Криза

12.

Бостън, Масачузетс

Сряда, 7 юни 2006 г.

3:25 след обед

Джак се изви. Проявяваше умерен интерес към тази кучка, която — отхвърлена от любовника си — се бе превърнала в заядлива кавгаджийка. След като прочете пикантните й клетвени показания, той беше сигурен, че разпитът й ще бъде истинско шоу.

Лиона прекоси залата и заобиколи, без да се колебае, централните редове. В контраст с описанията, които Крейг бе направил на секси дрешките й, сега тя демонстративно бе облякла тъмносин панталон и сако с бяла блуза, закопчана до врата. Джак предположи, че го е направила по внушение на Фасано. Единственият намек за обичайния й стил бяха сандалите с неестествено високи токове, които правеха походката й малко несигурна.

Макар облеклото й да бе скромно, Джак на мига схвана какво е привлякло Крейг. Чертите й не бяха нещо особено, нито пък сламената й, явно изрусена коса с тъмни корени. Но кожата й беше гладка и сияеща. Тя бе олицетворение на млада чувственост, безочливо демонстрирана.

Лиона дръзко поклати глава. Знаеше, че я наблюдават и това й харесваше.

Джак се осмели и хвърли поглед по посока на Алексис. Лицето й беше като изсечено от камък, устните — здраво стиснати. Той си помисли, че тя се стяга за онова, което предстои. И наистина, от онова, което беше прочел в показанията, сестра му определено щеше да има нужда от вътрешни сили.

Приставът подаде библията, когато Лиона вдигна дясната си ръка нагоре.

— Заклевате ли се да говорите истината, цялата истина и само истината в името на Бога?

— Заклевам се — каза Лиона с леко носов глас. Тя погледна скромно към съдията през тежко гримираните си мигли, докато се изтегляше към свидетелската ложа.

Тони се качи през това време на подиума и подреди бележките си. След това мушна единия си крак между решетките на месинговия парапет, очевидно по навик, и започна направо. Първо представи кратка биография: къде е родена (Ривиър, Масачузетс); къде е завършила гимназия (Ривиър, Масачузетс); къде е живяла в последно време (Ривиър, Масачузетс).

Докато Лиона отговаряше на тези безобидни първоначални въпроси, Джак имаше възможност да я наблюдава. Забеляза, че тя и Тони имат еднакъв акцент, който напомняше повече бруклински, отколкото бостънски. Забеляза също така повече от личностните черти, които Крейг бе описал: самоувереност, гордост и своенравност. Това, което обаче предстоеше да види, бе неочакваната й сприхавост.

— Нека сега поговорим за връзката ви с вашия шеф, д-р Крейг Бауман — каза Тони.

— Възражение! — обади се Рандолф. — Не е по темата.

— Моля адвокатите да се приближат — нареди съдия Дейвидсън раздразнено.

Тони кимна на Лиона и последва Рандолф.

Съдията насочи вниманието си към Тони.

— Най-добре това да не се окаже някоя добре прикрита фалшификация; искам отново да получа гаранции, че цялата тази помия има отношение към случая на ищеца. В противен случай процесът ще се превърне в цирк и това най-вероятно ще докара присъда за доктора.

— Това са абсолютни глупости. Свидетелят ще докаже, че д-р Бауман не се е канел да посреща Пейшънс Станхоуп в болницата, поради естеството на техните отношения и плановете им за вечерта.

— Добре. Възнамерявам да ви отпусна достатъчно въжето, като се надявам да не се обесите сам на него. Ще позволя на свидетелката да говори за личните им взаимоотношения по причина, която веднъж вече обясних, а именно — увереността, че доказателствената стойност на тези показания превишава по значение предварително създаденото мнение. — Съдията свали очилата си и махна с тях към Рандолф. — Колкото до загрижеността на защитата, ще ви позволя неограничена възможност, когато разпитвате противната страна, което господин Фасано ще трябва да уважи. А сега, като имате всичко това предвид, продължавайте нататък. Тези прекъсвания между вас ме изнервиха до смърт. Разбрахте ли?

— Да, Ваша чест — отговориха двамата едновременно. После се завъртяха на токове и се върнаха по местата си.

— Възражението се отхвърля — съобщи съдия Дейвидсън за протокола. — Продължете с разпита на госпожица Ратнър.

— Госпожице Ратнър — започна Тони. — Можете ли да разкажете на съда за отношенията ви с д-р Бауман?

— Разбира се. Както казах преди, бях просто една от служителките. Но преди около година забелязах, че д-р Бауман ми е хвърлил око. Разбирате какво искам да кажа, нали?

— Мисля, че да — отговори Тони. — Продължавайте!

