Мъжете, които мразеха жените

ГЛАВА 7 Петък, 3 януари

ЕРИКА ОСТАВИ чашата с кафе на масата и обърна гръб на Микаел. Стоеше до прозореца в апартамента му и се наслаждаваше на изгледа към Гамла стан. Бе 3 януари, три часа следобед. Падналият на Нова година дъжд бе стопил всичкия сняг.

– Винаги съм харесвала тази гледка – рече тя. – Заради подобен апартамент бих напуснала Салтшобаден.

– Имаш ключ. Би могла да се преместиш тук от богаташкия резерват – каза ѝ Микаел.

Той затвори куфара и го изнесе в коридора. Ерика се обърна и го загледа с недоверие.

– Не говориш сериозно, нали – рече тя. – Преживяваме ужасна криза, а ти стягаш два куфара и заминаваш някъде на майната си в дивото.

– Хедестад. На няколко часа път с влак. И не е завинаги.

– Със същия успех можеше да е Улан Батор. Нима не разбираш, че в очите на хората това ще изглежда като бягство с подвита опашка?

– Всъщност е точно така. Освен това трябва да излежа и присъдата си по някое време тази година.

Кристер Малм седеше на дивана на Микаел. Чувстваше се неловко. За първи път, откакто основаха „Милениум“, между Микаел и Ерика имаше толкова непримиримо разногласие. Обикновено бяха неразделни. Вярно, че се случваше между тях да избухват страховити кавги, но поводът обикновено бяха организационни проблеми, при това двамата винаги успяваха да постигнат единогласие, след което се прегръщаха и отиваха на кръчма. Или пък скачаха в леглото. Положението през изминалата есен хич не беше весело, а сега между тях сякаш бе зейнала цяла пропаст. Кристер Малм се чудеше дали това не бе краят на „Милениум“.

– Нямам избор – рече Микаел. – Нямаме избор.

Той си наля кафе и седна на кухненската маса. Ерика поклати глава и се настани срещу него.

– Ти как мислиш, Кристер? – попита тя.

Кристер Малм направи широк жест с ръце. Бе очаквал този въпрос и се боеше от мига, когато щеше да му се наложи да вземе нечия страна. Той бе трети акционер, но и на тримата им беше ясно, че Микаел и Ерика бяха душата на „Милениум“. Допитваха се за съвет до него само когато не можеха да постигнат съгласие.

– Ако трябва да сме честни – отвърна Кристер, – и двамата знаете, че няма значение какво мисля.

Той замълча. Обичаше да създава картини. Обичаше да се занимава с графичен дизайн. Никога не се бе смятал за творец, но знаеше, че е дяволски добър дизайнер. За сметка на това обаче не разбираше нищо от интриги и стратегически решения.

Ерика и Микаел се гледаха един друг. Нейният поглед бе леденостуден. Неговият – замислен.

„Това не е кавга, помисли си Кристер, това е развод.“ Микаел наруши тишината.

– Окей, нека да ти изложа аргументите си за последен път.

Той впи очи в Ерика.

– Това не означава, че напускам „Милениум“. Твърде здраво работихме през всичките тези години, за да го направя.

– Но вече няма да идваш в редакцията, цялото бреме ще се стовари върху мен и Кристер. Не разбираш ли, че сам се пращаш в изгнание?

– Това е вторият момент. Трябва да спра за малко, Ерика. Вече давам на заето. На предела на силите си съм. Може би един платен отпуск в Хедестад е точно това, от което се нуждая.

– Цялата тази работа е пълна лудост, Микаел. Все едно да се захванеш с изучаване на извънземни.

– Знам. Само че ще получа 2,4 милиона за една година и ще имам работа. Това е третият ми аргумент. Първият рунд срещу Венерстрьом приключи. Той спечели с нокаут. Вторият рунд вече започна – той ще се опита да унищожи „Милениум“, защото е наясно, че докато вестникът съществува, ще има журналисти, които знаят за далаверите му.

