Мъртво вълнение

18.

Уолинг излезе от уличката, зави на юг по Кауенга и рязко настъпи газта.

— Карам те пак в „Куин ъв Ейнджълс“, за да те прегледа доктор Гарнър. Само се дръж, Бош.

Хари знаеше, че тези фамилни гальовности скоро ще престанат, така че посочи лявата лента, по която се завиваше за Баръм Булевард.

— Остави болницата. Закарай ме в дома на Кент.

— Какво?

— По-късно ще ме прегледат. Карай към къщата на Кент. Ето го завоя. Давай!

Рейчъл се престрои в лявата лента.

— Какво става?

— Добре съм. Нищо ми няма.

— Какво искаш да кажеш? Че тоя трик с припадането е бил само…

— Трябваше да те отдалеча от местопрестъплението и Бренър, за да мога да проверя нещо и да поговоря с теб. Насаме.

— Какво да провериш? За какво да говориш? Съзнаваш ли какво направи? Мислех, че ти спасявам живота. Сега Бренър или някой от другите ще прибере лаврите за откриването на цезия. Много благодаря, задник такъв. Това беше моето местопрестъпление!

Той разтвори сакото си и измъкна навития и сгънат йогистки плакат.

— Не се бой, за теб пък ще останат лаврите за арестите. Само че дотогава може да не ги искаш.

Разви плаката и остави горната половина да увисне пред коленете му. Интересуваше го само долната.

— Дханурасана — прочете Бош.

Уолинг го стрелна с очи, после сведе поглед към изображенията.

— Ще ми обясниш ли най-после какво става?

— Алиша Кент се занимава с йога. Видях рогозките в домашния им фитнес.

— И аз ги видях. И какво от това?

— Забеляза ли светлото петно на стената, останало от картина, календар или пък плакат, който впоследствие е бил свален?

— Да.

Хари потупа плаката.

— Басирам се, че като идем там, ще пасне точно. Гонзалвес го е намерил при цезия.

— И какво означава това?… Ако наистина пасва точно.

— Означава, че разследваме едно почти идеално престъпление. Алиша Кент е замислила да убие мъжа си и ако Дигоберто Гонзалвес случайно не се беше натъкнал на подхвърлената улика, така й нямаше да я разкрием.

Уолинг поклати глава.

— Айде бе, Хари. Искаш да кажеш, че се е сговорила с международни терористи да убият съпруга й в замяна на цезия, така ли? Не мога да повярвам, че изобщо ти се връзвам. Трябва да се върна на местопрестъплението.

Тя погледна в огледалата, готвеше се да направи обратен завой. Вече се движеха по Лейк Холиуд Драйв и след две минути щяха да стигнат при къщата.

— Не, карай нататък. Почти стигнахме. Алиша Кент се е сговорила с някой, обаче не с терорист. Изхвърленият цезий го доказва. Ти сама заключи, че няма начин Моби и Ел Файед да са го откраднали само за да го изхвърлят. И какво ти говори това? Че не е било кражба. Всъщност е било убийство. Цезият е само за отклоняване на вниманието. Също като Рамин Самир. А Моби и Ел Файед? И те са част от същия план. Плакатът ще го докаже.

— Как?

— Дханурасана, люлеещият се лък.

Бош повдигна плаката и й показа йогистката поза в долния ъгъл. Представляваше жена, изпънала ръце назад и стиснала глезените си, така че тялото й образуваше лък. Изглеждаше като завързана с ръце и крака отзад.

Уолинг отново насочи вниманието си към пътя, но след малко пак погледна плаката.

— Ще отидем в къщата да видим дали съвпада с петното на стената — продължи Бош. — Ако съвпадне, значи тя и убиецът са го свалили, защото не са искали да рискуват да го видим и да го свържем със случилото се с нея.

— Малко е вероятно, Хари. Нищожно малко.

— Не и ако го поставиш в контекста.

— Което ти естествено си способен да направиш.

— Веднага щом отидем в къщата.

— Надявам се, че ключът още е у теб.

— Естествено.

