Мъжете, които мразеха жените

ГЛАВА 28 Вторник, 29 юли – петък, 24 октомври

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ прекара три дни над разпечатаната информация от компютъра ѝ – ставаше въпрос за няколко кашона. Проблемът бе, че детайлите се променяха през цялото време. Опционна сделка в Лондон. Валутна сделка в Париж, сключена чрез посредник. Предприятие фантом в Гибралтар. Внезапно удвояване на сумата в сметка в „Чейс Манхатън Банк“ в Ню Йорк.

Удивление будеше и съществуването на търговско дружество с капитал от двеста хиляди крони, вложени в недокосната от създаването му банкова сметка. То бе регистрирано преди пет години в Сантяго, Чили, и бе част от верига от около трийсет подобни дружества в дванайсет страни, без каквато и да било информация за извършваната от тях дейност. И те ли бяха компании фантоми? И в такъв случай какво чакаха? Дали не ги използваха, за да прикрият някаква друга дейност? Компютърът не можеше да разкрие нито какви мисли се въртяха в главата на Венерстрьом, нито всичко онова, което му беше ясно и подредено в съзнанието и затова нямаше нужда да го формулира в електронни документи.

Саландер бе убедена, че никога няма да открият отговора на повечето от тези въпроси. Можеха да се досетят за замисъла, но им бе необходим някакъв ключ, за да разберат същността им. Империята на Венерстрьом бе като глава лук с множество различни слоеве; лабиринт от компании, които се притежаваха една друга. Дружества, банкови сметки, фондове и ценни книжа. Двамата с Микаел констатираха, че никой, дори Венерстрьом, не можеше да контролира всичко. Империята на Венерстрьом бе заживяла свой собствен живот.

Имаше някаква последователност или поне наченки на такава. Ставаше въпрос за лабиринт от компании, които се притежаваха взаимно. Империята на Венерстрьом бе оценявана в рамките на абсурдния диапазон между сто и четиристотин милиарда крони в зависимост от това кого питате и как изчислявате. Но как можеше да бъде определена стойността на отделните дружества, ако те се притежаваха едно друго?

Микаел Блумквист погледна измъчено Лисбет, като чу този ѝ въпрос.

– Това си е жива езотерика – отвърна той и отново се захвана да сортира банковите баланси.

ТЕ НАПУСНАХА ХЕДЕБЮ много набързо рано сутринта, след като Лисбет Саландер бе пуснала бомбата с информацията за Венерстрьом, на която Микаел Блумквист вече бе посветил цялото си време. Отидоха веднага в дома на Лисбет, където прекараха две денонощия пред компютъра ѝ, докато тя развеждаше Микаел из вселената на Венерстрьом. Той имаше куп въпроси. Някои от тях бяха плод единствено и само на любопитството му.

– Лисбет, означава ли това, че ти на практика можеш да управляваш компютъра му?

– Колегата ми Plague създаде едно изобретение. Венерстрьом има лаптоп IBM, на който работи и в офиса, и вкъщи. Това означава, че цялата информация се съхранява на един-единствен твърд диск. Той има високоскоростен интернет в дома си. Plague създаде един вид маншет, който се поставя върху самия кабел за доставка и който в момента тествам; маншетът регистрира всичко, което Венерстрьом прави, и изпраща информацията до определен сървър.

– Няма ли файъруол?

Лисбет се усмихна.

– Да, има. Работата е там, че маншетът също представлява един вид файъруол. Благодарение на него можеш да проникнеш в компютъра за миг. Да речем, че Венерстрьом получава електронно писмо; това преминава първо през маншета на Plague, така че ние можем да го прочетем, преди то изобщо да достигне до файъруола на неговия компютър. Врътката се крие в това, че съдържанието на електронното писмо се преработва и се създава програмен текст в размер на няколко байта. Тази операция се повтаря всеки път, когато той сваля нещо на компютъра си. Със снимките е още по-лесно. Той сърфира доста из интернет. Всеки път, когато сваля порноснимка или отваря нова страница, към вече създадения програмен текст се добавят няколко реда. След известно време, няколко часа или дни, в зависимост от това колко често използва компютъра си, Венерстрьом успява да свали една завършена програма с размер около три мегабайта, където всеки байт се свързва със следващия.

– И?

– Когато всички байтове се подредят, програмата се интегрира с неговия интернет браузър. В резултат на това компютърът му забива и той трябва да го рестартира. По време на рестартирането на машината му се инсталира напълно нов софтуер. Той използва Майкрософт Ескплорър. Следващия път, когато отваря Експлорър, той всъщност стартира една съвсем друга невидима програма, която се намира на десктопа му. Тя изглежда и функционира като Експлорър, но извършва и куп други операции. Първо поема контрол върху неговия файъруол и се грижи всичко да изглежда нормално. След това започва да сканира компютъра му и изпращи части от информацията всеки път, щом той натисне бутона на мишката, докато сърфира. След известно време, отново в зависимост от това колко често е в интернет, ние разполагаме с идентично копие на съдържанието на твърдия му диск, което се съхранява на един сървър.Тогава идва моментът за НТ.

– НТ?

– Sorry. Plague го нарича НТ. Hostile Takeover[144].

– Ясно.

– Най-интересното тепърва предстои. Когато този процес приключи, Венерстрьом разполага с два цялостни твърди диска: един – на собствената му машина, и един – на сървъра. Следващия път, когато включи компютъра си, той всъщност включва идентичното, създадено от програмата копие. Така че всъщност вече не работи на собствения си лаптоп, а на нашия сървър. Неговият компютър се забавя малко, но това почти не се усеща. Когато се свържа със сървъра, мога да следя компютъра му в реално време. Всеки път, когато Венерстрьом натисне някой клавиш на своя компютър, аз го виждам на моя.

– Предполагам, че и приятелят ти е хакер.

– Той уреди подслушването в Лондон. Малко е асоциален и никога с никого не се среща, но в мрежата е легенда.

– Ясно – рече Микаел и ѝ се усмихна смирено. – Въпрос номер две: защо не ми каза за Венерстрьом по-рано?

– Ти никога не ме попита.

– А ако никога не те бях попитал, или да предположим, че никога не те бях срещнал, то ти щеше да гледаш как „Милениум“ фалира, въпреки че разполагаш с цялата тази информация.

