Криза

2.

Бостън, Масачузетс

Понеделник, 5 юни 2006 г.

10:55 сутринта

Тони Фасано хвана ръбовете на катедрата. Напомадената му зализана коса имаше впечатляваща лъскавина. Големият диамант на златния му пръстен хвърляше отблясъци на слънчевата светлина. Копчетата му за ръкавели допълваха достойно цялостната картина. Независимо от сравнително ниския ръст, боксьорската му стойка изглеждаше внушителна и силният му, мургав тен излъчваше здраве въпреки мръсножълтеникавите стени на залата.

След като замъкна един брадясал, странен субект до оградения с месингови пръчки подиум, той започна уводното си изявление.

— Дами и господа съдебни заседатели, искам да изразя личната си признателност, че сте дошли да подкрепите моя клиент, Джордан Станхоуп, в съда.

Тони направи пауза, за да погледне към Джордан, който остана невъзмутим и неподвижен като манекен. Беше облечен безукорно в тъмен костюм с назъбена бяла кърпичка в малкото джобче, подпрял поддържаните си ръце пред себе си с безизразно изражение.

Като се огледа наоколо, Тони насочи погледа си отново към заседателите. Сега той изразяваше безутешност.

— Господин Станхоуп бе в дълбока скръб, едва се съвзе след неочакваната кончина преди осем месеца на любимата си предана съпруга и вярна спътница в живота, Пейшънс Станхоуп. Беше трагедия, която не биваше да се случи и не би се случила, ако не беше този нечестен, небрежен и злоупотребяващ с положението си клиент на моя опонент, д-р Крейг М. Бауман.

Крейг инстинктивно се стегна.

— Как можа да изрече това този кучи син? — обърна се той шепнешком към адвоката си. — Мислех, че съдът е този, който трябва да се произнесе.

— Наистина е така. Позволява си да изказва твърдения и се държи подстрекателски. За съжаление, репутацията му е такава.

— Сега — продължи Тони, посочвайки към тавана с показалец, — преди да докажа с реални факти онова, което току-що казах, ще ви призная нещо. Не съм завършил Харвард, както моя уважаем колега опонент. Аз съм едно градско момче от Норд енд и понякога не мога да говоря толкова възвишено.

Водопроводчикът се изхили открито, а двамата бизнесмени пуснаха по една крива усмивка, въпреки видимото си раздразнение.

— Но ще се опитам — добави Тони. — И ако поне малко ви е грижа за онова, за което сте тук, ще ме разберете.

Трите домакини и пенсионираната учителка се усмихнаха на признанието на Тони.

— Смятам да съм напълно откровен с вас, добри хора — продължи той. — Така, както съм бил с моя клиент. Нямам голям стаж в делата за лекарска небрежност. Всъщност, това е първото ми дело.

Мускулестият пожарникар кимна одобрително на тази прямота.

— Може да се запитате: защо този италиански нахалник е поел делото? Ще ви кажа защо: за да защитя вас, себе си и моите деца от такива като д-р Бауман.

Лека изненада се изписа по лицата на повечето заседатели, когато Рандолф се изправи.

— Ваша чест, протестирам. Журито се манипулира.

Съдия Дейвидсън погледна Тони над очилата си със смесица от раздразнение и изненада.

— Коментарите ви надхвърлят границите на приличието в съда. Това е арена на словесна битка и установените правила и закони трябва да се спазват, особено в моята зала. Ясен ли съм?

Тони вдигна ръце над главата си в молба.

— Напълно и се извинявам на съда. Проблемът е, че понякога емоциите ми изтръгват най-доброто от мен и това е един от тези случаи.

— Ваша чест — възропта Рандолф, но не завърши. Съдията му махна да си седне, докато нареждаше на Тони да се държи както подобава.

— Това заприличва на цирк — прошепна Рандолф, докато сядаше. — Тони Фасано е клоун, но дяволски умен клоун.

