Този път шофираше той. По пътя за Холивуд каза на Уолинг, че Джеси Митфорд няма телефон в стаята.
В „Марк Твен“ не предлагаха такива луксове. Затова се обади на дежурния в холивудския участък и го помоли да прати в хотела патрулка, за да нагледат свидетеля. После се обади в централата, откъдето го свързаха с рецепцията на хотела.
— Алвин, тук е детектив Бош. От тая сутрин.
— А, да. Какво има, детектив?
— Някой питал ли е за Стивън Кинг?
— Ммм, не.
— През последните двайсетина минути пускал ли си някой, който да ти прилича на ченге или не е гост на хотела?
— Не, детектив. Какво става?
— Виж, искам да се качиш горе и да кажеш на Стивън Кинг да изчезва и да ме потърси по мобифона.
— Няма кой да оставя на рецепцията, детектив.
— Спешно е, Алвин. Човекът трябва моментално да се чупи. Ще ти отнеме по-малко от пет минути. Хайде, запиши си. Номерът ми е триста двайсет и три, двеста четирийсет и четири, пет-шест-три-ед-но. Записа ли?
— Да.
— Добре, давай. И ако някой друг освен мен дойде да го търси, кажи, че е напуснал, че си е взел капарото и е заминал. Хайде, върви, Алвин. Много ти благодаря.
Бош затвори и погледна Рейчъл. Изражението му показваше, че няма доверие на рецепциониста.
— Тоя тип прилича на мошеник.
Увеличи скоростта и се съсредоточи върху пътя. Тъкмо бяха излезли от Баръм и пътуваха на юг по Кауенга. Изчисли, че ако трафикът в Холивуд позволява, ще стигнат до „Марк Твен“ за пет минути. Това заключение го накара да поклати глава. Максуел имаше половин час преднина и вече трябваше да е в хотела. Зачуди се дали не се е промъкнал през задния вход и не се е добрал до Митфорд.
— Максуел може вече да е влязъл през задния вход — каза на Уолинг. — Ще мина по локалното.
— Знаеш ли, може пък да не му направи нищо — замислено каза агентката. — Може да го вземе и да поговори с него, да прецени дали е видял достатъчно на площадката, за да представлява опасност.
Хари отново поклати глава.
— Изключено. Максуел със сигурност знае, че с откриването на цезия планът му отива на кино. И че трябва да вземе мерки срещу всички възможни опасности. Първо свидетеля, после Алиша Кент.
— Алиша Кент ли? Смяташ ли, че ще се опита да й направи нещо? Та нали всичко това е заради нея!
— Това вече не е важно. Сега взима връх инстинктът за самосъхранение и тя представлява опасност. Първо прекрачва границата, за да е с нея. После пак, за да си спаси…
Бош млъкна — сърцето му се разтуптя от едно внезапно хрумване. Той изруга и щом излязоха от прохода Кауенга, настъпи газта. Прекоси трите ленти на Хайланд Авеню пред Холивудския амфитеатър и рязко направи обратен завой срещу прииждащите автомобили. Колата диво заподнася, докато се насочваше към южния изход за Холивудската магистрала. Рейчъл се вкопчи в таблото и в дръжката на вратата.
— Какво правиш, Хари?
Бош включи сирената и сините светлини, които запремигваха на предната решетка и задния прозорец.
— Казал е, че отива при Митфорд, за да отвлече вниманието! Кой представлява по-голяма опасност за Максуел? Я помисли!
— Алиша ли?
— Естествено. И сега е най-големият му шанс да я измъкне от Тактическото. Всички са на оная уличка при цезия.
Автомобилните потоци по магистралата се движеха доста бързо, а и сирената разчистваше пътя още повече. Хари предполагаше, че Максуел може вече да е стигнал в центъра — всичко зависеше от трафика.
Уолинг отвори телефона си и набра някакъв номер. Опита друг, после трети, но никой не отговаряше.
— Не мога да се свържа с никой — извика тя.
— Къде е Тактическото?
Агентката не се поколеба.
— На Бродуей. Знаеш ли къде е Кинотеатърът за един милион долара? В същата сграда. Входът е откъм Трета.
Бош изключи сирената и също отвори мобифона си. Обади се на партньора си и Ферас вдигна веднага.
— Къде си, Игнасио?
— Тъкмо се връщам в службата. Криминалистите обработиха колата за…
— Чуй ме. Зарежи всичко и ме чакай на входа на Кинотеатъра за един милион долара откъм Трета улица. Знаеш ли го?
— Какво става?
— Знаеш ли къде е Кинотеатърът за един милион долара?
— Знам, разбира се.
— Чакай ме пред входа откъм Трета улица. Ще ти обясня на място.
Затвори и пак пусна сирената.