Колела

Глава двайсет и седма

Идеята на Ханк Крайсъл за производство и износ на ръчна зърномелачка не получи подкрепа.

Това решение на дирекционния съвет по производствените въпроси се съдържаше в докладната записка, която Илрой Брейтуейт — председател на този съвет — донесе лично и хвърли върху бюрото на Адам.

— Съжалявам — каза Сребърната лисица. — Ти държеше на този проект, а успя да запалиш и мен. Бяхме далеч нелоша компания, тъй като на наша страна беше и президентът!

Новината не беше неочаквана. Президентът беше известен като човек с широки и либерални разбирания, но въпреки това в някои редки случаи прибягваше до авторитарни решения. Очевидно този не беше от тях.

По-късно Адам разбра, че главна причина за отхвърляне на идеята е била съпротивата на първия вицепрезидент Хюб Хюитсън, който успял да наложи своето мнение на останалите двама членове на съвета — президента и председателя на дирекционния съвет.

Хюитсън се придържал към тезата, че компанията има за своя основна задача производството на леки и товарни автомобили и след като филиалът за селскостопанска техника се съмнява в рентабилността на тази зърномелачка, те нямат никакво право да й дават зелена улица, изхождайки единствено от алтруистичните си подбуди. И без нея компанията изпитва немалко затруднения при страничната си дейност и само с цената на огромни усилия успява да се справи с натиска на обществеността й законодателните власти, които настояват за по-голяма безопасност, по-малко замърсяване на околната среда, повече работни места за хора с ниска квалификация и още куп подобни неща.

В резултат на всичко това съветът стигнал до следното заключение: ние не сме филантропично дpyжecтвo, а частна компания, чиято главна задача е да осигурява печалба на своите акционери.

След кратко обсъждане президентът се присъединил към мнението на Хюб Хюитстън, и, оказал се сам, председателят на дирекционния съвет бил принуден да отстъпи.

— Някой от нас ще трябва да уведоми твоя приятел Крайсъл — заключи Сребърната лисица, — и мисля, че това трябва Да направиш ти.

Ханк Крайсъл прие новината с философско примирение.

— Знаех си, че нямам кой знае какви шансове — промърмори в слушалката той. — Но благодаря, все пак…

— И какво възнамерявате да правите? — заинтересува се Адам.

— Ще се опитам да привлека капитали от други места — прояви своя оптимизъм производителят на части, но Адам знаеше, че това едва ли ще му се удаде Поне не тук, в Детройт.

Същата вечер той предаде на Ерика решението на съвета.

— Разочарована съм — каза тя. — Тази мечта на Ханк съвсем не беше толкова лоша… Освен това той самият ми харесва. Е, поне направи опит да му помогнеш…

В добро разположение на духа, Ерика явно се опитваше да намери общ език с него. Вече две седмици бяха изминали от нейното злополучно задържане в полицията, но отношенията им продължаваха да бъдат неизяснени, а бъдещето им — несигурно, помисли си Адам.

В деня след неприятното събитие Ерика му каза:

— Ако държиш да задаваш въпроси, аз ще се опитам да отговарям, въпреки че нямам желание. Но преди да си започнал, ще ти кажа само едно — най-много съжалявам, че и ти беше замесен. Ако се опасяваш, че мога отново да направя подобно нещо, мога да те успокоя. Заклевам се, че това няма да се повтори, докато съм жива!

Той знаеше, че е искрена и въпросът може да бъде приключен. Ето защо реши да й разкаже за предложението на Пърс Стайвесънт и за собственото си сериозно отношение към него.

— В случай че приема, ще трябва да се преместим в Сан Франциско — приключи той.

Ерика го изгледа с недоверие:

— Мислиш да напуснеш автомобилната промишленост?

Усетил изненадваща лекота в душата си, Адам се разсмя:

— Ако не го направя, ще продължавам да имам затруднения с разпределението на времето си.

— Искаш да кажеш, че ще направиш това заради мен?

— Може би заради двама ни — тихо отвърна той.

Смаяна, Ерика едва съумя да поклати глава и разговорът им спря дотук. Но на другия ден Адам все пак позвъни на Пърс, за да му съобщи, че все още се интересува от предложението, но няма да може да отлети за Западното крайбрежие преди септември, когато беше насрочен дебютът на ориона. Сър Пърсивал прие да изчака още един месец.

Друго важно събитие от този период беше фактът, че приела предложението на Адам, Ерика се завърна в общата спалня. Дори отново започнаха да се любят, макар и да усещаха, че все още са далеч от пълното отдаване, на което някога се бяха наслаждавали. Липсваше им някаква неизвестна, но важна съставна част. Никой от тях не можеше да каже коя точно е тя, но и двамата бяха сигурни в едно — за момента бракът им се нуждаеше преди всичко от търпение.

Адам се надяваше, че за всичко това ще поговорят на спокойствие далеч от Детройт — предстоеше им пътуване до Таладега, щата Алабама, където в продължение на два дни щяха да наблюдават състезанието на коли — серийно производство.