Митични представи

ОТБОР ЗА ЧУДО И ПРИКАЗ

Така казва Плашилото, което се подвизава по страниците на „Магьосникът от Оз“, и допълва: „…защото трябва да спиш, да ядеш и да пиеш“. Наистина какво голямо разнообразие от изпитания! Явно месните твари (особено ако имат висш мозък) трудно могат да се сравняват с нетленните минерали, с тъй независимите растения или пък с безсънните звезди. И все пак героите в романа „Митични представи“ са именно от неудобния тип, из чиято плът се движи гореща кръв, но това само ги прави по-жизнени, като им предлага по-широко поле за мечти и приключения.

Фентъзи, Асприн, Аргус…

Подир тези вълшебни думички на сцената отново се качват демонът Аахз и неговият чирак Скийв, които спокойно можем да причислим към най-интересните лица в жанра. Докато двамата си отдъхват след поредните премеждия, съдбата не забравя да ги потърси за нови емоции. Макар и загубил магическите си способности, Аахз е все така пълен с енергия, а ученикът му съвсем не се е излекувал от „дарбата“ да се набърква в най-различни каши, коя от коя по-пареща.

Щом се очертава целта, Скийв волю-неволю комплектува своя отбор от бойци.

В крайна сметка се получава нещо като Dream Team, ако го сравняваме с американския баскетбол; нещо от рода на „Аякс“, съпоставим ли го с холандския Цар Футбол; или компания, която напомня за Дългия, Дебелия и Острогледия от известната приказка. То се знае, мъките да си съставен от белтъчини и да имаш насреща си грамаден противник, са действително огромни, ала тийнейджърът успява някак да овладее положението. В боевете нито той, нито помощниците му се лишават от своята неповторима индивидуалност — дори я закаляват допълнително като благородна стомана.

Тук ще срещнем и стари, и нови познайници.

Ненадейно ще изскочи кръшно зеленокосо момиче, ще се появи имп убиец, пак ще препуска Глийп (който в даден момент ще се окаже един много нокталантлив дракон). Из главите на романа ще се разтъпква старият Аякс, дошъл сякаш за да свърже в букет митологията, спорта и неугасимата воля за победа. Е, нейде ще мернем ходеща огнена бомба или над нас ще разпери криле някой, дето по изключение не е „от месо“, но… нали не сме се заели да пишем поменик?

Бибити бобити, алла казамшазам…

След тези магически заклинания, с които Скийв омайва височайшия двор, е време да се сетим — за какво? За крал Родрик V и приближените му? Или за кралство Посилтум (ей го там, върху отвъдния бряг на Кехлибарената река), чиято съдба увисва в ръцете на чудесния отбор? Не, сега ще представим с няколко думи самия треньор, сиреч Робърт Л. Асприн. Ето част от качествата, превърнали го в любимец на феновете по света:

— заплита непредвидими сюжети, често пъти по шеклиански изобретателни;

— дарява героите си с разнолики актьорски маски;

— романтик, който обаче не се отказва и от скулпторското длето на шаржа;

— мъдър, карнавално забавен остроумец;

— твърде умел специалист по диалозите; не се увлича от картинни прилагателни или бароково тежки метафори, а търси предизвикателствата на жеста.

Просто е невъзможно Асприн да бъде упрекнат в многословие, в т.нар. локумджийство — грешка, която немалко негови събратя по перо са допускали (например Хайнлайн). Поклонник на динамиката, той успява с пет-шест мазки на умствената си четка да обрисува лицата, ситуацията, природата. В този смисъл разказвателните „визитки“ на синьо-зеления дракон или Пазара на Дева са по-скоро изключения, отколкото правило. Нашият фантаст бърза да вкара действие, да смени и плътно, ярко да оцвети настроението.

Бобелти гук, гуу-глийп…

Освен поредицата „Митични приключения“, която „Аргус“ продължава с книга втора, Робърт Асприн е публикувал и други романи, някои написани в съдружие. Известен е също като създател на една от първите в жанра междуавторски серии — „Светът на крадците“1. При съставянето й му помага неговата съпруга Лин Аби, сама професионално изкушена от магията на фентъзито.

А ако надникнем зад завесата на белетристиката…

…ще видим мургав американец, из чиито вени тече коктейл от филипинска и ирландска кръв, вече 53-годишен, изкачил се в класациите за най-четени заглавия. Ще видим човек, който, разбира се, е „направен от месо“, но храбро понася всички неудобства на тоя жребий. Нещо повече: не се уморява да вярва във вълшебства (да речем, че доброто ще победи злото) и в приятелството. Погледнат още по-отблизо, Асприн има две деца, Анет и Дениъл, живее във Френския квартал на Ню Орлеан и може да се похвали с разнообразни увлечения — от фехтовката и ръкоделието до тропическите риби и музиката.

Един автор, способен да ни зарадва със своя отбор за чудо и приказ.

Александър Карапанчев