Лили

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

Зак се повлече нагоре по стълбите. Напоследък бе имал доста ужасни нощи, но тази беше най-ужасната. Животът му отиваше по дяволите, а той не можеше да направи нищо, за да го предотврати.

Зак бе мислил за Лили цяла нощ. Когато някой го заговаряше, той не го чуваше. Когато служителите му задаваха въпроси, не им отговаряше. Разхождаше се из залата, сякаш нямаше представа къде отиваше или защо се намираше там. Добре, че Доди я нямаше. Ако го видеше в такова състояние, тя сигурно щеше да си умре от смях.

И всичко това, защото Лили искаше дете.

Не, защото той искаше да направи дете на Лили.

На Зак му беше много трудно да повярва в това, но след като цяла вечер не бе мислил за нищо друго, осъзна, че беше вярно. Той искаше Лили да има деца от него.

Мътните да го вземат! Та той дори не харесваше децата, а вече започваше да мисли не само за едно, а за много. Трябваше да бъде прибран в лудница. Не, просто имаше нужда от една нощ спокоен сън. Зак се чувстваше изтощен. Вече имаше халюцинации от умора. Осем часа непрекъснат сън щяха да го накарат да види нещата в нова светлина.

Той вървеше по коридора и дебелият килим заглушавай стъпките му. Килимът беше излишна предпазна мярка. Повечето момичета бяха толкова изморени, че не биха се събудили, дори ако покрай тях минеше товарен влак.

Зак влезе в стаята си, запали лампата на масата до вратата и отиде в банята. Докато се събличаше, продължаваше да си повтаря, че не може да се люби с Лили, преди да намери Уинди и да го накара да регистрира брака им.

Тялото на Зак обаче не изпитваше такива резерви. Самата мисъл да се люби с Лили го караше да се втвърдява като дърво. Той се усмихна. Това вероятно беше единственият път в живота му, когато буквално можеше да излезе от кожата си от похот, а щеше да си легне сам.

Зак си помисли как Лили спи дълбоко в собственото си легло. Нямаше да му отнеме много време да стигне до пансиона. Можеше да се облече отново само за няколко минути. Нямаше нищо лошо в това да се появи в спалнята на жена си. Вярно, че тя не беше съвсем негова съпруга, но никой не знаеше, а и той възнамеряваше да се погрижи това да бъде поправено още на следващата сутрин. Или следобед. Нямаше значение в какъв ред човек вършеше нещата, стига най-накрая да имаше резултат.

Зак дори посегна да вземе панталоните си от полицата. Вместо това обаче измърмори поредица от ругатни, свали бельото си, вдигна лампата и тръгна към спалнята. Трябваше да си легне и да заспи, преди да направеше някоя глупост. Беше изминал половината от разстоянието до леглото, когато видя, че Лили спи там.

Зак не знаеше как тя беше успяла да влезе тук, без да бъде забелязана. Погледна към роклята й върху стола. Не беше онази, която тя беше носила по-рано вечерта. Лили сигурно се беше върнала в пансиона и след това беше променила решението си.

Тя бе мислила за бебета също толкова, колкото и той.

Зак трябваше да я събуди и да я накара да се върне при Бела.

Той застина на мястото си. Не можеше да събуди Лили и да й се скара за това, че спеше в леглото му, докато той самият беше чисто гол. Зак се върна в банята, облече се и се загърна в халат. След това се върна в спалнята и седна на ръба на леглото, за да не бъде толкова очевидна възбудата му. След това леко разтърси Лили.

Тя се събуди бавно и се усмихна, когато го видя.

— Върнах се.

— Виждам, но не можеш да останеш тук. Трябва да си тръгнеш, преди някой да те забележи.

— Но аз не искам да си тръгвам. — Тя се прозина. — Дойдох да ти кажа, че мислих за онова, което ти каза за бебето.

— Казах, че ще говорим за това утре сутрин.

— Няма нужда. Аз вече реших. Затова и се върнах. Искам да започнем веднага. Още тази нощ.

