На ръба на гроба

Глава 5

Баща ми Макс бе застанал на около трийсет метра от мястото, където стоях. Лекият ветрец рошеше червената му коса, а очите му — със същия сив цвят като моите — се взираха в мен. Но това, което най-силно ме порази, бе гранатометът, подпрян на рамото му. В другата си ръка държеше пистолет. Абсолютното несъответствие между двете оръжия едва не предизвика у мен пристъп на истеричен смях.

— Канех се да взривя колата ти още преди да влезеш в алеята — призна си Макс, като кимна към гранатомета, — но видях, че си сама. А как би могъл един баща да пропусне възможността да прекара известно време с малкото си момиченце?

„Ако не ти се удаде от първия път, опитвай отново и отново“ — това бе казал Макс преди няколко месеца, когато се бе провалил планът му да ме избави от земните ми страдания с помощта на двама наемни убийци. Не смятах, че ще поднови дръзките си опити да ме убие, след като Боунс ме направи своя жена по обичая на вампирите, но явно бях грешала.

— Къде е твоят господар, Макс? — попитах с равнодушен тон. — Иън май закъснява, а? Още ли ми е ядосан, че му избягах преди няколко месеца?

— Иън? — повтори със смях той. — Майната му на Иън, нямам нужда от него. Намерих си нови покровители, малката, и те искат смъртта ти не по-малко от мен.

Реших отново да се пробвам с ножовете си. Ледената усмивка, която се появи на лицето му, не би оставила съмнение у никого, че сме баща и дъщеря.

— Мислиш, че ще докопаш ножовете си, преди да те застрелям? Може и да успееш. Но не и преди тази ракета да прониже тялото на майка ти, а това няма ли да е срамота?

Стиснах зъби. Макс и другият вампир стояха точно един срещу друг. Дори да бях достатъчно бърза и да премахна единия, другият щеше да има време да убие майка ми.

— Защо не влезем вътре? Семейният разговор може да се проточи — каза Макс, като посочи къщата с пистолета си.

Не можех да направя нищо, докато двамата бяха далече един от друг. Тръгнах към къщата, но смехът му ме спря.

— Първо пусни на земята чантата си, малката, и я ритни към мен. Бавно.

През ума ми преминаха десетки сценарии за нападение, но страхът за майка ми ме накара да ги отхвърля. Ех, ако Макс беше дошъл сам… Ако се бях сетила да скрия няколко кинжала под дрехите си, преди да тръгна… Ако имах часовник с паникбутон, за да дам сигнал на Боунс, че двете с майка ми сме в опасност.

Пуснах чантата си и я ритнах към Макс. Той изхъмка доволно и се приближи, без да отпуска оръжията си.

— Това ще те направи малко по-вежлива — каза Макс и натисна спусъка.

Куршумът ме уцели в стомаха и аз се превих надве. Болката избухна след няколко секунди и бе безмилостна.

Зад гърба си чух кикота на другия вампир, който не бе по-силен от пукота на изстрела — пистолетът на Макс бе със заглушител.

— Влизай вътре! — подкани ме той, размахвайки дулото. — Или следващият куршум ще прониже крака ти.

Като притисках с юмруци обилно кървящата рана на стомаха ми, тръгнах залитайки към къщата. Щом затвори вратата зад нас, Макс отново стреля, този път в бедрото ми.

Изкрещях при втория изстрел, който подкоси краката ми и ме просна на пода.

— Толкова е забавно, че не можах да се въздържа — ухили се самодоволно Макс, после насочи пистолета към майка ми. — Ако гъкнеш още веднъж, следващият куршум е за нея.

Той с удоволствие щеше да застреля майка ми. Бях забелязала мътния поглед на оцъклените й очи, който подсказваше, че в желанието си да я направи покорна, Макс бе прибягнал към зеления си поглед. Мисълта за това колко ужасена е била, когато е отворила вратата и е видяла баща ми на прага си, предизвика такава ярост в мен, че почти заглуши болката.