– Знам. Убеждавах се в това всеки път, когато поглеждах месечния отчет за приходите от реклама през последната половин година.

– Точно така. Затова трябва да напусна редакцията. Аз съм трън в очите му. Това е като параноя. Няма да се откаже, докато съм тук. Сега трябва да се подготвим за третия рунд. Ако искаме да имаме дори и малък шанс срещу Венерстрьом, трябва да се оттеглим и да създадем нова стратегия. Да го смажем. Това ще е основната ми задача през следващата година.

– Всичко това ми е ясно – възрази Ерика. – Вземи си отпуск. Замини в чужбина, излежавай се на някой южен плаж един месец. Запознай се с любовните навици на испанките. Разпусни. Замини за Сандхамн и гледай вълните.

– А когато се върна, нищо няма да се е променило. Венерстрьом ще смаже „Милениум“. Знаеш го. Единственото, което би могло да го спре, е ако открием някакъв коз срещу него.

– И ти мислиш, че той се крие в Хедестад.

– Прегледах изрезките от вестниците. Венерстрьом е работил за концерна „Вангер“ от 1969 до 1972 година. Бил е част от екипа на директора и е отговарял за стратегическите инвестиции. Напуска много бързо. Не можем да изключим възможността Хенрик Вангер да има някаква информация за него.

– Да, но дори и да е извършил нещо преди трийсет години, ще бъде много трудно да го докажем днес.

– Хенрик Вангер обеща да даде интервю и да разкаже каквото знае. Той е обсебен от изчезналата си роднина, изглежда, само това го интересува. И ако се наложи в нейно име да унищожи Венерстрьом, то има голяма вероятност да го направи. Така че ние в никакъв случай не трябва да пропуснем тази възможност – той е първият, който изрази готовност да сподели факти, открито уличаващи Венерстрьом.

– Дори и да се върнеш с доказателства, че Венерстрьом е удушил момичето, пак няма да можем да ги използваме. Поне не и след толкова много време. Той ще ни разбие в съда.

– Тази мисъл ми мина през ума, но, уви – той е следвал в Икономическия университет и няма никакво отношение към компанията „Вангер“ по времето, когато момичето изчезва.

Микаел направи пауза.

– Ерика, аз няма да напусна „Милениум“, но е важно в очите на хората да изглежда така. Вие с Кристер трябва да продължите да движите вестника. Ако можете… Ако ви се отвори възможност да сключите мир с Венерстрьом, направете го. Това обаче няма да се случи, ако аз все още работя там.

– Добре, признавам, че положението е доста напечено, но според мен се хващаш за Хедестам като удавник за сламка.

– Имаш ли по-добра идея?

Ерика вдигна рамене.

– В момента трябва да се заемем да издирваме източници на информация. Да започнем да градим историята отначало. И този път да го направим както трябва.

– Рики, с тази история е свършено.

Ерика подпря отчаяно глава с ръце. В началото, след като заговори, не искаше да поглежда Микаел в очите.

– Адски съм ти ядосана. Не защото историята ти не бе достоверна, аз те подкрепих в желанието ти да я публикуваш. Не и защото напускаш поста на отговорен редактор – това е умно решение при дадените обстоятелства. Приемам дори желанието ти да го представим като разкол или битка за надмощие между мен и теб. Разбирам логиката ти – искаш да накараш Венерстрьом да вярва, че аз съм безвредна глупачка и именно ти си заплахата.

Тя направи пауза и го погледна решително в очите.

– Но мисля, че бъркаш. Венерстрьом няма да се хване на този блъф. Той ще продължи с опитите да унищожи „Милениум“. Единствената разлика е, че от този момент нататък аз сама ще трябва да се боря с него и ти много добре знаеш, че ще си ми необходим както никога преди в редакцията. Добре, нямам нищо против да воювам с Венерстрьом, но съм бясна, че напускаш кораба без причина. Напускаш ни в най-трудния момент.

Микаел протегна ръка и я погали по косата.

– Ти не си сама. Имаш подкрепата на Кристер и цялата редакция.

