Нарушители

45.

След като огледа предпазливо стълбищната шахта надолу, Бейлинджър започна да се изкачва към мезонета. Чуваше зад себе си стъпките на останалите, които го следваха по металните стъпала. Тъкмо се канеше да отвори един капак на тавана, когато Аманда каза:

— Отстрани има ключ, зад онази табелка, на стената вдясно. Рони винаги го щраква, преди да вдигне капака. Мисля, че с него заключва някакъв капан.

Бейлинджър опипа мястото зад табелката, докосна ключа и го щракна. Натисна капака. Първо изпита облекчение, а след това го обзеха подозрения, тъй като той се отвори плавно, без скърцане, както ставаше с вратите в хотела. Чу засилващия се вой на бурята. Таванският прозорец не стигаше чак дотук и отникъде не беше прокапало. Но дъждът плющеше непрестанно по покрива.

На светлината на миньорската лампа Бейлинджър видя една тъмна стая. Стол, бюро, легло с балдахин, тапети — всичко това в претрупан викториански стил. Ноздрите му доловиха миризмата на почистващи препарати.

Той огледа уморено пода и забеляза един лост, който с отварянето на капака се беше вдигнал нагоре. Бе свързан с жици, водещи до метална кутия. Франк си представи какво щеше да се случи, ако Аманда не го бе предупредила за електрическия ключ.

— Прилича ми на експлозив. Рони със сигурност е решил, че ако чужд човек се качи тук, веществените доказателства трябва да бъдат унищожени в същия момент.

Продължавайки да шари с лъча на фенерчето си из стаята, той се изкачи чак горе и насочи пистолета си към тъмните ъгли. Тод, Аманда, Вини и Кора го следваха. Миньорските им лампи и фенерчето на Вини осветиха стаята.

— Няма прах, нито паяжини — озадачено каза Кора.

— Рони поддържа съвършена чистота — с треперещ глас изрече Аманда.

Като затвори капака, Вини откри резе върху него и го затръшна, вкарвайки го в металния жлеб на пода.

— Няма начин резето да се отвори отдолу — каза той.

Бейлинджър забеляза, че в сравнение със студения апартамент на Даната в мезонета беше странно топло.

— Побързайте. Трябва да открием и други капаци на пода и да ги затворим, преди Рони да се е добрал до някой от тях.

Той се насочи към една врата точно пред него.

— Не, това е банята — каза Аманда.

Бейлинджър направи крачка към друга врата вляво и изведнъж стаята се изпълни с ослепителна светлина. Лампата беше над главата му. Той приклекна и заслони очите си с ръка, докато с другата държеше пистолета, готов за стрелба.

— Какво стана?

Аманда стоеше до едната стена с ръка на електрическия ключ.

— В мезонета има електричество.

Това бе толкова изненадващо, че на Франк му трябваше време, за да го проумее. Сега разбра защо тук беше топло — отоплителната система бе включена.

Слисан, Тод произнесе само една дума, която звучеше като неволно изречена молитва:

— Боже!

Изтича до следващата врата, потърси ключа и го щракна. Друга лампа на тавана заслепи очите му. Премигвайки, той видя електронно оборудване и монитори.

— Това е системата за наблюдение на Рони — обясни Аманда.

— Включи всичко!

На стената вляво Бейлинджър забеляза прозорец с метален капак, който беше по-малък от другите в хотела. Но побърза да съсредоточи вниманието си върху капака на пода под него. Беше затворен с резе. И тук имаше лост с жици, свързани с метална кутия.

Вратата на следващата стая го отведе в друга посока. Той изведнъж си представи мезонета, разделен на четири части, с по две стаи във всяка част. Вътрешността им гледаше към стена, разделяща ги от централната колона в хотела, където се намираше голямото стълбище.

Като щракна електрическия ключ, той видя една библиотека — дървени рафтове от пода до тавана, безброй книги с кожена подвързия. Имаше два викториански стола за четене и още един заключен капак на пода. И отново лост с жици, свързани с метална кутия. Притесненията му се засилиха. Покрай вътрешната стена имаше поредица от празни рафтове. Вместо книги се виждаха отвори в стената, от които стърчаха окулярите на малки телескопи — друг начин, използван от Карлайл, за да следи какво става в хотела. Това бе примитивен вариант на системата за наблюдение на Рони.

Следващата стая пренесе Бейлинджър от 1901 година един век по-късно. Това беше модерна медийна зала с телевизор с плосък екран, полифонична система, DVD плейър, видеосистема, стойки с цифрови видеодискове и видеоленти. И един диван, на който да полегнеш и да им се наслаждаваш. И отново жици, свързващи затворен с резе капак на пода с метална кутия.

