Лили

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Когато прекрачи прага на „Малкото райско кътче“, Лили се почувства, сякаш се завръщаше у дома си. Познатият интериор и звуци я накараха да си мисли, че всичко в живота й скоро щеше да се оправи. Броят и топлината на поздравите, отправени към нея, й показаха, че клиентите не я бяха забравили. Те искаха да знаят кога щеше да се върне отново в заведението. Тя им махаше с ръка и продължаваше да върви.

Лили се изненада, когато вместо Зак видя Доди да седи на масата. Реши, че той вероятно беше организирал частна игра в кабинета си.

— Няма смисъл да ходиш там — извика й Доди, когато забеляза, че Лили тръгва към кабинета. — Той не е тук.

— Къде е? — попита Лили. Зак никога не напускаше кръчмата си, дори когато заведението се управляваше под зоркия поглед на Доди.

— Не ми каза. Само ме помоли да се грижа за бизнеса продължение на няколко дни.

— Каза ли кога ще се върне? — Лили се надяваше, че не се беше случило нещо лошо.

— Не.

— Играй или излез от играта — каза един от играчите край масата. — Ако искаш да говориш, върви някъде другаде.

— Успокой топката, Чет. Ако продължиш да ме дразниш, ще наредя да те изхвърлят.

— Не и докато държа печеливша ръка.

— Особено тогава. Струва ми се, че печелиш повече, от колкото е възможно. — Доди допи уискито си и даде знак да й донесат друго.

— Да не би да ме наричаш измамник? — попита Чет.

— Не още — отвърна Доди.

— Ако не беше жена…

— Млъквай и играй.

Лили се отдръпна. Тази вечер кръчмата не й се струваше толкова забавна колкото друг път. В атмосферата имаше нещо заплашително, нещо неприятно. Не беше същото както когато Зак беше тук. Може би той беше прав. Може би това място наистина не беше подходящо за нея.

Лили вървеше към вратата, когато я настигна Лизи Ледвил.

— Моля те, не си тръгвай. Трябва да спреш Доди.

— Защо? Какво е станало?

— Тя играе покер с онзи гадняр Чет Лий. Всички знаят, че той мами, но не могат да го хванат.

— Доди знае какво прави. Тя…

— Не и тази вечер. Не знам какво й става. Обикновено не се държи така, но колкото повече губи, толкова повече пие. Трябва да я спреш, преди да се е случило нещо ужасно.

— Но какво мога да направя? Не мога просто да отида при нея и да й кажа да прекрати играта.

Лили се върна при масата. Тя не знаеше какво беше възнамерявала да каже, но в мига, в който видя упоритото, решително изражение на лицето на Доди, разбра, че всичко щеше да бъде напразно. Доди нямаше да излезе от играта. Лили можеше само да остане и да наблюдава, докато не измислеше какво да направи.

— Мога ли да гледам? — попита тя, като се усмихна с най-ослепителната си усмивка на мъжете около масата. — Доди се опитваше да ме научи, но никога досега не съм присъствала на истинска игра.

— Разбира се — каза единият от мъжете. — Придърпай един стол.

— Не ми харесва на масата да има външни лица — изръмжа Чет.

— Аз казвам, че тя ще остане — заяви Доди.

Лили седна близо до Доди, за да може да вижда картите й. Един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че тя държеше губеща ръка. Лили не разбираше защо Доди не искаше да хвърли картите си и да изчака следващото раздаване. Искаше й се да каже нещо, но не можеше да говори за карти. Може би ако успееше да привлече вниманието на Доди…

Тя докосна крака на Доди със своя.

— Извинявай. Не знаех, че ти е тясно. — Доди дори не вдигна очи, а продължи да се мръщи на картите си, докато отместваше стола си.

Лили я стисна за ръката.

— Искаш ли нещо? Трябва само да кажеш на някое от момичетата.

Очевидно Доди не беше в състояние да разбере никакъв намек тази вечер. Лили трябваше да намери друг начин да помогне.

Нещо, което й беше казал Зак, изникна внезапно в съзнанието й. Той й бе казал, че всеки играч прави жест, който го издава. Според Зак никой не можеше да спечели на покер, без да мами, освен ако не можеше да разчита лицата на противниците си, сякаш гледаше своите собствени карти. Може би ако се загледаше в лицата на играчите, щеше да научи нещо, което да помогне на Доди.

