Магическият преход

5.

Повече не се видях с Клара чак до следващата сутрин на закуска. Предишния следобед насред разговора ни в двора тя внезапно придоби отсъстващ и далечен вид, сякаш бе съзряла нещо или някого край къщата. Забързано стана, извини се и ме остави да размишлявам над значението на всички неща, които ми бе разказала.

Когато седнахме да изядем закуската си от месо с ориз, аз казах на Клара, че на връщане от пещерата предишния ден съм се уверила, че наистина е съвсем близо до къщата.

— Защо всъщност заобикаляхме толкова, докато стигнем дотам, Клара? — попитах аз.

Клара избухна в смях.

— Опитвах се да те накарам да си събуеш обувките, затова минахме покрай потока — отвърна тя.

— Защо трябваше да си събувам обувките? Заради пришката ли?

— Не заради пришката — подчертано каза тя. — Нужно беше да натисна много ключови точки на стъпалата ти, за да те пробудя от вечната ти летаргия. Иначе ти изобщо нямаше да ме слушаш.

— Не пресилваш ли, Клара? Аз щях да те слушам дори и да не беше ме боцкала по краката.

Тя поклати глава и се усмихна разбиращо.

— Всички ние сме приучени да живеем в някаква забрава, където нищо няма значение, освен дребнавото ни, непосредствено задоволяване — каза тя. — А жените особено ги бива в това. И докато не направим прегледът си, ние не можем да преодолеем този навик. И като стана дума за прегледа…

Клара забеляза измъченото ми изражение и се засмя.

— Трябва ли пак да ходя в пещерата, Клара? — прекъснах я аз, изпреварвайки това, което си мислех, че ще ми каже. — Предпочитам да остана тук с теб. Ако ми позираш, мога да ти направя няколко скици и после да ти нарисувам портрет.

— Не, благодаря — каза тя, без да прояви никакъв интерес. — Това, което смятам да правя, е да ти дам някои предварителни указания как се извършва прегледът.

Когато свършихме закуската, Клара ми подаде бележник и молив. Реших, че е размислила за скиците, които исках да й направя. Но докато ми даваше принадлежностите за писане, тя каза, че като начало трябва да направя списък на всички хора, които съм срещала, започвайки от настоящето и стигайки назад до най-ранните си спомени.

— Това е невъзможно! — изпъшках аз. — Как изобщо мога да си спомня всеки човек, с когото съм имала някакъв контакт още от първия си ден?

Клара отмести чиниите настрани, за да ми направи място да пиша.

— Трудно е, наистина, но не е невъзможно — каза тя. — Това е крайно необходима част от прегледа. Списъкът дава на ума една схема, към която може да се придържа.

Тя каза, че началният етап на прегледа се състои от две неща. Първото е списъкът, второто — подготвяне на сцената. А подготвянето на сцената се състои от визуализиране на всички подробности, спадащи към събитието, което човек ще си припомня.

— Веднъж разположиш ли всички елементи по местата, използвай помитащото дишане; движението на главата ти е като ветрило, което размърдва и надига всичко в сцената — каза тя. — Например, ако си припомняш една стая, вдишвай стените, тавана, мебелировката, хората, които виждаш. И не спирай, докато не попиеш от нея и последната частица енергия, която си оставила там.

— По какво ще разбера, че съм го направила? — попитах аз.

— Тялото ще ти каже, когато си поела достатъчно — увери ме тя. — Запомни, трябва да възнамериш, че вдишваш енергията, която си оставила в сцената от прегледа, и да възнамериш също, че издишваш чуждата енергия, оставена у теб от другите.

Задачата да направя списък и да започна преглед така ме стъписа, че изобщо не бях в състояние да мисля. Явно това беше някаква изчанчена и неволна реакция на ума ми — да стане абсолютно празен; след това заприижда такъв порой от мисли, че ми беше невъзможно да разбера откъде да започна. Клара ми обясни, че трябва да започнем прегледа, като съсредоточим вниманието си най-напред над миналия ни полов живот.

— Защо трябва да се започва оттам? — запитах аз подозрително.

— Защото тъкмо там е заловена най-много енергия — обясни Клара. — Затова трябва да освободим първо тези спомени!

— Не мисля, че половите ми контакти са били толкова важни.

— Все едно. Може и да си зяпала в тавана, отегчена до смърт, може и да си се чувствала на седмото небе или сред взрив от фойерверки — въпреки това другият човек оставя своя енергия в теб и отнася тонове от твоята.

