На ръба на гроба

Глава 17

Последвахме Антъни до паркинга, където той се насочи към една дълга черна лимузина. Щом я наближихме, стиснах ръката на Тейт, но той вече го бе усетил.

— Кой още е вътре? — попита Тейт, като спря на няколко крачки от колата.

Антъни го сграбчи в мига, в който вратите се отвориха и двама вампири изскочиха навън. Единият помогна на Антъни да задържи Тейт, а другият ме хвана за ръката. Този жест веднага ми подсказа, че не знае коя съм, в противен случай щеше да блокира и двете ми ръце и да допре кинжал до гърлото ми.

— Не ни наранявайте — проплаках аз. Имаше четирима вампири, освен Антъни. Двама от тях бяха мастер вампири, но не бяха прекалено силни, затова предположих, че охраняват Антъни, когато той излиза в града. Вампирите бяха твърде малко, за да предположа, че ни е заложен капан.

Тейт ми хвърли бърз поглед, после отблъсна ръцете на тези, които го държаха.

— Сам ще се кача в колата, няма нужда да ме бутате — каза грубо той.

Антъни не го пусна, но кимна на другия вампир, който със саркастична усмивка отвори вратата на лимузината.

— След вас.

Мислено изпратих съобщение на Боунс, казвайки му да се оттегли и да остави тези балами да ни заведат при Хиксо. Можех само да се надявам, че съобщението ми е стигнало до него, тъй като не знаех колко е далече и дали може да ме чуе. В края на краищата не беше мобилен телефон, на чийто дисплей да проверя дали има обхват.

Забързах след Тейт с отпуснати рамене, като се изпотих от страх — ловък трик, който бях усъвършенствала през годините. За един вампир в изгодна позиция това бе сладкият аромат на победата.

— Какво става? — попитах с разтреперан глас, за да подсиля ефекта, докато преценявах силата на всеки един от петимата мъже в лимузината. Не ме бяха претърсили за оръжие, което не беше много умно. На гърба ми имаше прикрепени два кинжала, а токчетата на обувките ми не бяха дървени.

— Отвличат ни — отговори сдържано Тейт, докато колата набираше скорост. — Не се притеснявай, те се интересуват само от мен.

Антъни се ухили и сръга с лакът съседа си.

— Представяш ли си какъв късмет извадих? Да открия на празненството един от хората на Боунс! Патра толкова ще се зарадва!

Другият вампир не сподели възторга му, а ме огледа преценяващо. Той ще умре пръв — реших веднага. — Нямаме нужда от умници.

— А сивооката му червенокоса приятелка? За нея нищо не казваш.

Нещо проблесна в ръката му и аз изхленчих ужасено, както би направил всеки нормален човек, когато насочат пистолет към него. Огнестрелната рана болеше по-малко от изгарянето — вече се бях убедила в това. Ако не пробиеше дупка в главата или в сърцето ми, щях да се оправя.

Антъни се изкиска, сякаш бяха казали някаква шега.

— Кратас, така и не разбрах защо Патра те изпрати при мен. Тази не е истинската, разбира се. Тейт си пада по двойниците. Той си е загубил ума по Жътваря, това всеки го знае. Може би ще запазя червенокосата за известно време. Тя не е важна, така че Патра няма да има нужда от нея.

Кратас хвърли на Антъни такъв пренебрежителен поглед, че останалите вампири веднага застанаха нащрек.

— Всички мислите със задниците си, затова Патра ме изпрати. Дали мога да си представя какъв късмет си извадил? Не вярвам в късмета.

Антъни сякаш изведнъж стана сериозен. Той ме огледа по-внимателно и поклати глава.

— Косата й мирише на боя, очите й са по-скоро сини, кожата й не блести и няма татуировка. Плюс това вие не видяхте като мен как се държаха двамата на празника — направо се бяха впили един в друг. Боунс не би оставил жена си да се натиска с най-младия член на семейството му.

Кратас отново ме изгледа втренчено.

— Ще бъде загуба на време да я хипнотизирам, за да я разпитам — промърмори той повече на себе си. — Ако не е Жътваря, ще твърди, че е невинна, а ако е, пак ще твърди същото, защото казват, че вампирското внушение не действа върху нея.