Рейчъл зави по Ероухед Драйв и настъпи газта. На следващата пряка обаче намали и отново поклати глава.

— Това е смехотворно. Тя ни даде името Моби. Няма начин да е знаела, че терористът е в страната. И после, собственият ти свидетел твърди, че убиецът е извикал „Аллах“, когато е дръпнал спусъка. Как може…

— Дай да видим дали плакатът пасва. Ако съответства на петното, ще ти обясня всичко. Обещавам. Ако не, ще престана да… да те занимавам с това.

Тя отстъпи и продължи до къщата на Кент в мълчание. Отпред вече нямаше кола на ФБР. Бош предположи, че всички налични сили са хвърлени на мястото, където бяха открили цезия.

— Слава Богу, че няма да се наложи пак да се справям с Максуел — пошегува се той.

Уолинг дори не се усмихна.

Хари слезе с плаката и папката, в която носеше снимките от местопрестъплението. Отключи вратата с ключа на Стенли Кент и отидоха в домашния фитнес. Застанаха от двете страни на правоъгълното светло петно, Бош разви плаката и с нейна помощ го изпъна върху стената. Постерът точно покриваше петното. Нещо повече, следите от скоч съвпадаха с парчетата лепенка, останали върху хартията. За Бош вече нямаше никакво съмнение. Плакатът, намерен от Дигоберто Гонзалвес в боклукчийска кофа на Кауенга, определено идваше от домашното йогистко студио на Алиша Кент.

Рейчъл пусна своя ъгъл на постера и тръгна към вратата.

— Ела в хола. Нямам търпение да чуя обяснението ти.

Той нави плаката и я последва. Тя се настани на същия фотьойл, на който преди няколко часа беше седял окованият Максуел. Хари остана прав срещу нея.

— Опасявала се е, че плакатът ще я изобличи — започна Бош. — Че някой проницателен агент или детектив ще види люлеещия се лък и ще си помисли: „Тая жена се занимава с йога, сигурно е способна да понесе да чака вързана така, идеята може да е била нейна, може да е участвала в отклоняването на вниманието“. Затова не са си позволили да рискуват. Плакатът е трябвало да изчезне. И е отишъл в кофата заедно с цезия, револвера и всичко останало, което са използвали. Освен ски маските и фалшивата карта — тях са ги подхвърлили заедно с колата при дома на Рамин Самир.

— Тя е велика престъпница — саркастично подметна Уолинг.

Това не го смути. Знаеше, че ще успее да я убеди.

— Ако накараш твоите хора да проверят в кофите, ще намерят и останалото — заглушителя от шише кока-кола, ръкавиците, първите вързалки, всичко…

— Първите вързалки ли?

— Ами да. Ще стигна и до тях.

Рейчъл продължаваше да го наблюдава скептично.

— Дано, защото в тая история има огромни дупки, мой човек. Ами името Моби? Ами това, че убиецът е извикал „Аллах“? Ами…

Бош вдигна ръка.

— Потрай малко. Жаден съм. Пресъхна ми гърлото от толкова приказки.

И тръгна към кухнята: беше видял бутилки вода в хладилника, докато претърсваше къщата.

— Искаш ли нещо? — извика през рамо.

— Не. Къщата не е наша, да не си забравил?

Хари отвори хладилника, извади шише вода и изпи половината, застанал пред отворената врата. Прохладният въздух също му подейства добре. Затвори вратата, ала после мигновено отново я отвори. Беше забелязал нещо. На горната лавица имаше пластмасова бутилка гроздов сок. Взе я и я разгледа. Помнеше, че когато претърсваше чувала със смет в гаража, бе намерил хартиени кърпи, изцапани с гроздов сок.

Поредната част от пъзела си идваше на мястото. Остави шишето в хладилника и се върна в хола, където Рейчъл очакваше обяснението му. Той пак остана прав.

— Добре, кога сте записали на видео терориста, известен като Моби?

— Какво общо…

— Отговори на въпроса ми, моля те.

— На дванайсети август миналата година.