На Зак му стана ужасно горещо.

— Още малко и ще се съмне — каза той. Възражението му не прозвуча убедително дори за самия него.

— Джейкъб казва, че за мъжете това няма никакво значение.

— Какво? — попита объркан Зак.

— Брат ми. Чух го да говори с Джозеф, другия ми брат. Той казваше, че мъжете могат да направят бебе по всяко време на деня или нощта.

На Зак му стана още по-горещо. Той не знаеше дали това се дължеше на желанието му или на топлото му бельо.

— Аз наистина не мисля, че…

— Не ме ли харесваш?

— Разбира се, че те харесвам.

— Джейкъб каза, че жените били онези, които винаги се дърпали. Мъжете нямали нужда да бъдат окуражавани.

Температурата на Зак се покачи с още пет градуса. Той реши, че всички мъже в семейство Стърлинг говореха твърде много, особено когато Лили можеше да ги чуе.

— Много ми харесваш — каза Зак. — И без това ми е трудно да се контролирам, но искам да бъдеш сигурна, че…

— Сигурна съм — отговори Лили. — Виж, аз не нося нищо. Тя отметна завивките. Младите, стегнати гърди, за които Зак копнееше от седмици, бяха пред него и той само трябваше да протегне ръка, за да ги докосне.

Зак си помисли, че ще се взриви. Той не бе чувал на някого да се беше случвало нещо такова, но беше абсолютно уверен, че подобно сексуално изкушение можеше да накара един мъж да полудее. Той почти усещаше как започва да се стопява и се превръща в безволев червей.

Пот започна да се стича по носа му. Трябваше да си свали бельото, ако не искаше да се изпържи.

Зак дръпна завивките в предишното им положение.

— Покрий се — каза той с дрезгав глас. — Такава гледка може да накара един мъж да получи шок.

— Не искам да умираш. Искам да…

— Знам какво искаш, но трябва да бъдеш сигурна. Не може утре да решиш, че си на съвсем друго мнение.

Лили се разсмя доволно.

— Не трябва да се страхуваш, че може да си променя решението. И можеш да спреш да криеш чувствата си зад глупави забележки. Знам отлично какво правя.

— Не се опитвам да крия нищо. Е, това не е съвсем вярно, но не е онова, за което си мислиш.

Зак скочи на крака, обърна се с гръб към Лили, бръкна в халата си и свали дългото си бельо до глезените. След това въздъхна облекчено. Без да се обръща с лице към Лили, той седна на леглото, като държеше халата си плътно увит около тялото. Когато се обърна към нея, тя отново беше отметнала завивките.

— Няма ли да дойдеш да легнеш при мен?

— Аз… ти… за бога, спри да се отвиваш!

— Джейкъб каза, че никой мъж не може да устои на голите гърди на една жена.

— Братята ти говорят твърде много.

Лили не се помръдна. На Зак му беше невъзможно да отказва повече на поканата й.

— Нека някъде бъде записано, че съм се опитал. Но издръжливостта на плътта и кръвта си има граници.

Той се изправи, свали халата си и се мушна под завивките.

— О! — каза Лили.

— Ти не трябваше да гледаш.

— Но преди ти не изглеждаше така.

— Преди ти не ме беше измъчвала.

— О!

— Спри да повтаряш това като някаква уплашена девственица или ще започна отново да се чувствам виновен.

— Често ли се чувстваш виновен?

— За първи път ми е.

— Тогава се радвам.

— Но не и аз. Доста е объркващо.

— Можем ли да започнем вече? — попита Лили.

— Чакай малко — отвърна Зак. — Трябва да се настроя. Бебето няма да стане по-бавно, ако отделим няколко минути, за да го направим както си му е редът.

— Има ли някакъв ред как се прави това?

— Е, не съвсем. Всички го правят различно.

— Трябваше да питам Доди как го правиш ти. След това щях да бъда готова.

