На ръба на гроба

Глава 18

Спейд качи Хиксо и Кратас в контейнера, където имаше скоби и други приспособления за оковаване, монтирани на едната подсилена стена.

Боунс ме хвана за ръката:

— Да вървим.

Той ловко скочи на задната платформа на втория камион и ме вдигна. Щом минах зад преградата от щайги, зяпнах. Този интериор бе толкова по-различен от видения преди малко, че просто гледах онемяла.

За пода бяха закрепени два дивана, два стола и хладилник. А подът бе застлан с килим.

— Боже мой — възкликнах. — Та това е истинска каравана!

— Тук ще стоят хората ми, когато не са с Хиксо и Кратас — рязко отговори Боунс. — Няма нужда всички да бъдат наблъскани в един камион. Сега просто го заемаме, за да стигнем до летището.

Под краката ни се разнесе скърцане, когато камионът бе включен на скорост. Последваха няколко леки тласъка и той потегли.

Боунс скръсти ръце пред гърдите си и се втренчи в мен. Пристъпих нервно от крак на крак, ненавиждайки възцарилата се напрегната тишина.

— Знаеш, че нямах намерение нещата да стигнат толкова далече с Тейт — започнах аз. — Просто исках да се доберем по-близо до Хиксо и да отвлека вниманието им, за да мога да метна по тях кинжалите.

— И хвърлянето ти бе брилянтно, любима. Кинжалите ти се забиха право в очите на Кратас, така че той стреля на сляпо.

Тонът му ме накара да потръпна.

— Съжалявам — казах и той знаеше, че нямам предвид ослепения вампир.

Боунс закрачи напред-назад в тясното помещение. Нямах нужда от вампирски сетива, за да доловя силния му гняв, но не бях сигурна дали бе насочен към мен, Тейт или войната, която бе основната причина да се озовем в онази лимузина.

— Трябва да поговорим за това — казах, готвейки се да опровергая всичките му евентуални обвинения срещу мен. В края на краищата, по план трябваше само да се целувам с Тейт, а не да се натискам с него повече от десет минути, облечена само с пуловер и прашки. Ако ролите ни бяха разменени, аз също щях да съм бясна.

Боунс рязко се обърна.

— Съмнявам се, че разговорът ще помогне. Направила си каквото си сметнала за необходимо. Вбесяват ме твоите методи, но не мога да оспоря резултатите.

Той тръгна към мен с преднамерено бавни крачи, които напомняха походката на хищник. Когато бе само на няколко сантиметра, дланта му се плъзна по ръкава на пуловера ми и аз неволно потръпнах. Имаше нещо почти заплашително в начина, по който ме докосна.

— Къде те целува той? Къде те докосва?

Погледнах го в очите.

— Това не означаваше нищо за мен, Боунс. Нямаше нищо общо с начина, по който се чувствам с теб.

— Аха — отвърна той меко, но очите му заблестяха в зелено. Нямах представа дали беше от гняв или от нещо друго.

Боунс се наведе към мен и устните му почти докоснаха шията ми. Потръпнах неволно, чудейки се какви са намеренията му.

— Целувал те е тук — тихо изръмжа той. — Подозирам, че те е галил на това място. — Боунс докосна гърдите ми през блузата. — Надушвам ръцете му и тук — добави, докато коленичеше, прокарвайки длан по бедрото ми.

Не помръдвах подобно на плячка, която се мъчи да не привлече вниманието на ловеца.

— Тази вечер едва не го убих.

Боунс прошепна думите толкова близо до кожата ми, че настръхнах от дъха му. Не казах нищо, чувствайки, че независимо какви усилия е положил да се въздържи, вече е стигнал границата на търпението си.

— Преди да те срещна, никога не съм ревнувал — продължи той със същия мек, но заплашителен тон. — Ревността направо ме изгаря, любима. Сякаш във вените ми тече разтопено сребро. Понякога, докато те гледам как се притискаш в други мъже по време на някоя операция, имам чувството, че направо ще полудея.

Ръцете му продължаваха да галят леко бедрата ми с плашеща чувственост, изпълвайки ме с желанието едновременно да се свия уплашено и да се притисна към него. Сякаш цялото ми тяло бе затаило дъх. Независимо от привидно спокойното му държание, усещах, че в него клокочи нещо, което всеки момент щеше да изригне.

— Беше само представление — повторих аз.