Следващата врата водеше към нова част. Пред Бейлинджър се разкри кухня в стила на 60-те години, като хладилникът и печката бяха в модерния за времето авокадовозелен цвят. Разбира се, помисли си той. Рони е могъл собственоръчно да внесе тук видео- и аудиоапаратура, без да бъде забелязан. Но внасянето на нов хладилник и нова печка би привлякло внимание. Дори умивалникът беше зелен. Цяла редица луксозни медни тенджери и тигани висяха на куки от тавана.

Същият капак на пода.

Този шизофреничен мотив се повтаряше и в следващата стая. Когато Бейлинджър щракна ключа на лампата, отново се пренесе в 1901 година: пред него изникна викторианска трапезария.

Още един капак на пода, съвсем като останалите. Още окуляри на стената.

Нова врата вдясно, друга част. Лампата над главата му разкри примитивни уреди за фитнес, ранна версия на фитнес пътечка и стационарен велосипед. Бейлинджър си представи как Карлайл спортува тук, опитвайки се да постигне тонус и издръжливост, които наред със стероидите и витаминните добавки да му помогнат да се бори с кръвоизливите. Но тежките гири в ъгъла сигурно бяха на Рони, а не на Карлайл. Напрежението от вдигането на гирите по-скоро би причинило кръвоизливи, отколкото да помогне за предотвратяването им.

Там, където очакваше да намери капак на пода, снабден с резе и жица, той видя малка кабина с врата. До вратата имаше бутон. Асансьор. Насочвайки пистолета, Франк отвори вратата и зад нея откри месингова решетка и тъмна шахта.

Затвори вратата и я подпря с гирите. После забърза към последната част, където го очакваше Вини с разтревожен вид. Беше влязъл тук от спалнята и бе светнал лампата. Кора, Аманда и Тод се появиха след него точно когато той зърна още един капак в пода, снабден с резе и жица. Но този път беше различно — пред него изникна примитивен медицински кабинет. Остъклен шкаф, пълен с лекарства. Инжекции, кушетка за прегледи, стойки от неръждаема стомана с куки, на които са били закачени банки с кръв за преливане, свързани с игла. Дали е била забивана в наранената ръка на Карлайл? Сигурно е изпитвал безумно отчаяние. Как да спреш кървенето на хемофилик, след като си му забил игла в ръката, за да се вкара лекарство, с което да се предотврати кървенето?

— Всички капаци в пода вече са заключени — каза Бейлинджър.

— Спечелихме малко време — рече Вини, — но е по-добре да намерим начин да прекъснем връзката на тези експлозиви. Рони може да ги възпламени дистанционно.

Всички гледаха Бейлинджър и чакаха да им даде наставления.

Той се почувства безпомощен.

— Когато бях рейнджър, експлозивите не бяха по моята специалност.

— Но трябва да си преминал някакво обучение — каза Аманда.

— Не е достатъчно.

Франк отиде до металната кутия.

— Защо капаците на прозорците са толкова малки? — усъмни се Тод.

— Карлайл е страдал от агорафобия — отвърна Вини. — Откритите пространства са го ужасявали. Никога не е излизал от хотела.

„Освен веднъж“, помисли си Бейлинджър, спомняйки си, че старецът се е застрелял на плажа.

— Можел да понесе да гледа само през малки прозорци — каза Кора.

— Ама че смахната работа. — Тод помести няколко ампули, за да ги разгледа. — Никога не съм виждал такива.

— Това са химически вещества, предизвикващи съсирване на кръвта — обясни Вини.

— Не, това е морфин. Обичал ли е да си инжектира наркотици?

— Морфинът му е трябвал за болките, когато не е могъл да спре кръвта.

— Е, сега знам всичко. Но на ампулата пише, че морфинът е от 1971 година. — Тод явно се изкушаваше да я прибере в джоба си, ала размисли. — Наркотикът сигурно не действа, вероятно вече се е превърнал в отрова.

Бейлинджър свали ципа на винтягата си и пъхна пистолета в кобура под мишницата си. Коленичи и огледа жиците, свързани с лоста на капака в пода.

— Може би ще предпочетете да отидете в някоя друга стая, докато се справя с това.

Никой не помръдна.

Освен Тод.

— Май само аз имам достатъчно мозък да си намеря прикритие.

Той влезе в спалнята.

— Предполагам, че ако това нещо избухне, няма да има значение къде се намираме — въздъхна Кора.

Вини коленичи до Франк.

— Освен това как да ти помогнем, като не виждаме какво правиш?

Бейлинджър ги погледна с благодарност, след това затаи дъх и много бавно и внимателно издърпа жиците от контактите върху лоста. Въздъхна и предпазливо повдигна капака на кутията.

Те надничаха над рамото му.

— Пластичен експлозив. — Франк се стараеше гласът му да звучи спокойно. — Детонаторът е пъхнат в него.

— Това, дето прилича на къс молив, детонаторът ли е? — попита Кора.

