Котка сред гълъбите

„Мила мамо,

Вече се настаних и тук много ми харесва. Този срок имаме едно ново момиче на име Дженифър. И двете сме страшно запалени по тениса. Тя е много добра. Има страхотен сервис, макар че не винаги се получава. Казва, че ракетата й се е развалила от горещината по време на престоя й в Персийския залив. Била е там по време на революцията. Питах я дали е било вълнуващо, но тя каза, че нищо не са видели. Завели ги в посолството, след което напуснали Рамат.

Мис Булстрод е голяма душичка, но може да бъде и доста страшна. Държи се добре с новите. Зад гърба й всички я наричат Бика или Кавгаджийката. По английска литература ни преподава мис Рич, която е чудесна. Когато се вдъхнови, косата й се разпуска. Има странно, но привлекателно лице, а когато ни чете Шекспир, всичко изглежда различно, истинско. Онзи ден ни разказа за Яго и какво е изпитвал — говори ни много за ревността и как тя те разяжда и ти страдаш, докато съвсем полудееш и искаш да нараниш човека, когото обичаш. Побиха ни тръпки, дори и Дженифър, която обикновено не се разстройва така лесно. Мис Рич ни преподава и по география. Винаги съм я смятала за скучен предмет, но не и откакто ни преподава мис Рич. Тази сутрин тя ни разказа за търговията с подправки и че ги употребяват, за да не се развалят бързо хранителните продукти. Започвам да уча изкуство при мис Лори. Два пъти седмично тя ни води да разглеждаме картинните галерии в Лондон. По френски ни преподава мадмоазел Бланш. При нея дисциплината не е много добра. Дженифър казва, че французите са такива. Мадмоазел Бланш не се ядосва, само се отегчава: «Enfm, vous m’ennuiez, mes enfants!»4

Мис Спрингъре отвратителна. Тя води часовете по физкултура и гимнастика. Има червеникава коса и мирише лошо, когато се изпоти. Има и една мис Чадуик (Чади) — тук била от самото основаване на училището. Преподава по математика и все се притеснява, но е добра. Мис Ванситарт преподава по история и немски език. Тя е нещо като мис Булстрод, без да има нейната енергичност.

Тук е пълно с чужденки — две италианки, няколко германки и една много сладка шведка (някаква принцеса); едно момиче полутуркинче, полуперсийче, което казва, че щяла да се омъжи за принц Али Юсуф, който загина при самолетната катастрофа, но Дженифър твърди, че не било вярно и че Шаиста говори така, защото е някаква братовчедка на принца, а те се женели за братовчеди. Но Дженифър казва, че той харесвал друга. Дженифър знае много неща, но не ги споделя.

Предполагам, че скоро ще тръгнеш. Да не си забравиш паспорта като последния път!!! И си вземи всичко необходимо за първа помощ в случай на злополука.

С обич: Джулия“

„Мила мамо,

Оказа се, че тук не е толкова лошо. Харесва ми повече, отколкото очаквах. Времето засега е чудесно. Вчера трябваше да пишем съчинение на тема: «Може ли да се злоупотребява с добрите качества?» Нищо не можах да измисля. Следващата седмица ще пишем на тема: «Съпоставете Жулиета и Дездемона». И това ми се струва тъпо. Не мислиш ли, че ми трябва нова ракета за тенис? Знам, че ми я поправяха миналата есен, но нещо не ми харесва. Вероятно се е изкривила. Учи ми се гръцки. Може ли? Обичам езиците. Следващата седмица някои от нас ще ходят да гледат балет в Лондон. «Лебедово езеро». Храната тук е доста добра. Вчера за обяд ядохме пиле, а с чая ни дават чудесни домашни кейкове.

Не се сещам за други новини — обираха ли пак къщата?

Твоя обична дъщеря:

Дженифър“

„Мила мамо,

Има много малко новини. Този срок уча немски при мис Ванситарт. Носи се слух, че мис Булстрод ще се пенсионира и че мис Ванситарт ще я замести, но това се обсъжда вече от една година и съм сигурна, че не е вярно. Попитах мис Чадуик (разбира се, не бих се осмелила да питам самата мис Булстрод!), но тя реагира доста остро. Каза, че нямало такова нещо и да не съм слушала клюки. Във вторник гледахме балет. «Лебедово езеро». Приказно беше! Не мога да ти го опиша!

Принцеса Ингрид е много забавна. Наситено сини очи, но има скоби на зъбите. Има и две германки. Говорят английски доста прилично.

Мис Рич се върна — изглежда много добре. Никак не ни липсваше миналия срок. Новата ни учителка по физкултура се нарича мис Спрингър. Много обича да командва и никой не я харесва. Въпреки всичко много добре ни учи да играем тенис. Едно от новите момичета — Дженифър Сътклиф — ще стане според мен наистина добра тенисистка. Бекхендът й е слабичък. Най-голямата й приятелка се казва Джулия. Наричаме ги «бъбривките»!

