Мъртво вълнение

19.

Хари Бош за малко не избухна в смях, ала беше прекалено смаян, за да направи нещо друго, освен да поклати глава. Рейчъл Уолинг му казваше, че Клиф Максуел е съучастникът на Алиша Кент в убийството.

— Направо не мога да повярвам! Значи преди по-малко от пет часа бях оковал убиеца ей тук на пода!

Рейчъл изглеждаше покрусена от откритието, че убийството на Стенли Кент е вътрешна работа, а кражбата на цезия не е нищо повече от отлично изпълнена маневра за отвличане на вниманието.

— Сещаш ли се вече за останалото? — попита Бош. — Загряваш ли как е щял да го извърти? Мъжът й е мъртъв и той започва да я навестява от съчувствие, а и защото участва в разследването. Излизат заедно, влюбват се и това не учудва никого. Всички все още издирват Моби и Ел Файед.

— А ако някога заловим тия двамата? — продължи агентката. — Може да си отричат, че са замесени в тая история, докато Осама Бен Ладен не умре в пещерата си от старост, ама кой ще им повярва, на кой му пука? Няма нищо по-находчиво от това да обвиниш терористи в престъпление, което не са извършили. Просто не са в състояние да се защитят.

Хари кимна.

— Идеалното престъпление. Единствената причина за провала му е Дигоберто Гонзалвес, защото е разровил оная боклукчийска кофа. Иначе още щяхме да преследваме Моби и Ел Файед и да си мислим, че са се укривали в дома на Самир.

— Какво ще правим сега, Бош?

Той сви рамене, но все пак отговори.

— Предлагам да им заложим класическия капан. Вкарваме ги в отделни стаи, удряме звънеца и казваме, че първият, който проговори, печели сделката. Залагам на Алиша. Тя ще се огъне и ще го издаде, сигурно ще му прехвърли цялата вина, ще заяви, че е действала под негово влияние и контрол.

— Нещо ми подсказва, че си прав. Работила съм с…

Мобифонът й започна да звъни. Тя го извади от джоба си и погледна дисплея.

— Джак е.

— Разбери къде е Максуел.

Уолинг се обади и първо отговори на няколко въпроса за състоянието на Бош — каза на Бренър, че детективът бил добре, но изгубил гласа си, защото го боляло гърлото. Хари отиде да си вземе нова бутилка вода, ала продължи да слуша от кухнята. Рейчъл уж случайно насочи разговора към Максуел.

— Ей, къде е Клиф, между другото? Исках да поговоря с него за онова сдърпване с Бош в коридора. Не ми хареса как…

Млъкна и се заслуша. Хари видя по очите й, че агентката застава нащрек. Имаше нещо.

— Кога беше това?

Партньорът й отговори и Уолинг се изправи.

— Виж, Джак, трябва да затварям. Мисля, че приключват с Бош. Ще ти се обадя веднага щом си тръгна от болницата.

После затвори и погледна Хари.

— Трудно ми е да го лъжа. Той няма да го забрави.

— Какво ти каза?

— Че наоколо имало адски много агенти, изсипали се почти всички от Бюрото, и чакали отряда за радиационна защита да си свърши работата. Затова Максуел проявил желание да отиде и вземе свидетеля от „Марк Твен“. Още не са се заели с това, защото аз отклоних първата група, която пътуваше към него.

— Сам ли е отишъл?

— Така каза Джак.

— Кога?

— Преди половин час.

— Той ще го убие!

Бош се втурна към изхода.