Мъртво вълнение

5.

Гинекологичната клиника „Сейнт Агата“ се намираше в Силмар, в северния край на долината Сан Фернандо. Бош шофираше бързо по шосе 170, поради слабия трафик в този нощен час, и държеше под око индикатора за гориво. Знаеше, че ще трябва да зареди, преди да се върне в града. В мустанга бяха двамата с Бренър. Агентът беше наредил Уолинг да остане при Алиша Кент, за да продължи с разпита и да я успокоява. Тази задача явно не допадаше на Рейчъл, ала Бренър се възползва от старшинството си и не допусна никакви дискусии.

През по-голямата част от пътуването агентът от ФБР разговаряше по мобифона със свои началници и колеги. От онова, което чуваше, Хари разбираше, че голямата федерална машина се подготвя за битка. Сега се задействаше още по-сериозна аларма. Пратеният на Стенли Кент имейл изчистваше фокуса на цялостната картина и акцията, започнала едва ли не от любопитство, вече придобиваше огромни мащаби.

Когато най-после затвори мобифона и го прибра в джоба на сакото си, Бренър леко се извъртя на седалката, погледна Бош и каза:

— Повиках в „Сейнт Агата“ орзове. Ще проверят в лабораторията за радиоактивни вещества.

— Какви са тия орзове?

— ОРЗ е Отряд за радиационна защита.

— Кога ще пристигнат?

— Не попитах, обаче може да ни изпреварят. Имат хеликоптер.

Хари се смая. Това означаваше, че някъде има дежурна група за бързо реагиране. Посред нощ. Помисли си, че и той бе стоял буден и бе чакал повикване. Хората от групата за радиационна защита сигурно бяха очаквали повикването с надеждата то Никога да не дойде. Спомни си слуха, че от Службата за вътрешна сигурност на ЛАПУ са тренирали бойни действия в градски условия, и се зачуди дали капитан Хадли също има ОРЗ.

— Операцията се разгръща с пълна сила — поясни Бренър. — Отделът за вътрешна сигурност във Вашингтон координира действията. Утре сутрин в девет и на двете крайбрежия ще има съвещания, на които ще бъдат осведомени всички.

— Кои са тия „всички“?

— Има си процедура. Ще включим Вътрешната сигурност, МКТС, а бе, всички. Ще сготвим истинска абревиатурна каша. ЯРК, МОС, ПРЗ… Кой Знае, докато овладеем положението, може да се задейства даже ФУББА2.

Бош нямаше представа какво означават тези съкращения, ала не му и трябваше. Всички му намирисваха на федерални власти.

— Кой ще командва парада?

Агентът го погледна.

— Всички и никой. Както казах, пълен хаос. Ако отворим хранилището в „Сейнт Агата“ и цезия го няма, най-добре да го открием и да го върнем, преди адът в девет да се отвори и от Вашингтон да почнат да направляват и най-малкото ни действие.

Хари кимна. Помисли си, че може би не е преценил вярно Бренър. Агентът, изглежда, искаше да си свърши работата, а не да затъне в бюрократичното блато.

— И каква ще е ролята на ЛАПУ в тая операция?

— Вече ти казах, ЛАПУ остава вътре. По тоя въпрос не се променя нищо. И ти оставаш в играта, Хари. Предполагам, че нашите и вашите хора вече установяват връзка. Знам, че в Управлението има Служба за вътрешна сигурност. Сигурен съм, че и те ще бъдат включени. Явно ще имаме нужда от всички налични сили.

Бош го погледна. Бренър беше съвсем сериозен.

— Работил ли си вече със СВС?

— Случвало се е. Разменяли сме разузнавателни сведения за някои неща.

Бош отново кимна. Усещаше обаче, че спътникът му или не е искрен, или е пълен наивник по въпроса за пропастта, разделяща местните от федералните власти. Ала му направи впечатление, че си говорят на „ти“, и се зачуди дали и това е една от установяваните връзки.

— Спомена, че си ме проверявал. Към кого се обърна?

— С теб се сработваме добре, Хари, защо да мътим водата? Ако съм сбъркал, извинявай.

— Няма нищо. Та към кого се обърна, за да ме провериш?