Тя се концентрира върху лицето на всеки един от мъжете. Не след дълго Лили осъзна, че всички те се чувстваха неудобно от присъствието й и не се държаха както обикновено. Доловила предимството си, Лили се усмихна лъчезарно и започна от време на време да подмята забележки, за да държи всички на тръни. През цялото време тя не преставаше да изучава лицата на мъжете.

За своя изненада тя започна да си спомня някои неща, които беше казвал баща й. Той винаги бе твърдял, че ако един свещеник иска да бъде от полза на паството си, трябва да знае кога някой лъже, кога се е случило нещо лошо, дори ако човекът срещу него се опитва да не показва това. Той й бе казал да наблюдава очите, устните, ръцете, да търси нервни движения и дори промяна в дишането.

Лили се изненада колко лесно беше това, когато човек знаеше какво да търси. Не след дълго тя вече можеше да чете по всяко от лицата край масата.

Освен по лицето на Чет Лий.

Изглежда, че колкото повече печелеше той, толкова по-добре прикриваше емоциите си. Нито един от номерата й не му въздействаше. Той не я искаше на масата и не криеше това. Лили го наблюдаваше много внимателно, когато Доди внезапно изстена тихо и главата й падна върху масата. Тя беше припаднала.

Точно тогава Лили видя онова, което търсеше. В краткия миг, който й бе необходим, за да насочи вниманието си към Доди, тя забеляза лек триумфален блясък в погледа на Чет. Той изчезна почти мигновено, но тя беше уверена, че не се беше излъгала.

— Тя припадна — каза един от играчите.

— Никога не съм виждал такова нещо — каза друг. — Мислех, че главата й е твърда като скала.

— Какво ще правим с играта?

— Тя е вън — отвърна Чет. — Който спечели това раздаване, печели и нейния залог.

— Тя не е вън — възрази Лили. Не можеше да бъде. Този път Доди имаше добра ръка, а вече беше задлъжняла с няколко хиляди долара към Чет Лий. Лили беше уверена, че Доди нямаше откъде да вземе тези пари.

— Ако не се събуди до пет минути, значи е вън от играта — настоя Чет.

Лили отново забеляза триумфалния блясък в погледа му.

— Помогнете ми да я отнеса в кабинета на Зак — обърна се тя към двама от играчите.

Те свалиха картите си на масата и буквално завлякоха Доди в кабинета на Зак, след което я оставиха да легне на дивана.

— Сдала е багажа — каза единият. — Няма да се събуди бог знае колко дълго.

— Трябва да се събуди. Тя дължи толкова много пари на господин Лий.

— Тази вечер не може да направи нищо, освен ако някой не изиграе ръката й вместо нея.

— Аз ще го направя.

Думите излязоха от устата й, преди Лили да осъзнае какво казва. Онова, което бе казала, я уплаши. Мъжете бяха шокирани.

— Не можете да направите това, госпожо. Зак ще ни откъсне главите.

— Не мога да оставя Доди да загуби толкова пари от Чет Лий.

— Той е добър играч, госпожо, най-добрият, когото познавам, с изключение на Зак.

— Е, Зак го няма. Или аз трябва да играя, или тя ще загуби всичко.

— На Чет това няма да му хареса.

— Нямам намерение да 21го питам за мнението му.

На Чет идеята наистина не му хареса и той заплаши, че ще излезе от играта.

— Ако го направите, губите всички пари, които сте заложили — каза Лили.

Тя не знаеше откъде намери смелост да му се противопостави, нито пък откъде знаеше онова, което му беше казала. Предположи, че беше запомнила много повече, отколкото мислеше, по време на нощите, през които беше играла ролята на домакиня в заведението, беше говорила с мъжете, беше им съчувствала, когато губеха, и се беше радвала, когато печелеха. Лили седна на мястото на Доди и вдигна картите й.

— Решавайте, господин Лий. Останалите нямат нищо против. Не виждам защо вие трябва да се притеснявате.

Тя се усмихна още по-очарователно. Лили не беше питала останалите играчи какво мислеха за идеята, но беше уверена, че те нямаше да възразят.

— Играли ли сте покер някога, госпожо Рандолф? — попита я Лий.

— Не, но мисля, че знам правилата.

Правилата бяха най-малкият проблем. Всичко останало беше много по-трудно. Опитът беше безценен. Игрите й с Бела не се брояха. Лили трябваше да се осланя на способността си да преценява шансовете и да чете лицата на останалите играчи.