— В началото бях объркана, защото знаех, че е женен, с деца и така нататък. Но една вечер, когато останах до късно, той влезе в стаята, където работех и започна да говори. Едното доведе до другото и така започнахме да се срещаме. Искам да кажа, че всичко беше наред, след като разбрах, че той се е изнесъл от къщата си и е купил апартамент в Бостън.

— Беше ли връзката ви платонична?

— По дяволите, не! Той беше същински тигър. Беше силна физическа връзка. Правили сме го дори на масата за прегледи след обед в кабинета. Казваше, че жена му не обичала секса, освен това била напълняла след раждането на децата, след което така и не свалила натрупаните килограми. Беше настървен за секс и се нуждаеше от много внимание, така че излязох от обичайното си поведение. И ето докъде се докарах.

— Ваша чест, това е извън… — започна Рандолф и се изправи на крака.

— Седнете, господин Бингъм — сряза го съдия Дейвидсън. След което погледна Тони над рамките на очилата си. — Господин Фасано, крайно време е да формулирате основание и гледайте да е достатъчно убедително.

— Разбира се, Ваша чест. — Тони отиде бързо до масата на ищеца, взе чашата си и отпи бързо от водата. След това се върна на подиума и започна да разглежда пръснатите листове.

Откъм ложата с наблюдателите се надигна очаквателен шепот, а журито изглеждаше по-съсредоточено от обикновено. Пикантните подробности винаги възбуждаха любопитството.

Джак крадешком погледна Алексис. Тя не се беше помръднала. Мрачното й изражение не се беше променило. Сърцето му се изпълни с милост и братско състрадание. Беше се надявал, че професионалният й тренинг ще й помогне да си създаде някаква защита срещу тази унизителна ситуация.

— Госпожице Ратнър — подзе Тони. — Вечерта на осми септември 2005-а година сте били в бостънския апартамент на д-р Бауман, където по това време сте живеели.

— Точно така. Преместих се от бунището, където живеех в Съмървил, тъй като хазяинът беше задник.

Съдия Дейвидсън се наведе към Лиона.

— Свидетелката да се ограничи и да отговаря на зададените й въпроси, както и да се въздържа от спонтанни монолози.

— Да, Ваша чест — смирено произнесе Лиона, докато пърхаше с ресници.

— Можете ли да разкажете на журито със свои думи какво правихте онази вечер с д-р Бауман?

— Какво бяхме планирали да правим и какво правихме са две различни неща. Планирахме да отидем в Симфоничната зала на някакъв концерт. Крейг, искам да кажа д-р Бауман, нямаше търпение да навакса пропуснатото време и ми беше купил онази ужасна розова рокля, която се спускаше дотук. — Тя очерта дълбока извивка през гърдите си. — И двамата бяхме възбудени. По-забавната част беше влизането в Симфоничната зала, с цялата суетня и вълнение. Искам да кажа, че и музиката е хубава, но за нас двамата влизането беше най-вълнуващата част. Д-р Бауман имаше билети за целия сезон, местата бяха долу, най-отпред. Човек има чувството, че е на сцената, докато преминава между редовете, заради което той искаше да съм облечена наистина секси.

— От думите ви излиза, че д-р Бауман е обичал да ви показва.

— Нещо такова — съгласи се Лиона. — Нямах нищо против. Смятах, че е забавно.

— Но за да стане така, е трябвало да отидете в залата навреме или дори малко по-рано.

— Именно! Ако отидеш късно, понякога се налага да чакаш антракта, за да седнеш на мястото си, а това не е същото.

— Какво се случи на осми септември 2005-а година?

— Приготвяхме се и бързахме да излезем, когато клетъчният телефон на Крейг иззвъня.

— Предполагам, че е бил Джордан Станхоуп — каза Тони.

— Да, което означаваше, че вечерта отива по дяволите, тъй като д-р Бауман реши, че трябва да направи домашно посещение.

— Вие в апартамента ли останахте, когато той излезе за домашното посещение?

— Не. Д-р Бауман ми каза да отида с него. Каза, че ако тревогата се окаже фалшива, можем да отидем направо в Симфоничната зала. Каза също, че къщата на Станхоуп не е далеч от Симфоничната зала.

— Което означава, че е по-близо, отколкото „Нютън Мемориал Хоспитал“?

— Възражение — каза Рандолф. — Липса на основание. Свидетелката не каза нищо за „Нютън Мемориал Хоспитал“.

— Приема се — произнесе уморено съдията. — Журито да го игнорира. Продължете.