Но не за дълго. В следващия момент ме заля нова вълна от болка, от която ми се повдигна и ми се зави свят. Макар че Макс не бе засегнал някоя артерия или жизненоважен орган, в сегашното ми състояние нямаше да мога да надвия него и другия вампир и да я спася. Все още бях в съзнание само защото бях наполовина вампир.

Боунс. Често се бях шегувала с него, че го гони параноя относно моята безопасност, но изглежда глупавата се оказах аз. Разбира се, ако закъснеех да се появя в базата, той щеше да се притесни. Може би достатъчно, за да дойде направо тук, но съдейки по изражението на Макс, той щеше да пристигне твърде късно.

— Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност — каза баща ми, гледайки надолу към мен. — Обзалагам се, че сега ти се иска да го бе направила, вместо да се омъжиш за Боунс.

Дори това да костваше живота ми — а аз не бях готова да допусна да се стигне дотам, — пак не бих се съгласила с него.

— Споменавала ли съм някога колко много те мразя, Макс? — процедих през зъби. Навярно можех да спечеля време. Да го ядосам достатъчно, така че да не бърза да ме убие.

Другият вампир се разсмя.

— Не й липсва смелост — каза той, като ме огледа от глава до пети и погали косите на майка ми. — Колко жалко.

Изведнъж си спомних къде бях виждала тъмнокосия вампир. Точно той се бе измъкнал от „Чъки Е. Чийз“ онзи ден!

— Ти? — казах аз.

Вампирът се усмихна.

— И аз се радвам да те видя отново.

Макс свали гранатомета от рамото си, но в дадения момент това с нищо не ме улесняваше.

— Калибос — каза той, — ако дъщеря ми мръдне, убий майка й.

След тази мрачна заповед Макс изчезна в кухнята. Продължавах да притискам раната на стомаха си, защото тя кървеше по-обилно от тази на бедрото ми. Макс, проклет да си, задник такъв — мислех си, измъчвана от болката. — Ще те убия дори това да е последното нещо, което ще направя.

Съдейки по ситуацията, така и щеше да стане.

Майка ми продължаваше да гледа невиждащо пред себе си. За мое облекчение тя не изглеждаше наранена. Калибос, както Макс нарече другия вампир, плъзна ръка в деколтето на блузата й, за да стисне гърдите й. Глухото ръмжене, което се изтръгна от устата ми, го накара да се усмихне.

— Спокойно, спокойно — измърка той, като зарови ръка още по-дълбоко.

Макс излезе от кухнята и погледна Калибос.

— Не нея — каза той рязко. — Ако остане време, можеш да имаш Кат, но Джъстайна е моя.

Мили боже! Отново ме обзе решимост. Не можех да оставя Макс жив даже това да струваше живота ми и този на майка ми. Познавах добре майка си. Тя би предпочела да умре, отколкото да бъде повторно изнасилена от вампир, особено пък от Макс.

— Мисля, че е време да я събудим, нали? — попита ме баща ми със същия весел тон. Той подаде пистолета си на Калибос с указание да ме застреля, ако помръдна, после отиде до майка ми. Макс поряза палеца си с един от четирите ножа, които бе донесъл от кухнята, и го приближи до устата на майка ми.

— Събуди се, Джъстайна — каза той, като намаза с кръв устните й.

Майка ми я облиза, примигна и после изкрещя.

Ръката на Макс моментално запуши устата й. Помъчих се да потисна болката и да се съсредоточа върху плана си. Хайде, Кат, мисли! Трябва да има някакъв изход.

— Здравей, красавице — каза Макс, като наклони лице към майка ми. — Ще си махна ръката, но всеки пък, когато извикаш, ще отрязвам по някое парче от тялото на дъщеря ни. Разбра ли?

Майка ми погледна към мен, очите й се разшириха от ужас, после кимна утвърдително. Макс дръпна ръката си.

— Така е по-добре. А сега, за да сме сигурни, че малката няма да ни развали забавлението…

Той тръгна към мен, като още държеше ножовете. Напрегнах сили, искайки повече от всичко на света да грабна тези остриета. Обаче Калибос бе насочил пистолета към мен и можеше с един скок да захапе майка ми.

Щях да опитам късмета си, но не и този път.

