Лили

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Улиците бяха безлюдни. Е, толкова безлюдни, колкото можеха да бъдат в тази част на Сан Франсиско. Колелата на двуколката подскачаха върху твърдите коловози и на Зак му се прииска да се движеха по павираните улици в по-добрите квартали на града. Лили не се събуди. Тя сигурно щеше да спи чак до обяд. Зак беше сигурен, че Лили никога през живота си не беше оставала будна до средата на нощта.

Когато таксито спря и той слезе, слънцето вече беше за почнало да се подава над хоризонта. На Зак също му се спеше. Вместо да буди Лили, той я вдигна и я внесе в кръчмата.

Вътре беше тъмно, но Зак познаваше всеки сантиметър по-добре, отколкото познаваше тялото на някоя жена. То беше в състояние със затворени очи да намери безпогрешно всяка една маса.

Зак усещаше тялото на жената, която носеше на ръце. Мисли, които не би посмял да признае пред никой мъж, преминаваха през ума му. Той все още не се беше възстановил напълно от ефекта на целувката им. Желанието все още го измъчваше и чакаше само първата искрица страст, за да се превърне в пожар. Зак знаеше, че това може да се случи всеки момент.

Той тръгна по-бързо. Трябваше да сложи Лили да си легне и да се върне в стаята си колкото се можеше по-бързо. Обикновено той беше способен да овладее сексуалната с енергия, ако се налагаше, но тази нощ самоконтролът му беше стигнал до границите си.

Да изнесе Лили по стълбите, се оказа не толкова лесно, колкото той беше предполагал. Зак не беше вдигал нищо по-тежко от тесте карти в продължение на месеци. Може би трябваше да послуша Джеф и да започне усилени тренировки, за да поддържа физическата си форма. В крайна сметка, той беше само на двадесет и шест и нямаше да бъде вечно млад.

Коридорите бяха тесни, а подът скърцаше. Зак не бе осъзнавал колко е трудно човек да се промъкне незабелязано в заведението му. Той предположи, че това беше една от причините момичетата рядко да се опитват да го правят.

Под вратата на стаята на Лили беше втъкнат лист хартия.

„Кора Мей се върна. Настани Лили в твоята стая. Ти ще трябва да спиш в «Палас». Доди“

По дяволите. Той беше казал на Кора Мей, че прави грешка, като тръгва с онзи скитник. На мъже като него никога не можеше да се разчита. Те не обичаха да се застояват дълго на едно и също място. Мразеха да носят отговорност за други хора. Зак знаеше много добре всичко това, но Кора Мей не се беше вслушала в думите му.

Прииска му се тя да беше почакала още една нощ, преди да се върне. Не му се искаше да се появява в хотела по това време. Тайлър сигурно щеше да започне да му задава въпроси. Той винаги го правеше.

Зак не искаше да остави Лили в стаята си. Преди това се беше оказало неудобно. След всичко, което се беше случило между тях тази нощ, трудностите все още оставаха, но вече имаха съвсем различен характер. Сега си мислеше за невъзможни неща, за неща, които биха могли да се случат, ако…

Ако… Ако хората притежаваха силата, която се съдържаше в тази дума, животът на толкова много от тях щеше да бъде коренно различен и щеше да се промени в нещо, с което те щяха да се гордеят.

Зак не знаеше какво ставаше с него. Той започваше да мисли твърде философски, а това не беше в негов стил. Нещата бяха такива, каквито бяха. Колкото по-бързо приемеше този факт, толкова по-щастлив щеше да бъде. Колкото по-скоро сложеше Лили да си легне, толкова по-скоро щеше да може да си легне и да се отърси от това странно, необичайно за него настроение.

Зак тръгна по коридорите към апартамента си. Той успя да отвори вратата, без да изпусне Лили, но когато я остави на леглото, вече беше опасно близо до края на силите си. Щеше да се наложи да направи нещо по въпроса. Очевидно беше, че редките тренировки с боксовите ръкавици не бяха достатъчни.

