Корабът на чумата

37.

— Това е Макс! — извика Хали, приковал очи в пазачите, които измъкнаха облечена в сребрист костюм фигура от тръбата.

Хуан се завъртя и впери очи в Джордж Адамс.

— Ето ти краен случай. Да вървим!

Гомес включи хеликоптерчето на автопилот и го остави да кръжи над острова и да продължи наблюдението. Щеше да продължи така, докато някой поемеше контрола над него или горивото му се изчерпеше. Пилотът насочи камерата към кея и каза:

— По седлата.

Кабрило излетя от стаята и се втурна към стълбите с такава бързина, че дългокракият Адамс едва успяваше да го следва. Устните на Хуан бяха присвити в тънка линия, но тялото му бе спокойно и отпуснато. Носеше черни командоски одежди, а на единия му ръкав бе пришит плосък монитор. На хълбоците му висяха два кобура, на гърба — още два. Тъй като стабилността на хеликоптера бе под въпрос, не възнамеряваше да рискува живота на още някой от екипажа си, затова се въоръжи солидно. В джобовете му бяха прибрани четири пълнителя за автомата „Хеклер и Кох“, който вече го чакаше в машината.

— Чудя се как ли е успял — каза Джордж.

— Непрекъснато ви повтарям, че Макс е хитро копеле — гордо отвърна Хуан и включи радиостанцията си. — Отдел комуникации. Чувате ли ме?

— Тук сме — отговори Хали.

— Чудесно. Оръжейник и кормчия, чувате ли ме? Мъжът и жената, които отговаряха за управлението на кораба и арсенала, отговориха незабавно.

— Оръжейник, искам да поемеш контрол над малкия хеликоптер и да включиш лазерния прицел. Ще използвам камерата на птичето, за да закова пазачите ни. Когато ги осветя, открий огън.

Оръжейната система на „Орегон“ не отстъпваше на компютрите на борда на военен кораб. Малкият лазер на хеликоптерчето осветяваше мишената, компютърът автоматично изчисляваше точните й координати, повдигаше или снижаваше двадесет и един милиметровото оръдие и откриваше огън.

— Трябва да се доближим до острова.

Хуан активира панела на ръкава си. Видя проснатия на кея Макс. Беше въпрос само на няколко минути да го метнат в каросерията на пикапа и да го откарат обратно в бункера.

„Орегон“ пореше вълните с висока скорост. Вятърът на палубата бе като ураган. Кабрило и Джордж се втурнаха към хеликоптера. Механиците държаха вратата на Адамс отворена. Другата бе свалена. Джордж включи двигателя и перката се завъртя. Едва тогава пилотът сложи слушалките си и закопча предпазния колан.

— Кормчия, тук е Гомес. Готови сме да полетим. Намали.

Двигателите на „Орегон“ незабавно затихнаха. Повечето кораби с неговия размер се нуждаеха от километри, за да спрат, но революционната спирачна система на „Орегон“ му осигуряваше гъвкавостта на спортна кола.

Когато електронният ветрометър, монтиран на платформата, показа, че скоростта на вятъра бе спаднала до тридесет километра в час, Джордж вдигна хеликоптера от палубата.

— Във въздуха сме — съобщи той по радиото.

Двигателите отново заръмжаха и „Орегон“ се понесе напред. Маневрата бе изчислена толкова точно, че загубиха по-малко от минута.

— Чудесна работа — похвали го Хуан.

— Твърдят, че практиката води до съвършенство. Разбира се, аз лично винаги съм смятал, че не вреди да си идеален още в самото начало.

Кабрило се ухили.

— Скромност, името ти е Гомес.

— Председателю, говори оръжейник. Според компютъра оръдието ще е в обсег след осем минути.

— Изстреляй няколко залпа напосоки — нареди Хуан. — Искам Макс да знае, че кавалерията пристига. Кога ще сме там? — обърна се той към Джордж.

— Не знам съвсем точно. Може би след пет минути. Хуан беше синхронизирал дигиталния си часовник с брояча за орбиталната балистична ракета. Разполагаше с петдесет и пет минути да спаси Макс и да изведе „Орегон“ от опасната зона.

— Стани — излая англичанинът.

Макс отказа да се подчини и той го срита в хълбока. Хенли вдигна ръце.

— Спокойно, момчета. Пипнахте ме. Няма къде да отида. Оставете ме да сваля резервоара и да съблека костюма.

Макс осъзна, че не трябваше да излиза на повърхността. С костюма и тежестта на резервоара щеше да потъне като камък.