Вампирът с кестенявата коса вдигна рамене.

— Ами тогава я убий, не си струва риска.

Изписках уплашено за ефект, докато мислено се подготвях за бой. Но Кратас вече клатеше глава.

— И да рискувам да загубя най-ценната си заложница? Не става.

— Имам идея — обади се един от другите вампири. — Да ги накараме да се чукат. Той няма да рискува смъртна присъда, ако тя е Жътваря, нито истинският Жътвар ще го направи.

Тейт се изсмя невярващо, а аз стиснах ръката му.

— Стига, момчета, нали не очаквате да го направя сега, когато клетата девойка трепери от страх? Не, благодаря, не си падам по изнасилването.

Ала за мой ужас идеята се хареса на Кратас. Той вдигна дулото.

— Предпочиташ смъртта? Този пистолет е зареден със сребърни куршуми и ако не го направите с твоята приятелка, ще получите по един от тях. Ето, дори ще ви осигурим малко място.

С подозрителна готовност вампирите освободиха нашата седалка, а те се сгъчкаха на срещуположната. Цялото им внимание бе приковано върху Тейт и мен. Великолепно! А сега какво? Всички бяха нащрек, за да можем да предприемем каквото и да било. Не, първо трябваше да им се отвлече вниманието.

Тейт изглеждаше толкова объркан, колкото и аз. Трябваше да направя нещо, и то бързо, преди той да съсипе всичко. Основното бе, че се нуждаехме от тях, за да ни заведат при Хиксо. Ако сега започнеше мелето, вампирите бяха твърде много, за да успеем да ги заловим живи. Разбира се, Боунс щеше да се притече на помощ, но какво щеше да стане, ако преди това Тейт или аз убиехме единствения, който знаеше къде е Хиксо? Не можехме да поемем такъв риск.

— Не искам да умра — казах с разтреперан глас, като взех да проливам крокодилски сълзи. — Не трябваше да излизаме тази вечер, казах ти, че искам да си останем у дома.

На Тейт му бе нужна само секунда, за да преодолее смущението си. Поведението ми му подсказа, че трябва да се включи в играта — поне засега. Просто колкото да стигнем по-близо до Хиксо.

Той ме прегърна с думите:

— Всичко е наред, скъпа. Всичко ще се оправи. — После погледна предизвикателно към тях.

— Не си мислете да ме пришпорвате, защото ще отделя колкото време е необходимо, за да я предразположа.

— Блокирай съзнанието й и толкова — каза нетърпеливо един от наблюдателите.

Тейт презрително изсумтя:

— Ти може да използваш този начин, за да накараш мацките да се чукат с теб, но аз си падам по любовната игра.

— Добре, направи го както искаш — обади се Антъни. — Обаче имаш на разположение двайсет минути, защото толкова ще ни трябва, за да стигнем до самолета на Хиксо.

Мислено се усмихнах. Браво, кажи на какво разстояние се намираме, така че по-лесно да съгласуваме нападението.

Кратас размаха пистолета.

— Хайде, действай.

Погледнах Тейт. Искаше ми се той да притежава дарбата на Боунс да чете мисли. Остават по-малко от двайсет минути. Добре, ако се помотаем с целувките и прегръдките, почти ще сме стигнали. След това Боунс и другите ще бъдат достатъчно близо да открият Хиксо, даже и ако междувременно ние убием онзи, който знае пътя. А като приключим тук, почерпката ще е от мен. Но първо…

Тейт ме целуна, като избърса престорените ми сълзи.

— Всичко е наред, скъпа — промълви той. — Представи си, че сме сами. Не гледай към тях. Мисли си само колко много ти харесва да те докосвам.

Намекът бе ясен — трябваше да се държа така, сякаш го бяхме правили и преди. Моята сдържаност можеше да се приеме за страх, но не биваше да прекалявам.

Поех дълбоко дъх. Ако тази сутрин някой ми бе казал, че ще прекарам вечерта, като се натискам с Тейт, щях да му се изсмея и да го нарека лъжец. Но точно това щях да направя, въпреки че цялото ми същество се бунтуваше срещу този фарс.