Тя беше уплашена до смърт. Никога досега не беше поемала толкова голяма отговорност. Това я накара да осъзнае, че Зак не играеше карти, нито пък държеше игрална зала само за удоволствие. Печеленето беше сериозна работа.

Чет Лий се настани в стола си, като мърмореше под мустак. Лили вдигна картите си и ги огледа още веднъж. Три четворки, една седмица и едно асо. Докато изчисляваше вероятностите, тя опипваше лениво гърбовете на картите си. Внезапно пръстите й спряха. Гърбовете на четворките бяха идеално гладки, но върху асото имаше малка драскотина. Тя беше толкова малка, че едва можеше да бъде открита, но пръстите й я бяха напипали.

Някой беше маркирал тестето.

Тя хвърли един поглед на Чет Лий. На ръката си той носеше пръстен с голям камък. Нито един от останалите играчи нямаше такова бижу или нещо подобно. Чет маркираше тестето, докато играеше.

Лили се вгледа в лицата на останалите играчи. Нито един от тях не показваше знак, че имаше силна ръка. Тя се загледа в Чет. Сега в очите му нямаше блясъкът, който тя беше видяла преди, а само скрит гняв.

Лили свали асото и взе една карта. Когато дойде нейният ред да залага, тя се изкиска, опипа нервно картите си и вдигна залога с двадесет долара. На всички въпросителни погледи отговори с усмивка и леко присвиване на раменете. Лили беше решила да накара играчите да я мислят за глупачка, която се е захванала с нещо непосилно.

Най-хубавото в това тяхно предположение щеше да бъде, че то отговаряше на истината.

Минаха още два кръга от залагането и Лили с облекчение видя как двама от играчите свалиха картите си на масата, а останалите направиха залозите си без ентусиазъм. С всяка измината минута тя придобиваше все по-голяма увереност. Проблемът беше, че все още не можеше да разбере какво държи Чет Лий. Не смяташе, че има силна ръка, но не можеше да бъде сигурна в това. Беше добър. Много добър. Лили се надяваше, че късметът няма да й изневери.

Мина още един кръг от залагания. Още един от играчите се отказа. Чет вдигна залога с още петдесет долара и поиска да види картите. Лили отговори на вдигането и свали една тройка. Чет имаше два чифта.

Лили усети как през тялото и преминава вълна на облекчение. Тя обаче беше решила да не позволи на мъжете да разберат как се чувства. Изкиска се и се направи на изненадана, докато придърпваше парите към себе си.

Чет вече размесваше картите. Преди Лили да успее да преброи каква беше сумата пред нея, той вече беше започнал да раздава. Повече от шестстотин долара. Още няколко такива ръце и Доди нямаше да има никакви дългове.

Лили вдигна картите си. Те бяха ужасни. Тя погледна към Чет Лий и за миг видя злорадство в дълбините на очите му.

Той мамеше и си беше раздал добра ръка. Всички поискаха допълнителни карти. Чет пасува. Когато дойде нейният ред да заложи, Лили каза: „Аз излизам“ и спокойно остави картите си на масата. Нещо в гласа й сигурно беше привлякло вниманието на мъжете и още двама играчи хвърлиха картите си. Чет държеше три дами и две аса, но това му спечели само сто долара.

— Не мисля, че трябва само вие да месите и да раздавате — обърна се Лили към него, като се надяваше, че гласът й звучи невинно и незлобливо. — Мисля, че трябва да се редуваме.

— Обичайно е един човек да раздава — отвърна Чет.

— Но това не е честно. Лизи — извика тя през рамо, — донеси ни нови карти. Този път можете да раздавате вие — каза след това Лили на мъжа, който седеше отдясно на Чет.

— Аз раздавам — каза Чет.

— Но ако раздавате през цялото време, аз никога няма да имам тази възможност — възрази тя, като се опита да се нацупи. Никога досега не беше правила това и се чудеше дали го правеше както трябва.

— О, хайде, Чет, дай да се редуваме — каза единият от мъжете. — Какво толкова.

Чет все още не изглеждаше убеден.

— Ще ми направите ли тази услуга? — подкани го Лили.

Той не отговори нищо.

— Хайде, Чет, остави дамата да раздава. Лизи донесе шест нови тестета.

— Дай ги на господин Грийн — каза й Лили и посочи към мъжа вдясно от Чет. След това се усмихна лъчезарно. — Да започваме.