Погледна надолу към Лили. Тя лежеше по гръб, отметнала глава на една страна, присвила леко крака, простряла ръце встрани от тялото си. Зак я нагласи така, че да й бъде по-удобно. Тя въздъхна и се претърколи на едната си страна. Той вдигна едно одеяло, за да я завие с него, но реши, че не може да я остави да спи с дрехите.

Нямаше кой друг да я съблече освен него.

Не че Зак никога не беше събличал жени. Просто нито една от тях не беше Лили. Ако тя се събудеше, Зак се надяваше, че няма да изпищи, преди той да е успял да й обясни какво вършеше.

Облиза нервно устните си. Копчетата на роклята й минаваха по цялата дължина от предната страна на дрехата. Струваше му се, че са стотици. Пое си дълбоко дъх и започна яката. Опита се да не обръща внимание, когато пред очите му се появи бялата кожа на врата й. Опита се да не мисли за мекотата на гърдите й, докато разкопчаваше копчетата в долината между тези хълмове на изкушението. Опита се да забрави за лекото повдигане и спускане на стомаха й. Той затвори мозъка си за привлекателността на бедрата й и тайните места на тялото й и вместо това се опита да се концентрира върху това как да свали роклята от раменете й и да измъкне ръцете й от ръкавите.

Наложи се да сложи Лили в седнало положение и да облегне на себе си. Мекотата на тялото й и усещането за главата й върху рамото му за малко да разрушат напълно концентрацията му. Зак се опита да свали роклята й, преди тя да се беше събудила или той да бе спрял да се владее.

Лили не се помръдваше. От време на време тя измърмори ваше нещо в съня си, но не се събуди.

Най-накрая Зак разкопча и последното копче и вече беше готов да измъкне ръцете й от роклята. Остави Лили да лежи на леглото и въздъхна облекчено. След това беше лесно а измъкне роклята й изпод нея. Остави дрехата на стола до вратата. След това развърза корсета й, измъкна го изпод нея и я зави с един чаршаф.

Зак отстъпи назад. Дишаше задъхано като човек, кой току-що беше извършил нещо, което бе изисквало значите ни физически усилия. Нищо не бе напрягало самоконтрола му толкова много, колкото събитията през последната нощ. Но вината затова си беше само негова. Бе направил няколко твърде лоши преценки. Бе започнал вечерта с мисълта, че бъде в състояние да контролира чувствата си към Лили, че не бяха по-различни от онова, което изпитваше към други привлекателни жени. В крайна сметка, Зак бе осъзнал, че не би могъл да забрави Лили дори когато тя напуснеше заведението му. Когато тя беше наоколо, той не можеше да мисли за друг човек.

Добре беше, че тя щеше да се премести в хотел „Палас“ само след няколко часа. В момента положението беше изпълнено с най-различни опасности.

Зак започна да събира нещата, които щеше да вземе със себе си в хотела, но промени решението си. Доди щеше да се събуди скоро. Лили можеше да се премести в нейното легло, а Зак щеше да се върне в своето. Така нямаше да му се наложи да ходи другаде и да дава обяснения на брат си.

Той щеше да спи на дивана. Едва ли щеше да прекара повече от три часа там.

Зак се съблече и внимателно прибра дрехите си в гардероба — мразеше измачканите дрехи, — след което облече един халат. В гардероба имаше одеяла и допълнителна възглавница.

В мига, в който Зак положи глава върху възглавницата, осъзна, че не му се спи. Мозъкът му искаше да повтаря постоянно събитията от изминалата нощ. Знаеше, че беше безсмислено. Само щеше да стане по-неспокоен и да не му позволи да заспи.

Той прибягна до способността си да се концентрира, на която се дължеше големият му успех в хазарта, и си наложи да изхвърли всички мисли от съзнанието си. След няколко минути вече спеше дълбоко.

Зак се събуди и откри, че през прозорците нахлува силната слънчева светлина. Беше забравил да спусне завесите. Зак затвори очи и изстена. Удивително беше колко ярко можеше да бъде слънцето в девет часа сутринта. Не можеше ли поне днес денят да бъде мъглив или дъждовен?