Тейт ме целуна страстно. Обвих ръце около врата му, като рошех с пръсти късата коса на тила му и в същото време наблюдавах вампирите през спуснатите си клепачи, преструвайки се, че вниманието ми е напълно погълнато от моя партньор.

Обаче не беше така. Дълбоко в мен чувството за вина се бореше с решимостта ми да стигнем максимално близо до целта. Точно сега вината надделяваше. Изпитвах всичко друго, но не и страст.

Тейт също го знаеше. Той спря да ме целува и ме погледна със сините си очи, в които имаше зелени отблясъци. Разбрах, че щом той усеща нежеланието ми, значи го усещат и другите вампири.

Кратас размаха заплашително пистолета. Да вървят всички по дяволите! Трябваше да се преструвам по-добре.

Прегърнах Тейт и се настаних в скута му, като придърпах главата му към шията си. Лекото докосване на езика и кучешките му зъби до чувствителната ми кожа ми напомни за Боунс и от спомена ме полазиха тръпки. Извих гръб и на свой ред залепих устни до шията на Тейт. Той потръпна, ръцете му се преместиха от гърба на гърдите ми.

Внезапно ме прониза тревожна мисъл: спомняше ли си Тейт за закрепените на гърба ми кинжали, или бе забравил за тях, погълнат от крайно компрометиращото положение, в което се бяхме озовали?

Хванах ръцете му и ги плъзнах към ципа на дънките си.

— Не трябва да се събличам напълно пред тях, нали? — попитах пискливо, преструвайки се на притеснена.

Погледите ни се срещнаха. Сега очите на Тейт бяха изцяло зелени.

— Не, скъпа. Това ще е достатъчно.

Той ми помогна да смъкна дънките си и в този момент, колкото и да е абсурдно, в паметта ми изникна нощта, в която за първи път срещнах Боунс. Как се надсмя на моите опити да го съблазня, след като го подмамих на една уединена горска полянка. „Няма да ме чукаш с всичките си дрехи, нали, Котенце? Е, предполагам, че можеш да махнеш поне гащичките си. Хайде. Цяла нощ ли ще се мотаеш?“

И тогава се чувствах неловко да сваля панталона си, както и сега, макар и по различни причини. Не защото се срамувах, че петимата воайори вампири на Патра ще зяпат задника ми, едва прикрит от прашките — по дяволите, аз исках да гледат, за да отклоня вниманието им, — а защото Тейт смъкваше дънките ми, оголвайки бедрата ми. Очи му шареха по мен с такова откровено сексуално желание, че едва не се отказах от ролята си точно когато бях така близо до проклетия Хиксо.

Но тогава нещо се промени в очите на Тейт. Той погледна към вампирите, които ме зяпаха похотливо, и гневно стисна челюсти. Не можах да потисна въздишката на облекчение, въпреки че проявата на ревност от страна на Тейт щеше да ни навлече неприятности. Точно сега обаче тя оказа нужния отрезвяващ ефект върху него. Той ме целуна отново, но усетих, че този път бе много по-сдържан, макар да изглеждаше все така разгорещен като преди.

От краткия поглед, който хвърлих крадешком, показвайки почти голия си задник, ми стана ясно, че вампирите следят с интерес представлението. Само Кратас изглеждаше безразличен. Пръстът му не се отдели нито за миг от спусъка. Даже при тези вбесяващи обстоятелства, не можех да не оценя решението на Патра да го включи в групата. Целеустремеността насред всеобщо умопомрачение беше ценно качество. Просто ми се искаше то да не бе използвано срещу мен в дадения момент.

Ако беше човек, изобщо нямаше да се притеснявам за насоченото към мен оръжие. Можех да избегна куршумите по-бързо отколкото стреляше което и да е човешко същество, но не можех да се меря по бързина с вампир. Знаех това от горчив опит.

Позволих на Тейт да сменим местата си и той застана на колене пред мен. Така дупето ми бе напълно скрито от погледите на зяпачите. Сега щеше да ми е по-лесно да докопам ножовете си.

— Стига сте се мотали!

Кратас потупа пистолета в подкрепа на думите си. По груби сметки бяхме изминали половината път. Проклятие, трябваше да се приближим още повече.