— О, знам това — рязко отвърна Боунс. Святкащите му зелени очи срещнаха моите. — Ако не беше, Тейт нямаше да е вече жив. Знам, че го направи само за да се добереш до Хиксо, Котенце… — гласът му стана по-дълбок, — но независимо от причината, никога повече не позволявай на никого да те докосва така.

След това, за мое огромно изумление, рязко смъкна прашките ми.

— Какво правиш? — ахнах аз.

— А ти как мислиш? — измърмори той, разтваряйки бедрата ми.

Това бе последното нещо, което бях очаквала.

— Но ти още си ми ядосан.

— Така е — приглушено отвърна Боунс и докосването на езика му до слабините ми накара коленете ми да омекнат.

Тъкмо се канех да възразя, че използва нечестни средства, когато той ме хвана за талията и ме повдигна. По бузите ми изби руменина, защото бедрата ми се озоваха на раменете му, а главата ми стигаше почти до тавана.

— Боунс — успях да кажа. — Престани. Свали ме долу.

Езикът му безмилостно продължаваше да ме възбужда.

— Няма. Ти си моя и искам да те имам веднага.

Не исках да споря с него. Смятах, че не бива да правим любов, докато още е ядосан, но ако това бе нов начин да се води битка, аз вече я губех. От устата ми се изтръгна кратък вик, когато Боунс леко захапа клитора ми. Невероятното усещане ме накара да извия гръб, притискайки се към устата му, за да го изпитам отново и отново. Задъхах се от екстаз и заливащите ме емоции. Всички разговори ми се сториха излишни. Боунс знаеше точно какво ми харесва, а аз не можех да не се отдам на чувствата си.

— Кажи, че ме желаеш — изръмжа той.

— О, господи, да — отвърнах, отчаяно искайки да го почувствам в себе си.

— Повтори го — нареди ми Боунс, независимо, че езикът му продължаваше да ме гали. Зарових пръсти в косата му и едва не я отскубнах, отдръпвайки главата му от себе си.

— Желая те — казах хрипливо. — Сега. Да не си посмял да ми откажеш.

— Не си и мечтай — отвърна той с дрезгав смях.

Боунс взе бавно да ме спуска, покривайки с целувки кожата ми, докато краката ми стъпиха на пода. Без да чакам нито миг, аз го бутнах назад върху дивана. Той падна, а аз се озовах върху него. Плъзнах се надолу, смъквайки панталоните му, и поех възбудата му в устата си.

Кожата му беше хладна като мрамор. Поех го колкото се може по-дълбоко и бавно го засмуках.

Той простена и изви гръб.

— По-силно.

Засмуках още по-силно. Пръстите му се заплетоха в косата ми, после той стисна юмруци, когато увеличих силата.

— Дявол да го вземе, толкова е хубаво — каза задавено. — Не мога да чакам повече.

Боунс ме повдигна, въпреки протестите ми, и ме сложи в скута си, прониквайки толкова дълбоко в мен, че почти усетих болка. Той започна да се движи с мощни, бързи тласъци, а друсането на камиона засилваше триенето.

Отпуснах глава назад, следвайки ритъма му, и потънах в океана на блаженството. Боунс се надигна и пое едното ми зърно в устата си. Засмука го, докато то не настръхна от удоволствие, после се прехвърли на другото, удостоявайки го със същото внимание.

Прокарах нокти по бедрата му. Устата му се плъзна нагоре към шията ми. Извиках, когато зъбите му докоснаха кожата ми, като я захапаха леко, без да я пробиват.

Притиснах главата му към шията си.

— Ухапи ме.

Той само ме лизна.

— Не. Тази вечер ти загуби твърде много кръв.

Не ми пукаше. Исках да поеме от моята кръв. Желанието бе почти толкова силно, колкото копнежа, който ме обхващаше с всеки нов тласък.

— Направи го — простенах. — Покажи ми, че ти принадлежа.

Ръцете му силно ме притиснаха, докато движенията му се ускоряваха.

— Моя си — каза дрезгаво той, като притисна уста към вената ми.

Когато зъбите му се забиха в шията ми, почти нямах време да се зарадвам на победата си. Гореща вълна на удоволствие заля тялото ми и главата ми се замая не само от единствената глътка, която той пое, преди да се отдръпне и раната да се затвори.