Крейг наблюдаваше адвоката. За първи път бе забелязал пукнатина в непоколебимостта му. Коментарите му бяха обезпокояващи.

След като погледна за миг в бележките си, Тони се върна към изявлението си.

— Някои от вас може да се запитат защо случаи като този не се решават от учени съдии и защо се налага да бъдете обезпокоявани и да се нарушава ритъма на живота ви. Ще ви кажа защо. Защото вие сте по-разумни и по-трезви от съдиите. — Тони посочи всекиго от тях. Вече имаше пълното им внимание. — Това е истина. С цялото дължимо към вас уважение, Ваша чест. — Тони погледна към съдията. — Паметта ви е пълна със закони и постановления и всякакъв род юридически еквилибристики, докато тези хора — пренесе той вниманието си към журито — са в състояние да видят фактите. При мен това е основната максима. Дори ако някога аз попадна в затруднение, ще искам жури. Защо ли? Защото вие, хора, със здравия си разум и интуиция можете да прозирате отвъд юридическия лабиринт и да кажете къде е истината.

Някои от заседателите кимаха в съгласие и Крейг почувства как пулсът му се ускорява и стомахът му се свива. Страхът му, че Тони ще има пълна власт над хората в залата, вече се сбъдваше. И точно когато смяташе, че нещата няма накъде повече да се влошават, то стана.

— Това, което възнамерявам да направя — продължи Тони и направи жест с дясната си ръка, — е да представя пред вас четири основни факта. Номер едно: според служителите на самия доктор, той е трябвало да се погрижи повече за починалата. Номер две: със свидетелските показания на трима уважавани експерти от три известни институции ще ви покажа какво би направил един разумен лекар, попаднал в съответните обстоятелства вечерта на пети септември, 2005-а година. Номер три: От показанията на ищеца, на един от служителите на доктора и на един от експертите, който случайно е бил замесен в нашия случай, ще ви покажа как д-р Бауман е проявил небрежност, каквато един разумен лекар на неговото място никога не би проявил. И номер четири: как поведението на д-р Бауман е станало непосредствена причина за смъртта на пациентката. Това е накратко същността.

По челото на Крейг изби пот и гърлото му пресъхна; почувства непреодолимо желание да отиде до тоалетната, но не посмя. Наля си малко вода от каната с трепереща ръка и отпи.

— Сега отново сме на твърда земя — прошепна Рандолф. Той очевидно не беше чак толкова развълнуван, колкото него, което бе някаква утеха. Но Крейг знаеше, че има нещо повече.

— Онова, което току-що подчертах — продължи Тони, — е същността, ядката на най-разпространените случаи на лекарска небрежност. Случай, което скъпо платените, модни адвокати като моя опонент, обичат да наричат „типичен“. Много адвокати, както и много лекари, имат склонност да употребяват думи, които никой не разбира, особено латински. Но това не е обичаен случай. Нещо по-лошо е. Сега защитата ще се опита да ви накара да повярвате, че д-р Бауман е страхотен, състрадателен, великодушен лекар със сплотено и идеално като на картинка семейство, но реалността е доста по-различна.

— Възражение! — изправи се Рандолф. — Личният живот на д-р Бауман няма нищо общо. Адвокатът на ищеца се опитва да дискредитира моя клиент.

Съдия Дейвидсън свали очилата си и се взря в Тони.

— Отклонявате се, синко. Насоката, която сте поели, свързана ли е със специфичните твърдения за допусната лекарска небрежност?

— Абсолютно, Ваша чест.

— Вие, ведно със случая на клиента ви, ще попаднете в небрано лозе, ако не е така. Възражението се отхвърля. Продължете.