Зак се изчерви. Той взе ръката на Лили и целуна пръстите й един по един. Лили не можеше да повярва, че той можеше да бъде толкова търпелив. Всъщност тя все още не беше съвсем сигурна, че го вярваше, искаше й се той вече да започне с целувките и прегръдките. Те й бяха познати и тя знаеше, че й харесват.

Сега пък целуваше дланта й. През крайниците й премина тръпка на удоволствие, но тя беше само прелюдия към усещанията, които я заляха, когато Зак целуна първо китката й, а след това и вътрешната страна на предмишницата й. На Лили й се стори, че ще се разтопи.

Зак започна да повтаря същото и с пръстите на другата й ръка и Лили реши, че това е доста приятен начин да се направи бебе. Тя се зачуди дали всички мъже използваха същия метод и не разбираше защо жените смятаха, че той им носи страдания. Лили нямаше нищо против да се опитва да си прави бебе всеки ден.

Когато устните на Зак стигнаха до вътрешната страна на лакътя й, Лили вече не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, което ставаше с нея. Тя се беше страхувала, че е твърде безсрамна, когато се беше промъкнала в леглото му без никакви дрехи. Голотата на тялото й върху чаршафите обаче я правеше още по-чувствителна за докосванията на Зак.

Лили се зачуди дали щеше да издържи още дълго, Зак целуваше рамото й, страничната част на врата й, върховете на гърдите й; всичко това изпращаше горещи вълни на желание през цялото й тяло. Тя не си беше представяла, че е възможно да се чувства така. Искаше й се да сграбчи Зак, да го придърпа към себе си. Но тя не го направи. Всичко, което той правеше с нея, й се струваше толкова прекрасно, че тя не искаше той да пропусне нещо.

Зак докосна едното й зърно с върха на езика си и Лили едва не подскочи над леглото, когато през цялото й тяло премина мълния, която се върна обратно в зърното й. След това Зак нежно взе зърното й в уста и Лили си помисли, че ще умре от удоволствие. Тя сграбчи косата му, но незабавно я пусна, защото се уплаши, че ще му я изскубне.

Лили плъзна ръце по врата, раменете и гърба на Зак. Чувстваше се като жена без задръжки, която се радва на тялото на някой мъж и се къпе в удоволствието, което той й доставя. Знаеше, че не трябва да се наслаждава толкова много на всичко това, но не виждаше как можеше да реагира по друг начин.

Страданието сигурно щеше да дойде по-късно.

Устните на Зак напуснаха зърното й. Оставяйки следи от целувки по гърдите, врата и брадичката й, той стигна до устните й и я целуна страстно. Лили изостави всички задръжки. Тя обви ръце около Зак, придърпа тялото му върху своето и отговори на целувката му с цялото си сърце.

Изпита облекчение, когато Зак не се обиди на агресивността й. Всъщност, той дори се зарадва на това. Зак плъзна ръце под Лили и я притисна толкова силно към себе си, че за миг й се стори, че няма да може да диша.

Лили посрещна с облекчение развенчаването на поредния мит. Едно порядъчно момиче не трябваше да чака мъжът да направи всички стъпки. Лили реши, че й харесва да не чака Зак да мисли за всичко.

Нещо твърдо и горещо се притискаше в корема й и отвличаше мислите й за целувката на Зак. Лили знаеше какво е то.

Може би това беше частта, която нямаше да й хареса.

Тя възнамеряваше да получи колкото по-голямо удоволствие можеше, преди да дойде времето за тази част. Лили започна да целува Зак по цялото лице. Мустаците му я гъделичкаха, но нищо не можеше да я спре. Зак се разсмя.

— Не е необходимо да бързаш толкова. Имаме цяла нощ на разположение.

Тя не искаше да му каже, че се опитваше да се опие с целувките му, за да не почувства болката, когато тя дойдеше.

— Вече се съмва — каза тя между целувките. — След един час трябва да ставаме.

— Не и тази сутрин — отвърна Зак. Той взе лицето й в ръце и я целуна по върха на носа. — Тази сутрин можеш да си останеш в леглото.

