Лелите не са джентълмени

Глава 8

Открих го в бара, седнал на джин и тоник. Лицето му, което бездруго не ставаше за корица на списание, сега бе още по-несмилаем пир за окото поради напреднала озъбеност. Гемиите му явно се намираха на самото дъно, както често става, когато разлъчено сърце А усеща, че шансовете му да се събере с разлъчено сърце Б се котират в най-добрия случай на осем към сто.

Разбира се, не бе изключено да скърби и защото току-що бе получил кодирана вест, че в резултат на поредната чистка е загубил любим московски товарищ, или защото е пречукал някой капиталист-кръволок и сега не знае как да се отърве от трупа, но аз предпочитах да отдам унинието му на любовна печал и дори против волята си изпитах към него известна жал.

Той изгледа появата ми по начин, който ме накара да осъзная колко бледа е вероятността да си разменим подаръци за Коледа. Помня, че си помислих още колко силно е изявен количествено и всичкото това количество до последния грам анти-Устъровско. Често бях изпитвал сходни чувства и при вида на Споуд. Изглежда, притежавам дарбата да възбуждам най-низки страсти у трикрилните гардероби. Веднъж споделих тази нерадостна констатация с Джийвс и той също я намери за удивително.

Докато приближавах, взорът му ме следеше неотлъчно с една безпросветност, която за малко да ме натъжи. Ликът ми явно не успя да пръсне слънце над неговия вкиснат живот. Изражението му бе на мъж в края на дълга неделна проповед, или иначе казано, на престоял шаран върху рибарска сергия. Дори когато изслуша съобщението ми, той не си направи труда да живне. Думите ми бяха последвани от дълго мълчание, нарушавано единствено от бълбукането на тоника в гърлото му.

Накрая заговори с глас като в ония филми на ужасите, където героят снема похлупака от саркофага в порутената гробница и за доста неприятна негова изненада обитателят, не щеш ли, завързва разговор с него.

— Нещо не ми е ясно.

— Какво не ти е ясно? — запитах, добавяйки „другарю“, тъй като малко учтивост никога не вреди. — Всяко съдействие, което мога да окажа с оглед разрешаване на един или друг малък проблем, който те тревожи, ще бъде оказано незабавно. Аз съм тук единствено за да помогна.

Количеството лазурен чар, което вложих в тези думи, бе достатъчно да стопи лагерите и на бронзова отливка, но при него даде нулев резултат. Той продължи да ме мери от глава до пети с погледа на леля Агата.

— Изглежда странно, ако сте само случайни познати, както твърдеше, тя да прави подобни тайни посещения в твоя дом. Взето в съчетание с подмолната ти поява в Егсфорд Корт, това не може да не предизвика повдигане на едната ми вежда.

Когато някой говори по този начин, използвайки фрази като „тайни посещения“ и „подмолна поява“, благоразумният мъж внимава къде стъпва. За моя светла радост, разполагах с непробиваемо обяснение. Изложих го с подкупваща откровеност, успехът на която според мен бе вързан в кърпа.

— Появата ми в Егсфорд Корт не бе подмолна. Озовах се там, защото обърках пътя. А посещението на госпожица Кук при мен нямаше как да не бъде тайно, след като баща й следи изкъсо всяка нейна стъпка. Тя потърси помощта ми поради липса на друг начин да се свърже с теб. Тъй като не знаела, че ти си в Мейдън Егсфорд, решила, че татенцето ще прехваща твоите писма, бидейки от типа старци, за които да отворят писмо на дъщеря си е като да изпушат лула тютюн.

По-ясно от това здраве му кажи, но той все така продължи да ме гледа като кокошка торен бръмбар.

— И въпреки всичко — рече — откъде-накъде тя ще се довери тъкмо на теб? Това предполага интимност.

— О, не бих го облякъл в тези думи. Непрестанно ми се доверяват момичета, които едва познавам. Гледат на мен като на бащинска фигура.

— Бащинска фигура, ела ме изяж. Момиче, което те взема за бащинска фигура, трябва да отиде да си прегледа главата.

— Е, да го наречем тогава братска фигура. Те знаят, че тайните им са на сигурно място при добрия стар Бърти.

— Не ми приличаш никак нито на добър, нито на стар Бърти. По-скоро на змия в тревата, която подло се промъква и задига хорските момичета, мен ако питаш.

— В никакъв случай — запротестирах, научавайки за пръв път с какво се занимават змиите в тревата.

— Тъй или иначе, тая работа ми намирисва — настоя Орло, след което, за мое облекчение, смени темата. — Познаваш ли един човек на име Спофорт?

— Не — отвърнах.

— П. Б. Спофорт. Такъв един едър, с подрязани мустачки.

— Не, никога не съм го виждал.

— Няма и да го видиш. Той е в болница.

— Горкичкият. От какво е пострадал?

— От мен. Целуна жената, която обичам, на годишния пикник на Екскурзионния клуб на училище „Слейд“. Ти целувал ли си някога жената, която обичам, Устър?

— За Бога, не!

— Внимавай тогава кого целуваш. Тя дълго ли стоя при теб?

— Не, съвсем малко. Влезе и излезе като попарена. Едва успя да каже, че си бил като рицар в сияйна броня, яхнал белия си кон, после ми заръча да ти предам да бъдеш у дрма утре точно в три, и изчезна.

Това го поуталожи. Той продължаваше да се муси, но вече не като Джак Изкормвача, събиращ сили за следващото си убийство. При все това личеше, че нещо го гложди.

— Не бих нарекъл гениално хрумването да се срещнем в твоята вила — рече.

— Защо?

— Защото ти през цялото време ще ни се мотаеш из краката.

— И за това е помислено, другарю. Аз ще изляза да се поразходя.

— А, на разходка значи — просветна той. — Че така кажи бе, Устър. Няма нищо по-полезно за здравето. Връща руменината в побледнелите бузки. И не бързай да се прибираш. Разтъпчи се на воля. Казват, че наоколо било фрашкано с красиви гледки.

На тази сърдечна нотка двамата се разделихме, като той се упъти към бара за още джин, а аз обратно при Ванеса да й докладвам за успешно изпълнената мисия.

— Как ти се видя той? — бяха първите й трепетни слова.

Доста се затрудних с отговора, тъй като той ми се беше видял досущ като главорез, измъчван от циреи на най-чувствително място, но в крайна сметка скалъпих една-две тактични фрази, колкото да замажа положението, и тя най-сетне си обра крушите.

Скоро след нейното излизане Джийвс се материализира от нищото. Изразът му издаваше едва доловимо смущение.

— Бяхме прекъснати в неотдавнашния ни разговор, сър.

— Да, Джийвс, и съм щастлив да отбележа, че вече не се нуждая от твоя съвет. По време на отсъствието ти проблемът целокупно се избистри. Беше уредена среща, която за жалост ще се проведе тук, в същата тази вила, в три часа утре следобед. Аз самият поради нежелание да се натрапвам ще бъда на разходка.

— Твърде задоволително, сър — рече той, демонстрирайки обичайния си тънък усет за нещата.