Боунс ме целуна и аз усетих металния вкус на кръвта си в устата му. Притиснах се към него, имайки чувството, че ще се пръсна от бушуващите в тялото ми емоции.

— Твой ред е, Котенце. — Гласът му бе дрезгав от страст. — Покажи ми, че съм твой.

Забих зъби във врата му. Боунс зарови пръсти в косата ми, като притисна главата ми, подтиквайки ме да го захапя по-силно, докато кръвта му изпълни устата ми.

Преглътнах. Той отдръпна главата ми и отново ме целуна. Устните ни ухаеха на страст и кръв. В това имаше нещо първично — неговият гняв, примесен с неистовото ми желание да му докажа, че за мен никой друг няма значение.

Не спирай. Не спирай.

Вероятно го бях казала на глас, а може би не. Във всеки случай Боунс ме обърна по гръб и оказвайки се върху мен, движенията му станаха още по-бързи.

— Не мога да спра.

Досега не се бяхме карали толкова хубаво.

Мигащата светлина на контролната кула проряза тъмнината с широките си пулсиращи лъчи. Неотдавна бе валяло сняг. Мръзнех от студ, независимо от двата чифта панталони, двата пуловера и якето. Боунс не си бе направил труда да облече нищо друго върху ризата си, освен черното си кожено яке, и то вероятно повече по навик, отколкото от нуждата да се стопли.

Мигащата светлина угасна — това беше сигнал за нас.

Боунс прелетя над базата с огромна скорост, като описваше такива произволни траектории, че дори някой да се целеше в нас с гранатомет или друго оръжие, нямаше да може да ни улучи. Бях притисната в прегръдките му и стисках очи, за да не ми се завие свят от главозамайващите издигания, спускания и завои. Можехме да бъдем докарани и с кола, но Боунс беше прекалено предпазлив. Не искаше да рискува, в случай че някой от хората на Патра ни бе проследил след експлозията на самолета на Хиксо и ни дебнеше близо до базата е гранатомет, както бе направил Макс.

Върху лицата на пазачите на покрива се изписа едва прикрито изумление, когато от тъмнината изникна Боунс, приземи се и закрачи към тях, без дори да залитне. Точно зад него се появи Иън, който носеше Тейт. А след това Тик Ток и Зиро.

Дон не искаше Иън да знае къде се намира базата, но Боунс бе отхвърлил възраженията му, тъй като бе уверен, че Иън няма да издаде на никого местонахождението й. Така че той дойде и пусна Тейт веднага щом се приземи на покрива. Иън се огледа със сдържано любопитство. Присъствието му тук бе меко казано странно, като се има предвид, че преди около година Дон ме бе изпратил да го заловя или да го убия. Колко много се бяха променили нещата оттогава!

Шестимата влязохме вътре. Никой не беше прострелян и нищо не беше взривено. Според мен всичко бе минало благополучно, макар че, честно казано, не знаех защо изобщо трябваше да идваме тук. След нашия… спор с Боунс в задната част на камиона, той бе заявил, че трябва да се срещне с Дон. Естествено трябваше да попитам защо, но Боунс си имаше наистина ефективен начин да ме разсее. После се бе разиграла интересна сцена на частното летище, където той бе внушил със зеления си поглед на един пилот да ни докара в Тенеси. И ето че вече бяхме тук, а аз още не знаех за какво искаше да разговаря Боунс с чичо ми. Предполагах, че скоро ще науча.

Избягвах да поглеждам Тейт, откакто се бяхме срещнали с него, Иън, Тик Ток и Зиро на няколко километра от базата. Сега между нас съществуваше неловко напрежение. От своя страна, Боунс не бе променил държанието си, макар да усещаше смущението ми. Ето защо бях изненадана, когато той ми съобщи, че иска да намери Хуан и да обсъди нещо с него, а после ще се срещне с мен в офиса на Дон.

— Добре — отвърнах, разкъсвана от желанието да отида с него, за да го използвам като щит между мен и Тейт, и да остана, тъй като съзнавах, че се държа като страхливка. Реших да остана. Кой казва, че търся лесните пътища? Не и аз.

Иън погледна многозначително Тейт и се ухили.

— Ще дойда с теб, Криспин — заяви той.

Отправих се към кабинета на Дон. Не се изненадах, че Тейт ме последва. Чух как Боунс насмешливо изсумтя точно преди вратите на асансьора да се затворят. Да, той също не бе изненадан от действията на Тейт.

