Лили

ГЛАВА ПЕТА

Зак се разсмя. Той беше толкова уморен и сънен, че не знаеше какво изпитва и защо, но знаеше, че вече не може да се върне в леглото си. Малката лисица беше провалила съня му.

Той затвори вратата след Лили и тръгна към банята. Там хвърли чаршафа, взе кърпите си и влезе във ваната, като се надяваше, че тази сутрин му бяха стоплили достатъчно вода. Не си спомняше дали някой друг, освен Доди, се къпеше преди пладне.

Водата беше гореща. Докато чакаше ваната да се напълни, той започна да сапунисва тялото си. Трябваше да се погрижи на следващата сутрин Лили да не може да влезе в спалнята му. Може би ако успееше да й намери работа, тя щеше да бъде достатъчно заета, за да му досажда. Тази мисъл правеше перспективата за обикалянето на улиците с нея не чак толкова неприятна.

Зак се отпусна във ваната и остави водата да измие сапуна от тялото му. Рядко му се случваше да изпитва благодарност към братята си, но се радваше, че Тайлър бе настоял да прокара топла вода в банята му. Зак си спомняше как Роуз бе топлила вода на печката по времето, когато той бе живял в ранчото и се бе къпал във вана, поставена пред печката в кухнята. Вана с гореща вода в личния му апартамент беше лукс, от който той нямаше намерение да се отказва.

Зак се зачуди дали Лили някога се бе къпала в такава вана. Трябваше да я попита. Може би дори щеше да й предложи да използва неговата баня. Тази мисъл го накара да се разсмее. Тя сигурно щеше да подскочи от ужас. Може би откаченият й баща й бе набил в главата, че някои мъжки части се откачат във ваната, за да я държи далеч от мъжете.

Последното вероятно не беше лоша идея. Всяка жена с външността на Лили не можеше да не привлече вниманието на мъжете. На много мъже. По дяволите! На света нямаше друго място, където тя можеше да привлече вниманието на толкова много мъже, колкото в Сан Франсиско.

Той изми и последните остатъци от сапуна по тялото си, излезе от ваната и започна да се бърше.

Проблемът не беше в това, че тя щеше да привлича мъжете, а че щеше да привлича неподходящите мъже. Сан франсиско беше пълен е нехранимайковци. Точно затова той се бе преместил тук и бе изхарчил цяло състояние, за да построи най-голямата и най-хубавата кръчма в целия щат. Той разчиташе на безкрайното предлагане на точно онези мъже, с които Лили не трябваше да има нищо общо.

Зак облече долните си дрехи, взе чашата си за бръснене и започна да разбърква пяна в нея. Скоро лицето му беше покрито с пяна. Той се обръсна с обичайното си внимание. Човек не трябваше да бърза, когато държеше в ръката си остър бръснач.

Когато свърши с бръсненето и се намаза с лосион за след бръснене — той мразеше тази част, — Зак посегна към гардероба в килера, за да извади дрехите си. Трябваше да облече нещо, което да му придава делови вид. Лили едва ли щеше да си намери скоро работа, ако хората забележеха, че се движи в компанията на един от най-известните комарджии в Сан Франсиско.

Когато Зак слезе долу, видя, че няколко от момичетата му се опитват да научат Лили да танцува. Гледката беше невероятна. Доди свиреше някаква мелодия с един пръст и удряше с длан по пианото, за да отмерва ритъма; момичетата бяха облечени в своите яркоцветни дрехи, които контрастираха рязко една с друга и засенчваха черната рокля на Лили; косите им бяха навити на ролки или вързани под шалове, докато сребристорусата грива на Лили се спускаше свободно по раменете й като блестяща мантия; а неумелите стъпки на Лили се открояваха ясно на фона на точните движения на останалите момичета.

Лебед между ято грозни патенца.