Слънчевата светлина, която го обливаше, не му позволяваше дори да си помисли, че може да заспи отново и Зак стана от дивана. Едва тогава осъзна къде беше спал и защо.

Хвърли един поглед към леглото. Лили все още спеше дълбоко. Добре, че не я чакаха никакви крави, защото в противен случай животните вече сигурно щяха да се чувстват твърде нещастни.

Той отиде до леглото и мигновено забрави за кравите и слънчевата светлина.

Не знаеше как беше възможно това, но Лили изглеждаше още по-невинна и уязвима, докато лежеше спокойно, отритнала чаршафа, отметнала ръце и крака. Освен това тя изглеждаше и много по-привлекателна. Долната й риза се беше надигнала и откриваше единия й крак до средата на бедрото.

Лили беше едно изключително съблазнително създание. Дори сега, когато Зак се беше събудил толкова рано, той се чувстваше неудобно корав. Очевидно най-разумното нещо беше да покрие Лили с чаршафа и да извика Доди да я измъкне от стаята и да я премести другаде.

Вместо това Зак се отпусна на единия край на леглото и докосна с показалец дланта на Лили.

Това беше незначителен жест, но реакцията на Зак се оказа невероятна. Цялото му същество сякаш се покри с игли. Той изпита непреодолимо желание да протегне ръце и да обладае тази жена, да я люби, докато тялото му спре да се втвърдява само от мисълта за нейната нежност и чистота.

Той отдръпна ръката си. Точно това беше причината, поради която Зак я принуждаваше да напусне „Малкото райско кътче“. Мъже като него щяха да я гледат и да си мислят само как да задоволят физическите си нужди. Зак беше уверен, че Лили щеше да бъде в състояние да задоволи тези нужди, но тя имаше нужда от много повече от това, много повече отколкото той или някой друг като него можеше да й даде.

Зак чу стъпки в коридора. Това сигурно беше Доди. Добре. Време беше Лили да бъде преместена в друга стая. Сега Зак се чувстваше ужасно уязвим и не беше сигурно колко дълго щеше да бъде в състояние да се владее.

Смътно дочу как стъпките стават все по-силни и по-забързани. Той се усмихна на себе си. Можеше да се обзаложи, че Доди също му нямаше доверие. Зак протегна ръка, за да спусне ризата на Лили надолу в мига, в който вратата се отвори с трясък и Сара Торагуд влетя в спалнята, последвана от господин Торагуд, Бела Холт, Доди и няколко от момичетата на Зак.

Зак никога не бе имал възможността да се запита как изглежда една тръгнала да търси отмъщение фурия, но вече не му беше необходимо да си задава този въпрос. Лицето на Сара Торагуд беше толкова червено и изкривено от гняв, че той дори не успя да я познае в първия момент.

— Прокажен! Плътско животно! Хванахме те в смърдящото ти леговище с пречупеното тяло на невинната ти плячка!

За първи път през живота си Зак не успя да продума нито дума.

— Сатаната ще погълне душата ти в ада! Той ще разкъса тялото ти с острите си нокти и ти ще изпиташ вечно мъчение!

Най-сетне Зак успя да си развърже езика.

— За какво си се разкрещяла, по дяволите?

— Винаги съм знаела, че сте пропаднал развратник, но никога не съм предполагала, че ще паднете толкова ниско, че да провалите това невинно момиче, което ви повери живота и тялото си.

— Ти си луда! — каза Зак. Той се обърна към Доди. — Ти знаеш ли за какво говори тази?

— Те смятат, че си спал с Лили — обясни му Доди. Очите й бяха твърди като гранит. — Направи ли го?

Погледът на Зак се спря първо на Доди, а след това върху Лили и нахълталите в стаята му хора.

— Те си мислят, че… — Той отново погледна към Лили. Тя спеше в неговото легло, облечена само в долната си риза. Самият той пък седеше до нея полуоблечен.