– Никой не ме бе помолил да разоблича Венерстрьом – отвърна Лисбет с нравоучителен тон.

– Но ако предположим, че се бе случило така?

– Нали ти разказах – защити се тя.

Микаел смени темата.

МИКЕЛ БЕ НАПЪЛНО ПОГЪЛНАТ от съдържанието на компютъра на Венерстрьом, което възлизаше на около пет гигабайта. Лисбет го бе записала на общо десет компактдиска. Тя имаше усещането, че малко или много се бе преселила у Микаел. Чакаше търпеливо и отговаряше на въпросите, с които я засипваше през цялото време.

– Не мога да проумея как може да е толкова дяволски глупав, че да събере цялата информация за мръсните си сделки на един-единствен твърд диск – рече Микаел. – Ако той някога попадне в ръцете на полицията…

– Хората са нерационални. Предполагам, че чисто и просто не вярва на полицията някога да ѝ хрумне да конфискува компютъра му.

– Да, той е извън подозрение. Съгласен съм, че е арогантен боклук, но би трябвало около него да има консултанти по сигурността, които да му обяснят как да работи с компютъра си. В него има материали чак от 1993 година.

– Компютърът му е сравнително нов. Произведен е преди година, но той, изглежда, е пренесъл цялата си стара кореспонденция и т.н. на твърдия диск, вместо да я съхранява на компактдискове. Но все пак използва криптираща програма.

– Което е безполезно, ако ти си проникнала в компютъра му и четеш паролите всеки път, щом ги впише.

НА ЧЕТВЪРТИЯ ДЕН от завръщането им в Стокхолм Кристер Малм неочаквано позвъни на мобилния телефон на Микаел и го събуди в три часа през нощта.

– Хенри Кортез бе в едни клуб заедно с някаква приятелка тази вечер.

– Ясно – отвърна Микел сънливо.

– На път към къщи се отбиха в „Централен“.

– Това не е подходящо място за ухажване.

– Слушай сега. Яне Далман е в отпуска. Хенри го е забелязал да седи на една маса в компанията на друг мъж.

– И?

– Хенри го познава от снимката му във вестника. Кристер Сьодер.

– Името ми се струва познато, но…

– Той работи за финансовото списание „Финансмагасинет Монопол“, притежание на Венерстрьом – продължи Малм.

Микаел се изправи в леглото.

– На линия ли си още?

– Да. Не е задължително това да означава нещо. Сьодер е обикновен журналист и може би с Далман се познават отдавна.

– Окей, значи съм параноик. Преди три месеца „Милениум“ закупи статия от журналист на свободна практика. Една седмица преди отпечатването ѝ Сьодер публикува почти идентично разследване. Ставаше дума за същата история за производител на мобилни телефони, който се бе опитал да потули доклад, че използват дефектен компонент, който би могъл да доведе до късо съединение.

– Чувам те. Но такива неща се случват. Говорил ли си с Ерика?

– Не, нея все още я няма. Ще се прибере следващата седмица.

– Не прави нищо. Ще ти се обадя по-късно – рече Микаел и затвори телефона.

– Проблем ли има? – попита Лисбет Саландер.

– „Милениум“ – рече Микаел. – Трябва да изляза за малко. Искаш ли да дойдеш с мен?

РЕДАКЦИЯТА БЕ ПУСТА в четири часа сутринта. На Лисбет Саландер ѝ отне три минути да разбие паролата на компютъра на Яне Далман и още две, за да прехвърли съдържанието му на лаптопа на Микаел.

По-голямата част от електронните писма обаче се намираха на личния лаптоп на Яне Далман, до който нямаха достъп. Но благодарение на стационарния му компютър в редакцията на „Милениум“ Лисбет Саландер откри, че Далман разполага с два електронни адреса: работен, на сървъра на „Милениум“, и личен в – хотмейл. Отне ѝ шест минути да проникне в него и да свали кореспонденцията му от последната година. Пет минути по-късно Микаел разполагаше с доказателства, че Яне Далман бе донасял информация за състоянието на „Милениум“ и бе осведомявал редактора на „Финансмагасинет Монопол“ за всички статии, които Ерика Бергер планираше да публикува в отделните броеве. Шпионажът продължаваше поне от миналата есен.

Те изключиха компютрите, върнаха се в апартамента на Микаел и поспаха няколко часа. Той позвъни на Кристер Малм около десет часа сутринта.

– Имам доказателства, че Далман работи за Венерстрьом.

– Знаех си. Окей, още днес ще уволня тази проклета свиня.

– Недей. Не прави нищо.

– Нищо?

– Крестер, довери ми се. Докога продължава отпуската на Далман?

– Трябва да се върне на работа в понеделник.

– Колко от служителите са в редакцията днес?

– Хм, половината.

– Можеш ли да свикаш среща за два часà. Не им казвай за какво става въпрос. Тръгвам към вас.

КРАЙ ЗАСЕДАТЕЛНАТА МАСА пред Микаел седяха шест души. Кристер Малм изглеждаше уморен. Хенри Кортез – отскоро влюбен по онзи уникален за двайсет и четири годишните начин. Моника Нилсон бе цялата в очакване – Кристер Малм не им бе казал нито дума за характера на срещата, но тя работеше тук от достатъчно дълго време, за да знае, че се бе случило нещо необичайно. Освен това беше ядосана, че не бе в течение на нещата. Единствено назначената на половин щат Ингела Оскарсон си беше същата. Тя работеше два дни седмично и отговаряше за административните въпроси и регистъра с абонати. Не бе изглеждала истински отпочинала, откакто стана майка преди две години. Имаше още един служител, който работеше на половин щат, и това бе Лота Карим. Нейният договор беше идентичен с този на Хенри Кортез. Тя току-що се бе върнала от отпуска. Кристер бе успял да мобилизира и Сони Магнусон, който също трябваше да почива.

Микаел поздрави всички, след което се извини за отсъствието си през последната година.

– Нито аз, нито Кристер успяхме да обсъдим с Ерика повода, който ни събра днес, но в този случай мога да ви уверя, че говоря и от нейно име. Днес трябва да решим бъдещето на „Милениум“.