Почувствах се окончателно отблъсната от това твърдение. Сега ми стана съвсем противно да се връщам назад към сексуалния си опит.

— Достатъчно противно ми е да съживявам детските си спомени. Но нямам никакво намерение да разисквам какво съм правила с мъжете.

Клара ме погледна с вдигната вежда.

— Освен това — продължих да споря аз, — ти вероятно очакваш да го споделя пред теб. Но наистина, Клара, не мисля, че това, което съм правила с мъжете, изобщо е нечия работа.

Сметнах, че съм се наложила. Но Клара решително поклати глава и каза:

— Нима искаш мъжете, които си имала, да продължат да се хранят от твоята енергия? Искаш тези мъже да стават по-силни, докато ти ставаш по-силна? Искаш да бъдеш за тях източник на енергия до края на живота си? Не. Струва ми се, че не разбираш от какво голямо значение е половият акт и целта на прегледа.

— Права си, Клара. Не разбирам смисъла на това твое странно изискване. И каква е тая работа, дето мъжете ставали по-силни, понеже съм била за тях източник на енергия? Аз не съм ничий източник или снабдител, бъди сигурна.

Тя се усмихна и каза, че май е сбъркала, като малко преждевременно е предизвикала сблъсък на възгледи в този момент.

— Имай търпение — помоли ме тя. — Това е възглед, който аз съм избрала да поддържам. Когато напреднеш с твоя преглед, ще ти разкажа откъде води началото си това схващане. Засега е достатъчно да ти кажа, че това е ключово важна част от изкуството, на което те уча.

— Ако е толкова важно, както твърдиш, Клара, може би е по-добре да ми го разкажеш сега — отбелязах аз. — Преди изобщо да продължим с прегледа, бих искала да знам в какво всъщност навлизам.

— Добре, щом настояващ — каза тя, кимайки.

Тя наля малко чай от лайка в чашите ни и сложи в своята лъжичка мед.

С авторитетния тон на учител, просвещаващ новопокръстен ученик, тя ми обясни, че жените, много повече от мъжете, са истинските крепители на социалния ред и за да изпълняват тази роля, те се възпитават еднакво по цял свят да бъдат в служба на мъжете.

— Няма никакво значение дали са били купени от пазар на роби, или са били изискано ухажвани и обичани — подчерта тя, — основното им предназначение и участ винаги са едни и същи: да захранват, подслоняват и служат на мъжете.

Клара ме погледна, за да се увери дали следвам нишката на мисълта й, както ми се стори. Смятах, че я следвам, но дълбоката ми реакция беше, че цялата й постановка изглежда погрешна.

— Това може да е вярно за някои случаи — казах аз, — но не мисля, че можеш да правиш такова всеобхватно обобщение, което да включва всички жени.

Клара бурно ми възрази.

— Най-дяволското в това сервилно положение на жените е, че то, изглежда, не е само социално предписание — каза тя, — а основна биологическа повеля.

— Един момент, Клара — възразих аз. — Как стигаш до този извод?

Тя ми обясни, че всеки вид има биологическата повеля да се продължава и съхранява и че природата е осигурила нужните средства, за да гарантира, че сливането на мъжката и женската енергия ще става по най-резултатен начин. Тя каза, че в сферата на човека, макар първичната функция на половия акт да е размножаването, той има и още една вторична, по-скрита функция — да осигурява непрекъснатото протичане на енергия от жените към мъжете.

Клара толкова силно наблегна на думата „мъжете“, че трябваше да попитам:

— Защо го казваш така, сякаш това е еднопосочен път? Половият акт не е ли равен обмен на енергия между мъжа и жената?

— Не — каза твърдо тя. — Мъжете оставят специфични енергийни линии в тялото на жените. Те са като светещи тении в утробата, които изсмукват енергия.

— Това звучи направо зловещо — казах аз подигравателно.

Тя продължи изложението си с крайно сериозен тон.

— Те се оставят там с една дори още по-зловеща цел — каза тя, пренебрегвайки нервния ми смях, — и тя е да се осигури на мъжа, който ги е оставил, постоянно зареждане с енергия. Тези енергийни линии, които се установят чрез половия акт, отнемат и събират енергия от женското тяло, за да облагодетелстват мъжа, който ги е оставил.

Клара беше толкова категорична в това, което казваше, че не можех да се пошегувам, а трябваше да го приема на сериозно. Докато я слушах, усетих как нервният ми смях се превръща в сумтене.

— Не че приемам и за миг това, което говориш, Клара — казах аз, — но просто от любопитство, как изобщо си стигнала до такива абсурдни идеи? Някой ти ги е разказвал ли?