Тя притежаваше излъчване, което липсваше на останалите, и то не се дължеше само на цвета на косата й или на белотата на кожата й, нито пък на ослепителната й усмивка и на блясъка в очите й. То се дължеше отчасти на удоволствието, което тя намираше в онова, което вършеше, отчасти на начина, по който се бе концентрирала и се опитваше да научи непознатите стъпки, и отчасти на начина, по който беше успяла да събере всички тези момичета в най-приятелския кръг, в който Зак някога ги беше виждал.

Но нито едно от тези неща не обясняваше същността на онова, което караше Зак да усеща нейното присъствие повече от присъствието на всички останали в помещението. Нито едно от тези неща не беше източникът на излъчването, което сякаш струеше от Лили и обгръщаше всички около нея. Имаше още нещо, някакво основно качество, което му убягваше.

Зак потръпна от ужас, когато осъзна, че онова, което му се изплъзваше, беше невинността, чистотата — нещо, което той никога не бе познавал и което не се ценеше много. Той дори го смяташе за недостатък, който обикновено правеше хората тесногръди.

Но това не важеше за Лили.

Той не можеше да се спре да не се запита защо танцуваше тя, защо изглеждаше така обсебена от кръчмата, от начина му на живот. От самия него. Всичко тук би трябвало да обижда една жена, израсла в семейство като нейното. Някои неща наистина я обиждаха — като например неговите ругатни, — но не чак толкова, че да я накарат да му обърне гръб. Тя, изглежда, беше решила да не отхвърля цялото само защото не одобряваше някои от частите му. Зак откри, че изобщо не беше очаквал това.

Господи! Те й показваха как да вдига високо крак. Още няколко минути и Лили щеше да заметне полите на роклята върху главата си. Това не беше нещо, което тя можеше да упражнява в дневната на Бела Холт.

Зак тръгна бързо към сцената.

— Това е достатъчно за една сутрин — каза той на момичетата. — Ако не се върнете по леглата си, до полунощ ще бъдете толкова скапани, че ще разливате уискито по пода, вместо в гърлата на клиентите. — Докато момичетата се изнизваха от сцената, той се обърна към Лили: — А ти ще бъдеш твърде уморена, за да си търсиш работа.

— Глупости — заяви Лили. Бузите й се бяха зачервили от напрежението. — Ако си бях у дома, щях да съм започнала работа още в шест часа сутринта — доене, приготвяне на закуската, почистване, миене…

— Спри, преди да си ме изморила толкова, че да реша да се върна в леглото — прекъсна я Зак. След това той се замъкна до един стол и прие чашата с кафе, която му подаде Доди. — Говориш като Роуз, когато за първи път дойде в ранчото. Така и не можех да свърша всичко, което тя искаше от мен.

— На мен ми харесва да имам работа — отвърна Лили. — Татко казва, че съм дребничка, но имам много енергия.

Зак се намръщи драматично.

— Да видим дали можеш да изтраеш достатъчно дълго, докато си изпия кафето. Никога няма да се справя, ако продължиш да подскачаш по сцената и да вдигаш повече шум от китайска процесия.

— Да не те боли главата?

Доди се изкиска. Зак й хвърли един гаден поглед.

— Няма нещо, което да не мога да оправя с още няколко часа сън.

Лили се приближи и се вгледа внимателно в него.

— Да не би да си пил твърде много алкохол?

Смехът на Доди й спечели едно изръмжано:

— Ти нямаш ли си друга работа?

— Нищо, което да не може да почака — отвърна тя. — Не бих пропуснала това за нищо на света.

— Да пропуснеш кое? — поинтересува се Лили.

— Как Зак пие кафе преди десет и половина.

— Върви по дяволите! — тросна се Зак.

— Чакам ти да отидеш преди мен — отвърна Доди. — Предполагам, че поканата, която са ти изпратили за ада, е в златна рамка.

— Човек не го канят в ада — намеси се Лили, — а го изпращат там.

