Корабът на чумата

34.

— Агенти на ФБР са нахлули в имението в Бевърли хилс — извика Том Северънс с разтреперан глас, влизайки в подземния апартамент на Лайдъл Купър.

Купър, който лежеше на канапето, бързо се надигна.

— Какво са направили?

— ФБР е в къщата ми, в щаба ни — повтори Северънс. — От няколко минути. Секретарката успя да ми звънне по сателитния телефон. Имали съдебна заповед за претърсване и конфискация на всичките ни финансови документи, както и на списъците с членовете. Освен това имали заповед да арестуват мен и Сюзън по подозрения в данъчни измами. Слава богу, Сюзън е със сестра си във вилата ни в Биг Беър, но е само въпрос на време да я намерят. Какво ще правим? По петите ни са, Лайдъл. Знаят всичко.

— Успокой се! Не знаят нищо. ФБР използва гестаповска тактика, за да ни сплаши. Ако знаеха за плана, щяха да арестуват всички в Калифорния, да координират действията си с турските власти и да ни нападнат тук.

— Всичко се разпада, усещам го — възрази Северънс, като се отпусна тежко на стола и зарови глава в ръцете си.

— Стегни се. Няма нищо страшно.

— Лесно ти е да го кажеш — отвърна Северънс кисело като раздразнено дете. — Теб не те преследват. Ще изчезнеш в сенките, а аз ще опера пешкира.

— По дяволите, Том, послушай ме. ФБР няма представа какво се опитваме да постигнем. Възможно е да имат подозрения, че планираме нещо, но не знаят какво. Просто опипват почвата, нали така се казва? Използват съдебна заповед за конфискация на документите ни с надеждата да открият нещо уличаващо. Ние с теб знаем, че няма да намерят нищо такова. От самото начало внимавахме документацията ни да е в ред. Организацията ни е непечеливша, затова не плащаме данъци, но редовно попълваме декларации за данъчните. Вие сте плащали личните си данъци, нали?

— Разбира се.

— Тогава престани да се тревожиш. В къщата няма нищо, което би могло да ги доведе тук. Могат да надушат нещо на Филипините, но ще обясним, че сме имали там клиника за семейно планиране. Затворили сме я, защото не е привличала никакви посетители. На Филипините има силно католическо влияние, така че няма да прозвучи странно.

— Но помисли в какъв момент ни атакуват. Непосредствено преди пускането на вируса.

— Просто съвпадение.

— Мислех, че не вярваш в съвпадения.

— Не вярвам, но в този случай съм сигурен. ФБР не знае нищо, Том. Повярвай ми.

Изражението на Том Северънс не се промени, затова Купър продължи:

— Слушай сега. Ето как ще постъпим. Ще дадеш изявление за пресата, в което ще настояваш да свалят тези абсурдни обвинения и ще определиш действията на ФБР като нарушение на личните ти и граждански права. Това е неоправдан тормоз и вече се готвиш да заведеш дело срещу Министерството на правосъдието. Знаеш за какво говоря. Хеликоптерът за персонала е още на острова. Аз ще отида в Измир, където ни чака самолетът. Кажи на Хайди да изчезва от Калифорния. Ще се видя с нея и сестра й във Финикс и ще ги доведа тук. Не сме планирали да се нанесем в бункера, докато вирусът не започне да се проявява, но няколко месеца повече няма да ни уморят. А след като всичко приключи, гарантирам ти, че последното нещо, с което правителството ще се занимава, са обвиненията срещу теб.

— А какво ще правим относно пускането на вируса?

— Това е задача, която оставям на теб — отговори Купър, като прекоси стаята и сложи разкривената си длан на рамото на Северънс. — Всичко ще е наред, Том. Твоят Зелимир Ковач ще елиминира човека, убил Зак Реймънд на „Златно небе“, а след няколко часа всичките ни екипи ще заемат позиция, готови да задействат плана. Стигнахме далеч, Том. Това е нашият миг. Не позволявай нещо толкова абсурдно като перченето на ФБР да те тревожи. Ясно ли е? Дори да конфискуват къщата и всичко в нея, движението ни вече ще е постигнало най-великия си успех. Не могат да ни отнемат това и определено не могат да ни спрат.

Северънс погледна тъста си. Понякога му се струваше странно да вижда лицето на човек на средна възраст, а да знае, че говори със старец на осемдесет години. Лайдъл бе за него много повече от тъст. Бе негов учител, наставник и движеща сила на всичките му успехи. Купър се бе оттеглил на върха на кариерата си, за да защити създаденото. Беше се лишил от самоличността си, за да стигнат дотук.

Никога преди не се беше съмнявал в него и макар да го притесняваха черни мисли, реши да се довери на приятелството им повече, отколкото на инстинктите си. Северънс се надигна и потупа нежно ръката на Купър.

— Съжалявам. Поставих страховете си над целта ни. Какво значение има дали ще ме арестуват? Вирусът ще бъде пуснат и ще се разпространи по целия свят. Пренаселването ще приключи и както си казвал безброй пъти, човечеството ще навлезе в нова Златна епоха.

— След време ще гледат на нас като на герои. Ще ни издигнат паметници, задето сме имали смелостта да намерим най-хуманното разрешение на проблемите.

— Чудиш ли се понякога дали няма да ни намразят, че сме лишили толкова много хора от потомство?

— Да, някои хора ще ни мразят, но като цяло човечеството ще осъзнае, че тази драстична промяна е необходима. Вече започват да се усещат заради глобалното затопляне. Нещата не могат да продължават както досега. А дали имаме право да извършим всичко това? — попита Купър с блеснали очи. — Да, имаме, защото сме рационални, а не примитивно емоционални. Просто сме прави. Няма алтернатива. Чудя се дали Джонатан Суифт наистина е проявил сарказъм, когато през 1729 година е написал „Скромно предложение“. Видял, че Англия е претъпкана с бездомни гамени, които щели да съсипят страната, и предложил хората да изядат децата и така да решат проблема. Осемдесет години по-късно Томас Малтус публикувал прочутото си есе върху нарастването на населението. Той настоявал за „морални ограничения“, т.е. за доброволно въздържане от секс, за да се намали броят на децата. Разбира се, това никога не би свършило работа. Дори сега, след десетилетия достъпни мерки за предпазване от бременност, човечеството непрестанно нараства. Аз казах, че е нужна промяна, но никой не ме послуша. Затова да вървят по дяволите. След като не могат да овладеят инстинкта си да се размножават, аз ще се поддам на инстинкта си за самозащита и ще спася планетата, като премахна половината от следващото поколение. — Гласът на Купър се извиси развълнувано. — И трябва ли наистина да се тревожим дали огромната маса невежи ни мрази? Ако са толкова тъпи да не могат да разберат, че се самоунищожават, какво значение има за нас мнението им? Ние сме като овчарско куче, насочващо стадото. Мислиш ли, че кучето се притеснява какво мислят за него овцете? Не, Том, то знае как стоят нещата. Ние също.