Той направи пауза и изчака думите му да достигнат до съзнанието им. Не последваха въпроси.

– Последната година бе тежка. Изненадан съм, че никой от вас не реши да си потърси работа някъде другаде. За мен това означава, че или сте напълно луди, или изключително лоялни и по някаква причина ви харесва да работите точно за този вестник. Затова смятам да сваля картите на масата и да ви помоля да впрегнем сили за последен път.

– За последен път – повтори Моника Нилсон. – Звучи, сякаш възнамеряваш да закриеш вестника.

– Точно така – отвърна Микаел. – След като се върне на работа, Ерика ще свика среща, на която ще ни съобщи лошата новина, че „Милениум“ ще спре да излиза до Коледа и че всички сме уволнени.

Сред присъстващите настана безпокойство. Дори Кристер Малм за миг помисли, че Микаел говори сериозно. След това всички забелязаха доволната му усмивка.

– През есента ще играете двойна игра. Работата е там, че нашият любим секретар Яне Далман заработва допълнително като информатор на Ханс-Ерик Венерстрьом. Следователно врагът през цялото време е информиран за случващото се в редакцията и това обяснява доста от ударите, които получихме през изминалата година. Ти, Сони, също го изпита на гърба си, когато една част от позитивно настроените към нас рекламодатели внезапно се отдръпнаха.

– По дяволите, знаех си – рече Моника Нилсон.

Яне Далман не се ползваше с особена популярност в редакцията и тази новина явно не шокира никого. Микаел пресече настъпилото шушукане.

– Разказвам ви всичко това, защото ви имам пълно доверие. Работя с вас от доста години и знам, че сте точни. Затова съм сигурен, че ще се съгласите да участвате в плана ми за есента. Изключително важно е Венерстрьом да повярва, че „Милениум“ е пред колапс. Вашата задача е да го убедите в това.

– Как стоят нещата в действителност? – попита Хенри Кортез.

– Ето така. Знам, че на всички ви бе трудно и все още не сме се измъкнали от кризата. Здравият разум подсказва, че с „Милениум“ вече трябваше да е свършено. Аз ви давам дума, че това няма да се случи. „Милениум“ днес е по-силен от преди година. След края на тази среща аз отново ще изчезна за около два месеца. Ще се върна към края на октомври. Тогава ще подрежем крилата на Ханс-Ерик Венерстрьом.

– Как? – зачуди се Кортез.

– Sorry. Не смятам да ви разкрия това. Ще подготвя нова статия за Венерстрьом. Този път ще подходим както трябва. След това ще започнем да се подготвяме за коледно тържество в редакцията. Така, както съм го замислил, ще схрускаме Венерстрьом за предястие и различните критици за десерт.

Изведнъж настроението се вдигна. Микаел се зачуди как ли щеше да се чувства, ако бе седял на заседателната маса и бе изслушал всичко това. Дали щеше да бъде обзет от подозрения? Вероятно да. Но той явно все още се ползваше с доверие сред тесния кръг подчинени в „Милениум“. Микаел отново вдигна ръка.

– За да успея обаче, е важно Венерстрьом да вярва, че с „Милениум“ е свършено. Не искам да подготви ответен удар или да заличи доказателства в последния момент. Затова като начало ще напишем сценарий, който ще следваме наесен. Най-важно е нищо от казаното днес да не бъде записано на хартия и обсъждано по електронната поща или с някой външен човек. Не знаем дали Далман се рови из нашите компютри, но аз разбрах, че явно никак не е трудно да прочетеш личната кореспонденция на колегите си. Значи уговорките ни днес ще са устни. Затова се обръщайте към Кристер, ако през следващите седмици поискате да обсъдите нещо. Ще се срещате в дома му при пълна дискретност.

Микаел написа „без електронни писма“ на бялата дъска.

– Освен това ще се преструвате на скарани. Искам да започнете да ме критикувате всеки път, щом Яне Далман е наблизо. Но не преувеличавайте. Просто дайте воля на естествената хаплива страна на вашето его. Кристер, искам с Ерика да се скарате сериозно. Използвайте въображението си и запазете в тайна причината, но се постарайте да изглежда така, сякаш редакцията е разцепена и всички са скарани.

Той написа bitching[145] на бялата дъска.

– Трето. Кристер, когато Ерика се върне, ще я информираш за нашия план. Нейната задача ще бъде да се погрижи Яне Далман да повярва, че договорът ни с концерна „Вангер“, благодарение на когото все още не сме потънали, се е провалил заради заболяването на Хенрик Вангер и смъртта на Мартин Вангер.

Той написа думата desinformation[146].

– Но договорът продължава да е валиден, нали? – зачуди се Моника Нилсон.

– Повярвай ми – рече Микаел горчиво. – Концернът „Вангер“ ще направи всичко възможно, за да осигури оцеляването на „Милениум“. След няколко седмици, да кажем в края на август, Ерика ще свика среща и ще ви съобщи, че се налагат съкращения. Важно е всички вие да разберете, че това е постановка и единственият, който ще си замине, е Яне Далман. Но трябва да участвате в театъра. Започнете да говорите, че сте кандидатствали за нова работа и колко е лошо, че името на „Милениум“ фигурира в СиВи-то ви. И така нататък.

– И ти вярваш, че този театър ще спаси „Милениум“? – попита Сони Магнусон.

– Сигурен съм. Сони, искам да напишеш фалшив доклад, че рекламният пазар отново се е свил, а освен това и броят на абонатите е започнал да намалява.

– Това звучи забавно – рече Моника. – Само в рамките на редакцията ли трябва да разиграваме този цирк, или да се погрижим и други медии да узнаят за него?

– Само в редакцията. Ако историята се появи някъде другаде, ще знаем от кого са научили. Ако някой ни попита след няколко месеца, просто ще му отговорим следното: „Чул си фалшиви слухове. Въпросът за закриването на „Милениум“ никога не е стоял на дневен ред.“ Най-добре за нас ще стане, ако Далман информира други масмедии. Тогава той самият ще изглежда като идиот. Ако искате, можете да му дадете информация за някоя напълно идиотска история, която обаче звучи достоверно.

През следващите два часа те съставиха сценарий и разпределиха ролите помежду си.

