Митични представи

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА:

Двамата с Аахз влязохме в столицата начело на ликуваща тълпа посилтумски граждани.

На практика бяхме завлечени пред двореца от тласкащата ни напред навалица. Приветствията бяха невероятни. Хвърляха или разстилаха по нашия път цветя и други по-трудно разпознаваеми предмети, които правеха стъпването достатъчно несигурно, така че нееднократно се плашех, че мога да падна и да бъда прегазен. Във всеки случай хората изглеждаха изключително доволни, че ни виждат. Но тъй или иначе пъстрата триумфална процесия бе почти толкова потенциално застрашителна за живота и за крайниците ни, колкото войната.

Харесваше ми.

Никога по-рано не ми се бе случвало такава голяма тълпа да вдига тъй голяма врява заради мен. Хубаво беше.

— Горе главата, момче — промърмори Аахз, като ме сръга в ребрата. — Задава се комитетът по посрещането.

И действително от главните порти на двореца се появи втора процесия. Беше по-скромна от нашата, но наваксваше малочислеността си с престижа на своите членове.

Отпред и в центъра бе крал Родрик Пети, а близо до него по фланговете — Гримбъл и Злабрадва. Канцлерът сияеше от нескривана радост. От друга страна, генералът определено изглеждаше мрачен.

Като огледа тълпата, Хю Злабрадва забеляза неколцина от войниците си. Свирепата му физиономия стана още по-свирепа, което не им предвещаваше нищо добро. Предположих, че умира от любопитство защо не са успели да изпълнят заповедта му да възпрепятстват нашето завръщане.

Каквото и да си мислеше обаче, то трябваше да изчака. Кралят вдигна ръце и насъбралите се послушно замлъкнаха, за да чуят какво има да каже.

— Лорд магьоснико — започна той, — знай, че поздравленията на благодарните граждани от Посилтум са само слабо ехо на моите чувства за службата, която ни отслужи.

Отговори му енергична вълна ръкопляскания.

— Новината за твоята победа се разпространи преди теб — продължи Родрик. — И нашите историци вече записват подробностите на този ти триумф… доколкото са им известни, разбира се.

Одобрителен ромон от смях заля тълпата.

— Макар ние да не претендираме, че сме проумели действието на твоите магически сили — заяви кралят, — резултатите говорят сами за себе си. Една могъща армия от непобедими войни изчезна яко дим заедно с оръжията. Само тежките брони и обсадните им машини, които замърсяват празното бойно поле, оставят белег за тяхното изчезване. Войната е спечелена! Заплахата за Посилтум е отстранена завинаги!

При тези думи тълпата сякаш се взриви. Въздухът отново се изпълни с цветя и виковете разтърсиха стените на двореца.

Монархът се опита да добави още нещо, но то се загуби сред ликуващата врява. Накрая той сви рамене и влезе в покоите си, като поспря само колкото да махне за последно на народа.

Помислих си, че това е доста евтин номер, който му позволява да трупа дивиденти от нашите аплодисменти, все едно че са предназначени за него, ала го оставих така. Сега трябваше да изпържим по-голяма риба.

Улових погледите ма Гримбъл и Злабрадва и им направих знак да дойдат напред.

— Имам да говоря с вас двамата — извисих глас над гълчавата.

— Не е ли по-добре да влезем вътре, където е по-тихо? — викна в ответ Гримбъл.

— Ще говорим тук! — настоях аз.

— Но тълпата… — изжестикулира канцлерът.

Обърнах се и кимнах на една фигура в челната редица на навалицата. Тя отвърна с вдигане на дясната си ръка. В отговор мъжете начело на тази тълпа сключиха ръце и очертаха кръг около нас, движейки се с почти военна точност. Ето че за миг сред гъмжилото се оформи празно пространство, в чийто център останахме само двамата кралски съветници, Аахз, Глийп, моя милост и мъжът, който беше подал сигнала.