— Не, не съм спал с нея. Знам как изглежда всичко това отстрани, но нищо не се случи.

— Да не очаквате да повярвам, че вие, развратен, неморален, пропаднал, похотлив обезчестител на жени, не сте…

— Онова, което тя се опитва да каже — преведе му Доди, — е, че доказателствата говорят против теб.

— Прелъстител! Долен…

— Не ме интересува какво мислите — прекъсна я Зак, като се опитваше да не обръща внимание на жената на свещеника. — Не съм я докоснал с пръст. Ако съм искал да направя подобно нещо, можех да го направя много отдавна.

— А-ха! — изкрещя Сара Торагуд. — Вие се гордеете със способността си да прелъстявате, да…

— Не исках да ходя в хотел — каза Зак на Доди. — Реших, че ти ще се появиш само след два-три часа и ще можеш да я преместиш в твоята стая.

— Бях тръгнала насам, когато те връхлетяха върху ми.

— Точно навреме, за да ви хванем по средата на жестокото ви престъпление — заяви Сара Торагуд.

Лили се размърда. Зак не можеше да си обясни как тя не се беше събудила досега.

— Махнете се от очите й, преди да се е събудила — нареди му Сара. — Горкият паднал ангел ще бъде изпълнен с толкова голямо съжаление, че няма да иска да види човека, който е причинил нейното падение.

— Зак? — обади се Лили с полуотворени очи, като се опитваше да види какво става пред нея. Мозъкът й очевидно не можеше да й даде рационално обяснение защо всичките тези хора се намираха в спалнята на Зак. — Какво търсят всички тези хора тук?

Доди се втурна напред, за да покрие Лили.

— Дойдохме да те спасим от този пропаднал мъж — заяви Сара Торагуд. — Ние разбираме срама ти, споделяме болката ти, но няма да те оставим сама. Този мъж ще бъде накаран да си плати за стореното. Той ще…

Зак буквално се хвърли през стаята. Преди Сара Торагуд да успее да довърши изречението си, ръцете му я сграбчиха за гърлото. Ужасеният поглед на жената на свещеника показа, че тя се страхуваше, че Зак щеше да направи и с нея същото, което бе направил с Лили.

— Ако не искаш да направя нещо лошо на жена ти — изсъска той на свещеника, — ще я накараш да млъкне, преди Лили да е осъзнала какво говори тя. Не ме интересува какво мислите за мен — изсъска той на ужасената Сара, — но ако посмеете да изречете само още една думичка пред Лили, ще ви изхвърля през онзи прозорец.

Доди помагаше на Лили да облече един пеньоар, който бе дало едно от момичетата.

— Те дойдоха тук, за да се уверят, че няма да те задържа дълго — обърна се Зак към Лили. — Бела очевидно изгаря от нетърпение да те прибере обратно в пансиона си.

— Много добре е, че искате да не нараните чувствата й — каза с възможно най-надутия си тон господин Торагуд, — но аз не смятам да участвам в тази лъжа.

— Мога да те изхвърля веднага след жена ти — заплаши го Зак.

— Никой няма да изхвърля никого — намеси се Доди. — Нещата и без това са твърде объркани, така че трябва да ги оправим, преди някой да излезе от тази стая.

Тя отиде до вратата и я затвори.

— Седнете всички, а вие не си отваряйте устата — обърна се тя към Сара Торагуд, — докато не чуем какво се е случило миналата нощ.

— Нищо не се е случило — каза Зак.

— Това не е вярно — заяви Лили. — Случиха се много неща.

Всички се втренчиха в нея с изражения, които варираха между гняв и бяс.

— Казах ви, че… — започна Сара.

— Млъкни! — заповяда Доди. Зак се обърна към жената на свещеника и тя се скри зад съпруга си.

— Сега ни разкажи какво се случи — обърна се Доди към Лили.

— Зак ме заведе на една прекрасна разходка с яхта. Вечеряхме на борда. Попитах го защо го прави и той ми отговор че искал да прекарам добре, но това не беше вярно. Той изобщо не искаше това.