СЛЕД СРЕЩАТА МИКАЕЛ пи кафе с Кристер Малм в „Ява“ до „Хорнгатспукелн“[147].

– Кристер, много е важно да посрещнеш Ерика още на Арланда и да я осведомиш за ситуацията. Трябва да я убедиш да се съгласи да участва. Доколкото я познавам, ще иска веднага да реши проблема с Далман. Не бива да го позволяваш. Венерстрьом не трябва да разбере абсолютно нищо, за да не успее да скрие някое доказателство.

– Добре.

– И се погрижи Ерика да не използва електронната си поща, докато не инсталира програмата за криптиране PGP и не се научи да я използва. С помощта на Далман Венерстрьом най-вероятно чете цялата ни кореспонденция. Искам ти и всички останали служители на редакцията да инсталирате тази програма. Нека изглежда съвсем естествено. Ще ти дам името на компютърен консултант, който ще дойде да провери вътрешната ни мрежа и всички компютри. Остави го да инсталира програмата, сякаш това е нещо напълно нормално.

– Ще направя всичко, което е необходимо, Микаел. А ти с какво се занимаваш в момента?

– Венерстрьом. Искам да го закова на вратата на някоя плевня.

– Как?

– Sorry. Това засега е тайна. Нека кажем, че разполагам с материал, пред който предишните ни разкрития са като развлекателно четиво.

Кристер Малм изглеждаше притеснен.

– Винаги съм ти вярвал, Микаел. Означава ли това, че ти ми нямаш доверие?

Микаел се разсмя.

– Не, но в момента извършвам доста тежки престъпления, които могат да ми докарат две години затвор. Това ще рече, че методите на разследването ми не са напълно законни… Играя по правилата на Венерстрьом. Не искам да забърквам по никой начин нито теб, нито Ерика, нито когото и да било от служителите на „Милениум“.

– Имаш уникалната способност винаги да ме изправяш на нокти.

– Спокойно. Предай на Ерика, че тази история има огромни мащаби. Огромни.

– Тя ще иска да знае с какво си се захванал…

Микаел се замисли за миг. След това се усмихна.

– Можеш да ѝ предадеш, че напролет, когато зад гърба ми сключи тайно договор с Хенрик Вангер, тя ми даде ясно да разбера, че понастоящем аз съм един обикновен смъртен журналист на свободна практика, който вече не е част от Управителния съвет и няма думата при определянето на политиката на „Милениум“. Това, на свой ред, означава, че вече не съм задължен да я информирам за каквото и да било. Но обещавам, че ако се държи добре, първа ще научи за какво става въпрос.

Кристер Малм изведнъж избухна в смях.

– Тя ще побеснее – констатира той развеселено.

МИКАЕЛ ЗНАЕШЕ, че не бе напълно искрен с Кристер Малм. Той съзнателно отбягваше Ерика. Най-естествено би било да се свърже с нея и да сподели всичко, което бе научил. Но той не искаше да разговаря с Ерика. Поне дузина пъти беше стоял с мобилния телефон в ръка и бе избирал номера ѝ, но всеки път бе прекъсвал.

Знаеше къде се крие проблемът. Не можеше да я погледне в очите.

От журналистическа гледна точка бе непростимо, че се съгласи да участва в потулването на историята в Хедестад. Нямаше ни най-малка представа как можеше да ѝ обясни, без да я излъже, а ако имаше нещо, което той никога не би искал да направи, то е да излъже Ерика Бергер.

Най-вече обаче не искаше да се сблъсква с този проблем точно сега, когато отново бе решил да се захване с Венерстрьом. Затова отложи срещата си с Ерика, изключи мобилния си телефон и се въздържаше да говори с нея. Но знаеше, че това не може да продължава безкрайно.

ВЕДНАГА СЛЕД КРАЯ НА СРЕЩАТА Микаел замина за къщата си в Сандхамн, в която не бе стъпвал от година. Носеше със себе си два кашона изпринтен материал и компактдисковете, които бе получил от Лисбет Саландер. Зареди се с храна, затвори се вътре, пусна лаптопа си и започна да пише. Всеки ден си правеше кратка разходка, купуваше вестници и пазаруваше. Пристанището все още бе пълно с платноходки, а младежите, които бяха взели назаем лодките на бащите си, седяха както обикновено в бара „Дюкарбарен“ и се напиваха до несвяст. Микаел бе сляп за околния свят. Той практически не ставаше от компютъра от момента на събуждането си сутрин, докато не се строполеше напълно отмалял в леглото вечер.

Криптирано електронно писмо от главния редактор Erika.berger@millenium.se до отговорния редактор mikael.blomkvist@millennium.se, който в момента е в отпуска:

Микаел, трябва да знам какво се случва, за Бога! Върнах се в редакцията след края на отпуската си и заварих пълен хаос. Разбрах за Яне Далман и двойната му игра. Мартин Вангер е мъртъв. Хариет Вангер е жива. Какво се случва в Хедебю? Къде си ти? Има ли някаква история? Защо не си вдигаш мобилния? Е.

П.С. Разбрах посланието ти, което Кристер със злорадство ми предаде. Ще ти го върна. Наистина ли си ми ядосан?

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Здравей, Рики. Не, за Бога, не съм ти ядосан. Прости ми, че не успях да те информирам за всичко, което се случва, но през последните месеци от живота си се чувствах като във влакче на ужасите. Ще ти разкажа всичко, като се видим, не искам да използвам електронната поща. В момента съм в Сандхамн. Подготвям една статия, но тя не е свързана с Хариет Вангер. Ще остана тук известно време. След това ще му се види краят. Вярвай ми. Целувки и прегръдки. М.

От еrika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Сандхамн? Веднага тръгвам към теб.

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Не сега. Изчакай няколко седмици, поне докато пооправя текста. Освен това очаквам гости.

От еrika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Тогава естествено ще стоя настрана, но трябва да знам какво се случва. Хенрик Вангер отново е изпълнителен директор и не ми вдига телефона. Ако договорът с Вангер е разтрогнат, трябва да знам. В момента не зная какво да правя. Трябва да съм наясно дали вестникът ще оцелее, или не. Рики

П.С. Коя е тя?