Мислено изкрещях на Боунс, макар че нямах представа дали е достатъчно близо да ме чуе. Ще броя в обратен ред, Боунс. Започваме на „нула“.

Пет…

Тейт спря да ме целува, за да откопчае панталона си. Очите му блестяха в зелено.

Четири…

Стиснах рамото му с едната си ръка, докато с другата сграбчих дръжките на кинжалите.

Три…

Тейт смъкна ципа на дънките си и се оказа, че не носи бельо. Едва се въздържах да не се отдръпна рязко и да проваля нашия план. Нещата се развиваха по-бързо, отколкото очаквах.

Две…

Едновременно се случиха три събития. Замахнах и запратих кинжалите по вампирите. Кратас стреля, но тъй като тялото на Тейт ме прикриваше, куршумът ме прониза отстрани, а не в сърцето. Покривът на лимузината бе буквално изтръгнат.

Едва успях да зърна Боунс, преди да ме грабне и измъкне от колата. В следващия миг Спейд и Иън се спуснаха като прилепи във вече откритата лимузина, докато Тик Токи и Дейв скочиха в нея направо от магистралата.

С оглушително скърцане автомобилите наоколо набиха спирачки, за да избегнат сблъсъка с движещата се на зигзаг кола. Наблюдавах всичко това от новата си позиция — притисната под мишницата на Боунс на петнайсетина метра над земята. Дори не бях успяла да се запитам как ще се оправим с това задръстване на пътя, когато той внезапно се стрелна надолу.

— Трябва да махнем този боклук от магистралата — извика Боунс.

Спейд, Иън и Боунс хванаха лимузината от двете страни и полетяха нагоре. Колата се издигна над асфалта, сякаш внезапно й бяха поникнали крила. Тя все още се разтърсваше от продължаващата битка, но сега от нея долитаха само приглушени викове, преминаващи в предсмъртно хъркане.

На няколко километра пред нас зърнах двумоторен самолет, чиито перки бавно се завъртяха. Това сигурно бе Хиксо и щом ние го виждаме, значи и той можеше да ни види.

Боунс изръмжа ядосано и се насочи право към него, пронизвайки мрака с блестящия си изумруден поглед.

— Криспин, смяташ ли, че ще успеят да излетят? — извика Иън, изпънал тяло срещу вятъра, като продължаваше да държи лимузината.

— Няма начин — отвърна рязко Боунс.

— Можем сами да се справим с тях. Погрижи се за Кат, тя е простреляна — извика Спейд, без да обръща глава.

— Дори не си го и помисляй — възразих аз. — Раната е повърхностна, продължавайте напред.

— Това и правим.

Нямах нужда от способността да чета мисли, за да разбера, че Боунс е бесен, но летенето в стил Супермен, докато мъкнеш автомобил и преследваш самолет, не предразполагаше към интимни разговори.

Самолетът потегли, като бързо набираше скорост. Същото направихме и ние с мощен прилив на вампирска енергия, от която въздухът около нас се изпълни с искри и пращене. Затворих очи, не от страх, а защото вятърът направо ме заслепяваше. През миглите си видях как самолетът се отдели от земята. Ние бяхме на петдесет метра от него.

— Сега! — извика Боунс и ме пусна.

Неясна сянка ме улови във въздуха, преди да се стоваря на земята. Пред изумения ми поглед от лимузината се разхвърчаха тела, когато Боунс я запрати по малкия самолет. Разнесе се мощна експлозия, но ярката й светлина бе засенчена от вампира, който внимателно ме остави на земята.

— Остани тук — промърмори Иън, втурвайки се към останките от самолета. Без да обръщам внимание на думите му, тръгнах, залитайки, в същата посока, но изведнъж усетих, че цялата треперя. Защо ми беше толкова студено, когато огънят бе съвсем близо?

От останките на самолета изпълзяваха горящи вампири, които незабавно биваха ликвидирани. На фона на трептящите пламъци познатите ми фигури изглеждаха почти демонични, докато посичаха лазещите вампири. След няколко минути всичко приключи и незнайно как аз се оказах просната на тревата, като даже не помнех кога съм паднала. Явно огнестрелната рана беше по-сериозна, отколкото ми се струваше.