Нещо в морето привлече вниманието му. Той присви очи срещу залязващото слънце и видя малко бяло кълбо. После още едно и още едно. Ако ловец се загуби в гората, международният сигнал е да изстреля три куршума, за да привлече издирващите го. Сигналните ракети сега не идваха от потъващ кораб. Хуан искаше да му каже, че „Орегон“ е тук, за да го спаси. Не бе спрял да се надява, затова не се изненада много, но положи сериозни усилия да скрие доволната си усмивка.

Свали бавно тежкия резервоар и започна да съблича съдрания защитен костюм. По-голямата част от предницата му все още си беше сребърна, но гърбът бе почернял от саждите и жегата.

Един от охранителите докладва по радиостанцията и очевидно получи заповеди от началника си.

— Найджъл, господин Северънс иска веднага да види този тип. Ще отворят външните врати за нас — съобщи пазачът на колегата си, после сръга Макс с автомата. — Мърдай.

Макс пристъпи колебливо и се срина на кея.

— Не мога да продължа. Кракът ми е схванат от пълзенето. Дори не го усещам.

Той стисна коляното си с театралния жест на футболист, който се опитва да изкрънка от съдията дузпа.

Охранителят на име Найджъл изстреля куршум на сантиметри от главата на Макс.

— Само да ти покажа какво ще ти се случи — каза той грубо. — Обзалагам се, че вече не си толкова зле, нали?

Макс схвана намека и се надигна. Закуца пред тях към брега, но когато забави крачка, го халосаха в гърба.

Внезапно черният „Робинсън“ изтрещя над главите им и се спусна над кея като хищна птица. Джордж насочи носа надолу и перките заплющяха на няколко метра от тях. Макс вече лежеше по корем, съборен от удара в гърба, и пазачите светкавично се присъединиха към него.

Стрелците в наблюдателниците по скалите откриха огън, но Адамс затанцува с хеликоптера като боксьор, избягващ удар. Пазачите очевидно не разполагаха с трасиращи куршуми, затова не можеха да го уцелят.

— Трябва да изчакаме да го изведат от плажа — каза Хуан. — Ще ни убият с този кръстосан огън.

Сенките се сгъстяваха и единственият начин да забележиш пазачите, патрулиращи по плажа, бе огънят от автоматичните им оръжия. На кея пазачите сграбчиха Макс за ръцете и го повлякоха към брега. Имаха доверие на другарите си, че ще задържат хеликоптера далеч от тях. Макс се опита да се сбори, но усилията му бяха безплодни.

Профучавайки над Гренландия като отмъстителен демон, съветският сателит извършваше последните проверки на системите си в подготовка за изстрелването на един от волфрамовите пръти. Огромното оръжие се въртеше с над хиляда оборота в минута, за да има стабилност, когато се удари в атмосферата. Прицелващият компютър, архаичен по днешните стандарти, но повече от достатъчен за задачата, изчакваше търпеливо, докато сателитът доближи към точното си местоназначение. Капакът над тръбата за спускане се отвори бавно, като листенцата на цвете. За първи път волфрамовият прът бе изложен на вакуума в космоса. Сателитът се носеше над земята. Всяка секунда го приближаваше все повече към позицията за стрелба.

— Председателю, говори оръжейник — чу Хуан по радиото. — В обсег сме.

— Обстреляй източната скала — нареди Кабрило.

Дванадесет километра навътре в морето автоматичното захранване на оръдието избра нужните амуниции и се приготви за стрелба. Оръдието се намираше на носа на „Орегон“ в скрит редут, който му осигуряваше почти сто и осемдесет градуса завъртане. Външните врати вече бяха спуснати, дулото — изкарано навън. В оперативния център на кораба компютърът прихвана лазерния лъч, насочен към върха на скалата, и за части от секундата изчисли позицията. Дулото се издигна и оръдието изгърмя. Десет секунди след изстрелването гилзите се отвориха и освободиха метална буря от подсилени сачми, които удариха скалата като масивен изстрел от пушка. Вдигнаха се облаци прах. Някъде сред тях бяха и смлените останки на двамата пазачи.

— Чудесен удар — каза Хуан. — Дай сега на запад.

Мъжете изпуснаха Макс, когато скалата се срина. Той скочи на крака и се затича. Успя да измине само няколко метра, преди да го съборят на грубия асфалтов път. Псувайки ожесточено, пазачът го фрасна по тила, слънцето сякаш се скри и Макс положи огромни усилия да остане в съзнание. Изтрещя втора експлозия, но само направи малки вдлъбнатинки в скалата.

