Нарушители

57.

— Ще пробваме по друго стълбище — с надежда рече Аманда.

— Останаха само още три.

Тя изтощено се отпусна на пода и опря гръб на стената.

— Три. Той има голям шанс да ни намери.

Бейлинджър се свлече до нея.

— Сигурно и на трите има капани.

— Да — каза Аманда. — Вероятно. — Тя погледна към Вини, който стенеше от болка. — Някакви други идеи имаш ли, Франк?

— Не и в момента.

— И аз нямам.

В стаята за наблюдение димът се процеждаше през мокрите кърпи, с които бяха запушени пролуките около капака в пода.

— Но трябва да има някакъв начин — рече Аманда. — Аз няма да се предам.

„Също като Даян е“, помисли си Бейлинджър.

— Права си. Няма да се предаваме.

Чу се пращене откъм радиотелефона.

— Още ли сте живи? — попита гласът.

Франк натисна бутона за връзка и притисна лакът към пистолета си в кобура, сякаш черпеше сили от него.

— Чакаме те.

— Чакате огъня — рече гласът.

„Чакането ще ни убие — помисли си Бейлинджър. — Трябва да направим нещо. Няма да се оставим да умрем тук“. Чуваше как дъждът трополи по металния капак на прозореца над него.

Трябваше да има някакъв начин.

Аманда впери поглед в капака. Обзет от слаба надежда, Бейлинджър проумя какво й беше хрумнало. Двамата много бавно се изправиха и огледаха капака. Също както другите в хотела, той имаше ролки, поставени на хоризонтална шина над прозореца. Беше достатъчно да го плъзнеш настрани, за да се отвори. Можеше да се заключва; ключалката бе поставена в долния край.

Но за разлика от капаците на прозорците на долния етаж, ролките на този не бяха ръждясали. Както всичко останало в мезонета, капаците бяха поддържани идеално чисти.

Бейлинджър пъхна края на лоста под ключалката. Започна да натиска, но се притесни, че Рони може да чуе.

— Аз ще му отвлека вниманието — прошепна той на Аманда и сложи ръката й върху лоста. Промъкна се тихо в трапезарията, извади радиотелефона и натисна бутона за връзка. — Уолтър Харигън. Роналд Уитакър. Рони. Майка ти „Рони“ ли те наричаше? Затова ли искаш приятелките ти да те наричат така? За да бъдат като майка ти?

— Просиш си мъчителна смърт.

Франк погледна към кухнята, където Аманда яростно натискаше лоста.

— Уолтър Харигън. Ти си Роналд Уитакър и си… Разбира се! — Разтърси го тръпката на прозрението. — След като излезе от затвора за малолетни, смени ли си името? Така ли стана? С новото име миналото няма да те преследва. Никой няма да знае, че си убил баща си, задето те е тормозил сексуално. — Бейлинджър наблюдаваше Аманда. Основата на ключалката всеки миг щеше да се отдели от стената. — Така ли беше, Рони? Карлайл ли предложи да смениш името си? Това не беше ли друг начин да ти помогне?

— О, той ми помогна и още как! — рече гласът.

— Или ти намираше извинения? Дори когато е разбрал какво вършиш, пак ти е намирал извинения, нали така? Всъщност не е вярвал на какво си способен.

Аманда натискаше с всички сили лоста. Когато ключалката се отдели от стената, Бейлинджър хукна в кухнята и я сграбчи, преди да е паднала на пода.

— Но защо той ще ти намира извинения, Рони? — На Бейлинджър му призля, като се сети за отговора. — Той е наблюдавал през стената. Видял е какво е правел с теб баща ти… Видял е какви ги върши с теб извратеният тип, от когото баща ти е взел пари. След като цял живот е шпионирал другите, Карлайл най-накрая се е отвратил от това. Можел е да направи нещо, за да спре онзи тип, но… Той е бил като бог, който наблюдава този създаден от него ад, без да се намесва. Но когато е видял как разбиваш главата на баща си, е изпитал нещо повече от любопитство. Може би защото е бил толкова самотен през детството си, той се е припознал в теб. Почувствал се е виновен, задето не е попречил това да се случи с теб. Оставал му е единствено шансът да компенсира по някакъв начин случилото се. Той те е разглезил, а после през една нощ е открил какви са последиците от това.

— Тази нощ ти ще откриеш последиците. Виждам пушек тук, долу — каза гласът.

Франк сложи радиотелефона в раницата. Двамата с Аманда избутаха капака. Беше изненадан от плавното движение на ролките.