Тик Ток и Зиро вървяха зад нас. Хвърлих поглед към тях и отново бях поразена от несходството във външността им. Ако имаше двойка вампири, които бяха пълна противоположност един на друг, това бяха светлият като албинос Зиро и тъмнокожият Тик Ток.

— Къде се запознахте с Боунс? — попитах, опитвайки се да наруша мълчанието, преди да го е направил Тейт.

— В Полша — отговори Зиро.

— Аз в Австралия — каза Тик Ток.

Не бях посещавала нито една от двете страни. В ума ми отекнаха думите на Тейт, че не познавам истински Боунс, тъй като съм прекарала с него само една от двеста и петдесетте му години живот. Побързах да прогоня тази мисъл. Знам онова, което е важно — напомних си твърдо.

— Е, как я карате с Пазителя на криптата? — попита нехайно Тейт.

— Чудесно — отвърнах с равен тон.

Тейт спря и ме сграбчи за ръката.

— Колко дълго смяташ да се преструваш, че нищо не се е случило, Кат?

— Недей! — казах на Тик Ток, който вече бе измъкнал ножа от колана си. — Отстъпете, момчета. Мога да се справя с това.

Кучешките зъби на Зиро отново се прибраха, а след като го погледнах сурово, Тик Ток прибра ножа си. После се обърнах към Тейт и го погледнах в очите.

— Това беше работа, Тейт. Нещата отидоха по-далече, отколкото трябваше, но пък се добрахме до целта си и само това има значение. Сега, ако искаш да не разрушиш завинаги нашето приятелство, престани да тълкуваш случилото се в погрешна светлина.

— Знам какво почувствах — рязко отвърна той. — Можеш да твърдиш каквото си искаш, Кат, но в лимузината имаше момент, когато ти не се преструваше. Не можеш да се закълнеш, че тогава ме смяташе само за приятел.

Усетих как въздухът се изпълни с енергия, преди да прозвучи подигравателният смях на Боунс.

— Точно както очаквах — извика той язвително от другия край на коридора. — Знаех си, че няма да минат и две минути, преди да направиш подобно изявление, но ти си напълно изперкал, ако си мислиш, че можеш да застанеш между мен и жена ми.

Тейт предизвикателно скръсти ръце пред гърдите си.

— Аз вече го направих.

Боунс се приближи. Въздухът запука от сгъстената енергия. Иън просто се облегна на стената в коридора и тихо се наслаждаваше на спектакъла. Тик Ток и Зиро се отдръпнаха встрани, така че между Боунс и Тейт останах само аз.

— Какво смяташ да правиш? — попитах тихо.

Боунс повдигна вежда.

— Нищо, мила. Защо?

Защото изглеждаш така, сякаш се готвиш да играеш футбол с главата на Тейт — отвърнах му мислено. — А това не трябва да се случва, макар че той се държи като идиот.

Чичо ми излезе от кабинета си, погледна вампирите, наредени край стената в коридора, а после застаналия предизвикателно Тейт и се прокашля.

— Кат, Боунс, радвам се, че се върнахте живи и здрави. Няма ли да влезете вътре? Тъкмо се канех да отворя бутилка уиски.

Не си спомнях да съм виждала Дон да пие, но бях доволна, че намесата му разсея напрежението. Боунс се усмихна.

— Една глътка ще ми дойде добре, стари приятелю.

На влизане в кабинета хванах ръката на Боунс и добре, че го направих, защото едва не паднах, когато той каза на Тейт:

— Ела и ти, друже.

Тримата влязохме в кабинета на Дон. Аз се настаних на дивана, а Боунс седна до мен. Тейт остана прав — позата му бе все така напрегната и непреклонна.

Чичо ми ни изгледа един след друг и въздъхна.

— Защо ми се струва, че появата ми отвън прекъсна някаква неприятна сцена?

— Няма значение, те вече се разбраха — казах на Дон, поглеждайки към Тейт, за да му намекна, че е по-добре да се придържа към тази версия. — Беше състезание по вампирско надпикаване, но вече приключи.

— Напълно си права, любима. — Боунс се наведе и ме целуна по бузата. После хвърли бомбата.

— Сега мога да чета мислите на хората, Дон. Ето защо знам за дилемата, пред която си изправен, но дилемата е точно под носа ти. Похвално е, че досега не си използвал своите постижения за финансова изгода, но безнадеждната ситуация изисква безразсъдни мерки, не си ли съгласен?

