Митични представи

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА:

Карах един свободен следобед, като си убивах времето в моята огромна стая в двореца.

Търговската сесия между Аахз и Гримбъл беше преминала с успех за нас. Не само че получих значително увеличение на възнаграждението си, а и в момента обитавах стая, която бе съвсем малко по-малка от онази на канцлера (която пък на свой ред по големина отстъпваше единствено на кралската). Още нещо, тя имаше грамаден прозорец — чудесна подробност, независимо че гледаше към конюшнята. За това бе настоял Аахз, намеквайки неясно, че може би ще приемам нощем крилати гости. Струва ми се, че туй изплаши повече мен, отколкото Гримбъл, но все пак се сдобих с прозореца.

Щом ми се приискаше, можех да надникна отвисоко и да хвърля някое око на Глийп и Батъркъп в яхъра. Можех също тъй да наблюдавам злочестото конярче, което бе назначено да угажда на всичките им нужди. И това влизаше в условията на сделката, въпреки че в случая аз бях държал за него много по-настойчиво от первекта.

Аахз беше настанен в съседната стая — хубава, макар и по-скромна от моята. На кралските архитекти бе даден срок да отворят врата в нашата обща стена и имах предчувствието, че когато го сторят, подредбата ми ще се промени драстично. Но поне за момента донейде се радвах на необичайно усамотение.

Това обаче, което напоследък занимаваше мислите ми, не бе самото помещение. Бях съсредоточил ума си върху старото бакърено котле на Гаркин и цял следобед се опитвах да разгадая тайните му, засега без никакъв успех. То стоеше здраво връз пода в средата на стаята и упорито се съпротивяваше на моите напъни.

Настаних се на перваза на прозореца и мрачно заизучавах предмета. Можех да го левитирам достатъчно лесно, ала не туй ми трябваше. Исках съдинката да оживее и да ме следва така, както навремето следваше майстор Гаркин.

Това докара в ума ми една идея. Изглеждаше глупава, но пък нищо друго не хващаше дикиш.

Като събрах вежди, се обърнах към бакърчето, без да концентрирам енергията си върху му.

— Ела тук! — помислих.

За миг котлето сякаш се поколеба, а сетне изприпка към мен, потраквайки по пода на тъничките си крачета.

Стана! При все че бе само дребна глупава подробност, послушанието на предмета ме накара някак си да се усетя повече магьосник.

— Хей, момче! — подвикна Аахз, като нахълта в стаята ми, без дори да почука. — Да имаш тирбушон?

— Какво е тирбушон? — запитах рефлекторно.

— Зарежи го — избуча моят ментор. — Ще се оправя и сам.

С тези думи той премести бутилката вино, която държеше, в лявата си ръка и заби нокътя на десния си показалец в тапата. Ето че тапата издаде едно меко „пльок“ и леко изскочи от стъкленото гърло, след което бе нехайно захвърлена в ъгъла, а Аахз опъна яко от виното.

— Ахх! — въздъхна той, когато спря, за да си поеме въздух. — Страхотен букет!

— Ммм… Аахз? — рекох стеснително, като напуснах наблюдателното си място край прозореца и се приближих до масата. — Имам да ти показвам нещо.

— Най-напред можеш ли да ми отговориш на един въпрос?

— Какъв? — намръщих се.

— Защо това котле те преследва из стаята?

Огледах се и със сепване открих, че той е прав! Бакърчето бе офейкало устремно към масата, та да остане редом с моя милост. Чудното в цялата работа беше, че не го бях привикал.

— Ъ-ъ-ъ… точно същото се канех да ти покажа — промърморих. — Измислих как да накарам котлето да идва самичко при мен… без левитация или каквото и да било друго.

— Прекрасно — изръмжа Аахз. — А сега можеш ли да го убедиш да престане?

— Ъ-ъ… не знам — отвърнах и бързо приседнах на един стол.

Не исках да си призная, обаче още докато разговаряхме, бях опитал няколко мислени команди, за да заставя туй котле да се разкара, но без забележим ефект. Щеше да се наложи да му търся цаката, след като демонът си отиде.

— Аахз — подхвърлих небрежно и вирнах крака на масата, — би ли ми сипал малко вино?

Моят партньор повдигна вежда, сетне бавно пресече помещението и застана до рамото ми.

— Момче — благо вметна, — ще ми се внимателно да огледаш тази стая. Да виждаш тук някой друг освен теб и мен?

— Не — обобщих.

— Значи сме насаме, не пред хората… така ли? — усмихна се той.

— Точно така — съгласих се.

— Тогава сам си сипи вино, чирако! — изрева люспестият ментор и срита стола изпод мене.

Всъщност не беше толкова зле, колкото звучи. Напрегнах ума си, преди да се тресна оземи, и заплавах невредим във въздуха. От това положение се пресегнах с мисълта си и взех бутилката от ръката на Аахз, за да я прехвърля в своята.

— Щом настояваш — рекох с делничен тон и отпих продължително от шишето.

— Въобразяваш си, че си особено ловък, нали? — озъби ми се той, но после се ухили. — Хубаво де, струва ми се, че си прав. Справяш се доста добре… за аматьор.

— Професионалист — коригирах го с усмивка. — Професионалист на заплата.

— Знам — кимна в отговор Аахз. — За аматьор си твърде ловък. Като професионалист обаче имаш още много нещо да научиш.

— Хайде бе, сър! — запротестирах.

— Но туй може да почака някой и друг ден — отстъпи демонът от Перв. — Спокойно би могъл да се отпуснеш замалко и да се забавляваш… докато си в състояние.

— Какво трябва да означава това пък? — намръщих се.

— Нищо! — повдигна невинно рамене Аахз. — Съвсем нищичко.