— Ясно, дванайсети август. И какво, в Бюрото, а и във всички служби, свързани с вътрешната сигурност, е била обявена някаква тревога, нали така?

Агентката кимна и каза:

— Обаче не веднага. Минаха почти два месеца, докато анализите на записа потвърдят, че наистина са Насър и Ел Файед. Аз написах бюлетина. Излезе на девети октомври.

— Питам от чисто любопитство: защо не го разгласихте публично?

— Защото имахме… всъщност не мога да ти кажа.

— Току-що ми каза. Трябва да сте имали свой човек или пък сте смятали, че тия двамата може да се появят някъде и да ги поставите под наблюдение. Ако бяхте разпространили публично съобщение, те просто щяха да се покрият.

— Ако обичаш, би ли продължил с обяснението си?

— Разбира се. Значи бюлетинът излиза на девети октомври. И това е денят, в който се оформя планът за убийството на Стенли Кент.

Уолинг седеше със скръстени на гърдите ръце и мълчаливо го наблюдаваше. На Бош му се стори, че усеща накъде клони разказът му и че това не й харесва.

— Най-лесно е да започнем от края и да се движим отзад напред — продължи той. — Алиша Кент ви е дала името Моби. Откъде може да го е знаела?

— Чула е единият от похитителите да се обръща към другия с това име.

Хари поклати глава.

— Не, само така ви е казала. Но ако ви е излъгала, откъде може да го е знаела? Дали е съвпадение, че ви дава прякора на човек, чието присъствие в страната е потвърдено само половин година по-рано — и при това тъкмо в Лос Анджелис? Съмнявам се, Рейчъл. Вероятността е почти нулева.

— Добре, значи твърдиш, че името й го е дал някой от Бюрото или от друга служба, където се е получил моят бюлетин.

Бош кимна и насочи показалец към нея.

— Точно така. Той й е дал името, за да се „сети“ за него, когато във ФБР я разпитва вашият велик специалист. Името и планът да зарежат колата пред дома на Рамин Самир е трябвало да ни отклонят от следата и да пратят Бюрото и всички останали по дирите на терористи, които нямат нищо общо с това.

— „Той“ ли?

— Сега стигам и до него. Имаш право: всеки, който е чел бюлетина, е можел да й съобщи името. Предполагам, че до него са имали достъп много хора. Много хора само в Лос Анджелис. Как да сведем броя им само до един човек?

— Ти ще ми кажеш.

Хари отвъртя капачката и допи водата. После подхвана отново, държеше празното шише.

— Ще ги сведем до един човек, като продължим отзад напред. Къде животът на Алиша Кент се е пресякъл с някой от службите, който е знаел за Моби?

Уолинг се намръщи и поклати глава.

— При толкова широки рамки може да се е случило навсякъде. На опашката в супера или когато е купувала тор за розите си. Навсякъде.

Сега детективът я беше отвел точно там, където искаше.

— Това стеснява рамките. Къде може да се е засякла с някой, който е знаел за Моби, но е знаел също, че мъжът й има достъп до радиоактивен материал, от който би могъл да се заинтересува терористът?

Този път тя категорично поклати глава.

— Никъде. Нужно е невъобразимо съвпадение, за да…

И млъкна, когато я осени. Просветление. И шок. Най-после разбираше накъде клони Бош.

— В началото на миналата година с партньора ми посетихме семейство Кент, за да ги предупредим. Искаш да кажеш, че това хвърля подозрението върху мен, така ли?

Хари поклати глава.

— Казах „той“, не забравяй. Ти не си дошла тук сама.

Очите й припламнаха гневно.

— Това е смехотворно. Няма начин. Не мога да повярвам, че…

Ала не довърши — мислите й се натъкнаха на нещо, на някакъв спомен, който разклати доверието и лоялността към партньора й. Детективът се възползва от това и попита:

— Какво?

— Нищо.

— Казвай де!

— Виж, послушай съвета ми и не излагай на никой тая твоя теория — упорстваше Рейчъл. — Имаш късмет, че първо я сподели с мен. Защото така приличаш на някой маниак, който преследва отмъщение. Нямаш доказателства, мотив, инкриминиращи показания, нищо. Само тая измислица, дето си я изсмукал от… от един йогистки плакат.