— В такъв случай Зак ще бъде овързан със златни вериги и изпратен там в пламтяща колесница.

— Ти да не си пила твърде много алкохол? — попита я Лили.

Сега беше ред на Зак да се разсмее.

— Не й обръщай внимание — каза той. — Тя просто се опитва да ме подразни.

— Татко казва, че от алкохола се затъпява. Той казва…

— Не е от алкохола — тросна се Зак, — а от липсата на сън. И не ме гледай така — добави той, когато тя отново започна да го оглежда. — Аз не пия.

— Мислех, че всички комарджии пият редовно.

Доди се изкиска. Зак й хвърли един застрашителен поглед и отпи от кафето си.

— Ако искам да си изкарвам прехраната, не мога да си позволя да си размътя мозъка с алкохол. Ако пиех по цяла вечер, щях да заприличам на някой от онези слабоумни глупаци, които идват в заведението ми с надеждата да забогатеят за една нощ.

Тя го гледаше недоверчиво.

— Моето заведение е различно. Тук никой не лъже и никой не се качва горе с момичетата. Освен това, никой освен клиентите не пие. По принцип нямам нищо против алкохола, но просто не обичам пиенето да се смесва с работата.

— О!

На лицето й беше изписана изненада, но тя, изглежда, му беше повярвала.

Невинността й го привличаше. Лили очевидно беше учена, че всичко, свързано с хазарта, е лошо, а най-лошото от всичко е самият комарджия; въпреки това тя, изглежда, бе готова да повярва на всяка негова дума. Това беше много интересно. Всички останали бяха готови по-скоро да се усъмнят в думите му, отколкото да му повярват.

— Затвори си устата — каза Зак. — Някой може да си помисли, че си риба, и да пусне кукичка в устата ти.

Лили затвори уста.

— Сега седни.

Тя седна.

— Искаш ли кафе?

— Вече пих.

— Извинявай, забравих, че си станала да издоиш кравата. Тя как е?

— Кой?

— Кравата. Добре ли е спала снощи, или си я събудила само след три часа сън?

Лили се усмихна.

— Знам, че в Сан Франсиско млякото се получава в бутилки. Видях ги.

— Кравите трябва да са много мънички, тъй като в бутилките няма кой знае колко мляко.

— Той винаги ли е такъв? — обърна се Лили към Доди.

— Не знам. Никога не съм го виждала да става толкова рано.

— И никога няма да имаш отново тази възможност — заяви Зак, докато ставаше от мястото си. Той сграбчи Лили за китката и я изправи на крака. — Хайде. Трябва да хванем свободните работни места, преди някой друг да ги е заел.

— Но ти не си закусвал.

— Току-що го направих. Ти просто не си обърнала внимание, защото танцуваше и говореше за кравите.

— Но ти пи само кафе.

— С това закусвам винаги.

— Така не можеш да възвърнеш силите си.

— Досега не ми се е налагало. Кажи на готвачката да ми сготви нещо с месо за вечеря — обърна се той към Доди. — Чувствам, че ми предстои период на слабост.

Лили издърпа китката си от ръката му и се втренчи ядосано в него.

— Няма да ти позволя да се подиграваш с мен. Наистина не знам много, но не съм глупачка.

Зак усети, че тя беше наистина разстроена. Той не бе имал намерение да я обижда, а просто си бе говорил обичайните глупости по навик. Всички очакваха такова поведение от него. Клиентите му направо обожаваха това. Никой, дори и пияниците, които губеха повече пари, отколкото можеха да си позволят, не приемаше саркастичните му забележки лично. Защо това момиченце от хълмовете на Вирджиния трябваше да бъде различно от тях?

— Дръж — каза Доди и тикна една чаша с кафе в ръката му. Изпий още малко. И докато си пиеш кафето, я питай каква работа може да върши.

Зак не искаше да пие повече кафе, нито пък искаше да опознава Лили. Той изобщо не се интересуваше каква работа щеше да си намери тя, стига след това да го оставеше да се наспи на спокойствие.