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Първо, можеш да си напълно спокойна – Хенрик няма да се оттегли. Но той прекара тежък инфаркт и работи по малко всеки ден. Предполагам, че хаосът, предизвикан от смъртта на Мартин и внезапното завръщане на Хариет, изпива всичките му сили.

Второ, „Милениум“ ще оцелее. Работя върху най-важния ни репортаж и след като го публикуваме, ще унищожим Венерстрьом веднъж завинаги.

Трето, в момента в живота ми цари пълен хаос, но що се отнася до мен, теб и „Милениум“, всичко си е постарому. Вярвай ми. Целувка. Микаел

П.С. Ще ви запозная при първа възможност. Срещата с нея определено ще те наведе на размисъл.

КОГАТО ЛИСБЕТ САЛАНДЕР пристигна в Сандхамн, завари Микаел Блумквист брадясал, с хлътнали очи. Той я прегърна набързо и я помоли да сложи кафе и да изчака, докато довърши нещо в статията си.

Лисбет разгледа къщата му и веднага установи, че се чувства като у дома си. Хижата се намираше на самия кей, така че водата бе на два метра от входната врата. Тя бе само шест на пет метра, но с толкова висок таван, че имаше място за полуетажа с легло, до който водеше спираловидна стълба. Можеше да стои там в цял ръст, на Микаел му се налагаше леко да се наведе. Тя огледа леглото и констатира, че бе достатъчно широко, за да побере и двамата.

Точно до входната врата имаше голям прозорец, който гледаше към водата. Там бе разположена кухненската маса на Микаел, която му служеше и за бюро. До нея стоеше етажерка с компактдискова уредба и голяма колекция дискове на Елвис Пресли и хардрок изпълнители. Тази музика не бе точно по вкуса на Лисбет.

В един от ъглите бе иззидана камина от сапунен камък със стъклена вратичка. Освен гореспоменатите мебели в къщата имаше само още стенен шкаф за дрехи и кухненска мивка, която служеше и като умивалник. Тя се намираше зад една завеса за баня. До мивката имаше малко прозорче, обърнато към двора. Под спираловидната стълба бе отделено малко пространство за биологична тоалетна. Цялата къща бе обзаведена като каюта на лодка с хитро замислени чекмеджета.

В доклада си за Микаел Блумквист Лисбет бе констатирала, че той беше ремонтирал къщата и бе измайсторил сам цялото обзавеждане. Тя беше стигнала до този извод благодарение на коментара на негов познат, който след гостуването си в Сандхамн му бе изпратил писмо по електронната поща, където изразяваше възторга си от сръчността на Микаел. Къщата блестеше от чистота, бе скромно обзаведена, почти спартански. Тя разбра защо я обичаше толкова.

Отне ѝ два часа да успее да разсее Микаел до такава степен, че той спря отчаяно компютъра, избръсна се и я заведе на разходка, за да ѝ покаже Сандхамн. Бе дъждовно и ветровито и те веднага се отбиха в кръчмата. Микаел ѝ разказа какво бе написал, а Лисбет му даде компактдиск с нова информация от компютъра на Венерстрьом.

След това го завлече обратно вкъщи до леглото, успя да го съблече и да го разсее още повече. Събуди се посред нощ, защото усети, че бе сама в постелята. Погледна надолу и го видя да седи приведен над компютъра си. Тя лежа дълго и го съзерцаваше, подпряла глава на дланта си. Той изглеждаше щастлив и тя самата изведнъж изпита удовлетворение от живота.

ЛИСБЕТ ОСТАНА САМО пет дни, след което се прибра в Стокхолм, след като Драган Армански ѝ се обади за една спешна работа. Тя ѝ посвети единайсет дни, докладва и отново замина за Сандхамн. Купчината изпринтени листове до лаптопа на Микаел Блумквист беше пораснала.

Този път остана четири седмици. Животът им навлезе в определен ритъм. Ставаха сутрин в осем, закусваха и разговаряха около час. След това Микаел работеше усилено до късно следобед, после се разхождаха навън и разговаряха. Лисбет прекарваше по-голямата част от деня в леглото, като или четеше книги, или сърфираше по интернет през ADSL модема на Микаел. Стараеше се да не пречи на Микаел денем. Вечеряха доста късно, след което Лисбет поемаше инициативата в свои ръце, караше го да я последва до спалнята и успяваше да спечели и завладее цялото му внимание.

За Лисбет това преживяване бе първата истинска почивка през целия ѝ живот.

Криптирано електронно писмо от еrika.berger@millenium.se до mikael.blomkvist@millennium.se:

Здравей, М. Вече е официално. Яне Далман напусна. Ще започва работа във „Финансмагасинет Монопол“ след три седмици. Направих каквото искаше и не казах нищо. Всички в редакцията се правят на маймуни.

П.С. Поне изглежда, че се забавляват. Преди няколко дни Хенри и Лота разиграха караница и дори се замеряха с разни неща. Поднасяха Далман толкова настървено, че не разбирам как не се досети, че всичко е наужким.

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Пожелай му успех и го остави да напусне. Но заключи шкафа със сребърния сервиз. Целувки и прегръдки. М.

От еrika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Аз ще остана без секретар две седмици преди следващият брой да излезе, а разследващият ми журналист си седи в Сандхамн и отказва да разговаря с мен. Мике, моля ти се на колене. Можеш ли да дойдеш да ми помогнеш? Ерика

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Трябва да удържиш фронта още няколко седмици, след това всичко ще се оправи. Подготви се, че декемврийският брой ще е по-различен от всичко, което сме правили. Моята статия ще е около четирийсет страници. М.

От еrika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Четирийсет СТРАНИЦИ! Ти да не си изперкал!?

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Това ще бъде тематична притурка. Имам нужда от още три седмици. Можеш ли да направиш следните неща: 1) да регистрираш издателство с името „Милениум“; 2) да се сдобиеш с ISBN номер; 3) да помолиш Кристер да създаде красиво лого за новото ни книжно издателство и 4) да намериш добра печатница, която бързо и евтино да може да отпечата книги джобен формат. А и между другото, ще се нуждаем от финансови средства за отпечатването на първата ни книга. Целувка. Микаел

От еrika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Тематична притурка. Издателство. Пари. Yes master[148]. Има ли още нещо, което искаш да направя? Да танцувам гола по улица „Слусплан“[149]? Е.