— Благодаря, Ваша чест — каза Тони, преди да се обърне отново към заседателите. В нощта на пети септември 2005-а година, когато Пейшънс Станхоуп ненавременно се е споминала, д-р Крейг Бауман не е бил в шикозния си апартамент в Нютън сред скъпото си семейство. Съвсем не! Ще чуете от свидетелка, която е била негова служителка и любовница, че той е бил с нея в градското им любовно гнездо.

— Възражение! — извика Рандолф с неподозирана сила.

— Подвеждане на журито и слухове. Не мога да позволя подобен речник.

Крейг почувства как се изчервява. Прииска му се да се обърне и да срещне очите на Алексис, но не можа да се застави да го направи, не и с унижението, което изпитваше.

— Приема се! Моля, придържайте се към фактите без подстрекателски изявления, докато не са се изказали свидетелите.

— Разбира се, Ваша чест. Просто ми е трудно да сдържа емоциите си.

— Ако не се справите, ще го приема като неуважение към съда.

— Разбрано — кимна Тони и се обърна отново към журито. — Това, което ще чуете от свидетелската скамейка е, че стилът на живот на д-р Бауман драматично се е променил.

— Възражение! — обади се Рандолф. — Частният живот на клиента ми няма отношение към обсъжданата тема. Това е дело за медицинска небрежност.

— Мили боже! — възкликна съдия Дейвидсън с огорчение.

— Адвокатите на двете страни, моля, приближете се.

Рандолф и Тони покорно се приближиха до съдийската ложа, на достатъчно разстояние както от заседателите, така и от съдебния репортер.

— Така както е тръгнало, се очертава този процес да се точи година — промърмори съдията. — Целият ми месечен график ще отиде на кино.

— Не мога да позволя този фарс да продължава — погледна го настоятелно Рандолф. — Това е в ущърб на клиента ми.

— Започвам да губя мисълта си с всичките тези прекъсвания — оплака се Тони.

— Млъкнете! Не искам да слушам повече никакви оплаквания от никого. Господин Фасано, дайте ми някакво оправдание за това отклонение от съответните медицински факти.

— Лекарят е решил да направи домашно посещение на починалата, вместо да се съгласи с искането на ищеца съпругата му да бъде директно откарана в болницата; както и самият лекар ще потвърди, той е подозирал сърдечна криза.

— И какво? — попита съдия Дейвидсън. — Предполагам, че докторът се е отзовал на спешното повикване без излишно закъснение.

— Ще се съгласим с това, но д-р Бауман е започнал да прави домашни визити едва след настъпването на кризата на средната възраст или „пробуждането“ си, както го нарича той, приблизително по което време се заселва в града с любовницата си. Моите експерти ще свидетелстват, че закъснението, предизвикано от, домашното посещение, е било критично за починалата.

Съдия Дейвидсън се замисли и разсеяно прехапа устни, така че сега мустаците му достигаха до брадата.

— Животът и нагласата на лекуващия лекар не могат да бъдат предмет на съдебен процес за лекарска небрежност — заяви Рандолф. — От гледна точка на закона въпросът е единствено дали е имало отклонение от медицинския стандарт, което да причини наказуема телесна повреда.

— Като цяло сте прав, но смятам, че господин Фасано също изтъква валиден аргумент, стига да се потвърди от останалите свидетели. Можете ли да сте напълно сигурен?

— Абсолютно — заяви Тони.

— В такъв случай съдебното жури ще има думата по въпроса. Възражението се отхвърля. Господин Фасано, можете да продължите, но отново ви предупреждавам да си мерите думите.

— Благодаря, Ваша чест.

Рандолф се върна на мястото си видимо раздразнен.

— Ще трябва да изчакаме да отмине бурята — рече той. — Съдията позволява на Фасано необичайна свобода. Но пък от друга страна, това ще добави материал за обжалването, ако в крайна сметка се окаже, че ищецът има право.

Крейг му кимна, но фактът, че Рандолф за пръв път допускаше, че процесът може да завърши зле, увеличи и без това нарастващото му униние и песимизъм.