Той обаче успя да овладее нетърпението си и желанието си да се престори, че последният половин час беше просто един лош сън. Не беше нейна вината за това, че той й бе отправил покана, без да го иска, нито пък за това, че нейните възгледи за света бяха противоположни на неговите. Той трябваше да й помогне да си намери работа възможно най-скоро и да я остави сама да се грижи за себе си. След това щеше да може да се наспи.

— Не исках да те обидя — каза Зак. — Не обръщай внимание на повечето неща, които казвам. И без това не си струва да ги слушаш.

— Татко казва, че човек не трябва да казва нищо, ако не си струва да бъде казано.

— Сигурен бях, че баща ти ще има какво да каже по този въпрос — каза язвително Зак. — Той явно има какво да каже по абсолютно всеки въпрос.

Лили изглеждаше засрамена.

— Предполагам, че не трябва да ти казвам какво би казал татко.

— Може би не толкова рано сутринта — намеси се Доди.

— Нито сутрин, нито когато и да било — заяви Зак. — А сега спри да изглеждаш така, сякаш всеки момент ще се разплачеш, и разкажи за себе си. Можеш да започнеш с това, защо си решила да дойдеш чак в Калифорния и защо не искаш да се върнеш.

— Сигурна ли си, че не искаш кафе? — обърна се Доди към Лили.

— Не. Татко казва, че… не.

— Сигурно си искала да се махнеш, за да не слушаш постоянно какво казва баща ти — каза Зак и отново седна. — Този човек сигурно говори през цялото време, щом като успява да изрече всичко това, дори ако става в шест сутринта. Добре, започвай да обясняваш — каза той, когато видя, че Лили се колебае.

— Не исках да се омъжа за свещеник — каза тя.

Зак си помисли, че тя е трябвало да се омъжи. Това щеш да бъде най-безопасно за нея, но все пак щеше да бъде срамота тя да се похаби, като се омъжи за някакъв проповедник планините. Той сигурно щеше да я кара да се облича само в черно, да ходи на молитвени срещи цял живот и нямаше да оцени интелекта й или прекрасно открития й характер. Вероятно щеше да настоява да си седи у дома, далеч от всеки, който може да й повлияе зле. На него никога не би му хрумнало че някой може да й повлияе и добре.

— Това ли е всичко, от което се страхуваш?

— На мен ми се струва предостатъчно — защити я Доди.

— Напълно достатъчно е — съгласи се с нея Лили. — Ти би ли искал да бъдеш ранчеро като Джордж и близнаците?

— Опазил ме господ! — отвърна Зак. — Аз мразя кравите. Да не говорим за мръсотията, вонята и болките, които човек изпитва, когато е яздил цял ден и е спал на твърда земя.

— Бракът с Йезекия нямаше да е чак толкова лош — отговори му Лили.

— Йезекия! — възкликна Зак. — Че коя рационално мислеща жена би нарекла бебето си с такова име?

Лили се усмихна.

— Йезекия харесва името си. Той смята, че то е напълно подходящо за него.

— А така ли е?

— Да, за съжаление, което е другата причина да не искам да се омъжа за него. Той не изглежда твърде добре…

— Няма как да бъде другояче и да се казва Йезекия — прекъсна я Зак.

— … но е много добър и е абсолютно честен.

— Прилича ми на ужасно скучен човек — заключи Зак.

Лили въздъхна.

— Аз много се възхищавам от него, но той никога не би ми позволил да се науча да танцувам. Мислиш ли, че утре ще мога да опитам да науча друг танц?

Зак беше принуден да признае, че Йезекия може би знаеше някои неща по отношение на Лили. Често едно действие водеше до друго, докато най-накрая човек можеше да се окаже в голямо затруднение и да се чуди как е могло да се случи такова нещо.