Чет изглеждаше бесен, но вероятно беше решил, че ще бъде глупаво да продължи да упорства. Пък и той вече беше спечелил много пари.

През следващите няколко игри Лили продължи да изучава всеки от останалите играчи, докато почти можеше да прецени силата на ръката му. Когато Чет раздаваше, тя никога не залагаше. Лили не знаеше как той успяваше да го направи, но Чет винаги си раздаваше силна ръка. Когато усети лека драскотина върху новите карти, осъзна, че Чет беше започнал да маркира и новото тесте. От този момент започна да отваря ново тесте всеки път, когато дойдеше нейният ред да раздава.

— Нещо не е наред ли? — попита я ядосано Чет, когато тя отвори третото ново тесте.

— Обичам новите карти — отвърна тя, — въпреки че се размесват по-трудно. — Тя размеси картите неумело, за да заблуди мъжете. Те бяха толкова заети да наблюдават Чет и да се наблюдават помежду си, че нито за миг не им беше минало през ума, че и Лили може да бъде опасна.

През следващите два часа Лили продължи да печели. Тя беше първата, която щеше да признае, че картите просто й идваха, но не можеше да отрече, че играеше внимателно. Тя преценяваше какви са вероятностите даден играч да е изтеглил точно определена карта. Никога не забравяше за изиграна или свалена карта. Лили сравняваше тази информация с подсъзнателните жестове на всеки играч и правеше предположение за силата на ръката му. Не винаги й се удаваше да прецени правилно, но в повечето случаи беше доста близко до истината. Тя дори научи, че единият от мъжете предпочиташе да държи всичките си карти дори когато щеше да има по-голям късмет, ако ги сменеше.

Докато купчината пари пред Чет намаляваше, настроението му започна да се влошава още повече. Напрежението на масата се увеличи. Лили беше изтощена. Тя не знаеше как някой можеше да има достатъчно сили, за да играе хазарт цяла нощ. Лили имаше чувството, че ако си легне сега, няма да стане в продължение поне на една седмица.

Вместо това тя започна да говори още повече и продължи да се усмихва лъчезарно. Единственият мъж, на когото това не се отразяваше, беше Чет Лий.

— Налага ли се да говорите толкова много? — попита я той.

— Не разбирам как можете да седите, без да продумате нито дума — отвърна Лили. — Толкова е вълнуващо, че едва успявам да си седя мирно на мястото.

— Вие не седите мирно — възрази Чет.

— Иска ми се татко да можеше да ме види.

— Той ли ви научи да играете карти? — попита Чет, у когото печалбите й бяха започнали да пораждат съмнения.

— Боже опази! Татко е свещеник. Той ще бъде ужасен, ако можеше да ме види. — Тя се изкиска. — Точно затова и ми се иска да беше тук сега. Татко почервенява като домат, когато…

— По дяволите, жено! Никога ли не си затваряш устата!

— Е, ако ще се държите по такъв начин…

Лили заложи, поискала види картите и прибра печалбата. Коментарът на Чет беше толкова вулгарен, че на Лили й се прииска да си запуши ушите.

— Да си починем и да поръчаме още пиене — предложи един от играчите. Той стана от мястото си, преди някой да успее да му възрази. Всички, освен Лили, напуснаха масата.

— Как е Доди? — обърна се тя към Лизи, която й донесе поредната чаша силно кафе.

— Добре е. Искаше да влезе отново в играта, но аз й казах, че се оправяш много добре.

— Искам да говоря с нея. — Лили тръгна към кабинета на Зак. Доди седеше на дивана и се мръщеше. Не изглеждаше добре.

— Лизи ми каза, че си станала специалист по покер — каза Доди. — Научила съм те по-добре, отколкото предполагах.

— Върви ми — призна си Лили.

— Иска ми се да се бях сетила да завъртя раздаването и да поискам нови карти. Онзи копелдак ме обираше до шушка с измама.

Лили се намръщи на езика, който бе използвала Доди.

— По-добре да се връщам. Ти полегни. Все още изглеждаш зле.

— Не знам как да ти благодаря — каза Доди. Часовникът на бюрото на Зак показваше 2:48. Лили не знаеше още колко щеше да издържи.

— Можеш да го направиш по-късно, ако все още печеля — каза тя и излезе забързано през вратата. Искаше да бъде на масата, когато се върнеха останалите играчи.

Късметът на Лили не я изостави, но към четири часа силите започнаха да я напускат бързо.