— Докъде бях стигнал? — попита Тони, след като се върна на подиума. Той набързо прелисти бележките си и нагласи дължината на ръкавите си така, че да се подават само крайчетата им, откривайки масивния златен часовник. — В трети клас за пръв път установих колко неприятно е да се говори пред публика и ви уверявам, че оттогава не съм се променил особено. Така че се надявам да сте снизходителни — обърна се той към журито. — Ще представим доказателства, че професионалният живот на д-р Бауман рязко се е променил преди около две години. Първоначално той е имал традиционната амбулаторна практика. След това обаче е настъпила промяна. Той постъпил и постепенно се издигнал до важен пост в печелившо сдружение на домашни лекари.

— Възражение! — намеси се Рандолф. — В този съдебен процес не става въпрос за типа практика.

Съдия Дейвидсън въздъхна с раздразнение.

— Господин Фасано, съществен ли е стилът на практика на д-р Бауман за въпроса, който обсъждаме тук?

— Разбира се, Ваша чест.

— Възражението се отхвърля.

— Тук — продължи Тони, обръщайки се към журито, — виждам доста озадачени лица, когато спомена думата „домашна медицина“ и ще ви кажа защо: защото много от нас не знаят какво представлява тя, включително и аз, преди да започна това дело. Тя се нарича също „обслужваща медицина“, което означава, че пациентите, които искат да бъдат включени в медицинската практика, всяка година се разделят със солидна част от авоарите си. И в някои от случаите става въпрос за големи пари, от порядъка на двайсет хиляди долара на човек. Е, в дадения случай д-р Бауман и неговият партньор, д-р Етан Коен, който е на път да се пенсионира, действително не прилагат такива цени, но при все това сметките им са солидни. Веднага се вижда, че такъв стил медицинска практика може да съществува само в богатите и образовани градове, шикозни, като Палмс Бийч или Аспен, Колорадо.

— Възражение! — включи се Рандолф. — Ваша чест, подсъдим в това дело не е домашната медицина.

— Не съм съгласен, Ваша чест — каза Тони и погледна съдията. — В известен смисъл именно домашната медицина е подсъдима тук.

— В такъв случай обяснете как, адвокате — раздразнен рече съдията. — Възражението се отхвърля.

Тони отново погледна журито.

— Призовавам ви да помислим заедно за това какво всъщност получават пациентите на такава домашна практика, освен възможността да бъдат изхвърлени от практиката и изоставени на произвола на съдбата, ако не платят дължимата такса. Сега ще чуете свидетелски показания за това какво би трябвало да получат на теория. Би трябвало например да получават гарантиран достъп до своя лекар двайсет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата, имейла и личния телефон на лекаря си, както и гаранция за предимство при запазване на час, които аз лично смятам, че хората е редно да получават и без да има нужда да плащат домашни такси. Но най-важното в дадения случай е именно, че би трябвало да получават възможност за домашни визити по време, когато на тях им е удобно.

Тони изчака за момент, докато думите му достигнат до журито.

— По време на делото ще чуете преки свидетелски показания, които ще потвърдят, че вечерта на пети септември 2005-а година д-р Бауман е имал запазени билети за симфоничен концерт за себе си и любовницата си, докато съпругата му и безценните му дъщери страдат вкъщи. Безкрайно бих искал да призова съпругата на лекаря за свидетел, но поради съпружеската конфиденциалност се налага да се въздържа. Тази жена трябва да е светица!

— Възражение! — прекъсна го Рандолф. — По същата причина, както и преди.

— Приема се.