— Виждате ли, нали ви казах! — извика госпожа Торагуд. — Аз…

Зак дръпна завесите докрай и отвори прозореца над улицата. Очите на Сара се разшириха от ужас и тя не можа да завърши изречението си.

— Той искаше да ми каже, че вече не мога да излизам на сцената в кръчмата. Освен това каза, че трябва да се оженя за някой строг и отегчителен милионер.

— Това ли беше всичко? — попита господин Торагуд.

— Защо не се прибрахте по-рано? — попита я Доди.

— Зак искаше, но аз го помолих да останем още малко. Нощта беше толкова красива, че не исках да свърши. Пък и ако трябваше да се местя в хотела, нямах голямо желание да бързам.

Доди хвърли на Зак поглед, в който си личеше, че едва успява да прикрие колко й е забавно.

— Но какво правиш в леглото на господин Рандолф? — попита госпожа Торагуд, като внимаваше да оставя съпруга си между себе си и Зак.

— Не знам — призна си Лили. — Заспах и се събудих, когато ви чух да викате на Зак.

— Какво е вашето обяснение? — обърна се свещеникът към Зак.

— Нямаше къде да я сложа — отвърна той. — Тя спеше в стаята на Кора Мей, но глупавото момиче се върнало по време на отсъствието ни. Доди искаше да оставя Лили в стаята си, а аз да отида на хотел. Щях да го направя, но Тайлър не обича да го будят толкова рано сутринта. Освен това той винаги иска да знае повече, отколкото съм готов да му кажа. Реших, че Доди ще стане след два-три часа и тогава ще можем да преместим Лили в нейната стая.

— Къде казвате, че сте спали? — попита свещеникът.

— На дивана.

— Вярно ли е това? — попита господин Торагуд Лили.

— А, бе, вие глухи ли сте? — попита Зак. — Тя току-що ви каза, че е спала цяла нощ.

— Ако Зак казва, че е спал на дивана — отвърна Лили, — значи наистина е спал там.

— Страхувам се, че това не е достатъчно — заяви Сара.

— Съгласна съм — добави Доди.

— Какво! — подскочи Зак и се обърна към служителката си.

— Казах, че това не е достатъчно — обясни Доди. — Ти компрометира репутацията на Лили. След онова, което направи, никой вече няма да повярва, че тя е невинна.

— Напълно съм съгласна с госпожица… с тази личност — довърши господин Торагуд и се изчерви от неудобство.

— Казвам се Доди Мичъл и въпреки че работя в кръчма, мога да различа доброто от лошото. Това се отнася и за останалите момичета. Така ли е, момичета?

Момичетата заявиха хорово, че са съгласни с нея.

— Не мисля, че някой тук търси свидетели в подкрепа на морала ти — тросна се Зак. — Имам чувството, че по-скоро има нужда от малко вяра в моя морал.

— Точно в това е проблемът — обясни Доди. — Изглежда, че никой не ти вярва.

— Я чакай малко.

— Онова, което госпожица… госпожа…

— Госпожица — подсказа Доди.

— … госпожица Мичъл се опитва да каже, е, че вашата лоша репутация е компрометирала репутацията на госпожица Стърлинг.

— Той я е провалил! — изкрещя Сара Торагуд.

— Не мисля, че проблемът е в това — възрази Доди. — Зак винаги е настоявал, че когато някой мъж провали някое от неговите момичета, той трябва да се ожени за нея. Така ли е, Зак?

— Винаги. Никога не съм оставял…

Зак прекъсна изречението си по средата, тъй като забеляза странните пламъчета в очите на Доди.

— Проклета да си, Доди. Ако дори за миг си помислиш, че ще…

— Нямаш никакъв избор — каза Бела. — Когато аз работех тук, ти постоянно повтаряше, че това е правило, което никога няма да нарушиш.

— Ти си работила тук? — подскочи от изненада Сара.

