Магьосникът

Глава 40

Мечът на дисата изсвистя към главата на Джош. Всичко ставаше толкова бързо, че той не успя да се уплаши. Зърна светкавичното движение и реагира инстинктивно, като вдигна Кларент и го извъртя хоризонтално на главата си. Широкият меч на дисата удари късото каменно острие и се хлъзна със стържене по него, вдигайки рой искри. Те се посипаха по косата на Джош и той усети парванията им там, където докосваха лицето му. Болката го ядоса, но силата на удара го повали на колене, а после дисата отстъпи назад и развъртя меча си в широк замах, за да го посече. Острието изсвири през въздуха към него… и гадно чувство стегна стомаха на момчето, щом разбра, че няма да може да го избегне.

Кларент вибрираше в дланта му.

Потръпна.

И се раздвижи.

През ръката му изненадващо се стрелна щипеща жега и от спазъма пръстите му се свиха около дръжката. После мечът подскочи и се стрелна да пресрещне металното острие на валкирията, отклонявайки го в последния миг сред нов рой от искри.

Дисата се дръпна, опулила от изненада сините си очи.

— Никой човек не притежава такова умение — рече тя смаяно с глас, малко по-силен от шепот. — Кой си ти?

Джош се изправи неуверено на крака, без да е съвсем сигурен какво се бе случило току-що — знаеше само, че има нещо общо с меча. Той бе поел контрола; беше го спасил. Очите му се преместиха към ужасената жена-воин, шарейки между маскираното й лице и блестящия сребърен меч. Той вдигна Кларент пред себе си с две ръце, опитвайки се да имитира позата, която бе видял да използват Жана и Скати, но мечът постоянно мърдаше в хватката му, движеше се и трептеше по собствена воля.

— Аз съм Джош Нюман — каза простичко момчето.

— Никога не съм чувала за теб — рече жената презрително. Хвърли бърз поглед през рамо към Нидхьог, който пълзеше към водата. Опашката му вече бе толкова тежка, че той едва се движеше.

— Може и да не си чувала за мен — каза момчето, — но това… — То повдигна острието на меча нагоре — … е Кларент. — Забеляза, че ясносините очи на жената леко се разшириха. — И виждам, че за него си чувала.

Дисата тръгна да обикаля Джош, като въртеше леко меча в една ръка. Той се местеше така, че да е с лице към нея. Знаеше какво прави тя — караше го да застане с гръб към чудовището, — но не знаеше как да предотврати това. Когато гърбът му вече почти докосваше каменната кожа на Нидхьог, жената спря.

— В ръцете на майстор-боец този меч може да е опасен — каза тя.

— Аз не съм майстор-боец — рече високо Джош, доволен, че гласът му не трепна. — Но не ми и трябва. Скатах ми каза, че това оръжие може наистина да я убие. Тогава не разбрах какво имаше предвид, но сега разбирам. А щом може да убие нея, тогава предполагам, може да стори същото и с теб. — Той посочи с палец през рамо. — Виж какво направи на това чудовище само с едно порязване. Достатъчно е да те одраскам с него.

— Острието затрептя силно в ръцете му, звънтейки сякаш в знак на съгласие.

— Не можеш дори да ме доближиш — надсмя му се дисата и се хвърли към него, а широкият й меч тъчеше хипнотична шарка. Нападна го внезапно с порой от светкавични удари.

Джош нямаше време дори да си поеме дъх. Успя да спре три от тях — Кларент се движеше и пресрещаше ударите, а металното острие на дисата изтръгваше от каменния меч дъжд от искри, — но всеки удар го изтласкваше назад и енергията отекваше в цялото му тяло. Вал кирията просто беше прекалено бърза. Следващият замах улучи голата му ръка между рамото и лакътя. Кларент успя да отклони меча в последния миг, така че го удари само плоското на острието, а не острият като бръснач ръб. Моментално цялата му ръка се схвана, от рамото до върха на пръстите, и той усети внезапно замайване от болка, страх и от осъзнаването, че ще умре. Кларент падна от хватката му и издрънча на земята.

Когато жената се усмихна, Джош видя, че зъбите й са остри като игли.

