, с измити ухайни коси, с дискретния мирис на мускусов парфюм, който, казват, събуждал мъжките страсти, ще облече най-съблазнителната си нощница… Стоп! Трябва да си купи нова нощница! Още днес, още тази сутрин, сега! Ще я купи в Бърмингам!

Тя припряно започна да се облича.

Загрузка...