— Сигурно не само той е искал да се ожени за теб — каза Зак с надеждата да отклони вниманието й от танците. — Не мога да си представя момиче като теб без тълпа обожатели.

Зак не знаеше защо говореше толкова много за личния живот на Лили и защо се преструваше, че изобщо се интересува от темата. Това не беше типично за него. Той беше толкова объркан, че не знаеше какво върши.

— Татко не позволяваше.

— Баща ти нямал ли е друга работа, освен да те държи под око? Предполагам, че дори и в Салем има по някоя изгубена овца, която трябва да бъде намерена и върната в кошарата.

Лили въздъхна.

— На него не му се налагаше да ме държи под око. На петнадесетия ми рожден ден обяви пред всички в църквата, че божията воля била аз да стана съпруга на Йезекия. Той каза, че на всеки, който се опита да попречи на божествения замисъл, ще му се случат ужасни неща.

— Някой опита ли се?

— Не. Ти щеше ли да опиташ?

— Вероятно не. Предполагам, че би било твърде трудно да се правя на романтичен, докато същевременно се тревожа, че мога да бъда поразен от мълния, чума или от онези мушици, които изяждат всичко.

— Локусти.

— Точно тях имах предвид. Ти каза ли на баща си, че не искаш да се омъжиш за тъпия Йезекия?

— Повтарях му го постоянно, но татко не слуша какво му говорят жените. Той казва, че жените трябва да бъдат гледани, а не чувани.

Зак не отговори нищо, тъй като в града не бе тайна, че и той бе казвал същото.

— Какво беше мнението на майка ти по въпроса? — попита той.

— Тя харесва Йезекия и смята, че с него ще бъда много щастлива.

Зак се облегна назад в стола си и сложи крака върху масата.

— А нямаше ли да бъдеш? Та ти винаги цитираш Библията и разправяш какво казва баща ти.

— Татко смята, че аз съм една бъдеща грешница.

— Ти ли! — извика Зак.

Той се изправи толкова бързо, че разклати силно масата. Кафето му се разля, но той не обърна внимание. Доди избърса течността от масата.

— Някога да си правила нещо, което да не си можела да обявиш на висок глас пред всички в града?

— Обичам да се смея и да ходя на събирания. Обичам хората да ми казват, че съм красива. Искам да танцувам.

— Я какво лошо момиче си била. — А аз дори не подозирах.

Лили се ухили щастливо.

— Знаеш ли, че до днес никога не бях танцувала? Татко ми забраняваше. Йезекия е съгласен с него. Той казва, че съпругата му трябва да бъде безукорна и да бъде пример за всички останали. Освен това казва, че трябва да прибирам косата си под боне, тъй като било грешно да оставям хората да я гледат.

— Той сигурно иска да те има само за себе си и не иска на никого другиго да му идват разни идеи в главата — каза Зак. Косата й можеше да роди какви ли не мисли в главата на един мъж. И на него вече му бяха минали през ума няколко, а той не беше човек, който се интересува коя връзка бе най-подходяща за жена като Лили.

— Йезекия не е такъв човек — възрази Лили. — Той казва, че свещениците не трябва да се поддават на плътското привличане.

Зак едва не се задави.

— Струва ми се, че си се махнала от Салем тъкмо навреме. Не знам какво ще правя с теб, но не мога да ти позволя да се върнеш в такъв град. Изглежда, че всички там са малко луди.

— Според мен точната дума е благочестиви — поправи го Доди. — Всеки мъж, който може да погледне Лили и да каже, че може да устои на плътското привличане, трябва да е или луд, или да му липсват някои важни части от тялото.

— Мислиш ли, че съм красива?

— Разбира се. Всеки мъж би си го помислил.