— Това беше лесно. Твърде лесно. Един легендарен меч не те прави боец. Тя надигна оръжието си и се приближи към момчето, изтиквайки го плътно до вкаменената опашка на Нидхьог. Джош зажумя, когато дисата вдигна високо ръце и нададе смразяващ боен вик.

— Один!

— Софи — прошепна той.

— Джош!

На две пресечки оттам, заседнала сред неподвижния трафик, Софи Нюман се изправи рязко на задната седалка на колата. Беше я пронизало чувство на ужас, от което стомахът й се преобърна, а сърцето й се разтуптя бясно.

Никола се обърна и хвана ръката на момичето.

— Кажи ми!

Сълзи изпълниха очите й.

— Джош — прошепна тя, почти неспособна да говори от буцата в гърлото си. — Джош е в опасност, ужасна опасност. Колата се изпълни със силния аромат на ванилия, докато аурата й засияваше. Мънички искрици затанцуваха по края на русата й коса, пропуквайки като целофан. — Трябва да стигнем до него!

— Никъде не можем да стигнем — каза мрачно Жана. Движението в тясната уличка бе спряло напълно.

Смразяващ студ обхвана Софи, това бе ужасяващият страх, че брат й ще умре.

— Тротоарът — каза решително Фламел. — Мини по него.

— Но пешеходците…

— Могат да се дръпнат. Използвай клаксона. — Завъртя се отново към момичето. — На няколко минути път оттам сме — каза той, докато Жана качи с раздрусване малката кола на тротоара и се понесе с рев по него, свирейки жално с клаксона.

— Ще е твърде късно. Сигурно има нещо, което би могъл да направиш? — рече Софи с отчаяна молба в гласа. — Каквото и да е?

Никола Фламел поклати нещастно глава — изглеждаше стар и уморен, по челото и край очите му имаше бръчки.

— Нищо не мога да направя — призна той.

Искряща, пукаща, пращяща завеса от зловонен жълто-бял пламък изникна между Джош и дисата. Беше толкова гореща, че накара момчето да се дръпне назад, качвайки се върху ноктестите лапи на Нидхьог, и опърли косата, веждите и миглите му. Валкирията също политна назад, заслепена от противните пламъци.

— Джош!

Някой викаше името му, но ужасяващите пламъци бушуваха точно пред лицето му.

Близостта на огъня накара чудовището да се размърда. То направи една мъчителна крачка и движението му събори Джош на четири крака, пращайки го опасно близо до пламъците… които угаснаха също така внезапно, както бяха лумнали. Той се блъсна в земята толкова силно, че болка прониза ръцете и коленете му. Миризмата на развалени яйца бе ужасна, от нея чак му потекоха сълзи и сополи, но през сълзите си той видя Кларент и се опита да го вземе, точно когато някой го повика отново.

— Джош!

Дисата се хвърли пак насреща му с насочен меч. Голямо копие от жълт пламък улучи жената и избухна върху ризницата й, която моментално започна да ръждясва и да се разпада. А после нова огнена стена лумна между момчето и жената-воин.

— Джош. — Една ръка се отпусна върху рамото му. Той подскочи и извика от уплаха и от болката в натъртеното си рамо. Вдигна поглед и видя, че над него се е надвесил доктор Джон Дий.

Мръсен жълт дим се стичаше от ръцете на Магьосника, отчасти покрити с прокъсани сиви ръкавици, а някога елегантният му костюм сега представляваше дрипав парцал. Дий се усмихна любезно.

— Най-добре ще е да тръгваме веднага. — Той посочи към пламъците. — Не мога да поддържам това вечно. — Още докато го казваше, мечът на дисата посече слепешката през огъня, търсейки жертва, а пламъците се виеха около метала. Магьосника изправи момчето на крака и го повлече заднишком.

— Чакай — каза Джош с глас, одрезгавял от страха и пушека. — Скати… — Той се изкашля и опита пак. — Скати е уловена…

— Тя избяга — каза бързо Дий. Прегърна момчето през раменете и като го крепеше, го поведе към полицейската кола.

— Избяга ли? — изломоти Джош объркан.

— Нидхьог я изпусна, когато създадох огнената завеса между теб и дисата. Видях как Скатах се изтърколи от лапата му, скочи на крака и се втурна по улицата.