От оранжевата мъгла се показа Боунс, целият изцапан с кръв и сажди и с разкъсана на места риза. Той коленичи до мен.

— Така ще боли, Котенце, но ще стане по-бързо.

Изплашена от това предупреждение, го погледнах с ококорени очи, но Боунс вече ме притискаше към земята. Извади нож и разшири с него раната. Обаче, когато бръкна с пръсти, за да извади куршума, не можах да сдържа писъка си. След един дълъг миг, който ми се стори цяла вечност, Боунс измъкна куршума, сряза дланта си и я притисна към раната, за да я излекува. После сряза китката си и я долепи до устните ми. Поех голяма глътка от кръвта му и затворих очи, когато болката взе да намалява.

Почувствах леко смъдене, докато раната заздравяваше. Внезапно се замислих, че сигурно съм била в безсъзнание, когато Боунс е направил същото, след като Макс ме бе прострелял. Разкъсаното ми гърло тогава бе изцедило всичките ми сили.

Боунс съблече ризата си.

— На места е малко скъсана, но все пак ще прикрие голия ти задник — каза той, като ми я подаде. — Опасявам се, че дънките ти изгоряха в колата.

В погледа му се четяха много неща и едно от тях бе упрек. Непохватно завързах ризата като пола на кръста си.

— Боунс, аз…

— По-късно — прекъсна ме той. — Първо трябва да свършим някои неща.

— Криспин.

Иън се приближи, влачейки един вампир за врата. Разтърси го като парцалена кукла и го хвърли в краката ни.

— Ето, предположих, че ще искаш да получиш този жив. Чарлс и Тик Ток държат Хиксо, но не трябва да се бавим повече тук. Подозирам, че проклетите ченгета вече са на път.

— Няма нужда да се притесняваме за тях. Идиотската й работа си има някои предимства. Тя ще покаже значката си, ще се обади по телефона, където трябва, и на тях ще им остане само да проклинат и да подритват камъните от яд, че не им е разрешено да се приближат. Направо е смешно.

В следващия момент тонът на Боунс стана жесток.

— О, здравей, приятел. Спомняш ли си жена ми? Тя е тази, която простреля.

На лицето на Кратас се изписа мрачно примирение.

— Струваше ми се съмнителна — обърна се той към мен. — Трябваше да послушам инстинкта си.

— Знаеш ли какво ще направя с този куршум?

Нехайният тон на Боунс не заблуди Кратас.

По лицето му си пролича, че не храни никакви илюзии.

— Ще го разтопя и ще накарам да ми изработят кинжал от среброто му. После ще пробода с него всяка част от тялото ти, освен сърцето.

Боже, понякога Боунс ме плашеше.

— При Макс ли ще го затвориш? — попита Иън, без да изглежда разстроен от предстоящите мъчения на Кратас.

— Другаде. Ще решим това по-късно. Качи ги в камиона, за да можем да се измъкнем от тук.

Двата камиона, които се приближиха, не се отличаваха по нищо от другите, които се движеха по шосето. Мръсни, с нащърбени калници, дори шофьорите изглеждаха като най-обикновени тираджии. Нещо повече, когато спуснаха капака на каросерията, най-отпред бяха наредени няколко реда щайги. Разбира се, тези щайги просто служеха за преграда, която прикриваше вътрешен контейнер, за който нито една средностатистическа транспортна компания не можеше дори да си мечтае.

— Чарлс, качи се в този заедно с Хиксо. Ако извадим късмет, той може да знае къде е Патра. Котенце, ние ще пътуваме с другия до летището. Иън, с пас ли ще тръгнеш или ще пътуваш сам?

Иън погледна високомерно камионите и поклати отрицателно глава.

— Ще си уредя собствен транспорт.

— Вземи Тейт с теб.

Това не беше молба. Иън сви рамене.

— Както кажеш.

Спейд доведе един вампир, окован с тежки вериги. Нямаше нужда от представяне — това трябваше да е Хиксо. Правата черна коса, смуглата кожа и характерният нос издаваха египетския му произход. Докато се приближаваше, той не откъсна очи от мен. После мъжът се усмихна.

— Жътварю, с нетърпение очаквам срещата ти с моята господарка.

Отвърнах му със студена усмивка:

— И аз, Хиксо.