П.С. Предполагам, че знаеш какво правиш. Но какво да правя аз с Далман?

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Нищо. Остави го да си тръгне. „Монопол“ няма да съществува още дълго. Отпечатай повече статии от журналисти на свободна практика в този брой и назначи нов редакционен секретар, по дяволите. М.

П.С. С удоволствие бих те гледал да танцуваш гола на улица „Слусплан“. D.S

От еrika.berger@millenium.se

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Площада на Слусен – in your dreams[150]. Но ние винаги сме решавали заедно кого да назначим. Рики

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

И винаги сме били на едно и също мнение. Така ще бъде и сега, когото и да избереш. Ще заковем Венерстрьом. Това е. Просто ме остави да завърша статията на спокойствие. М.

В НАЧАЛОТО НА ОКТОМВРИ Лисбет Саландер прочете кратко съобщение в интернет изданието на „Хедестадс курирен“ и осведоми Микаел за него. Изабела Вангер бе починала след кратко боледуване. Съобщението бе публикувано от опечалената ѝ дъщеря Хариет Вангер, която всички смятаха за мъртва години наред.

Криптирано електронно писмо от еrika.berger@millenium.se до mikael.blomkvist@millennium.se:

Здравей, Микаел!

Хариет Вангер ме посети в редакцията днес. Обади ми се пет минути преди да дойде и ме свари напълно неподготвена. Красива жена с елегантно облекло и студен поглед.

Посети ме, за да ми съобщи, че ще заеме мястото на Мартин Вангер като заместник на Хенрик в Управителния съвет. Тя бе много учтива и ме увери, че концернът „Вангер“ не възнамерява да наруши споразумението ни. Даже напротив, фамилията напълно заставала зад поетите от Хенрик задължения към вестника. Помоли ме да я разведа из редакцията и се поинтересува от мнението ми при така създалата се ситуация.

Казах ѝ истината. Че не усещам твърда почва под краката си, че ти си забранил да те посетя в Сандхамн и че не знам върху какво работиш, с изключение на факта, че според теб така ще заковеш Венерстрьом. (Предположих, че мога да ѝ доверя това. Тя все пак е член на Управителния съвет.) Тя вдигна вежди, усмихна се и ме попита дали се съмнявам, че ще успееш да го постигнеш. Как би могъл човек да отговори на подобен въпрос? Отвърнах ѝ, че щях да съм много по-спокойна, ако знаех с какво точно се занимаваш. Е, то се знае, че ти имам пълно доверие, но направо ме подлудяваш.

Попитах я дали знае върху какво работиш. Отговори отрицателно, но каза (цитирам), че си създал у нея впечатление на необикновено решителен човек с иновативно мислене.

Споменах ѝ още, че съм разбрала, че в Хедестад се е случило нещо драматично. И че умирам от любопитство да науча историята на Хариет Вангер. Накратко казано, чувствах се като идиот. Тя отговори на въпроса ми с въпрос. Попита ме дали наистина не си ми разказал нищо. Добави, че, доколкото знае, двамата с теб имаме специална връзка и че ти със сигурност ще споделиш всичко, когато имаш време. След това ме попита дали може да разчита на мен. Какво можех да ѝ отговоря? Тя е член на Управителния съвет на „Милениум“, а ти не ми предостави нищо, въз основа на което да мога да преговарям.

След това Хариет Вангер каза нещо странно. Помоли ме да не съдя нито нея, нито теб твърде строго. Каза, че ти е много благодарна, че ти е длъжница и че много би искала двете с нея също да сме приятелки. След това ми обеща да ми разкаже историята си при удобен случай, ако ти не намериш сили да го сториш. Тръгна си преди половин час и ме остави напълно объркана. Мисля, че я харесвам, но не знам дали мога да разчитам на нея. Ерика.

П.С. Липсваш ми. Имам чувството, че в Хедестад се е случило нещо ужасно. Кристер каза, че имаш странен белег на врата – като от душене.

От mikael.blomkvist@millennium.se

До еrika.berger@millenium.se:

Здравей, Рики. Дори не би могла да си представиш колко страховита и ужасна е историята около Хариет Вангер. Забележително е, че тя самата изобщо ти е казала нещо. Аз дори не искам и да си мисля за това.

Засега единственото ми желание е да те уверя, че можеш да разчиташ на Хариет Вангер. Казала ти е истината, действително ми е длъжница. Повярвай ми – тя никога не би навредила на „Милениум“. Позволи ѝ да ти стане приятелка, ако я харесваш. Но тя заслужава уважение. Има тежко минало и аз ѝ съчувствам. М.

На следващия ден Микаел получи още едно електронно писмо.

От harriet.vanger@vangerindustries.com

До mikael.blomkvist@millennium.se:

Здравей, Микаел. От няколко седмици се опитвам да намеря малко време да ти пиша, но явно часовете не ми стигат за нищо. Ти изчезна толкова набързо от Хедебю, че така и не успях да те видя и да се сбогувам с теб.

Дните след завръщането ми в Швеция са изпълнени с разтърсващи впечатления и усилена работа. В концерна „Вангер“ цари пълен хаос и двамата с Хенрик полагаме максимални усилия, за да въведем малко ред. Вчера посетих „Милениум“ в качеството си на новия представител на Хенрик в Управителния съвет. Хенрик ми разказа подробно за теб и положението, в което се намира вестникът.

Надявам се, че нямаш нищо против тази ми позиция. Ще те разбера, ако не искаш аз или който и да е друг от семейството да сме част от Управителния съвет, но те уверявам, че ще направя всичко по силите си, за да помогна на „Милениум“. Длъжница съм ти и те уверявам, че съм водена единствено от най-добри намерения по отношение на вестника и това винаги ще бъде така. Запознах се с приятелката ти Ерика Бергер. Не съм сигурна какво мисли за мен, но съм изненадана, че не си ѝ разказал за случилото се.

