Мъжът с кафявия костюм

Глава двадесет и осма

Както веднъж вече споменах, аз съм човек, който много обича спокойствието. Копнея за спокоен живот — а това, изглежда, е единственото нещо, което не мога да постигна. Винаги се оказвам в центъра на житейски бури и тревоги. Изпитах огромно облекчение, че съм успял да се измъкна от Паджет, който непрестанно надушва някакви интриги, а мис Петигрю определено се оказа извънредно полезна. Не мога да кажа, че е красавица, но някои нейни качества са направо безценни. Истина е, че в Булавайо получих леко възпаление на черния дроб, в резултат на което се държах грубо, но прекарах неспокойна нощ във влака. В три часа сутринта в купето ми влезе изискано облечен млад мъж, който изглеждаше като герой от оперета за Дивия Запад и попита за къде пътувам. Пренебрегвайки моята първа реплика, която промърморих в просъница „Чай — и за Бога, без захар“, той повтори въпроса си, като подчерта факта, че не е сервитьор, а офицер от граничния контрол. Най-накрая успях да го убедя, че не страдам от заразни болести, че идвам в Родезия, воден от най-чисти помисли, а след това му казах пълното си име и мястото на раждане. После се опитах да поспя малко, но някакъв досадник ме събуди в пет и половина с чаша шербет, която нарече чай. Мисля, че не я излях върху него, но съм сигурен, че точно това исках да сторя. В шест часа той ми донесе чай без захар, съвсем изстинал, а след това заспах съвсем изтощен, за да се събудя вече след Булавайо и да ми напъхат в ръцете отвратителен дървен жираф!

Но като оставя настрана тези дребни неудобства, всичко вървеше нормално. И тогава ни сполетя ново нещастие.

Случи се в нощта на нашето пристигане при Водопада. Диктувах на мис Петигрю в дневната си, когато съвсем неочаквано и без никакво извинение връхлетя мисис Блеър, облечена доста фриволно.

„Къде е Ан?“ — извика тя.

Какъв въпрос само! Като че ли аз бях отговорен за момичето. И какво очакваше тя, че ще си помисли мис Петигрю? Че имам навика да изваждам Ан Бедингфийлд от джоба си в полунощ? Изключително компрометиращо за човек с моето положение.

„Предполагам — заявих хладно аз, — че си е в леглото.“

Покашлях се леко и погледнах мис Петигрю, за да покажа, че съм готов да продължа да диктувам. Надявах се, че мисис Блеър ще разбере намека, но тя не направи нищо подобно. Вместо това се тръшна на един стол и започна нервно да поклаща обут в чехъл крак.

„Тя не е в стаята си. Бях там. Сънувах… ужасен сън… че я грози голяма опасност, затова станах и отидох при нея, за да се успокоя, нали разбирате. Само че тя не беше там. Изобщо не си беше лягала.“

Тя ме погледна умолително.

„Какво да правя, сър Юстас?“

Като потиснах желанието да отговоря: „Легнете си и не се притеснявайте за няма нищо. Една здрава млада жена като Ан Бедингфийлд е в състояние чудесно да се грижи за себе си.“, аз укорително се намръщих.

„Какво казва Рейс за това?“

От къде на къде за Рейс винаги да остава най-доброто? Нека изпита не само преимуществата, но и някои от недостатъците на женското общество.

„Не мога да го открия никъде.“

Тя явно си беше наумила да будува цяла нощ. Въздъхнах и седнах на един стол.

„Не виждам защо трябва да се вълнувате“ — спокойно казах аз.

„Сънят ми…“

„Всичко е от кърито, което имахме на вечеря!“

„О, сър Юстас!“

Жената беше доста раздразнена. И все пак всекиму е ясно, че кошмарите са пряк резултат от неправилното хранене.

„В края на краищата — продължих да я убеждавам аз — защо Ан Бедингфийлд и Рейс да не излязат на малка разходка, без да разбуждат целия хотел?“

„Вие мислите, че те просто са излезли да се разходят заедно? Но сега е полунощ!“

„Хората вършат такива глупави неща, когато са млади — промърморих аз, — при все, че Рейс е достатъчно възрастен, за да си даде сметка за това.“

„Наистина ли мислите така?“

„Може да са избягали, за да се оженят“ — продължих да я успокоявам аз, въпреки че съвсем ясно си давах сметка колко нелепо е предположението ми. Защото, в края на краищата, къде би могъл да избяга човек на място като това?