— Да, моят учител ми е говорил за това. Отначало и аз не му вярвах — призна тя, — но той също ме учеше и на изкуството на свободата, а това означава, че се научих да виждам протичането на енергията. Сега знам, че е бил съвсем точен в твърденията си, защото сама мога да видя тези подобни на червейчета нишки в женското тяло. Ти например имаш доста голямо количество от тях и всички са още активни.

— Да приемем, че това е истина, Клара — казах аз притеснено. — Само в името на спора, позволи ми да те попитам защо това трябва да е възможно? Това еднопосочно протичане на енергията не е ли несправедливо към жените?

— Целият свят е несправедлив към жените! — възкликна тя. — Но не това е главното.

— А кое е главното, Клара? Разбирам, че нещо ми се изплъзва.

— Повелята на природата е да се продължава нашият вид — обясни тя. — За да се осигури, че това ще продължи да става, жените трябва да носят допълнителен товар на основното си енергийно ниво. А това означава поток от енергия, който натоварва жените.

— Но ти пак не ми обясни защо това трябва да е така — казах аз, вече почти разколебана от силата на убежденията й.

— Жените са основата за продължаване на човешкия вид — отговори Клара. — От тях идва огромен обем енергия не само за да износят, родят и откърмят потомството, но също и за да гарантират, че мъжът ще играе своята роля в целия този процес.

Клара обясни, че според теорията този процес дава възможност жената да захранва енергетично своя мъж чрез нишките, които той оставя в тялото й, и така мъжът става тайнствено зависим от нея на етерно ниво. Това се изразява в явното поведение на мъжа, който се завръща към една и съща жена отново и отново, за да запази източника си на захранване. По този начин, каза Клара, природата гарантира, че мъжете освен непосредственото си влечение към сексуалната наслада ще установят по-трайни връзки с жените.

— Тези енергийни фибри, оставяни в утробата на жените, също така се смесват с енергийната конфигурация на потомъка, когато е станало зачеване — обясни Клара. — И това може би е зачатъкът на семейните връзки, защото енергията от бащата се слива с тази на ембриона и така кара мъжа да усети, че детето е негово. Това са някои от житейските факти, които майката на едно момиче никога не му казва. Жените са възпитавани да бъдат лесно прелъстени от мъжете, без и най-малката представа за последиците от половия акт от гледна точка на това източване на енергия, до което води той. Това е главното според мен и то именно не е справедливо.

Докато слушах Клара, трябваше да се съглася, че нещо от това, което казваше тя, ми изглежда вярно на дълбоко телесно ниво. Тя настоя не просто да се съглася или не с нея, а да го обмисля и оценя по един смел, непредубеден и интелигентен начин.

— Само по себе си е достатъчно лошо, че един мъж оставя енергийни линии в тялото на жената — продължи Клара, — въпреки че това е нужно за създаването на потомци и за осигуряване на оцеляването им. Но една жена да има в себе си енергийните линии на десет или двадесет мъже, които се хранят от нейното сияйно тяло, това е повече, отколкото може да издържи който и да било. Нищо чудно, че жените вечно не могат да вдигнат глави.

— Може ли една жена да се отърве от тези линии? — попитах аз, все повече убедена, че има известна истина в това, което говори Клара.

— Една жена носи тези светещи червейчета седем години — каза Клара, — след този период те изчезват или угасват. Но ужасното е, че когато наближи краят на тези седем години, цялата армия червейчета от първия мъж, който е имала една жена, до последния, всички те внезапно се оживяват, така че жената отново е притеглена да има полов акт. И тогава всички червейчета се вкопчват в живота по-силно отвсякога, за да се хранят от сияйната енергия на жената за нови седем години. И наистина се получава един безкраен цикъл.

— А какво става, ако жената се въздържа от полов живот? — попитах аз. — Умират ли просто тези червейчета?

— Да, ако тя издържи да не води полов живот седем години. Но в днешното време е почти невъзможно една жена да се въздържа толкова дълго, освен ако не стане монахиня или не разполага с достатъчно пари, за да се издържа сама. Но дори и при това положение тя все така ще има нужда от напълно различна обосновка.

— Защо е така, Клара?

— Защото жените имат полови контакти не само по биологическа повеля, но и като социален дълг.