Много бих искала да сме приятели. Ако, разбира се, имаш сили да общуваш с някого от семейство Вангер занапред. Най-добри пожелания, Хариет

П.С. Разбрах от Ерика, че възнамеряваш отново да се захванеш с Венерстрьом. Дирх Фроде ми разказа как те е измамил Хенрик. Какво мога да кажа?... Съжалявам. Кажи ми, ако мога да направя нещо.

От mikael.blomkvist@millennium.se

До harriet.vanger@vangerindustries.com:

Здравей, Хариет. Напуснах Хедебю много набързо и в момента работя върху това, на което всъщност трябваше да посветя изминалата година. Ще те информирам достатъчно рано преди отпечатването на статията, но смея да твърдя, че проблемите, с които се сблъскахме през последните мъчителни дванайсет месеца, скоро ще останат в миналото.

Надявам се с Ерика да се сприятелите, а самият аз нямам нищо против да станеш част от Управителния съвет на „Милениум“. Ще разкажа на Ерика за случилото се, но в момента нямам нито сили, нито време, пък и искам да се дистанцирам малко от събитията.

Нека не губим връзка. Поздрави. Микаел.

ЛИСБЕТ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАШЕ ОСОБЕНО от работата на Микаел. Тя вдигна глава от книгата, когато той каза нещо, което тя първоначално не разбра.

– Извинявай. Мислех на глас. Това вече е доста сериозно.

– Кое?

– Венерстрьом е имал връзка с двайсет и две годишна сервитьорка, която е забременяла от него. Не си ли чела кореспонденцията му с адвоката?

– Моля те, Микаел, на този твърд диск са събрани кореспонденция, електронни писма, договори, пътни документи от последните десет години и Бог знае още какво. Аз не съм запленена до такава степен от Венерстрьом, че да си напълня главата с шест гигабайта глупости. Прочетох малко, най-вече от чисто любопитство, и констатирах, че е престъпник.

– Окей. Тя забременява през 1997 година. Когато предявява претенции за компенсация, адвокатът му наема човек, който да я убеди да направи аборт. Предполагам, че идеята е била да ѝ предложат голяма сума пари, но тя не проявява интерес. Тогава наемникът натиска главата ѝ в пълна с вода вана, докато тя не се съгласява да остави Венерстрьом на мира. И изметът Венерстрьом разказва всичко това на адвоката си в електронно писмо. Вярно, че е криптирано, но все пак… Явно интелектът не е отличителен белег на тази компания.

– Какво става с момичето?

– Прави аборт. Венерстрьом е доволен.

Лисбет Саландер остана мълчалива в продължение на десет минути. Погледът ѝ изведнъж бе помътнял.

– Още един мъж, който мрази жените – промърмори тя накрая.

Микаел не я чу.

Тя взе компактдисковете с информация и през следващите няколко дни прочете внимателно електронната кореспонденция на Венерстрьом, както и някои други документи. Лисбет лежеше в леглото с лаптопа си в скута и размишляваше над необикновената империя на Венерстрьом, докато Микаел продължаваше да работи.

Изведнъж ѝ бе хрумнала чудата мисъл, която вече не ѝ излизаше от ума. Най-странно от всичко обаче ѝ беше, че не се бе сетила по-рано.

В КРАЯ НА ОКТОМВРИ Микаел разпечата една страница и изключи компютъра още в единайсет сутринта. Качи се горе при Лисбет и мълчаливо ѝ подаде голям куп листове. След това заспа. Тя го събуди вечерта и сподели забележките си по текста.

Малко след два часа през нощта Микаел направи едно последно копие на текста си.

На следващия ден пусна кепенците на прозорците на къщата и заключи. Почивката на Лисбет приключи. Върнаха се заедно в Стокхолм.

ПРЕДИ ДА ПРИСТИГНАТ в Стокхолм, Микаел реши да обсъди с Лисбет един деликатен въпрос. Той го повдигна, докато пиеха кафе от картонени чаши на лодката ваксхолсбот[151].

– Трябва да решим какво да разкажа на Ерика. Тя ще откаже да публикува статията ми, ако не ѝ обясня как съм се сдобил с материала.

Ерика Бергер. Дългогодишната любовница на Микаел и главен редактор на вестника. Лисбет никога не се беше срещала с нея, а и не бе сигурна, че иска да го направи. За нея тя бе един вид неопределен дразнител в живота ѝ.

– Какво знае тя за мен?

– Нищо – той въздъхна. – Всъщност аз отбягвам Ерика още от лятото. Не намерих сили да ѝ разакажа за случилото се в Хедестад, защото ужасно се срамувам. Тя е много разстроена заради липсата на достатъчно информация от моя страна. Ерика, разбира се, знае, че бях в Сандхамн, за да напиша тази статия, но няма ни най-малка представа за съдържанието ѝ.

– Хм.

– След няколко часа ще ѝ представя черновата, в резултат на което ще бъда подложен на изключително задълбочен кръстосан разпит. Въпросът е какво да ѝ кажа.

– А ти какво искаш да ѝ кажеш?

– Истината.

Лисбет сбърчи вежди.

– Лисбет, с Ерика почти постоянно се караме. Вече ни е като навик. Но разчитаме безпрекословно един на друг. Тя е изключително точна. Ти си източник на информация. По-скоро би умряла, отколкото да те издаде.

– На колко души още ще се наложи да разкажеш?

– Само на нея. Ще отнесем тайната ти в гроба. Но аз няма да я разкрия на Ерика, ако ти не го желаеш. Но не възнамерявам и да я лъжа, като си измисля някой несъществуващ източник.

Лисбет размишлява чак докато ги свалиха до Гранд хотел. Анализ на последствията. Накрая неохотно позволи на Микаел да я запознае с Ерика. Той включи мобилния си телефон и позвъни.

ЕРИКА БЕРГЕР ПОЛУЧИ обаждането на Микаел насред обедната си среща с Малин Ериксон, която възнамеряваше да назначи на поста редакционен секретар. Малин бе двайсет и девет годишна и от пет години работеше на различни места по заместване. Не бе имала постоянна работа и вече бе загубила надежда, че някога ще получи такава. Ерика не беше публикувала обява за мястото; за Малин Ериксон ѝ бе казал неин стар познат от един ежеседмичник. Тя ѝ бе позвънила през последния ѝ работен ден и я бе попитала дали се интересува от назначение в „Милениум“.

