Майкъл СкотМагьосникът

На Кортни и Пиърс

Hoc opus, hic labor est1

Аз умирам.

Пернел също.

Магията, която ни поддържаше живи през тези шестстотин години, гасне и сега ние стареем с по една година за всеки изминал ден. Имам нужда от Сборника — „Книгата на Авраам Мага“, — за да възстановя заклинанието за безсмъртие; без него ни остава по-малко от месец живот.

Но за един месец може да се постигне много.

Дий и неговите тъмни господари държат в плен моята скъпа съпруга, те най-после са се сдобили със Сборника и знаят, че двамата с Пернел няма да оцелеем още дълго.

Ала не могат да бъдат спокойни.

Все още не разполагат с целия Сборник. Последните две страници са у нас. Освен това сигурно вече са узнали, че Софи и Джош Нюман са близнаците, описани в древната книга: легендарните близнаци с аури от сребро и злато, брат и сестра със силата да спасят света… или да го унищожат. Силите на момичето бяха пробудени и то започна да се обучава в магията на стихиите, но за съжаление не и тези на момчето.

Сега се намираме в Париж, града, където съм роден, града, където открих Сборника и започнах дългите си усилия да го преведа. Това ме отведе до откриването на Древната раса, разбули пред мен мистерията на философския камък, а накрая и върховната тайна на безсмъртието.

Обичам този град. Той крие много тайни и е дом на не един безсмъртен човек или Древен. Тук ще намеря начин да пробудя силите на Джош и да продължа обучението на Софи.

Налага се.

Заради тях самите — и заради оцеляването на човешката раса.


Из дневника на Никола Фламел, алхимик

Написано днес, събота, 2 юни

В Париж, града на моята младост

Загрузка...