— Винаги си казвал, че не може да има изключения — продължи Бела, без да обръща внимание на жената на свещеника.

— Само преди няколко седмици ти накара Джози да се омъжи — напомни му Доди.

— Да, спомням си за това — намеси се Лизи Ледвил.

— Но аз не съм провалил Лили — възрази Зак. — Дори не съм я докоснал с пръст.

— Никой няма да ви повярва — каза господин Торагуд. — Колкото и да ми е неприятно, трябва да се съглася с госпожица Мичъл. Вие трябва да се ожените за Лили.

— Той не може да направи това — намеси се Лили, която ги слушаше внимателно. — Зак не иска да се жени.

— Време беше да се намесиш и да помогнеш на добрите — каза с облекчение Зак. — Мислех, че ще ме оставиш да се оправям с тях сам.

— Нямаше как да си замълча. Те говорят и за моята сватба.

— Радвам се, че си забелязала това.

— Зак не ме обича — каза Лили. — Той дори не ме харесва. Аз му създавам само неприятности.

— Това не е вярно — възрази Зак. — Харесвам те много — добави той, въпреки че знаеше колко уши попиваха всяка негова дума. — Казах ти го миналата нощ.

— Какво друго ти е казал миналата нощ? — попита Доди.

— Каза, че няма да ме целуне, защото това можело да му хареса твърде много. Но след това го направи. И наистина му хареса.

Зак се запита какво беше онова, което караше жените да разкриват тайни, които трябваше да отнесат със себе си в гроба.

— Това не е точно…

— Наистина ли сте натрапили вниманието си на госпожица Стърлинг? — попита господин Торагуд с гласа си на заклеймяващ порока свещеник.

— Проклет да съм, ако съм го направил — отговори му Зак. — Тя ме помоли да я целуна.

Бела зяпна от изненада. Момичетата се разкискаха; госпожа Торагуд бе загубила ума и дума. Доди правеше огромни усилия да потисне желанието си да се разсмее. Това беше единствената причина, поради която Лили получи възможността да каже нещо.

— Това е вярно. Никой досега не ме беше целувал и аз го помолих да ми покаже как се прави. Освен това го помолих и да ме прегърне. Това ми хареса много. Зак го прави много добре. Предполагам, че има голям опит в тези неща.

Сара Торагуд почервеня от възмущение. Доди изгуби битката си със смеха.

— Ти си го помолила да направи всичко това? — попита господин Торагуд, който не беше толкова шокиран колкото съпругата си.

— Той ми каза, че трябва да се омъжа за някой почтен човек — обясни Лили. — Онези почтени хора, които познавам, не обичат да се държат за ръцете и да се целуват.

— И така трябва! — заяви госпожа Торагуд.

— Страхувам се, че това показва голяма липса на деликатност от твоя страна — заяви господин Торагуд.

— Я чакай малко — прекъсна го Зак. — Няма да позволя на никого да говори по този начин на Лили.

— Не виждам друго решение, освен той да се ожени за нея — каза Доди.

— Съжалявам, че трябва да кажа това, но съм съгласен с вас — каза свещеникът.

— Да се омъжи за него! — изпищя Сара. — Той е прелъстител, похотлив…

— Жено — изрева Зак, — наречи ме така още веднъж и това ще бъдат последните думи в живота ти!

— Не смейте да ме заплашвате! — възкликна госпожа Торагуд. — Бог е на моя страна.

— Моли се той да бъде до теб, ако не си затвориш проклетата уста. Всичко това, което говорите за брака ми с Лили, са пълни глупости — заяви Зак и се обърна към Доди. — Ти наистина ли мислиш, че съм я насилил?

— Дали си го направил или не няма значение — отговори му тя. — Ти я съсипа.

— Според мен това има огромно значение.

— И според мен — намеси се отново Лили.

На Зак обаче му се стори, че тя сякаш съжаляваше, че това не се беше случило. Това изобщо нямаше да му помогне.