– Не и на Яне Далман. Между другото, мисля, че назначаването му бе грешка. Той е способен, но ползата от него е по-малка от вредата, която нанася. Цяла есен не спря да злорадства. Не знам дали се надява да получи твоето място, или просто не се вписва в редакцията.

– Страхувам се, че си права – отвърна Микаел.

– Какво да правя тогава? Да го уволня ли?

– Ерика, ти си главен редактор и мажоритарен собственик на „Милениум“. Ако се налага да го уволниш, действай.

– Никога досега не сме освобождавали никого, Мике. А ти ми прехвърляш отговорността и за това решение. Вече не ходя с удоволствие на работа.

В този миг Кристер Малм внезапно се изправи.

– Ако искаш да хванеш влака, трябва да побързаме.

Ерика се опита да протестира, но той вдигна ръка.

– Почакай, Ерика. Ти ме попита какво мисля. Според мен ситуацията е адски заплетена. Но ако Микаел казва истината и действително е на ръба на силите си, то тогава трябва да замине заради самия себе си. Дължим му го.

И Ерика, и Микаел се обърнаха изненадани към Кристер, който гледаше смутено Микаел.

– И двамата знаете, че вие сте „Милениум“. Аз съм акционер и вие винаги сте били откровени с мен, а аз обичам вестника и всичко, което правим, но вие без проблем бихте ме заменили с който и да било друг художествен директор. Поискахте мнението ми. Ето, казах ви го. Що се отнася до Яне Далман, съгласен съм с вас. Ако се налага да го уволниш, Ерика, то аз мога да го направя вместо теб. Само трябва да намерим основателна причина.

Той направи пауза, преди да продължи.

– Съгласен съм с теб, че Микаел заминава в изключително неподходящ момент. Но не мисля, че имаме избор.

Той погледна Микаел.

– Ще те откарам до гарата. С Ерика ще държим фронта, докато те няма.

Микаел кимна бавно.

– Това, от което се страхувам, е, че Микаел няма да се върне – каза Ерика Бергер тихо.

ДРАГАН Армански СЪБУДИ Лисбет Саландер с телефонното си обаждане в два часа следобед.

– Кво? – попита сънено тя.

Имаше лош дъх в устата.

– Микаел Блумквист. Току-що разговарях с възложителя, адвокат Фроде.

– И?

– Обади се и каза, че можем да приключим с разследването на Венерстрьом.

– Да приключим? Та аз току-що започнах да работя по него.

– Да, но Венерстрьом вече не представлява интерес за Фроде.

– Ей така изведнъж?

– Той решава. След като не иска да продължим, така да бъде.

– Бяхме се договорили за хонорар.

– Колко време ти е отнела задачата досега?

Лисбет Саландер се замисли.

– Около три цели дни.

– Бяхме се разбрали за таван от четиристотин хиляди крони. Ще напиша фактура за десет хиляди. Ще ти дам половината, което е приемлива компенсация за три дни загубено време. Това е цената, която ще трябва да плати, след като ни накара да се заемем с подобно разследване.

– Какво да правя с това, което вече открих?

– Има ли нещо скандално?

Тя се замисли.

– Не.

– Фроде не поиска доклад за свършената работа. Запази материалите за известно време, в случай че пак се обади. После можеш да ги изхвърлиш. За другата седмица съм ти приготвил нова работа.

Лисбет Саландер остана със слушалката в ръка малко след като Армански затвори. Отиде до работния си кът в дневната, прегледа бележките, които бе закрепила с кабърчета на стената, и купчината събрани на бюрото листове. Бе успяла да открие предимно статии от вестници и текстове в интернет. Взе листовете и ги пъхна в едно чекмедже.

Лисбет Саландер сбърчи чело. Бе ѝ се сторило интересно предизвикателство да открие причините за странното поведение на Микаел Блумквист в съдебната зала, а тя не обичаше да оставя нещо недовършено. Всички хора имат тайни. Само трябва да ги откриеш.