— Знам, знам — обади се оръжейникът и дванадесет секунди по-късно, западната скала бе унищожена.

Пазачите метнаха Макс в каросерията на пикапа. Единият притисна главата му към пода с автомата си, а Найджъл скочи зад волана. Бяха изминали не повече от двадесет метра, когато металната барака на охранителите се взриви и излетя във въздуха. Сътресението разлюля пикапа и Найджъл загуби контрол за момент, но успя да овладее волана и продължи напред. Двамата охранители на плажа сигурно бяха решили, че има заповед да се оттеглят, защото скочиха на моторите си и се понесоха след пикапа.

Джордж полетя след цялата група, като се движеше вдясно, за да осигури добър прицел на Хуан.

— Оръжейник, започни да обстрелват пътя пред пикапа с бронебойни куршуми, за да ги накараш да намалят — нареди Кабрило.

Отговорът бе заглушен от рязкото тракане на автомата, когато Хуан откри огън. Шофьорът на джипа сви рязко, но продължи. Хуан беше опитен стрелец, но да уцели от движещ се хеликоптер подвижна мишена, бе почти невъзможно. Пазачът също откри огън толкова близо до хеликоптера, че Джордж да прекрати преследването за момент.

На сто метра от пикапа пътят внезапно изчезна в облак прах, когато бронебойният откос се заби в земята. Хуан бе наредил изрично да използват бронебойни куршуми, тъй като искаше да е сигурен, че ще успее да си свърши работата. Шофьорът скочи на спирачката и завъртя волана. Кабрило видя шанса си.

— Джордж, сега!

Пилотът обърна хеликоптера и се спусна след пикала. Пазачът, който държеше Макс, се опита да вдигне оръжието си, но Макс го срита и отклони вниманието му.

Хуан не разполагаше с време да вкара нов пълнител в автомата си, затова го метна отзад и разкопча предпазния колан. Прахта, вдигната от перките, скри отчасти мишената, но Хуан все пак я видя достатъчно добре, когато Джордж намали скоростта и я изравни с тази на пикапа. Без да се колебае, Кабрило скочи, когато се снижиха на три метра над пикапа. Вторият пазач бе потропал на покрива на колата, за да предупреди Найджъл, който завъртя волана рязко.

Кабрило се приземи на ръба на каросерията и сви колене, за да понесе силния удар. Ускорението и рязкото завъртане на волана го изхвърлиха от пикапа. Той се опита да сграбчи пазача, но не можа. Едва успя да се задържи на края на каросерията. Краката му се влачеха по земята. Опита се да се качи в пикапа. Внезапно над него се появи ухиленото лице на пазача. Кабрило пусна дясната си ръка, за да извади пистолета, но не беше достатъчно бърз. Едва бе сложил ръка на оръжието, когато бандитът го фрасна с такава сила по пръстите, че те се отвориха автоматично. Падна на пътя, свит на топка, за да предпази главата си. Пикапът стигна до върха на хълма и започна да ускорява.

Той се надигна с ругатни, зашеметен за момент и с цицина на тила. Разтърси глава и вдигна поглед нагоре, за да махне на Джордж да го прибере. В същия миг видя двата мотора, които фучаха към него. Шофьорите им стискаха кормилата с две ръце, за да задържат моторите стабилни на скалистия хълм. Разстоянието беше голямо, но Хуан не можеше да рискува да им даде възможност да открият огън по него с автоматите си. Извади двата пистолета от кобурите и обсипа с куршуми мъжа вдясно. Осем от тях го уцелиха, смляха вътрешностите му и отнесоха половината му череп. Кабрило пусна на земята двата димящи пистолета и извади втория чифт. Започна да стреля още преди трупът на първия пазач да падне от мотора. Вторият подкара с една ръка и се протегна към автомата си. Успя да изстреля няколко откоса, преди да бъде уцелен за първи път. Хуан дори не мигна, а продължи да стреля спокойно. Два куршума, изстреляни почти едновременно, уцелиха пазача в гърлото и главата му увисна назад, поддържана само от сухожилията. Моторът продължи да се изкачва по хълма. Гледката бе нещо като модерна версия на „Конника без глава“. Когато моторът стигна до Кабрило, той срита трупа и се метна на седлото.

Пое с висока скорост след Макс. Пикапът имаше половин километър преднина, но когато поредният бронебоен откос удари пътя, шофьорът зави рязко и даде възможност на Хуан да го настигне.