Макс коленичи с усмивка и хвана ръката ми.

— Ти ще умреш — каза тихо, за да го чуя само аз, — но ще оставя майка ти жива, за да види това и да го запомни. Но ако се съпротивляваш, малката, ще я изнасиля и убия пред очите ти, а след това ще те довърша. Е, да видим колко искаш да я спасиш?

Никого не бях мразила повече, отколкото баща си. Имаше вероятност Макс да убие и двете ни, а аз трябваше да избера една от трите възможности: да се надявам, че ще ми хрумне някоя блестяща идея и ще спася нас двете с майка ми, че Макс ще ни измъчва достатъчно дълго и Боунс ще се появи навреме или да се опитам да му измъкна тези ножове и да рискувам да видя как Макс изпълнява заканата си относно майка ми. Знаех, че е способен да го направи, защото той нямаше никакви скрупули.

— Пусни я, когато всичко свърши — отвърнах също толкова тихо, залагайки на план А и Б.

Баща ми се усмихна.

— Умно момиче. — Пръстите му погалиха китката ми. — Защо дойде тук сама? Къде е Боунс?

Лъжата винаги звучи по-убедително, когато с примесена с истина.

— Той е в базата. Снощи превърна във вампир един от хората ми и ще остане с него, докато не преодолее жаждата си за кръв.

Макс се усмихна широко.

— Тейт.

Не можах да скрия изненадата си. Баща ми се изсмя.

— Откъде знам за това ли? Белинда е дала тази информация на Калибос. Щом намерих майка ти, единственото, което трябваше да направя, бе да я накарам да те покани. Дължа голяма благодарност на Белинда.

Белинда. По дяволите, бях подценила тази синеока кукла. Сега разбрах какво бе прошепнала на Калибос, докато го извеждаше от „Чък Е. Чийз“. С каква друга вътрешна информация бе разполагала тя? Датата и часа на превръщането на Тейт във вампир. Вероятно бе разчитала, че след моята смърт никой няма да се досети как Макс е успял да постигне това. Но явно не бе очаквала, че самата тя ще умре.

Усетих, че отново ми се завива свят. Сигурно имах вътрешен кръвоизлив, защото количеството кръв, което бе изтекло на пода, не можеше да предизвика такава реакция.

— Ще трябва да запазиш благодарностите за себе си, Макс, защото тя е мъртва.

Той сви рамене.

— Жалко. Беше хубаво момиче.

— Макс.

И двамата се обърнахме. Майка ми не бе мръднала от мястото, където стоеше. По бузите й се стичаха сълзи. Никога досега не я бях виждала да плаче.

— Ти искаш мен — каза тя дрезгаво. — Аз отгледах Катрин и аз я научих да мрази всички вампири. Пусни я. Това е между мен и теб.

Това, а не двете огнестрелни рани, предизвикаха сълзи в очите ми. Толкова пъти си бях мислила, че майка ми не ме обича, а сега тя предлагаше себе си вместо мен на вампира, от когото се страхуваше най-много.

Макс я стрелна със зеления си поглед.

— Още не съм приключил с теб, Джъстайна. Знаеш ли колко неприятности има един вампир, който е баща на мелез? Даже непознати ми се присмиваха в лицето! Няма да получа никаква защита, ако убия теб, докато ако унищожа нея, ще си осигуря подкрепата на нови приятели. Те искаха и Боунс да умре, но ще се задоволя с това, което мога да получа.

Канех се да попитам кои са тези нови приятели, когато той замахна с единия от ножовете си и прониза китката ми, така че я заби за пода. Аз само изпъшках хрипливо, но майка ми изкрещя:

— Спри!

Макс се усмихна, държейки останалите ножове далеч от мен.

— Благодаря ти, Джъстайна. Заради любезното ти съдействие сега трябва да направя малка операция.

Разочарованата въздишка на Калибос достигна до слуха ми въпреки учестеното ми дишане.

— Ама че скучно. Ще мога ли да получа днес някакво развлечение?

Макс взе следващия нож и като погледна многозначително майка ми, допря върха му до кожата ми.