— Цяла сутрин ли е необходима, за да се направи бебе?

— Възможно е, ако го искаш.

Тя не смяташе да взема решение, преди да разбере какво беше страданието. Междувременно й беше много хубаво, че е до Зак, че той я прегръща, че целува клепачите й. Лили беше уверена, че кралицата на Шеба се беше държала по същия начин. Едва ли беше добре тя да харесва същите неща, които бе харесвала една езическа кралица.

Но Лили бързо забрави всичко за кралици и езичници. Зак последователно хапеше и духаше в ухото й.

— Така ли се прави бебе? — попита го тя.

— Не съвсем — отвърна Зак, — но така е по-забавно. Лили трябваше да признае, че усещането беше наелектризиращо, но тя започваше да се притеснява все повече за неприятната част. Сигурно беше наистина ужасно, щом една жена можеше да се откаже от онова, което Зак правеше в момента.

Тя се изкушаваше да забрави за неприятната част и просто да се отдаде на удоволствието. Когато той отново започна да целува гърдите й, Лили беше напълно уверена, че нищо не може да бъде по-прекрасно. Но след това върховете на пръстите му започнаха да се плъзгат нежно по тялото й, около гърдите й, надолу по стомаха й. Когато спряха около пъпа й, Лили се стегна.

Пръстите на Зак направиха бърза обиколка на бедрото й, надолу по крака и зад коляното. Цялото й тяло сякаш бе обзето от пламъци.

— Не се страхувай — каза Зак. — Ще ти кажа, когато ще ти стане малко неудобно.

Значи наистина щеше да има болка. Майка й се беше оказала права. На Лили щеше да й се наложи да страда. Е, добре, но преди това тя щеше да се наслади на всяка секунда удоволствие. Лили преметна единия си крак през тялото на Зак. Това й даде прекрасното чувство, че се държи също толкова провокиращо, колкото и той. Тя беше равна с него и можеше да отговаря на всяко негово действие.

Докато той не плъзна ръка между краката й.

Лили загуби желанието си да бъде смела и прелъстителна. Тя се напрегна в очакване на болката.

— Това няма да боли — каза й Зак.

Искаше й се да му повярва, но беше уплашена. Лили можа да се въздържи да не се стегне, когато пръстът му проникна в нея. Беше почти болезнено чувствителна.

Лили затаи дъх, но не почувства никаква болка, а само вълнуващото усещане за нещо, което се движеше вътре в нея. След това Зак докосна някакво място и Лили за малко щеше да подскочи. От удоволствие.

Тя беше стиснала инстинктивно крака и сега постепенно се отпусна. Зак отново намери онова толкова чувствително място и тялото й бе обляно от вълна на удоволствие. Зак продължи да се движи в нея, докато вълните не започнаха да стават все по-чести и по-силни. Сега те приличаха почти на пулс; всяка беше по-силна от предишната и изтръгваше доволно стенание от устните й.

Внезапно вълните започнаха да напират като лавина, една след друга, всяка по-голяма и по-силна от предишната, докато Лили не започна да си мисли, че повече не може да издържи на напора им. Тя се чу как шепне името на Зак, докато извиваше тяло срещу ръката му. Когато си помисли, че вече не може да издържа, вълните преминаха за последен път през нея и Лили усети как тялото й се разтърсва от освобождаването.

Докато се спускаше надолу от небесата, Зак се премести над нея. Тя усети как той извади пръста си, но миг по-късно той беше заменен от нещо по-голямо. Лили усети как се напряга.

— Сега ще те заболи — предупреди я Зак, — но само за малко. След това никога вече няма да те боли.

Той се опитваше да успокои. Това беше онази част, която никоя жена не харесваше; това беше онази част, която Лили трябваше да изтърпи. Е, щом трябваше, щеше да я изтърпи. Тя искаше бебе повече от всичко на света.

Когато Зак проникна в нея, Лили почувства остра болка, но тя продължи съвсем кратко.