— Никое друго обяснение не съответства на фактите. И имам предвид фактите от случая. А не факта, че на Бюрото, Вътрешна сигурност и останалите федерални власти много би им се искало това да е терористичен акт, за да оправдаят съществуването си и да отклонят критиката от други свои провали. Противно на онова, което ти се ще да си мислиш, доказателства има, има и инкриминиращи показания. Ако подложим Алиша Кент на детектор на лъжата, ще се увериш, че всичко, което е казала на мен, на теб и на вашия велик специалист по разпитите, е лъжа. Тя е истинският велик специалист. Само че по манипулирането.

Уолинг се наведе напред и заби поглед в пода.

— Благодаря, Хари. Тоя велик специалист по разпитите, с когото постоянно се подиграваш, случайно съм аз.

Бош зяпна.

— Уф… ами… такова, извинявай… ама това няма значение. Въпросът е, че тя е царица на лъжите. Излъгала е за всичко и сега, когато я разкрихме, лесно ще я изобличим.

Рейчъл стана и отиде до прозореца. Щорите бяха спуснати, но тя си направи пролука с показалец и се загледа към улицата. Хари виждаше, че размишлява над думите му.

— Ами свидетелят? — без да се обръща, попита тя. — Чул е убиеца да извиква: „Аллах“. Нима искаш да кажеш, че и той е съучастник? Или че случайно са знаели за него и това е било част от голямата им манипулация?

Бош предпазливо се прокашля. Гърлото му пареше и говореше трудно.

— Не, предполагам, това просто показва, че човек чува каквото му се иска. Признавам, аз също не съм велик специалист по разпитите. Хлапакът ми каза, че чул убиецът да вика нещо, когато дръпнал спусъка. Не бил сигурен, но му прозвучало като „Аллах“, и това естествено си пасваше с нещата, които си мислех тогава. Чух каквото ми се искаше.

Уолинг пак седна и скръсти ръце. Хари най-после зае стола точно срещу нея.

— Но откъде свидетелят може да знае, че е извикал убиецът, а не жертвата? — попита той. — Намирал се е на повече от петдесет метра от площадката. Било е тъмно. Откъде може да знае, че Стенли Кент не е извикал последната си дума, преди да го екзекутират? Името на жената, която е обичал? Защото е умрял, без да разбере, че го е предала тъкмо тя.

— Алиша.

— Точно така. Все пак и двете думички започват с „Ал“, нали?

Рейчъл въздъхна и се наведе напред. Въздишката беше добър знак. И показваше на Бош, че напредва.

— Спомена „първите вързалки“. Какво имаш предвид? — попита тя.

Хари кимна и й подаде папката с фотографиите от местопрестъплението. Беше запазил най-хубавото за накрая.

— Разгледай снимките. Какво виждаш?

Рейчъл разтвори папката и запрелиства съдържанието й. Снимките показваха главната спалня в дома на семейство Кент от всички ъгли.

— Това е главната спалня. Пропускам ли нещо?

— Да.

— Какво?

— Въпросът е какво не виждаш. Не се забелязват дрехи. Тя ни каза, че й наредили да седне на леглото и да се съблече. Какво трябва да си помислим: че са й позволили да си прибере дрехите, преди да я завържат ли? Че са я оставили да ги закачи в дрешника? Обърни внимание на последната снимка. Тя е от имейла, който са пратили на Стенли Кент.

Уолинг прерови фотографиите, стигна до разпечатката на имейла и съсредоточено се вторачи в нея. Бош видя, че в очите й проблясват пламъчетата на разбирането.

— Сега какво виждаш?

— Халата — развълнувано отвърна агентката. — Когато я оставихме да се облече, тя отиде да вземе халата от дрешника. На фотьойла нямаше халат!

Той кимна и двамата започнаха да обсъждат различни елементи от случая.

— Какво ни говори това? — попита Хари. — Че тия любезни терористи са й закачили халата в дрешника, след като са я снимали?