– Става въпрос за три месеца – каза Ерика. – Но ако се справяш, ще те назначим на щат.

– Дочух слухове, че „Милениум“ ще бъде закрит.

Ерика Берегр се усмихна.

– Не бива да вярваш на слухове.

– Този Далман, когото ще заместя…– Малин Еркисон се поколеба. – Той започва работа в един от вестниците на Ханс-Ерик Венерстрьом…

Ерика кимна.

– Едва ли е тайна за някого от бранша, че сме в конфликт с Венерстрьом. Той не обича служителите на „Милениум“.

– Тоест, ако приема работата, ще попадна в тази категория.

– Да, има голяма вероятност.

– Но Далман получи работа във „Финансмагасинет“?

– Може да се каже, че по този начин Венерстрьом се отблагодарява на Далман за различни услуги, които той извърши за него. Проявяваш ли все още интерес?

Малин Ериксон се замисли за миг. След това кимна.

– Кога искате да започна?

Микаел позвъни точно в този момент и прекъсна интервюто за работа.

ЕРИКА ИЗПОЛЗВА СОБСТВЕНИТЕ си ключове, за да влезе в апартамента на Микаел. Предстоеше им да се срещнат на живо за първи път след краткото му посещение в редакцията около Мидсъмър. Ерика отиде в дневната, където завари една анорексично слаба девойка, облечена с кожено яке. Тя седеше на дивана с качени върху масата крака. В началото Ерика си помисли, че момичето е около петнайсетгодишно, но после го погледна в очите и разбра, че греши. Тя продължаваше да наблюдава това привидение, когато при тях се появи Микаел с кана кафе и сладкиши.

Микаел и Ерика се огледаха взаимно.

– Прости ми, че се държах толкова ужасно – рече Микаел.

Ерика сведе глава настрани. Микаел се бе променил. Изглеждаше изтощен; беше по-слаб, отколкото си го спомняше. В очите му се четеше срам и в първата секунда не искаше да я погледне. Тя се загледа във врата му. Там имаше една поизбеляла, но ясно различима ивица.

– Отбягвах те. Това е дълга история и аз не се гордея с ролята си в нея. Но за това по-късно. Сега искам да ти представя тази млада дама. Ерика, това е Лисбет Саландер. Лисбет, Ерика Бергер – главен редактор на „Милениум“ и моя най-добра приятелка.

Лисбет огледа елегантното ѝ облекло и самоуверената ѝ стойка и след десетина секунди реши, че Ерика Бергер най-вероятно няма да се превърне в нейната най-добра приятелка.

СРЕЩАТА ПРОДЪЛЖИ пет часа. Ерика позвъни на два пъти, за да отмени други уговорки. В продължение на един час чете части от черновата на книгата, която Микаел ѝ бе дал. Имаше хиляди въпроси, но осъзна, че щяха да му трябват две седмици, за да отговори на всичките. Най-важното в случая бе черновата, която тя най-накрая остави. Ако дори частичка от включените в текста твърдения бяха верни, то ситуацията коренно щеше да се промени.

Ерика погледна Микаел. Тя никога не се бе съмнявала в честността му, но за секунда ѝ се зави свят. Зачуди се дали не се бе побъркал покрай аферата Венерстрьом и дали всичко това не беше плод на фантазията му. В този миг Микаел извади два кашона разпечатани материали. Ерика пребледня. Тя естествено искаше да разбере как се бе сдобил с тях.

Отне му доста дълго време да я убеди, че странната девойка, която не бе продумала по време на срещата, разполагаше с неограничен достъп до компютъра на Ханс-Ерик Венерстрьом. И не само до неговия – няколко пъти бе проникнала в компютрите на адвокатите му и най-близките му сътрудници.

Спонтанната реакция на Ерика бе, че не биха могли да използват материала, защото е придобит по незаконен път.

Но нещата не стояха така. Микаел отбеляза, че те не са длъжни да дават обяснения как са се сдобили с доказателствата. Можеха съвсем спокойно да разполагат с източник на информация, който на свой ред бе имал достъп до компютъра на Венерстрьом и бе копирал съдържанието на твърдия му диск върху компактдискове.

Накрая Ерика осъзна с какво оръжие разполага. Тя бе изтощена. Имаше още въпроси, но не знаеше откъде да започне. Затова се отпусна на дивана и махна с ръце.

– Микаел, какво се случи в Хедестад?

Лисбет Саландер мигом вдигна глава. Микаел остана дълго мълчалив. Отговори на въпроса ѝ с въпрос.

– А как мина срещата на Управителния съвет?

– Тя удържа на думата си.

– Рики, знам, че си разстроена, защото се покрих и все си намирах извинение да не ти разкажа. Двамата с теб никога не сме имали тайни един от друг и изведнъж аз нямам сили да ти разкажа за последните шест месеца от живота си.

Ерика погледна Микаел в очите. Тя го познаваше като петте си пръста и съзря в погледа му нещо невиждано досега – той я гледаше умолително. Помоли я да не го пита. Тя отвори уста и го погледна безпомощно. Лисбет Саландер наблюдаваше равнодушно тихия им разговор.

– Толкова ли е ужасно?

– Повече от ужасно. Страхувах се неистово от този разговор. Обещавам да ти разкажа, но ми трябваха няколко месеца да потисна емоциите си и да се успокоя, погълнат изцяло от Венерстрьом… Все още не съм готов. Ще съм щастлив, ако го научиш от Хариет.

– Какъв е този белег на врата ти?

– Лисбет ми спаси живота там, горе. Ако нея я нямаше, щях да съм мъртъв.

Ерика опули очи. Погледна момичето с коженото яке.

– Сега трябва да сключиш споразумение с нея. Тя е нашият източник на информация.

Ерика Бергер остана мълчалива доста дълго. Размишляваше. След това направи нещо, което учуди Микаел, шокира Лисбет и изненада дори самата нея. Бе усещала погледа на Лисбет Саландер през цялото време, докато седеше край холната маса на Микаел. Мълчаливо момиче с враждебно отношение.

Ерика се изправи, заобиколи масата и прегърна Лисбет Саландер. Лисбет се съпротивляваше като червей, който се опитват да нанижат на рибарска кукичка.