— Не искам да ви развалям удоволствието, но се страхувам, че това ще трябва да бъде последната ми ръка. Имам чувството, че всеки момент ще заспя върху картите си.

— Чудех се защо напоследък беше станало толкова тихо — подметна язвително Чет.

— Не съм свикнала да оставам толкова до късно. Тази сутрин трябва да отида на работа.

— Мисля, че можете да си вземете един свободен ден — каза Чет, като гледаше гневно парите, които бяха натрупани пред Лили. — Мисля, че изкарахте повече от дневния си надник.

— Тези пари са на Доди — възрази Лили. — Не бих си помислила да взема дори цент от тях.

— Да играем — каза Чет, — преди да ми прилошее от тази проповед върху морала.

Лили получи само лоши карти. Тя свали всичко, освен две купи, и поиска три карти. Когато й се паднаха още три купи, тя за малко щеше да припадне. В ръцете си държеше права кента до шестица. Единствено права кента над шестица можеше да бие ръката й. Лили бързо се опита да прикрие вълнението си, като се престори, че всеки момент ще заспи.

— Божичко, може би трябва да спрем веднага — каза тя.

— Не.

Тази дума й каза всичко, което искаше да знае. Не се налагаше дори да вдига очи, за да види блясъка в очите на Чет и да разбере, че той държеше страхотна ръка.

— Добре, но ако започна да клюмам, някой да ме сръга, за да ме събуди.

— Зак ще убие всеки, който се опита да направи това — обади се Доди.

Лили се извъртя назад.

— Ти трябваше да си в леглото.

— Нямаше начин да лежа там и да не знам какво става тук.

— Е, ще се наложи да седнеш някъде другаде — каза Лили. — Ако започнеш да надничаш през рамото ми, ще стана твърде нервна, за да изиграя тази ръка.

— Цяла нощ не сте били нервна — оплака се Чет.

— Ще седна до Уолтър — каза Доди.

Лили се питаше дали Доди беше видяла ръката й. Не й се искаше Доди да я издаде по някакъв начин. Доди обаче запали една тънка пура и започна да се държи така, сякаш се интересуваше само от разговора си с Уолтър.

Залагането беше ожесточено. Няколко от играчите имаха добри ръце. Не след дълго залогът достигна четири хиляди долара. Чет продължаваше да вдига от сто до петстотин долара всеки път. Един по един всички играчи започнаха да се отказват, докато най-накрая останаха само Чет и Лили.

Лили започваше да изпитва нервност. Тя знаеше, че той държи добра ръка. Но колко добра? Пламъчето в дълбините на очите му заплашваше да се превърне в пожар. Може би тя се беше надявала на късмета си твърде много и сега той я беше изоставил.

Но Лили не можеше да се откаже. Когато Чет вдигна залога с още хиляда долара, тя прикри изненадата си, като възкликна:

— Господи, имай милост! Да не се опитвате да ми вземете всичките пари наведнъж?

— Да — изсъска в отговор Чет.

Лили продължи да говори безсмислици. Тя можеше да бие почти всяка ръка. Без да спира да дърдори, заложи своите хиляда и вдигна залога с още хиляда. Лили беше уверена, че Чет щеше да бъде принуден да поиска да види картите й или щеше да се откаже. Той нямаше повече пари. Дори ако Лили загубеше, Доди нямаше да му дължи нищо.

— Добре, че дойдох подготвен — каза Чет. Той бръкна в сакото си и извади дебела пачка банкноти. Чет извади една хилядарка и вдигна залога с още хиляда долара.

Лили усети как по челото й избива пот. Тя нямаше други хиляда долара. Бяха й останали само четиристотин. Ако не успееше да отговори на залога му, щеше да загуби. Лили усети как я обзема отчаяние.

— Господин Лий, засрамете се. Знаете, че нямам толкова много пари. Не е хубаво от ваша страна да наддавате, когато знаете, че не мога да отговоря на залога ви.

— Това е част от играта, госпожо. Ако не можете да отговорите, трябва да се откажете.

— Но аз не мога просто така да се откажа и да ви дам всичките тези пари — възрази Лили. — Божичко, само като си помисля за това, сигурно ще сънувам кошмари.

— Плащайте или се откажете, госпожо.

— Аз ще покрия залога на жена си — каза един плътен глас зад Лили. — Тя ще отговори на твоите хиляда и ще вдигне с още хиляда.