Не знам колко още щях да продължавам с безсмислените си забележки, ако в този момент Рейс не беше влязъл при нас. Във всеки случай оказах се донякъде прав — той бил излязъл да се разходи, но не бил взел Ан със себе си. При все това скоро разбрах, че моят подход към ситуацията беше съвсем погрешен. За три минути Рейс обърна хотела е главата надолу. Не бях виждал по-притеснен човек.

Цялата тази история е изключително странна. Къде се е дянало момичето? Излязла от хотела, напълно облечена, към единадесет и десет и оттогава никой не я беше виждал.

Рейс, бедният, почти не е на себе си. Къде ли само не търси. Всички участъкови полицаи или както там ги наричат, на стотици километри наоколо бяха включени в издирването. Местните кучета — следотърсачи претърсиха цялата околност. Всичко, което можеше да се направи, беше направено — и нито следа от Ан Бедингфийлд. Всички мислят, че тя е сомнамбул и е излязла да се разхожда насън. Има следи по пътеката близо до моста, които показват, че момичето вероятно е паднало долу върху скалите и се е пребило. За нещастие по-голямата част от следите от стъпки са били заличени от група туристи, които решили да се разходят в същата посока рано сутринта в понеделник.

Не мисля, че тази теория е съвсем вярна. На младини все ми разправяха, че сомнамбулите не могат да се наранят — предпазвало ги шестото им чувство. Не мисля, че тази теория удовлетворява и мисис Блеър.

Не мога да разбера тази жена. Отношението й към Рейс изцяло се промени. Сега го гледа както котка гледа мишка и полага явни усилия да се застави да бъде любезна с него. А бяха такива приятели. Общо взето, тя не прилича на себе си — нервна, истерична, стряска се и подскача и при най-малкия шум. Започвам да си мисля, че е крайно време да замина за Йоханесбург.

Вчера до нас достигна слух за някакъв тайнствен остров, нагоре по реката, на който имало мъж и жена. Рейс доста се развълнува. Оказа се обаче празна работа. Мъжът живеел там от години, управителят на хотела добре го познавал. Той разхождал групи туристи нагоре-надолу по реката през сезона и им показвал крокодили и по някой заблуден хипопотам или нещо подобно. Мисля си, че сигурно държи някой опитомен крокодил, на който от време на време подхвърля по нещо от лодката. След което го прогонва с канджата и групата си мисли, че най-сетне наистина е попаднала накрай света. Никой не знае от колко време момичето се намира там, но изглежда съвсем ясно, че тя не може да е Ан, а освен това човек трябва да проявява известен такт, когато се отнася до личния живот на други хора. Ако бях на мястото на този млад мъж, сигурно щях да прогоня с ритници Рейс от острова, ако дойдеше да задава въпроси за интимните ми дела.

По-късно.

Окончателно е решено, че утре заминавам за Йоханесбург. Рейс ме убеждава да направя това. От всичко, което чувам, положението там не отива на добре, а не е зле да стигна там преди съвсем да се е влошило. Нищо чудно някой стачник да ме застреля. Мисис Блеър трябваше да ме придружи, но в последния момент промени решението си и предпочете да остане при Водопада. Тя дойде при мен тази вечер и каза с известна нерешителност, че иска да ме помоли за услуга. Дали съм щял да се погрижа за нейните сувенири?

„Да не би да имате предвид животните?“ — силно притеснен попитах аз. През цялото време имах чувството, че рано или късно ще ми натрапят тези животни.

Най-накрая стигнахме до компромисно решение. Взех със себе си две малки дървени кутии, които съдържаха чупливи изделия. Животните ще бъдат опаковани в местния магазин в огромни каси и изпратени в Кейп Таун по влака, където Паджет ще се погрижи за тяхното съхранение.

Хората, които се занимават с опаковането им, казват, че формата им е изключително неудобна и ще трябва да се направят специални каси. Заявих на мисис Блеър, че докато тези животни стигнат у дома, всяко от тях сигурно ще й струва по лира!

Паджет гори от желание да се присъедини към мен в Йоханесбург. Ще използвам касите на мисис Блеър като претекст да го задържа в Кейп Таун. Писах му, че той трябва да ги получи и да се погрижи за изпращането им, тъй като съдържат редки антикварни вещи е огромна стойност.

И така, всичко е уредено и двамата с мис Петигрю заминаваме в неизвестността заедно. Едва ли човек, който е виждал мис Петигрю, ще допусне мисълта за някакво неблагоприличие в това.