Корабът на чумата

11.

Хеликоптерите с папараци се въртяха над снежнобялата тента, издигната върху безукорно подстриганите морави на имение в Бевърли хилс. Тентата бе поне два пъти по-голяма от близкия лазурносин басейн с олимпийски размери. Когато се появи полицейският „Бел джет рейнджър“ на област Лос Анджелис, двата наети хеликоптера се подчиниха на заповедите му и бързо се оттеглиха, преди полицаите да успеят да запишат номерата на опашките им и да ги глобят за проникване в забранена зона. Пилотите не възнамеряваха да рискуват да ги арестуват, независимо от подкупите и ругатните на фотографите.

Високопоставените гости под тентата бяха свикнали с подобни набези и не обърнаха внимание на разигралата се драма. Звукът от хеликоптерите замря и разговорите се възобновиха. Оркестърът, разположен на издигната в ъгъла на тентата естрада, засвири, а красиви млади момичета, издокарани в миниатюрни бански, се разлудуваха около басейна.

Сградата, която се издигаше сред огромния двор, беше вила в средиземноморски стил, разположена на около хиляда квадратни метра, с отделна къща за гости, два пъти по-голяма от средния американски дом. Подземният гараж побираше двадесет коли. Два имота с постройки за по няколко милиона долара бяха купени и сравнени със земята, за да дадат на новите собственици онова, което искаха, а работниците се бяха трудили усърдно в продължение на три години да построят ограденото с висока стена имение. В този град, свикнал с крещящи прояви на богатство, имението бе взело акъла на доста хора.

Собствениците бяха Томас и Хайди Северънс. Не бяха актьори, нито фактори във филмовата индустрия, макар че Том бе работил като шеф на студио няколко години. Бяха наследници и попечители на наследството на покойния доктор Лайдъл Купър, основателя на „Отговорните“. Сега те оглавяваха нарастващата група. Парите за строежа на къщата, която служеше и като главен щаб на групата, бяха дошли от дарители от целия свят, като по-голямата част бе събрана от холивудския елит, непрестанно увеличаващ броя на членовете.

Том Северънс бе сред първите, които осъзнаха гениалността на бестселъра на доктор Купър „Размножаваме се до смърт“, и бе потърсил автора, за да му помогне да разпространи учението си по света. Том намери сродна душа в дъщерята на Купър, Хайди. Ожениха се след двумесечна връзка, а безкрайната им енергия превърна „Отговорните“ в световния феномен, който представляваха днес. След смъртта на доктора и по негово желание оглавиха групата и продължиха работата му. Чарът им привличаше многобройни последователи от развлекателната индустрия и когато спечелилата „Оскар“ актриса Дона Скай призна пред света, че е член на групата от години, популярността им излетя до небето.

Том Северънс беше висок метър и осемдесет, а подчертаното от пластичната хирургия лице му придаваше внушителен вид. Беше на петдесет и три години, но пясъчнорусата му коса не бе оредяла, а очите му не бяха изгубили блясъка си. Кремавото ленено сако, което носеше, бе доста широко за фигурата му, но вместо да загрози стегнатото му от упражнения тяло, го правеше да изглежда още по-мускулест. Когато се засмееше, а той го правеше често, белите му зъби се открояваха на фона на тъмния тен.

Хайди стоеше до него. Само една-две години по-млада от Том, тя изглеждаше в края на тридесетте. Беше типичното калифорнийско момиче с идеално изрусена коса, искрящи сини очи и фигура на професионална спортистка. Шията й беше най-привлекателната й черта, дълга и изящна, и тя я подчертаваше с големи деколтета и огърлици от най-качествени диаманти.

Поотделно Том и Хайди бяха привлекателни. Заедно представляваха зашеметяваща двойка и не бе чудно, че вечно бяха център на вниманието. Това се виждаше особено ясно сега, на празненството на „Отговорните“ в чест на отварянето на новия им щаб.

— Поздравления, Том — каза прочут режисьор, като се приближи към тях и целуна Хайди по бузата. — И за теб, Хайди. Трябва да се гордеете. Знам, че и доктор Купър би се гордял с вас — режисьорът изрече името с безкрайна почтителност. — Бъдещите поколения ще гледат на този център като на мястото, където тъмните сили на пренаселването най-после бяха изтикани назад.

— Това ще е лъч надежда за света — отговори Хайди Северънс. — Както баща ми ни учеше, началото на борбата ще е най-трудното. Но когато учението ни се разпространи и хората започнат да разбират смисъла му, нашият начин на живот ще бъде оценен като отговорен.

— В „Поколения“ четох за намаляващия брой раждания в селата около новата ни клиника в Сиера Леоне — продължи режисьорът.

„Поколения“ беше списанието на групата, което излизаше два пъти годишно. Северънс кимна.

— Построихме я далеч от местата, където християнските мисионери и мюсюлманските проповедници са покварили хората с лъжите си, и се справяме по-добре, отколкото се надявахме. Помагаме на селяните да разберат, че предотвратяването на нежеланите бременности повишава стандарта им на живот повече от благотворителните дарения.

— В статията не пише дали обясняваме как животът ни се влияе от външна намеса и как можем да се борим с нея.

Том поклати глава.

— Фактът, че в успоредна на нашата галактика съществува друга цивилизация, е нещо, с което те още не могат да се справят. Философията си ще разясняваме по-късно. Засега сме доволни, че поне намалихме броя на ражданията.

Режисьорът прие логиката му и махна на двойката с чашата си. После изчезна в тълпата и даде възможност на останалите да поздравят семейство Северънс.

— Той е добър човек — прошепна Хайди на мъжа си.

— Последният му филм докара над двеста милиона, но даренията му през изминалата година спаднаха с пет процента.

— Ще поговоря с Тамара.

Тамара беше новата съпруга трофей на режисьора и едно от протежетата на Хайди.

Том не я чу, а бръкна в джоба на сакото си, за да извади вибриращия мобифон. Отвори го, каза името си и слуша в продължение на минута, без лицето му да промени изражението си.

— Благодаря — каза той и затвори.

Погледна Хайди, чиито блестящи очи и широка усмивка искряха повече от единадесеткаратовия диамант на шията й.

— Беше Ковач — тихо каза Том, за да не го чуе друг. — Товарен кораб тъкмо съобщил, че открил зловеща развалина в Индийския океан.

— О, Господи!

— Била идентифицирана като „Златна зора“. Хайди вдигна ръка към врата си, а лицето й се изчерви.

— Нямало оцелели.

Усмивката й се разшири и тя възкликна доволно:

— Това е чудесно. Просто чудесно.

Том изглеждаше като човек свалил огромно бреме от раменете си.

— Няколко седмици, скъпа, и всичко, за което ние и баща ти работихме, ще се осъществи. Светът ще се роди отново и този път няма да прецакаме работата.

— Да, ще се роди отново с нашия образ — добави тя, като го хвана за ръката.

Въобще не се замисли за нещастните седемстотин осемдесет и трима мъже, жени и деца, които бяха загинали на пътническия кораб. При това много от тях бяха членове на организацията й. Но знаеше, че броят смъртни случаи тепърва щеше да се увеличава.