— Хайде, съпротивлявай се. Дай ми повод да ти покажа как ще страда майка ти, преди да умре — прошепна ми той.

Стиснах зъби и не помръднах, докато Макс бавно пробождаше другата ми китка. Майка ми изстена, сякаш измъчваха нея.

— Моля те — едва доловимо прошепна тя, като протегна умолително ръка към баща ми. — Моля те, недей. Вината е моя, остави я на мира!

— Твоят приятел кога очаква да се върнеш? — попита Макс, без да й обръща внимание.

На Боунс му трябваха двайсет минути, за да стигне от базата до летището, а може би и по-малко, имайки предвид как шофираше. След се върне в базата? Бях оставила телефона си на вибрация, така че нямаше да го чуя, ако го направеше, тъй като мобилният ми бе в чантата отвън. Боже, дали нямаше да минат няколко часа, преди дори да се зачуди защо още не съм се върнала?

— След три часа — отговорих, правейки всичко възможно лицето ми да остане безстрастно.

Устните на Макс се извиха в злобна усмивка.

— Ще приема, че в действителност това означава един час. Не се притеснявай. Ще се справя. О, и ще взема това.

Той измъкна годежния пръстен от пръста ми. Вдигна го срещу светлината и се ухили.

— Сигурно е поне пет карата — каза възхитено. — Лесно ще взема няколко милиона за него.

— Това е рубин — казах рязко, изпълнена с омраза при гледката на годежния ми пръстен в ръцете му.

Макс се засмя.

— Глупаво момиче, това е диамант. Червените диаманти са най-редките камъни в света и Боунс притежава този повече от век. Иън от години иска да го купи. Пък и на теб вече няма да ти трябва.

Той сряза предницата на блузата ми, като отбеляза, че го прави заради Калибос, а не за себе си. От пулсиращата болка в китките ми, съчетана с изгарящата болка в бедрото и в корема, бях на границата на припадъка. Продължих да се боря срещу тъмнината, която бе изкусително близо.

Майка ми се втурна напред, но Калибос я задържа и силно я разтърси.

— Вие сте просто едни зверове — изсъска тя.

— Обидите се броят за викове — отвърна Макс и избухна в смях, когато майка ми зяпна невярващо. — Това е моята игра и аз определям правилата. Сега имам право да отрежа две парчета от Кат. Какво ще кажеш да ги направим три?

Срещнах погледа на майка си над рамото му. Широко отворените й очи бяха пълни със сълзи. Едва забележимо поклатих глава. Моля те недей. Нищо не можеш да направиш. Просто бягай, когато ти се удаде възможност.

Естествено тя не можеше да чуе мълчаливите ми увещания. Макс мушна острието на ножа под колана на дънките ми и ги сряза отстрани по цялата дължина.

— Ще започна оттук — отбеляза той, после защипа с пръсти кожата на бедрото ми и я дялна с ножа.

За да не изкрещя захапах устната си толкова силно, че усетих вкус на кръв. Калибос се захили. Макс вдигна отрязаната част от кожата, сякаш беше трофей.

— Чудесна татуировка — каза той, като я хвърли настрани. — Може би трябва да я изпратя на Боунс, за да има резервна.

Бедрото ми пламна там, където сега зееше кървяща рана вместо татуировката с форма на кръстосани кости, същата като на ръката на Боунс, която неотдавна си бях направила. Този път майка ми не извика, а само шумно си пое въздух.

— Обичам те, Катрин — прошепна тя.

Трябваше да погледна встрани, защото не исках да доставя удоволствие на Макс да види сълзите ми. Не си спомнях кога за последен път ми го беше казвала. Вероятно смяташе, че и двете сме обречени да умрем.

— Омръзна ми да я държа, по-добре да я приспя — каза Калибос, като обърна към майка ми светещите си в зелено очи.

— Недей! — гласът на Макс изплющя като камшик. — Тя трябва да гледа и да го запомни.

Другият вампир раздразнено изсумтя, а след това завлече майка ми до прозореца. С рязко дръпване смъкна едното перде, разкъса го през средата, а след това върза единия му края около врата й.

— Макс — извиках предупредително.

Той ме удари силно по главата.