Няма да забравиш да ме вземеш на двайсети, нали?

Спортният празник е на деветнайсети юни.

Твоя обична:

Маргарет“

„Скъпи Денис,

Няма да имам свободен ден чак до третата седмица от срока. Много искам да вечеряме заедно. Нека да бъде събота или неделя. Ще ти съобщя кога ще съм свободна.

Открих, че ми харесва да работя в училище. Но слава Богу, че не съм учителка! Ще откача!

Вечно твоя: Ан“

„Мила Едит,

Тук всичко е както обикновено. Първият срок както винаги е приятен. Градината е прекрасна. Имаме нов градинар, който помага на стария Бригс — млад и силен! И при това, хубав, което не е много добре.

Момичетата са такива глупачки.

Мис Булстрод не е споменавала нищо за пенсиониране и се надявам, че е изоставила това си намерение. С мис Ванситарт изобщо няма да е същото. Не смятам, че ще остана при това положение.

Поздрави Дик и децата, както и Оливър и Кейт, когато ги видиш.

Елспет“

„Скъпи Рене,

Тук всичко е наред, макар че не бих казала, че се забавлявам. Момичетата нито проявяват уважение, нито се държат прилично. Все пак мисля, че е по-добре да не се оплаквам на мис Булстрод. Човек много трябва да внимава, когато си има работа с нея!

В момента няма нищо интересно, за което да ти разкажа.

Муш“

„Мила Глория,

Срокът започна спокойно. Новите момичета са много приятни. Чужденките свикват бързо. Малката принцеса (онази от Средния Изток, не скандинавката) не е особено старателна, но това можеше да се очаква. Има много приятни маниери.

С новата учителка по физкултура — мис Спрингър — не сполучихме. Момичетата я ненавиждат, защото се държи властно с тях. В края на краищата, това не е обикновено училище. Основният ни предмет не е физкултура! Тя също така много разпитва и задава лични въпроси. Това е твърде досадно. Липсва й възпитание. Мадмоазел Бланш, новата учителка по френски език, е много мила, но не е на нивото на мадмоазел Дени.

За малко да изпаднем в неприятно положение в деня на откриването на учебната година. Лейди Вероника Карлтън-Сандуейз се появи съвсем пияна! И ако мис Чадуик не я бе съзряла и възпряла, щеше да се получи твърде конфузна ситуация. Но близначките й са много мили момичета.

Мис Булстрод още не е казала нищо определено за в бъдеще, но от поведението й личи, че е взела решение. «Медоубенк» действително постигна много и аз бих се гордяла, ако продължа традицията.

Предай поздрави на Марджъри, когато я видиш.

Елинор“

„И ми разправяш, че било опасно! Аз съм единственият годен мъжкар в това заведение, в което, грубо казано, има около сто и деветдесет женски.

Нейно Височество пристигна много изискано. С някакъв кадилак в страхотно пастелно розово-синьо, а оная знатна чернилка беше с национална носия, докато дъщерята се беше докарала по последна парижка мода също като кралска особа.

Едва я познах на следващия ден с училищна униформа. Няма никакъв проблем да установя приятелски взаимоотношения с нея. Тя самата вече се погрижи за това. Поинтересува се най-невинно за различни цветя. Прилича на малка Горгона с лунички, червена коса и глас като на царски пъдпъдък. Разкарах я. Не искаше да се маха. Знам ги аз тези ориенталки и колко са скромни зад фереджето. Тази обаче е живяла в цивилизована страна — Швейцария. Учила е там. Горгоната, тоест мис Спрингър, учителката по физкултура, се върна да ме наругае. Не трябвало да се говори на обществени места за градинарски работи и тъй нататък. Аз на свой ред също изразих невинна изненада. «Съжалявам, мис. Младата лейди ме питаше какви са тези цветя тук. Предполагам, че там, откъдето идва, ги няма.» Успокоих лесно Горгоната и накрая тя дори се усмихна глуповато. Но нямах такъв успех със секретарката на мис Булстрод. Една от онези, костюмираните провинциалистки. Учителката по френски е по-словоохотлива. Скромна, прилича на мишка, но всъщност не е толкова задръстена. Сприятелих се и с три приятни момичета, които все се кикотят. Памела, Лоуис и Мери, но не им знам фамилните имена. Аристократки. Една неприятна стара бойна кобила на име мис Чадуик непрекъснато ме държи под око, затова внимавам да не сгазя лука.

Шефът ми, старият Бригс, е свадлив и единствената му тема е колко хубаво било едно време, когато, както разбирам, е бил четвъртият от петима служители тук. Мърмори за всичко и за всички, но истински уважава мис Булстрод. Тя се държи добре с мене, малко разговаряме, ала изпитвам ужасяващото чувство, че чете мислите ми и знае всичко за мене.

Засега няма никакъв знак за нещо зловещо, но оставам нащрек.“