— Да, към него е прикачено някакво електронно устройство. Когато капакът се вдигне, лостът щраква и свързва тези жици с други две. Това затваря захранваната с батерия верига и включва детонатора.

— Възможно ли е електронното устройство да бъде активирано дистанционно? — попита Вини.

— Не знам. Устройството може и така да е програмирано, че да гръмне, ако някой пререже жиците. Най-простата тактика е… — Бейлинджър си наложи да се успокои. — … да измъкнеш детонатора от блокчето експлозив.

— А може и движението да го задейства — предположи Вини.

— Е, тогава ни остава да чакаме дали Рони няма да възпламени тези бомби от разстояние.

— Значи, ако го направим, ще хвръкнем във въздуха, ако не го направим — също! — обобщи Вини.

— Ще хвръкнем и още как! — рече Аманда.

Бейлинджър избърса потта от челото си. Пъхна ръка в металната кутия, после се поколеба и свали ръкавиците си. Отново посегна към кутията. В този миг проеча гръмотевица и го накара да трепне. Като се стараеше да овладее треперещите си пръсти, той много внимателно измъкна детонатора. После извади блокчето експлозив от кутията — на пипане беше като маджун. Постави го на известно разстояние.

Вини отстъпи назад.

— Не е ли опасно да го местиш?

— Искаш да кажеш, че е нещо като нитроглицерин и при най-слабия удар може да гръмне? Не. — Бейлинджър избърса потните си длани в панталоните. — Пластичният експлозив е стабилен. Можеш да го удариш с чук, да го блъснеш в стената, да доближиш до него запалена клечка кибрит. Няма да избухне, ако липсва предварителна експлозия с достатъчно топлина, за да свърши работата. — Той посочи блокчето, което бе поставил настрани. — В момента то е едно от най-малко опасните неща в този хотел.

— Това не ме окуражава особено — въздъхна Кора.

— Остават още шест — рече Бейлинджър уморено. — Ако Рони може да задейства тези неща чрез дистанционно управление, само детонаторите ще избухнат. Но и те не са съвсем безопасни, стойте по-надалече.

Той се отправи тревожно към спалнята, за да обезвреди и останалите експлозиви.

— В стаята с гимнастическите уреди има асансьор — каза Бейлинджър на Аманда. — Работи ли?

— Не знам.

— Кора, ти каза, че не си могла да намериш ключове за някои от стаите.

— Да, за мезонета, за апартамента на Даната и за стаите от триста двайсет и осма до шестстотин двайсет и осма. Те са една над друга.

— Струва ми се, че знам какво има зад вратите им. Шахтата за частния асансьор на Карлайл.

— Сигурно е възможно някой да види отвън всички тези светлини. Може би ще дойдат да ни помогнат — рече Вини.

— Не — каза Аманда. — Никой не може да види светлините. Рони все се хвалеше, че целият хотел е напълно затъмнен.

Бейлинджър изруга и побърза да отиде до капака в пода на спалнята.

— Наблюдавах как го правиш — каза му Вини. — Ще поработя с някои от другите кутии.

— Но бавно и внимателно.

— Бъди сигурен.

— Тод? — извика Франк.

— Аз съм в стаята за наблюдение, следя мониторите!

Бейлинджър надникна зад вратата в другия край на спалнята. На цяла редица от екрани за наблюдение на тъмно се виждаха образи, оцветени в зелено.

Тод така се беше съсредоточил, че татуировките по лицето му не помръдваха.

— Може да успеем да видим с какво се занимава този психопат.

Екраните на горния ред показваха фасадата на хотела от различни ъгли, но дъждът беше толкова силен, че Бейлинджър едва различи външните стени и металните капаци на прозорците. На по-долната редица екрани се виждаха части от тъмния интериор на хотела — фоайето, сриналото се стълбище, аварийната стълба. И сервизното помещение, където една скрита камера бе насочена към вратата, през която бяха преминали след излизането от тунела. Тя беше отворена, което потвърди подозрението на Бейлинджър, че групата на Тод я е оставила така, преди да ги последва.

— Досега видях само плъхове, една птица и една котка изрод с три задни крака — рече Тод.

Бейлинджър не разпозна една вътрешна част на хотела — изоставено гаражно помещение, където камерата бе насочена към метална врата.

— Сигурно оттук Рони влиза в хотела — каза той. Побърза да се върне в спалнята, където прекъсна жиците, свързани с резето на вратата в пода. Вдигна капака на металната кутия и отдели детонатора от експлозива. — Две обезвредени!

— Три — обади се Вини от другата стая.

— Четири — долетя гласът на Кора от още по-далече.

— Ето това е той! — извика Аманда.

Бейлинджър не разбра какво иска да каже тя, защото дъждът трополеше силно по покрива. Вдигна очи и видя, че държи една снимка в рамка.

— Рони — рече Аманда, сочейки снимката. — Това е Рони.