— Тихо, искам да видя какво е намислил.

Калибос преметна другия край на пердето през парапета на стълбите, които водеха към втория етаж. Майка ми се съпротивляваше, но естествено не можеше да се мери с един вампир. Напрегнах мускули, за да измъкна ножа, който ме приковаваше към пода. Сякаш размислил, Макс заби още един в дланта ми, след това ме удари в стомаха, където бях простреляна.

От силната болка явно за момент бях загубила съзнание, защото когато погледът ми отново се проясни, видях, че майка ми стои на стол — единият край на пердето бе увит около врата й, а другият бе завързан за перилото на стълбите. Импровизираното въже бе изопнато, а единият крак на стола липсваше.

— Сега тя може да гледа, а аз мога да се присъединя към забавлението — заяви самодоволно Калибос.

Макс му отправи одобрителна усмивка, после отново насочи вниманието си към мен.

— Искаш ли да знаеш какво ще правя с теб, малката? — попита ме със съвършено спокоен тон. — След като те изтезавам до смърт, ще те накълцам на парчета. Не мога да рискувам Боунс да те превърне в гул, нали така?

Този покварен гадняр не беше никак глупав. С течащата във вените ми вампирска кръв, бе напълно възможно да бъда превърната в гул, ако Макс само ме убиеше. Но ако ме разчленеше, тази възможност отпадаше.

— Правилата си остават същите. Да видим колко дълго ще издържиш, преди да изкрещиш, за да отрежа нещо от Джъстайна — подигравателно каза той.

Юмрукът му се стоварваше върху главата ми, люшкайки я напред-назад като боксова круша. Устните ми се разцепиха, устата ми се напълни с кръв, но аз стисках зъби и не гъквах. След няколко минути бученето в ушите ми заглуши звука от ударите му. Макс спря.

— Упорита кучка. Хм, да видим дали ще запазиш мълчание и при това.

Той извади запалка от джоба си и като усили максимално пламъка й, я поднесе под ръката ми. Цялото ми тяло се разтресе и аз се загърчих и напразни усилия да се освободя, издавайки хрипливи звуци и стонове. След няколко минути на невъобразима агония, не можах да издържа и изкрещях.

Макс доволно се засмя, а аз смътно си дадох сметка, че повръщам.

— Мисля, че това ще коства един пръст на Джъстайна — отбеляза той. — А може би предпочиташ да я лиша от нещо друго?

— Даже и да ме убиеш, Боунс ще те намери — казах задъхано. Бях обляна в пот, а болката в ръката ми бе невъобразимо мъчителна. — И горчиво ще съжаляваш, когато това се случи, повярвай ми.

Калибос и Макс се изкискаха, сякаш бях казала някаква шега.

— Той няма да започне война заради теб — заяви усмихнато Макс. — По дяволите, той се ожени за теб само за да подразни нашия господар.

Ето защо баща ми се чувстваше в такава безопасност, че да рискува да ме убие — мислеше си, че ще бъде защитен от новите си „приятели“ и че Боунс се бе оженил за мен единствено, за да ядоса Иън.

— О, Боунс ще те открие. Разчитай на това.

Те се спогледаха, притеснени от моята категорична увереност.

— Колко патетично! — каза накрая Макс. — Опитваш се да ме изплашиш, за да те оставя жива, но това няма да стане. Калибос, все пак излез навън и постой на стража, в случай че приятелят й реши да се появи по-рано от очакваното.

— Но аз още не съм се позабавлявал с нея — запротестира другият вампир, като ми хвърли поглед, който ме накара да се присвия от отвращение.

— Ще си получиш своето — отвърна рязко Макс. — Аз организирах всичко, значи съм с предимство.

Докато се отправяше към вратата Калибос ми хвърли самодоволна усмивка.

— Ще се видим скоро, скъпа.

Макс се изправи и бавно тръгна към майка ми. За да не се стегне пердето около врата й и да може да диша, тя стоеше на палци. Столът под нея заплашително се клатеше на трите си крака. Китките й бяха завързани с парче от пердето и той с усмивка се вгледа в преплетените й пръсти.