Зак забеляза блясъка в очите й и веднага се почувства неудобно. Той си бе имал работа с твърде много жени и знаеше какво означаваше това. Лили щеше да поиска от него през следващия половин час да й разправя колко е красива и да обсъжда всяка част от тялото й, сякаш можеше да бъде разглобена и след това отново сглобена. Той никога не бе успял да разбере как някой мъж би се почувствал запленен от чифт мигли; та те не бяха нищо друго, освен няколко малки косъмчета.

— Знаеш ли какво? — каза Зак, преди Лили да му зададе въпроса, за който вече бе отворила уста. — Според мен трябва да посетиш Роуз. Близначките са вече на училище и мисля, че тя ще се зарадва на компанията ти. В Южен Тексас е адски скучно.

— Нямам намерение да ходя в някакво ранчо в Тексас — заяви категорично Лили. — Това е още по-лошо и от живота в Салем.

— Така е — съгласи се Зак. — Живял съм в „Кръг седем“. Дори и кравите се радват, когато напускат ранчото. А какво ще кажеш за Медисън? Той има пет момчета и дори няма да забележи присъствието ти.

— Омръзнало ми е да бъда заобиколена само от мъже. Те си мислят, че целият свят се върти около техните желания.

— Да, точно такъв си е Медисън — съгласи се отново Зак. — Е, няма какво да се прави. Ще трябва да се настаниш при Тейлър и Дейзи в хотела.

— Какъв хотел?

— Тя не може да отседне в „Палас“ — намеси се Доди.

— Че защо не? Това е най-хубавият хотел в Сан Франсиско. По дяволите, това е най-хубавият хотел в целия Запад.

— Това мислят всички, които са имали неколкостотин долара в джоба си — информира го Доди. — Такива хора ли искаш да се въртят около братовчедка ти?

Зак си спомни за последното си посещение в бара на хотела. Ако пратеше Лили там, значеше да я хвърли в бърлогата на семейство лъвове. Тя щеше да бъде погълната преди полунощ.

— Предполагам, че ще трябва да останеш в пансиона на Бела Холт. — Зак стана от мястото си. — Време е да отидем да ти потърсим работа, която започва рано сутрин и няма да ти даде нито минутка свободно време до шест часа вечерта.

— За да не мога да те събудя отново.

— Точно така — отговори Зак, без изобщо да се чувства засрамен. — Главата ми все още не работи както трябва. Съмнявам се, че ще успея да си спомня дори и половината от онова, което съм наговорил.

— Аз ще ти напомня — предложи Лили. — Моята глава си работи съвсем нормално. Според мен сутринта е прекрасна част от деня.

Зак изстена.

— Добре, че няма да се виждаме често с теб.

— Няма да се виждаме ли? — попита с удивление Лили.

— Че как да го правим? Ти ще работиш по цял ден. Когато аз отворя очи, ти вече ще бъдеш готова за вечеря, след което ще бързаш да си легнеш, за да се наспиш за следващия ден.

— Може би ще мога да идвам тук след работа. Мога да си говоря с Доди, ако тя няма нищо против, или с някои от другите момичета. Няма да те притеснявам.

— Не мисля, че това е добра идея — възрази Зак. Той вече си представяше какво щеше да каже Роуз, защото е повел едно младо момиче по лош път. Той беше на двадесет и шест години, но за Роуз винаги щеше да си остане едно шестгодишно момченце, което се нуждае от постоянни напътствия.

— Не познавам никого освен вас в този град — каза Лили. — Обещавам, че няма да ви създавам главоболия.

Погледът й можеше да разтопи дори сърце от камък. Зак едва не си промени решението, но успя да удържи, тъй като знаеше, че ако отстъпеше, щеше да направи лоша услуга на Лили. Тя не трябваше да научава много за живота, който водеше той. Наивна и доверчива, виждаше само вълнението и блясъка на повърхността. От друга страна, тя нямаше да забрави на какво я бе учил баща й и скоро щеше да започне да не одобрява начина му на живот дори повече от собственото му семейство.

Зак знаеше, че това щеше да му бъде твърде неприятно.