Тогава Клара ми приведе един изключително смущаващ и потискащ пример. Тя каза, че като не сме способни да виждаме протичането на енергията, ние можем ненужно да затвърждаваме все повече тези схеми на поведение или емоционални интерпретации, свързани с невидимото протичане на енергията. Например погрешно е обществото да изисква жените да се омъжват или най-малкото да се предлагат на мъжете, както е погрешно жените да се чувстват неосъществени, ако нямат в себе си мъжка сперма. Вярно е, че енергийните линии на мъжа им дават цел, позволяват им да изпълнят биологическото си предназначение: да захранват мъжете и техните потомци. Но човешките същества са достатъчно интелигентни, за да изискват от себе си нещо повече от простото изпълнение на репродуктивния си дълг. Тя каза, че например да се развиваш, е равностойна, ако не и по-голяма повеля от тази да се възпроизвеждаш; и че в този случай развитие означава пробуждането на жените за истинската им роля в енергетичната схема на възпроизводството.

След това тя прехвърли доводите си в личен план и каза, че аз, както всяка друга жена, съм била възпитана от една майка, която смята за своя първична функция да ме подготви да си намеря подходящ съпруг, за да не нося клеймото стара мома. Аз наистина съм била отглеждана също като животно, за да имам полов живот, все едно как би го наричала майка ми.

— Ти като всяка друга жена си била заблудена и принудена да се подчиняваш — каза Клара. — И тъжното е, че ти попадаш в капана на тази схема дори и ако нямаш намерение да продължаваш рода си.

Нейното твърдение беше толкова смазващо, че се разсмях на глас просто от нервност. Клара изобщо не се смути.

— Може всичко това да е истина, Клара — казах, опитвайки се да звуча снизходително. — Но в моя случай как може припомнянето на миналото да промени каквото и да било? Не е ли всичко това минало-свършено?

— Мога само да ти кажа, че за да се пробудиш, ти трябва да разчупиш този омагьосан кръг — отвърна тя, а зелените й очи ме изучаваха с любопитство.

Повторих, че не вярвам на теориите й за разни дяволски биологически повели или вампироподобни мъже, които смучат енергията на жените, и настоях, че нищо не би променило това просто да си седиш в една пещера и да си припомняш.

— Има определени неща, за които просто не искам никога повече да мисля — отрязах аз и ударих с юмрук по кухненската маса. Станах, готова да си тръгна, и й казах, че не желая повече и да чуя за прегледи, списъци с имена или разни биологически повели.

— Хайде да направим една сделка — каза Клара с вид на търговец, готов да мине клиента си. — Ти си честен човек, обичаш да бъдеш почтена. Затова ти предлагам да сключим едно споразумение.

— Какво споразумение? — попитах аз с нарастваща тревога.

Тя откъсна един лист от бележника и ми го подаде.

— Искам да напишеш и подпишеш едно обещание, съдържащо уверението, че ще изпълняваш упражненията от прегледа само в продължение на един месец. Ако след един месец ти не забележиш никакво увеличаване на енергията или каквото и да било подобрение в начина, по който се отнасяш към себе си или към живота поначало, ти си свободна да си отидеш у дома, каквото и да наричаш свой дом. И ако се окаже така, просто пиши целия този опит като едно причудливо изискване на една ексцентрична жена.

Седнах, за да се поуспокоя. Докато отпивах няколко глътки чай, внезапно ми хрумна, че това е най-малкото, което мога да направя след целия труд, който Клара си беше дала за мен. Освен това беше съвсем очевидно, че тя няма да ме пусне от хватката си така лесно. Все можех да попретупам отгоре-отгоре прегледа на спомените си. В края на краищата, кой щеше да знае дали там, в пещерата, наистина правя визуализациите и дишането, или просто си подремвам, или се отдавам на мечтания?

— Само един месец — каза тя с искрен глас. — Не се подписваш за цял живот. Повярвай ми, наистина се опитвам да ти помогна.

— Знам — казах аз. — Но защо си даваш труда да правиш всичко това за мен? Защо точно за мен, Клара?

— Има си причина — отговори тя, — но тя е толкова дълбока, че не мога да ти я разкрия сега. Единственото, което мога да ти кажа, е, че като ти помагам, аз изпълнявам една достойна цел: връщам си един дълг. Можеш ли да приемеш като достатъчна причина това, че си връщам един дълг?

Клара ме погледна с толкова надежда, че взех молива и написах уверението, като нарочно подбирах най-внимателно думите така, че да няма никаква грешка за едномесечния срок. Тя се спазари да не включвам в този месец времето за изготвянето на списъка с имената. Съгласих се и написах приложение в този смисъл; и тогава, противно на убежденията си, аз го подписах.