— Госпожице Ратнър — облиза Тони устни по обичая си. — По пътя към дома на семейство Станхоуп д-р Бауман каза ли нещо за предполагаемото състояние на Пейшънс Станхоуп? Предполагаше ли, че повикването може да се окаже резултат от фалшива тревога?

— Възражение — каза Рандолф.

— Приема се. — Съдия Дейвидсън въздъхна. — Свидетелят да се придържа към действителните коментари на д-р Бауман, а не към онова, което може да е имал наум.

— Повтарям — каза Тони, — д-р Бауман каза ли ви какво мисли, че е състоянието на Пейшънс Станхоуп?

Лиона погледна към съдията.

— Объркана съм. Той ме пита, а вие ми казвате да не отговарям.

— Не ви казвам да не отговаряте, скъпа — произнесе съдия Дейвидсън. — Казвам ви да не се опитвате да си представяте какво си е мислил д-р Бауман. Това той сам ще ни каже. Господин Фасано ви пита какво точно ви е казал д-р Бауман за състоянието на Пейшънс.

— Окей — промълви Лиона, най-сетне разбрала какво се иска от нея. — Каза, че се бои, че причината за визитата може да се окаже основателна.

— Имал е предвид, че Пейшънс Станхоуп е наистина болна?

— Да.

— Спомена ли какво чувства към пациенти като Пейшънс Станхоуп, или т.нар. „проблемни пациенти“?

— Онази нощ, докато пътувахме в колата ли?

— Да, онази нощ.

— Каза, че е хипохондричка, която не може да понася. И че хипохондриците според него са симуланти. Спомням си го, защото се наложи по-късно да проверя значението на думата. Означава човек, който се преструва на болен, за да получи каквото иска. Това наистина е лошо.

— Това, че сте проверили какво е значението на симулант е много похвално. Какво ви накара да го направите?

— Уча за медицински лаборант или помощник медицинска сестра. Трябва да знам терминологията.

— Казвал ли ви е някога д-р Бауман нещо друго за чувствата си към Пейшънс Станхоуп?

— Ами да! — с престорен смях отвърна Лиона.

— Можете ли да кажете на журито кога се е случвало?

— Беше вечерта, когато получи съдебната призовка. Бяхме във фитнес залата.

— И какво точно ви каза?

— Какво ли не каза! Избълва такива неща, че направо няма да повярвате.

— Обяснете пред журито за какво говорихте тогава.

— Ами, трудно ми е да си спомня цялата тирада. Той каза, че я мрази, понеже докарвала всички до лудост, включително и самата себе си. Побърквала и него, тъй като говорела непрекъснато за газовете в червата и храчките си, които дори запазвала, за да му покаже. Освен това не изпълнявала никога онова, което й е предписал. Д-р Бауман я нарече хипохондричка, и — с извинение — кучка, която искала да й държи ръката и да слуша безкрайните й оплаквания. И още — че смъртта й била благословия за всички, включително и за самата нея.

— О! — възкликна Тони, като се престори, че чува това за първи път и е шокиран. — От думите ви оставам с впечатлението, че д-р Бауман е бил доволен, че Пейшънс Станхоуп е починала.

— Възражение! — каза Рандолф. — Подвеждане.

— Приема се — кимна съдия Дейвидсън. — Заседателите да го пренебрегнат.

— Кажете ни какво си помислихте след онази тирада на д-р Бауман?

— Помислих си, че е доволен от смъртта й.

— След подобни думи сигурно сте повярвали, че е наистина разстроен. Каза ли ви нещо специално за това, че го съдят, че заради постъпката му и взетото от него решение е възможно да му бъде търсена отговорност в съда?

— Да. Каза, че е обиден, задето този скапаняк Джордан Станхоуп го съди заради загубата на съпругата си, след като изобщо не може да си представи, че е правил някога секс с тази отвратителна вещица.

— Благодаря ви, госпожице Ратнър — каза Тони и събра пръснатите по катедрата листове. — Нямам повече въпроси.

Джак отново погледна Алексис. Този път очите им се срещнаха.

— Е — прошепна тя философски, — откъде е можел Крейг да очаква подобно нещо? Сам си е изкопал капана. Показанията на Лиона излязоха толкова лоши, колкото си представях. Да се надяваме, че ще изскочи нещо положително от аутопсията.

— Може би Рандолф ще е в състояние да направи нещо на кръстосания разпит. И да не забравяме, че той тепърва започва защитата.

— Не съм го забравила. Просто се опитвам да бъда реалистка и се поставям на мястото на съдебните заседатели. Нещата не изглеждат добре. Дадените показания изкараха Крейг човек, какъвто той не е. Има си своите грешки, но не и по отношение на пациентите си.

— Боя се, че си права — съгласи се Джак.