— Тя… тя е избягала? — Това не му звучеше правдоподобно. Когато я бе видял за последен път, Скати висеше отпусната и в безсъзнание. Опита да се съсредоточи, но главата му пулсираше, а кожата на лицето му се бе изпънала от пламъците.

— Дори легендарната Дева-воин не може да устои срещу Нидхьог. Героите оцеляват, за да се бият отново, защото знаят кога да бягат.

— Изоставила ме е?

— Съмнявам се, че изобщо е разбрала, че си тук — каза бързо Дий, като набута Джош на задната седалка на лошо паркираната полицейска кола и се пъхна до него. Потупа по рамото белокосия шофьор. — Да тръгваме.

Джош се изправи рязко.

— Чакай… аз изпуснах Кларент — каза той.

— Повярвай ми — рече Магьосника, — не би ти се искало да се връщаш за него. — Той се облегна назад, за да може Джош да погледне през прозореца. Дисата прекрачи през гаснещия огън, някога чистата й бяла ризница висеше разкъсана и проядена. Тя зърна момчето на задната седалка на колата и се втурна натам, крещейки неразбираемо на език, който приличаше на вълчи вой.

— Николо — каза бързо Дий. — Тя е доста разстроена. Трябва наистина да тръгваме веднага.

Джош премести очи от приближаващата се диса към шофьора и с ужас осъзна, че това е същият мъж, когото бе видял на стъпалата пред „Сакре Кьор“.

Макиавели завъртя ключа толкова яростно, че стартерът изстърга. Колата подскочи напред, после заглъхна.

— О, страхотно — промърмори Джон Дий. — Просто страхотно. — Джош видя как Магьосника се наведе през прозореца, поднесе длан към устата си и духна рязко в нея. Жълто кълбо дим се изтърколи от ръката му и падна на земята. Подскочи два пъти като гумена топка и щом стигна до дисата, избухна на височината на главата й. Дебели, лепкави нишки с цвета и гъстотата на мръсен мед се посипаха върху нея, а после се проточиха надолу, залепвайки я към земята.

— Това би трябвало да я задържи… — започна Дий, но широкият меч на дисата с лекота разсече нишките. — Или може би не.

През болката си Джош осъзна, че Макиавели още веднъж се е опитал да запали колата и не е успял.

— Дай на мен — измърмори той.

Прехвърли се през облегалката, докато в същото време Николо се преместваше от другата страна. Дясното рамо още го болеше, но Джош поне можеше да чувства отново пръстите си и не смяташе, че има нещо счупено. Скоро щеше да му излезе голяма синина, която да прибави към растящата си колекция. Той завъртя ключа в стартера и натисна силно педала на газта, като същевременно включи на задна точно в мига, когато дисата стигна до колата. Радваше се, че се е научил да кара с ръчна смяна на скоростите на старото очукано волво на баща си. Вършеещият меч на жената-воин улучи вратата и проби метала, а върхът на острието спря само на сантиметри от крака на Джош. Докато колата потегляше със стържене назад, дисата заби здраво нозе в земята и стисна меча с две ръце. Острието направи хоризонтална бразда право през вратата и калника над двигателя, срязвайки метала, като че ли бе хартия. Разкъса и предната лява гума, която се пукна с глух гръм.

— Продължавай — изкрещя Дий.

— Нямам намерение да спирам — увери го момчето.

Двигателят виеше протестиращо, а предната гума пляскаше и подскачаше по земята, но Джош успя да отлепи колата от мястото й…

… точно когато Жана свърна с леко одраскания ситроен откъм другия край.

Тя натисна спирачките и колата спря със скърцане върху влажните павета. Софи, Никола и Жана загледаха объркано как Джош кара с висока скорост на заден ход една очукана полицейска патрулка, отдалечавайки се от Нидхьог и дисата. Ясно видяха Дий и Макиавели в колата, когато Джош направи непохватно завъртане с ръчна спирачка и излетя от паркинга.

За миг дисата остана на място с объркано и смутено изражение. После зърна новодошлите. Обърна се и затича към тях, вдигнала меча високо над главата си, надавайки пронизителен варварски боен вик.