— Един момент, господине — рекох остро, като пак се изправих на нозе. — Сега съм дворцов магьосник, така ли е?

— Точно така, Скийв — поклати глава моят наставник.

— Дворцов магьосник е оная работа, към която ти ме подтикна, защото била толкова лесна, така ли е? — притиснах го.

— Още веднъж точно така, момче — захили се той, а кимането му стана дори по-енергично.

— Тогава нищо лошо не може да се случи? Нищо сериозно? — запитах с тревога.

Аахз докопа отново бутилката и преди да отговори, отпи поредната дълга глътка.

— Просто не преставай да го мислиш, момче — въздъхна той. — Това ще ти помогне да спиш нощем.

— Стига бе, Аахз! — измяуках. — Смята се, че ти си ми учител. Ако има нещо, което пропускам, би следвало да ми го кажеш. Иначе няма да се науча.

— Много добре, чирако — усмихна се Аахз, като злобно натърти на обръщението. — Има няколко нещица, дето си ги прозяпал.

— Например? — попитах, гърчейки се под усмивката му.

— Например Гюс, Аякс и Брокхърст, които ти чисто и просто изпрати обратно на Дева без нареждания.

— Нареждания ли? — примигнах.

— За Танда няма какво да се безпокоим, но за другите трима…

— Почакай секунда, Аахз — прекъснах го, преди да се е отдалечил прекалено много от темата. — Какви нареждания?

— Ами да не приказват за нашата малка разправия тук — произнесе с разсеян вид той. — На Танда й е ясно, че трябва да си държи устата затворена, ала не и на останалите.

— Мислиш, че ще се раздрънкат ли?

— Задникът на жабата пропуска ли вода? — сряза ме Аахз.

— Какво е жаба? — парирах.

— С пари в джобовете, пресни-пресни от една успешна кампания срещу далеч превишаваща ги сила… Е, разбира се, че ще се разприказват! — прогърмя первектът. — С глупавите си глави ще снесат всичко на всеки, който пожелае да ги слуша. И още нещо: всеки разказ ще го украсяват малко повече, докато не започне да изглежда, че те са най-великите бойци, които някога са се борили със зъби и нокти, и че ти си най-големият тактик след Гронк!

— Че к’во лошо има в туй? — запитах аз с тайно задоволство. Не знаех кой е Гронк, но последните думи на Аахз ми прозвучаха приятно.

— Съвсем нищо — бе невинният му отговор. — Като се изключи фактът, че сега ще се разнесе слух кой си, къде си и какво си… а също и че можеш да бъдеш нает и че сам наемаш подизпълнители. Ако сред всички измерения има едно-едничко място, където народът да се заинтересува от такава информация, това е Пазарът.

Каквото и да си мисли моят ментор, аз не схващам бавно. Само за миг си представих какви могат да бъдат усложненията от онова, което той споменаваше… представих си и формулирах ответ.

— Значи изведнъж цял куп странни хора ще започнат да ни навестяват, за да предлагат или търсят работа — съгласих се с него. — И какво толкова? Всичко туй означава единствено, че ще натрупам много опит да казвам „Не“. Кой знае, ако стане известно, че редовно се съветвам с чудновати същества от други светове, това може би ще подобри малко положението ми тук.

— Разбира се — тежко подзе Аахз, — винаги има възможност някой на Пазара да научи, че противниковата страна мисли да те наеме, и да реши да те отстрани силом от списъка. Или пък някакъв млад майстор да пожелае да си създаде име, като очушка този непобедим магьосник, за когото всички говорят.

Опитах се да не покажа колко дълбоко ме обезпокои мрачното му пророчество. После схванах, че вероятно ще продължи да го разработва, докато не ме види да се изпотявам. Съответно аз се изпотих… видимо.

— Не бях помислил за това, Аахз — признах си. — Струва ми се, че наистина съм прозяпал нещо тук.

— Отгоре на всичко съществува проблемът с Гримбъл и Злабрадва — не млъкна демонът, сякаш не ме чуваше.

— Какво за Гримбъл и за Злабрадва? — кимнах нервно.

— По моите сметки — прозина се Аахз — единственият начин тези двамата някога да заработят заедно е срещу някой общ враг. По още по-нататъшните ми сметки най-добрият кандидат за поста „общ враг“ си ти!

— Аз ли? — попитах с много тъничък гласец.

— Помисли си, момче — сви рамене моят учител. — Преди да излезеш на сцената, в Посилтум е имало двустранна борба за власт кой да шепне в ухото на Родрик Пети. Сетне се появяваш ти и не само спасяваш кралството, а и умножаваш населението, разширяваш границите и увеличаваш данъчната основа. Това те прави най-популярната и затуй най-влиятелната личност в кралския двор. Може би греша, но не смятам, че канцлерът и генерал Хю ще се задоволят просто с въздишки и ще го приемат. Според мен те ще съставят дублиращ отбор против тебе и ще атакуват всичко, което ти кажеш или вършиш на военна или парична тема, а това е много тежка за контриране атака на двама срещу един.

— Добре, добре. Значи не съм догледал две неща — рекох. — Само че…

— И, разбира се, остават хората, на които Големия Юлий и неговите момчета дължат пари — умислено отбеляза Аахз. — Чудя се колко ли време ще мине, преди да започнат да се навъртат наоколо, за да си изяснят какво се е случило с цяла една армия? И което е по-важно, чудя се кого ли ще търсят по име, за да им даде нужното обяснение?

— Ей, Аахз?

— Да, момче?

— Ще възразиш ли, ако си налея още малко от виното?

— Сипи си, момче. Вино — колкото щеш.

Имах предчувствието, че дълго време това ще е най-добрата новина, която ще чуя.