Сега Зак се движеше вътре в нея, както бе правил и преди малко, но този път Лили се чувстваше разтегната до краен предел и изпълнена от него. Той вдигна бедрата й, за да проникне по-дълбоко. Лили му помагаше доколкото можеше. Знаеше, че бебето трябва да израсне дълбоко в тялото й, защитено от всякакви беди.

Но не след дълго тя забрави всякакви мисли за бебета и болка. Вълните на удоволствие се появиха отново, само че този път бяха много по-силни. Лили не разбираше как беше възможно това, но бързо се убеждаваше, че в правенето на бебета има нещо повече от онова, което тя беше предполагала.

Този път обаче Зак, изглежда, изпитваше същото, което и тя. Той вече не беше спокоен и не контролираше тялото й. Дишането му беше по-тежко, а движенията му — по-развълнувани.

Постепенно тласъците му станаха по-бързи, започнаха да проникват по-дълбоко и достигнаха почти до сърцевината й.

Лили се беше вкопчила в Зак. Той беше нейната котва, смисълът на живота й, северът на компаса й. Тя беше уверена, че без него ще излети в космоса и ще се разпадне на милиони малки парченца. Тя го държеше здраво, опитваше се да се слее с него, докато не усети как телата им се стапят в една обща маса от гореща страст.

Тъкмо когато беше на ръба на съзнанието, тя усети как започва отново да се издига нагоре, понесена напред от вълните на освобождението, които бяха твърде сладки, за да могат да бъдат описани с думи.

Лили усети как Зак се напряга, чу го да изпъшква и усети как тялото му се разтърсва, докато изливаше семето си в нея.

Най-сетне тя се почувства истински омъжена.

— Това ли е всичко, което е необходимо, за да се направи бебе? — попита Лили след няколко минути.

Зак не знаеше как трябваше да приеме въпроса й. Не му беше ясно дали тя се надяваше да получи повече, или просто беше разочарована от представянето му. Досега последното не му се беше случвало с нито една жена.

— Понякога трябва да се повтори. Мислиш ли, че ще можеш да изтърпиш това?

— Сега ли?

Зак започна да се тревожи още повече.

— Е, може би не точно веднага.

— И колко трябва да се чака?

Зак се подпря на лакът и я погледна.

— Не е необходимо да го повтаряме. Ако ти е било толкова неприятно…

— Не, изобщо не исках да кажа това. — Лили се изчерви. — Хареса ми много. Надявах се, че няма да се наложи да чакаме дълго, преди да опитаме отново.

Зак я целуна по носа и я придърпа към себе си.

— Изобщо няма да се наложи да чакаме дълго.

— Пропусна ли нещо?

Той отново бе обзет от съмнения и седна в леглото.

— Защо?

— Просто си помислих, че ако си пропуснал нещо, бих искала да го опитам следващия път. Сега, когато вече не се страхувам, съм сигурна, че всичко ще ми хареса.

— Ще видя какво мога да направя — отвърна Зак, — но не забравяй, че не съм от желязо. Понякога трябва да си почивам.

— Но не за дълго, нали?

— Не. Всъщност, точно сега се чувствам твърде отпочинал. В случай, че не сме успели да направим бебето от първия опит, може да се наложи да правим това доста често — предупреди я той. — Монти и Айрис не можаха да си направят първото дете в продължение на шест години.

— Надявам се, че няма да се наложи и ние да чакаме толкова дълго.

Зак си помисли, че един такъв период на постоянни повторения беше прекрасен начин да прекара следващите шест години.

Той тъкмо щеше да започне с първото повторение, когато вратата на спалнята се отвори с трясък. Зак вдигна очи и видя един висок, слаб мъж с дълга черна брада да стои в рамката на вратата, втренчен гневно в тях, сякаш беше самият дявол.

О, господи! Знаеше си, че не трябваше да се люби с Лили, преди да се увери, че бракът им е регистриран законно. Сега самият дявол стоеше на прага му, готов да го замъкне със себе си в ада.