— Виж, ще ти кажа само, че попитах агент Уолинг кой е следователят от ЛАПУ и тя ми даде твоето име. На идване се обадих тук-там. Казаха ми, че си много способен детектив. Че имаш над трийсетгодишен стаж, че си се пенсионирал преди няколко години, не ти е харесало особено и си се върнал на служба, за да работиш по стари дела. И че конците се оплели в Ехо Парк — история, в която си завлякъл агент Уолинг. Няколко месеца не си бил на работа, докато… хм… изяснявали случая, и сега пак си в Управлението, в спецотдел „Убийства“.

— Друго?

— Хари…

— Друго?

— Добре. Говори се, че с теб се работи трудно, особено когато се налага да си взаимодействаш с федералните власти. Но трябва да подчертая, че досега не съм забелязал такова нещо.

Бош предположи, че в голямата си част тези сведения идват от Рейчъл — беше я видял на телефона и тя му бе казала, че се е чула с партньора си. Изпита разочарование, че е говорила такива неща за него. А и знаеше, че Бренър най-вероятно скрива повечето. Всъщност обаче в кариерата си толкова често се сблъскваше с федералните, още отпреди да се запознае с Рейчъл Уолинг, че те сигурно му водеха досие, дебело колкото следствено дело за убийство.

След около минута мълчание Бош реши да промени посоката на разговора.

— Обясни ми за цезия.

— Какво ти обясни агент Уолинг?

— Не особено много.

— Това е вторичен продукт. При ядрена реакция на уран и плутоний се получава цезий. Когато гръмна Чернобил, във въздуха се разпространи именно цезий. Среща се на прах или като сребристосив метал. Когато провеждаха ядрени изпитания в южната част на Тихия океан…

— Нямам предвид научната страна. Тя не ме интересува. Обясни ми с какво си имаме работа сега.

Бренър се замисли.

— Добре. Веществото, за което става дума, е във формата на късове, колкото гумичка на молив. Съхраняват се в херметично затворени капсули от неръждаема стомана с големината на патрон четирийсет и пети калибър. Когато се използва за лечение на рак на женските полови органи, цезият се въвежда за определено време в женското тяло — в матката — и облъчва определения участък. Предполага се, че е много ефикасен на бързи дози. И работата на хора като Стенли Кент е да правят тия изчисления — да провеждат физическите изследвания и да определят колко дълга доза е нужна. Значи той отива, изнася цезия от радиационното хранилище на болницата и лично го доставя на онколога в операционната. Системата е организирана така, че лекуващият лекар да има колкото може по-малък контакт с веществото, защото докато извършва процедурата, той не може да носи защитно облекло и трябва да ограничи излагането си на радиация, нали разбираш какво искам да кажа?

Бош кимна и попита:

— Тия капсули предпазват ли оня, който борави с тях?

— Не, само оловото спира гама-лъчите на цезия. Хранилището, в което пазят капсулите, е облицовано с олово. Същото се отнася за устройството, в което ги пренасят.

— Ясно. Тогава какво ще е отрицателното въздействие на цезия, ако бъде изваден на открито?

Агентът отново обмисли отговора си.

— Всичко зависи от количеството, начина на облъчване и мястото. Това са променливите величини. Цезият има период на полуразпад трийсет години. Общо взето, определят като безопасна граница десет периода.

— Почвам да се обърквам. Какъв е изводът?

— Изводът е, че радиационната опасност намалява наполовина на всеки трийсет години. Ако оставиш значително количество цезий в затворена среда, например на метростанция или в офис сграда, това място трябва да бъде изолирано за триста години.

Хари се смая.

— Ами хората?

— Това също зависи от начина на разпространение и средата. При интензивно облъчване умираш за няколко часа. Но ако взривиш ИВУ на някоя метростанция, предполагам, че броят на загиналите няма да е много голям. Тук обаче не става въпрос колко са труповете. Основният фактор за тия хора ще е страхът. Ако такова нещо избухне на територията на Щатите, най-важното ще е вълната от страх, която ще залее страната. Град като Лос Анджелис никога повече няма да е същият.

Бош нямаше какво да каже.