— Ти не разбираш. Не можеш да…

— Ако господин Голяма Работа е твърде зает, аз с удоволствие бих те посетила — намеси се Доди. — Момичетата също ще те харесват.

Лили се усмихна щастливо и на лицето й се изписа облекчение, което накара Зак да се почувства виновен. Той не беше свикнал да изпитва такива чувства и те не му бяха приятни.

— Хайде! Да вървим да видим какво можем да направи за теб.

Лили скочи от мястото си и тръгна след него.

— Какво можеш да вършиш? — попита я той, когато тя го настигна до вратата.

— Ами, почти всичко — отвърна тя. — Мога да готвя, да шия, да доя, да почиствам. Мама казва, че никой не може да бърка масло толкова добре колкото мен.

— Виждам, че това ще се окаже доста трудно — измърмори Зак. — Трябва само да ти намеря ферма по средата на Сан Франсиско.

— Ако нямаш нищо против, предпочитам да работя нещо което не е свързано с домакинска работа.

— Глупости — заяви Зак и се обърна с лице към нея. — Готвенето е естественият избор и аз дори знам идеалното място за теб.

Слънцето печеше твърде силно и на Зак му се наложи да сложи ръка над очите си, но дори тогава едва успя да различи очертанията на Лили.

— Хайде. Недей да се влачиш. Нали искаше работа. Е, аз ще ти я намеря.

Чарли Дрейтън му дължеше една услуга. Освен това той винаги имаше нужда от готвач. Зак буквално повлече Лили по една тясна уличка и я вкара през задната врата на ресторанта „При Чарли“. Двамата влязоха в кухнята, в която вече се усещаше миризмата на ястията, които се готвеха за обяд.

Чарли режеше едно голямо парче телешко месо. Престилката му беше изцапана с кървави петна. Ръцете му бях окървавени до лактите. Двамата му помощници имаха същия вид. Всичко, което се виждаше в кухнята — тенджери и тигани, печки, стени, под, завеси и готвачи, — беше омазано. Миризмата на горещо олио, агнешко печено и чесън накара Зак да потръпне от отвращение. Топлината от печките беше толкова силна, че вътре не можеше да се диша от горещина.

Зак не знаеше, че една кухня може да бъде толкова неприятно място.

Чарли спря работата си.

— Какво търсиш тук? — попита той, без да сваля очи от Лили.

— Искам да дадеш работа на братовчедка ми — каза Зак, чиято увереност, че това е идеалното място за Лили започвали да намалява. — Тя казва, че може да готви.

— Страхотно. Винаги имам нужда от малко помощ. Какъв е специалитетът ти?

— Опосум — отвърна Лили.

— Какво? — каза удивен Чарли.

— Опосум — повтори тя.

— Тя се шегува — обясни Зак, който беше също толкова удивен, колкото и Чарли. — Кажи му какво можеш да готвиш.

— Освен това приготвям добре ракун и катерица. Мога да готвя и зайци, но не толкова добре.

— Все едно да накарам клиентите си да ядат плъхове.

— Досега не съм опитвала плъхове, но едва ли са по-различни от катериците.

— Свинско — каза Зак, който почувства отвращение от представите, които бяха започнали да изпълват съзнанието му в резултат на този разговор. — Можеш да готвиш свинско.

— Приготвям свински шкембета поне по пет различни начина — каза Лили с тона на човек, който се гордее с уменията си — Всички казват, че приготвям най-хубавите мариновани свински крачета в Салем. Разбира се, те трябва да поотлежат малко, преди да бъдат сервирани.

— Там, откъдето идваш, някой яде ли телешко? — поинтересува се Чарли.

— Разбира се. Мама прави кървавица…

Чарли се обърна към парчето месо, върху което работеше.

— Мисля, че точно сега нямам нужда от готвачка. Защо не я заведеш в Чайнатаун? Може би там ядат някои от нещата, които може да готви тя.