Лили едва се сдържа да не подскочи от мястото си, когато чу гласа на Зак. Обзеха я сто различни чувства и всяко от тях се бореше за превес. Най-накрая връх взе облекчението. Зак беше тук. Сега всичко щеше да бъде наред. Независимо какво щеше да излезе от тази ръка, независимо какво щеше да каже Зак на нея или на Доди, всичко щеше да бъде наред.

Зак беше тук.

— Не можеш да й заемеш парите — възрази Чет.

— Ако не греша, в брачния договор пише, че всичко, което е мое, е и нейно — каза Зак. — Аз просто го слагам на масата.

— Имахме споразумение. Може да се използват само парите, които се намират на масата.

— Но вие заложихте пари, които не бяха на масата — възрази Лили. — Ако приемате правилото буквално, излиза, че не можете да отговорите на моя залог и аз печеля по подразбиране.

Чет беше хванат натясно и го знаеше.

— Можете да вземете назаем, ако е необходимо — предложи Лили. — Нямам нищо против.

— Нямам нужда от заеми.

Чет заложи хиляда и вдигна с две хиляди. Зак отговори на двете хиляди и вдигна с още две. Чет започваше да се поти.

— Вие нарушихте правилата, по дяволите. Тези пари си бяха мои.

— Може би някой ще ви заеме парите.

— Съжаляваме — казаха мъжете край масата. — Нямаме толкова.

— Колко имате? — попита ги Лили.

— Хиляда и петстотин.

Лили взе петстотин долара от купчината и ги подаде на Зак.

— Сега той може да отговори на залога ми. Внезапно Чет се ухили широко.

— Нека това да ви бъде за урок, госпожо. Когато нанижете жертвата си на вилата, не трябва да й давате възможност да се измъкне.

Той сложи картите си върху масата, за да ги видят всички, изсмя се високо и посегна да вземе залога.

— Мисля, че тези пари са мои — каза Лили с най-ласкавия си глас. — Моите карти може и да са ниски, но бият вашите. — Тя свали картите си на масата.

Единият от мъжете край масата се разсмя гръмогласно.

— Проклет да съм — каза той през смях. — Четири аса да бъдат бити от пет малки. Не съм виждал подобно нещо.

— Вие излъгахте — извика Чет.

— Не, вие излъгахте — отвърна спокойно Лили. Сега, когато Зак стоеше зад нея, тя не се страхуваше да каже това. Докато той беше тук, тя можеше да прави почти всичко, което пожелаеше. — Точно затова настоях да завъртим раздаването и да сменим тестетата. Вие маркирахте асата с онзи голям пръстен на ръката си.

— Вие твърдите, че съм измамник?

— Да.

— И аз казвам същото — намеси се Доди. — Просто не бях достатъчно умна, за да те хвана.

Чет скочи на крака.

— Не търпя подобни обиди от никой мъж — извика той.

— Чет, Чет — намеси се Зак с укорителен тон, — не виждаш ли, че те са жени?

— Проклети да сте! — изръмжа Чет. — За последен път ме правите за смях.

Той посегна да бръкне в сакото си, но преди да успее да извади онова, което беше скрил вътре, се озова лице в лице с дулата на един двуцевен деринджър.

— Ако искаш да си запазиш ръката, ще я извадиш много бавно от сакото си и когато го направиш, тя ще бъде празна.

Чет се подчини.

— Не знам защо те търпях толкова дълго — каза Зак, — но не смятам да продължавам да те търпя повече. От този момент ти е забранено да стъпваш повече в „Малкото райско кътче“. Ако се опиташ да влезеш въпреки забраната ми, ще наредя да те изхвърлят на улицата.

Чет Лий беше толкова бесен, че лицето му потъмня.

— Ще ти го върна, проклет да си — извика той. — Ще ви го върна на всички.

— Ако искаш да си тръгнеш оттук със здрави ръце, предлагам ти да го направиш, преди да кажеш още нещо — предупреди го Зак. — Имах дълго и изнервящо пътуване и съм в настроение, в което съм готов да те разкъсам парче по парче.

Чет беше вбесен, но не беше толкова глупав, че да се опита да се пребори с насочен между очите му револвер.

— Това не е краят — заплаши той, докато отстъпваше. — Кълна се, че ще си го върна.

Той напусна кръчмата, като се блъскаше в столове и маси, без да се извинява на хората, които седяха край тях.

— Ти — обърна се Зак към Лили — ела веднага в кабинета ми. Имаш да ми даваш няколко обяснения.