— Госпожица Мичъл е права — каза свещеникът. — Сега истината вече няма значение. Има значение само онова, което хората ще решат, че се е случило.

— Ти казваш това и имаш наглостта да се наречеш свещеник? — възкликна Зак.

— Аз съм просто реалист и казвам, че трябва да се ожените за госпожица Стърлинг.

— Не!

— Не можеш да откажеш. Така ще нарушиш собствените си правила — каза Доди.

— Казвал съм, че съсипаните момичета трябва да се омъжат. Аз не съм направил нищо на Лили.

— Все едно, че си.

Зак започваше да се чуди дали всичко това не беше някакъв кошмар, от който щеше да се събуди по-късно с ужасно главоболие.

— Защо всички не излезете навън — каза ядосано той. — Ние двамата с Лили ще се заемем да се съсипем взаимно и след това вече ще имаме за какво да си говорим с вас.

— Господин Рандолф! — извика свещеникът. — Има ли толкова низко място, до което да не паднете!

— Не знам. Ти знаеш ли такова място?

— Не му обръщайте внимание — обърна се Доди към господин Торагуд. — Той се опитва да бъде язвителен, за да ни отвлече вниманието. — Тя се обърна към Зак. — Най-важното нещо е да защитим Лили. Ти знаеш това. Ти я съсипа, така че сега единственото нещо, което можеш да направиш, е да се ожениш за нея.

— Не ставай смешна.

— Мислиш ли, че някой от твоите почтени младежи ще пожелае да се ожени за нея, когато чуе за това?

— Че откъде ще разбере?

— Сега в тази стая има десет души. Остават екипажът на яхтата, кочияшът на двуколката и всички останали, които може да са те видели. И не на последно място, самата Лили.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Тя е толкова невинна, че сама ще разкаже всичко, както го направи само преди няколко минути.

— Ще говоря с нея и ще й кажа какво да казва.

— И ще я направиш като нас — каза Доди. — Ще я накараш да пресява истината, да търси неща, които може да каже без страх, да оцветява, да забравя нарочно. Такава ли искаш да я направиш? Мислех, че онова, което ти харесва най-много в нея, е нейната невинност.

Може би не това харесваше най-много у нея, но това беше качеството, което беше привлякло Зак към Лили. Това и нейната способност да вижда най-доброто у хората, да иска да им помага, без значение дали те заслужаваха това или не. Това и нейната сребристоруса коса, смешният й навик да цитира баща си…

— Лили не иска да се омъжи за мен — каза Зак. — Тя дойде тук да търси свободата си, а не да намери съпруг.

— Ти какво ще кажеш? — обърна се Доди към Лили. — Можеш ли да се омъжиш за този разбойник?

— Сигурна съм, че всяка жена може да се омъжи за Зак — каза Лили. — Той е много приятен и добър, когато иска.

— Това момиче е омагьосано — заяви Сара Торагуд. — Вие сигурно сте я упоили.

— Не съм — ядоса се Зак. — Ако си забравила, аз не искам тя да се омъжва за мен!

— Толкова лошо ли ти се струва да бъдеш женен за мен? — попита го Лили.

— Ще бъде ужасно — отвърна Зак. — Ти ще очакваш от мен да ставам сутрин и да се науча да доя проклетите крави, които рано или късно ще домъкнеш отнякъде. Ще пееш и ще танцуваш в заведението, докато всеки мъж там не бъде готов да застреля, намушка или захапе съседа си само за да получи една усмивка от теб. Цели армии мъже ще те следват по улиците, когато излезеш. Този кръвосмучещ свещеник и групичката фурии ще търчат след мен, ще нахълтват в спалнята ми и ще ме обвиняват за неща, които съм полагал дяволски огромни усилия да не върша. Ще ме накараш да полудея, докато се опитвам да задържа тълпите и да те запазя само за себе си.

— Той говори като влюбен — каза Доди. — Предлагам да извикаме свещеника и да свършим работата.

— Жено — изрева Зак, — наречи ме така още веднъж и това ще бъдат последните думи в живота ти!