— Един момент — възнегодува Злабрадва, като недоверчиво огледа кръга. — Какво става…

— Генерале! — просиях аз и извадих най-широката си усмивка. — Бих искал да се запознаеш с най-новия гражданин на Посилтум.

Сетне, сдържайки усмивката си, дадох знак на водача на тълпата да дойде при нас.

— Генерал Злабрадва — обявих официално, — запознай се с Големия Юлий. Големи Юлий — Хю Злабрадва!

— Приятно ми е да се срещнем, господине — кимна Юлий. — Момчето ми разказа всичко за теб!

Щом идентифицира върховния командващ на Империята, вождът от Посилтум пребледня.

— Ти! — и запъна. — Но ти… ти си…

— Надявам се, че няма да имаш нищо против, генерале? — с ласкав тон казах аз. — Позволих си волността да предложа на Големия Юлий работа като твой военен консултант.

— Военен консултант! — подозрително повтори Злабрадва.

— Ха, какво има? — начумери се онзи. — Мислиш, че не мога да се справя ли?

— Не е туй — побърза да поясни Хю. — Просто… ами…

— Пропуснахме да споменем нещо, генерале — прекъсна го Аахз. — Големия Юлий се оттегля от активна служба. Той не желае нищо повече, освен да остави ръководството на посилтумската армия на теб, и е съгласен да дава съвети само когато го помолят.

— Точно така! — засия Юлий. — Искам единствено да си седя на слънчице, да пийвам по малко вино и може би да пошляпвам някое и друго дупе, ако загряваш какво имам предвид.

— Но кралят… Но Родрик… — и Злабрадва пак запъна.

— … изобщо няма защо да бъде тревожен с това — измърка Аахз. — Освен, разбира се, ако ти се стори необходимо да му признаеш откъде идват твоите нови бойни планове.

— Хм — умислено рече генералът. — Големи Юлий, ти убеден ли си, че тоя развой на събитията те задоволява?

— Положително! — кимна твърдо другият. — Не желая никаква слава, никаква отговорност и никакъв кредит. Докато работех за Империята, имах прекалено много от тях, схващаш ли какво искам да кажа? Ние с момчетата си поразговаряхме и решихме…

— Момчетата! — прекъсна го Злабрадва и се намръщи.

— Ъ-ъ-ъ… ето още нещо, което забравихме да ти споменем, генерале — усмихнах се. — Командирът Юлий не е единствената нова добавка към посилтумското гражданство.

И наклоних глава към кръга мъже, които задържаха тълпата.

Щом ги загледа. Хю примигна, сетне завъртя врат и забеляза колко много още като тях бяха разпръснати из народа наоколо. Когато му стана ясно къде е изчезнала армията на Империята и защо неговите хора не са успели да осуетят нашето завръщане в столицата, той пребледня.

— Искаш да ми внушиш, че вие… — започна Злабрадва.

— Всички са щастливи посилтумски граждани, генерале! — възвести Аахз, а после сниши глас до по-поверителен тон. — Струва ми се, че ако някога ти се наложи да набираш войска, ще откриеш, че тези нови люде се обучават далеч по-бързо от обикновения земеделец, дето тика ралото.

Очевидно Хю Злабрадва си даде сметка. От мисълта за новата бойна мощ, която бяхме оставили под негова команда, очите му заблестяха. Можех да си представя как си облизва наум зъбите в предвкусване на следващата война.

— Големи Юлий! — заяви той с широка усмивка. — Ти и твоите… ъ-ъ… момчета сте повече от добре дошли да се установите тук, в Посилтум. Позволи ми да бъда сред първите, които ще те поздравят със съответното ти гражданство.

Генералът протегна ръка, но на пътя му се изпречи неочаквано препятствие. Името на препятствието бе Джей Ар Гримбъл.

— Само един момент! — озъби се канцлерът. — Във вашите планове има малък пропуск. Аз възнамерявам да посъветвам краля да разпусне Посилтумската армия.

— Какво-о?! — изрева Злабрадва.