— Ще чуете също свидетелски показания — продължи Тони, — твърдящи, че според обичайния стандарт за лекарска грижа, когато се подозира сърдечен удар, пациентът трябва незабавно да се хоспитализира за започване на лечение. И като казвам „незабавно“ аз не преувеличавам, тъй като минути, или може би дори секунди, могат да се окажат критични за живота на пациента. Ще чуете доказателства, че независимо от молбите на клиента ми жена му да бъде откарана за лечение в болница, докторът е настоявал да направи домашна визита. А защо е настоявал? Според свидетеля това е важно, защото ако Пейшънс Станхоуп не е получила сърдечен удар — макар че самият доктор твърди, че е подозирал удар — но при все това ако удар не е имало, той би могъл да стигне навреме за концерта с червеното си Порше и да получи обожанията на публиката за изтънчеността си и красивата си любовница. И именно тук, скъпи приятели, засягаме въпроса за престъпната лекарска небрежност. Тъй като поради собствената си суетност д-р Бауман умишлено е пренебрегнал болничния стандарт, според който пациент със сърдечен удар незабавно трябва да бъде откаран в болница.

Освен това ще чуете малко по-различна интерпретация на тези факти от моя по-опитен колега. Но аз съм убеден, че вие, хора, ще видите истината, както — сигурен съм — го е направил и Масачузетският трибунал, когато е изслушал този случай и е препоръчал да отиде на процес.

— Възражение! — извика Рандолф и скочи. — Моля съда да предупреди адвоката на ищеца. Изводите на трибунала не са приемливи: „Бийлър срещу Дауни“, Масачузетски върховен съд.

— Приема се! — отсече съдия Дейвидсън. — Адвокатът на защитата е прав, господин Фасано.

— Съжалявам, Ваша чест — каза Тони. Той пристъпи към масата на ищеца и взе един документ, който госпожа Релф му подаде. — Копие на Законите на щата Масачузетс, Глава тридесет и първа, параграф 60 б, в който се казва, че изводите на консултантите и показанията им пред журито са приемливи.

— Това беше опровергано от цитираното дело — каза съдията. Той погледна към съдебния репортер. — Свалете отпратката към трибунала от протокола.

— Да, сър — отвърна мъжът.

След това съдия Дейвидсън се обърна към заседателите.

— Инструктирам ви да игнорирате коментара на господин Фасано за Масачузетския трибунал и да имате предвид, че той няма да има никакво значение в отговорността ви като арбитри на фактите. Разбрахте ли ме?

Съдебните заседатели покорно кимнаха.

Съдията насочи погледа си към Тони.

— Неопитността не е извинение за непознаването на закона. Вярвам, че няма да има повече подобни грешки, в обратен случай ще бъда принуден да обявя неправилно протичане на процеса.

— Ще се постарая — отвърна Тони и се върна към подиума. Забави се за момент, за да събере мислите си, след което насочи вниманието си към журито.

— Убеден съм, както вече казах, че вие ще видите истината и ще разберете, че небрежността на д-р Бауман е причинила смъртта на обичаната съпруга на клиента ми. Ще бъдете помолени да прецените разходите за грижите, напътствията, помощта, съветите и общуването, които Пейшънс Станхоуп щеше да даде днес на моя клиент, ако беше жива.

Благодаря ви за вниманието и още веднъж се извинявам пред вас, както направих това пред съдията, за липсата си на опит в тази конкретна област на закона. Ще се обърна към вас отново в заключителните пледоарии. Благодаря.

Като събра бележките си от пюпитъра, Тони се върна обратно при мястото на ищеца и се впусна в тих, но оживен разговор с помощничката си, като размахваше лист хартия, който преди малко бе получил от нея.

С въздишка на облекчение съдията погледна часовника си, преди да се обърне към Рандолф.

— Желае ли защитата да започне пледоарията си сега или след изслушването на главния свидетел на ищеца?

— Настоятелно моля да започна сега, Ваша чест.

— Добре, но първо ще направим обедна почивка — отвърна съдията и замахна с чукчето. — Съдът се оттегля до един и половина. На журито се забранява да обсъжда случая до подновяване на разискването.

— Всички на крака! — подобно на градски глашатай се провикна уредникът, докато съдията ставаше от мястото си.