— Или може би, че госпожа Кент е била връзвана два пъти и халатът междувременно е бил преместен?

— И разгледай пак снимката. Часовникът на нощното шкафче е изключен.

— Защо?

— Не знам. Вероятно не са искали да се види колко е часът. Първата снимка може изобщо да не е направена вчера. Може да е от суха тренировка преди два дни или даже преди две седмици.

Рейчъл кимна и Бош разбра, че я е спечелил. Вече му вярваше.

— Била е завързана веднъж за снимката и после пак, за да бъде освободена — обобщи тя.

— Точно така. И това й е позволило да участва в изпълнението на плана на площадката. Не е убила мъжа си, но е била там, чакала е в другата кола. След като са застреляли Стенли, изхвърлили са цезия и са оставили автомобила пред дома на Самир, двамата със съучастника й са се върнали тук и той я е завързал повторно.

— И не е била припаднала. Преструвала се е, било е част от плана. А подмокреното легло е хубавичко допълнение, за да ни накарат да им повярваме.

— Смрадта на урина пък ни попречи да надушим гроздовия сок.

— Какво искаш да кажеш?

— Лилавите охлузвания по китките и глезените й. Вече ни е ясно, че тя не е била вързана часове наред. Но въпреки това имаше охлузвания. В хладилника има отворена бутилка гроздов сок, а в кофата за боклук — книжни кърпи с лилави следи. Използвала е гроздов сок, за да си направи „охлузванията“.

— Господи, не мога да повярвам!

— Какво?

— Когато бях в стаята с нея в Тактическото. Стори ми се, че усещам мирис на грозде. Помислих, че някой е бил там преди нас и е пил гроздов сок. Усетих го!

— Виждаш ли!

Вече нямаше съмнение. Вярваше му. После обаче по лицето й като летен облак плъзна сянка.

— Ами мотивът? Тук става дума за федерален агент. За да продължим, трябва да разполагаме с всичко, даже с мотива. Не бива да оставяме нищо на случайността.

Бош беше готов за този въпрос.

— Ти сама видя мотива. Алиша Кент е хубавица. Джак Бренър я е желаел и Стенли Кент е стоял на пътя му.

Уолинг се облещи смаяно. Хари продължи да я убеждава.

— Това е мотивът, Рейчъл. Ти…

— Но той…

— Остави ме да довърша. Случило се е следното. Двамата с партньора ти идвате тук миналата година, за да предупредите семейство Кент за опасностите, които крие професията му. Между Алиша и Джак прескачат флуиди. Той проявява интерес, тя също. Срещат се тайно на кафе, на по чашка или нещо подобно. Едното води до другото. Въртят любов, връзката се проточва и идва моментът да помислят какво ще правят. Тя не може да напусне мъжа си. Нито да се отърве от него, защото е застрахован и притежава половин фирма. Това е достатъчно силен мотив, Рейчъл, и е същината на случая. А не цезият, тероризмът или каквото и да е друго. Ето го простото уравнение: секс плюс пари е равно на убийство. И точка.

Тя се намръщи и поклати глава.

— Не знаеш какво приказваш. Джак Бренър е женен и има три деца. Той е стабилен, скучен и не го интересуват такива неща. Не е…

— Тия неща интересуват всеки мъж. Независимо дали е женен и колко деца има.

— Няма ли да ме изслушаш и да ме оставиш да довърша? — тихо попита Уолинг. — Бъркаш за Бренър. До вчера той изобщо не познаваше Алиша Кент. Когато миналата година идвах тук, Джак още не ми беше партньор.

Това съобщение порази Бош. Смяташе, че Бренър й е партньор отдавна. Беше си изградил представа за него и развиваше теорията си на тази основа.

— В началото на тая година размениха всички партньори в Тактическо разузнаване. Това е обичайна практика, развива уменията за работа в екип. С Джак сме заедно от януари.

— И кой ти беше партньор миналата година, Рейчъл?

Тя го погледна и дълго мълча, преди да отговори.

— Клиф Максуел.