— Какво? — ахнах аз, не само объркана от последното му изявление, но и изумена, че Боунс каза на Дон за новопридобитото си умение.

Чичо ми дори не мигна.

— Не мога да направя обществено достояние резултатите от моята работа. Приемането на синтетична вампирска кръв като лекарство все още е на експериментално ниво. Ако попадне в неподходящи ръце, тя може да превърне цялото население в убийци със свръхчовешки способности.

— За какво говорите? — отново попитах аз.

— Дон е в затруднено положение — отговори Боунс. — Правителство прави големи съкращения на бюджета и работата му може да бъде прекратена за година или две. Той не искаше да каже на никого, за да не подкопае морала на войниците.

Зяпнах от изумление. Изражението на Дон потвърди думите на Боунс.

— Как можа да не ми кажеш нищо? — възкликнах аз.

Боунс замислено потупа брадичката си и огледа преценяващо чичо ми.

— Добре е, че осъзнаваш колко разрушителна може да бъде вампирската кръв, но не е необходимо да се притесняваш. Какво най-много тормози политиците днес? Тероризмът. Плаши ги до смърт. Какво можеш да им предложиш, което никой друг няма? Специалист, който може да узнае всички факти, имена, места и заговори по-бързо, отколкото те могат да произнесат „самоубийствен атентат“.

Боунс замълча, за да му даде възможност да осмисли думите му. Все още бях шокирана от факта, че Дон бе крил нещо толкова важно от всички нас.

— И предлагаш ти да вършиш това? — попита скептично чичо ми.

Боунс се усмихна накриво.

— Не аз. Тейт. Изпрати го при най-непреклонния пленник и с помощта на зеления си поглед той ще извлече цялата информация от човека, а после можеш да я продадеш на този, който дава най-висока цена. Само след два месеца ще бъдеш богат, освен това ще направиш безценна услуга на страната си. Нещо повече, всички поддръжници на Женевската конвенция ще ти целуват задника, тъй като нито заложникът, нито тези, които го държат, ще си спомнят каквото и да било.

— Копеле мръсно! — изкрещя Тейт и яростно се спусна към Боунс.

— Седни, войнико! — извика Дон с тон, който никога досега не бях чувала.

Тейт се закова на място и се обърна към мен:

— Прави го само за да ме отдалечи от Кат. Изобщо не му пука за нашата служба, страната или каквото и да е друго. Интересува го само тя.

— Не е в това въпросът, нали? — попита хладно Боунс. — А теб грижа ли те е за твоята служба, страната ти или нещо друго, освен нея? Доколкото си спомням, ти казваше, че любовта ти към Кат няма да пречи на работата ти. Докажи го.

Разбрах, че Боунс е планирал това още от мига, в който изтръгна покрива на лимузината. Той беше бесен и даже не се опитваше да го скрие.

Чичо ми се изправи.

— Е, Тейт? Какъв е твоят отговор?

Тейт хвърли на Боунс изпълнен с омраза поглед.

— Ако ми наредиш, Дон, ще отида.

Чичо ми въздъхна:

— Ти си най-добрият човек, когото познавам. Доказа, че опасенията ми относно промяната на характера ти, след като се превърнеш във вампир, са били напразни. — Погледът на Дон се премести върху Боунс. — Ще трябва някой да го замести. Сега Кат е твърде заета, а Дейв не е достатъчен.

Боунс дори не трепна.

— Нека Тейт остане още една седмица, после можеш да го изпратиш, а аз ще ти осигури негов заместник.

Дон се обърна към мен:

— Можеш да си вървиш, Кат. С останалото ще се оправя сам.

Макар да беше за добро, ми стана мъчно за Тейт. Знаех какво е да бъдеш принуден да напуснеш човека, когото обичаш. Надявах се, че докато отсъства, ще се влюби в някоя друга. Може би отдалечаването му от мен щеше да му помогне да открие, че има много прекрасни жени, вместо постоянно да вижда, че човекът, когото смята, че желае, е недостижим за него.

— Проклет да си — изръмжа Тейт на Боунс.

— Надявам се, че… — Подходящите думи изобщо не ми идваха на ум, така че само промърморих: — Грижи се за себе си, Тейт — и излязох с Боунс от кабинета.