— Генерале, остави ме аз да се оправя с това — с успокояващ тон каза Аахз. — Гримбъл, защо държиш да сториш такава глупост?

— Как защо, заради магьосника, разбира се — примигна канцлерът. — Вие вече показахте, че той е съвсем способен да защитава кралството без помощта на армията, така че не виждам никаква причина да продължаваме да пилеем разходи за поддържането й.

— Глупости! — смъмри го Аахз. — Да не си мислиш, че великият Скийв няма какво да прави с времето си, освен да ви охранява границите? Да не искаш да вържеш твоя скъпо струващ магьосник да върши работа, която може да я върши и ниско платеният войник?

— Ами… — начумери се Джей Ар.

— Плюс това — уточни первектът — Скийв ще прекарва значителна част от своето време на път, продължавайки проучванията си… което, разбира се, ще умножи неговата стойност за Посилтум. Кой ще ви пази кралството, докато него го няма, ако не войската?

— Но цената е… — приплака Гримбъл.

— Ако не друго — продължаваше Аахз, без да обръща внимание на протестите на канцлера, — аз очаквах, че сега, когато границите ви се разшириха, ще поискаш да увеличиш вашата армия.

— Това пък какво беше? — примига Джей Ар. — Какво нашите граници?

— Мислех си, че е очевидно — невинно рече Аахз. — Всички тези нови граждани трябва някъде да се заселят… и право на север оттук има сума ти земя за заграбване. По мое мнение в момента тя е съвършено незащитена. На Посилтум дори няма да му се наложи да се бори за нея, просто трябва да нахълта вътре и да я усвои. Естествено при условие че разполагате със силна армия, която да я задържи, след като си я вземете.

— М-м-м — умислено проточи канцлерът, потърквайки с длан брадичката си.

— В добавка — тихо продължаваше да говори Аахз — всички тия допълнителни данъци от новите граждани и от новата земя ще влязат в кралската хазна.

— Големи Юлий — просветна лицето на Гримбъл. — Бих искал да поздравя с добре дошли в Посилтум теб и твоите хора.

— Аз ще го приветствам пръв! — изръмжа Злабрадва. — Той е мой съветник.

Както говореше, военният отпусна ръката си върху дръжката на своята брадва — движение, което не остана незабелязано за канцлера.

— То се знае, генерале — съгласи се Гримбъл и изцеди една насилена усмивка. — Аз чисто и просто ще изчакам тука, докато свършите. Има няколко неща, които искам да обсъдя с нашите нови граждани.

— Докато чакаш, господине — ухили му се Аахз, — възникват няколко неща, които трябва да обсъдим с теб.

— Например? — навъси се държавникът.

— Например заплащането на дворцовия магьосник! — рязко отвърна моят ментор.

— Но, разбира се — засмя се Гримбъл. — Веднага, щом приключим тук, ще влезем вътре и аз ще му наброя възнаграждението за първия месец.

— В действителност — провлече Аахз — онова, което желаем да обсъдим, е едно увеличение.

Канцлерът престана да се смее.

— Имаш предвид премия? — попита с надежда той. — Сигурен съм, че ще успеем да измислим нещичко, като се вземе под внимание…

— Имам предвид увеличение — поправи го твърдо Аахз. — Хайде, Гримбъл, сега кралството е по-голямо. Това означава, че работата на магьосника е нараснала и заслужава по-високо заплащане.

— Не съм сигурен, че мога да одобря такъв подход — уклончиво отговори онзи.

— С разрастването на вашата данъчна основа — притисна го люспестият — смятам, че можете да си позволите…

— Нека бъдем по-предпазливи — възпротиви се Джей Ар Гримбъл. — Заедно с това разрастване се покачват и режийните ни разноски. Фактически няма да бъда изненадан, ако…

— Хайде, Глийп — промълвих аз на моя любимец, — да идем да видим Батъркъп.

Имах усещането, че спорът за заплащането ще продължи доста дълго.