— Кой от тях ще пожертваш, Джъстайна? Чакай да ги преброим — каза Макс и запя познатата детска песничка, като почукваше пръстите един след друг. — Кутрето отишло на пазар, безименният останал у дома, средният пръст ял печено говеждо…

Мислено се приготвих да опитам късмета си. Сега, когато единият от тях бе навън, това бе най-добрата възможност, която щеше да ми се удаде. Обаче ми бе трудно да се съсредоточа. През всичките години на борба с вампирите бях свикнала на побоите, но при сегашните ми рани всеки момент можеше да изгубя съзнание.

Очите на майка ми срещнаха моите и после тя ритна стола под краката си.

— Дявол да го вземе! — извика Макс, като я придържаше с едната си ръка. — Защо го направи?

В секундата, в която вниманието му бе отвлечено, дръпнах с всичка сила забитите си за пода китки, усещайки как плътта ми се разкъсва. Бих освободила едната си ръка, когато той се обърна.

— Какво по дяволите…?

Макс пусна майка ми. Тялото й увисна на пердето на половин метър над пода, докато аз с рязко дръпване освободих и другата си ръка, без да обръщам внимание на изгарящата болка. Опитах се да взема единия от ножовете, но ранените ми китки не можеха да държат нищо. Ритнах ги настрани и се хвърлих с главата напред към Макс, като го блъснах толкова силно, че го повалих на пода. Единственото, което ми трябва, е малко от твоята кръв — помислих си, като го захапах зверски — и ще се възстановя достатъчно, за да мога да се боря.

Внезапен трясък ме накара да обърна глава към прозореца. Последното нещо, което видях, бе дъжд от парчета стъкло, после усетих пареща болка в шията и светът около мен притъмня. Стори ми се, че чух викове, но някак отдалече, след това вече нищо не чувах, нищо не чувствах. Какво облекчение да се освободиш от болката!

Дойдох в съзнание заедно с усещането за някаква течност, която се изливаше в гърлото ми. Опитах се да я изплюя, но не можах. Потокът не спираше, принуждавайки ме да преглъщам отново и отново.

— … не я оставяй да умре! — Стори ми се, че чух вика на майка ми, после гласът на Боунс дойде от много близо.

— … хайде, съкровище, пий! Не, трябва да поемеш още…

Задавих се, течността преливаше от устата ми, докато неясните форми около мен започнаха да придобиват по-ясни очертания. Устните ми бяха притиснати до хлъзгава от кръв шия и аз се отдръпнах, преглъщайки и кашляйки.

— Стига — успях да промълвя.

Нечии ръце ме дръпнаха обратно. Шията, до която бях притисната, беше на Боунс. И не само по шията му се стичаше кръв. С нея бяха омазани и целите му гърди.

— Всемогъщи боже, Котенце — въздъхна облекчено Боунс и погали с ръка шията ми.

— Катрин — извика майка ми. Обърнах глава тъкмо когато, запътила се с несигурни крачки към мен, тя се подхлъзна на нещо. Пердето още ос увито около врата й, но другият му край не бе завързан за перилото на стълбите. От далечния ъгъл на стаята до мен долетя проклятие, измърморено от Макс, и женски глас, който му отговори с британски акцент.

— Не мърдай, скапаняко.

— Хвана ли го? — попита Боунс с леден тон.

— Държа го, Криспин. — В гласа на Анет прозвуча свирепост, каквато досега не бях чувала.

Майка ми стигна до мен. Тя ме прегърна и се помъчи да ме откъсне от обятията на Боунс, като в същото време опипваше шията ми.

— Той затвори ли раната? Добре ли си, Катрин?

Чак тогава забелязах, че кръвта бе навсякъде: тя покриваше Боунс, мен, пода, дори близката стена.

— Какво се случи? — попитах, едновременно зашеметена и изпълнена с неистова благодарност, че сме живи, както и ужасена от всичката кръв около нас.

— Макс прегриза гърлото ти — отговори Боунс. В искрящия му зелен поглед се четеше смесица от огромно облекчение и невероятна ярост. — И хиляди пъти ще му се прииска да го бях убил, преди да приключа с него.