Научи ме да обичам

1

Дженифър Синклер плати на шофьора, взе багажа си и слезе от таксито. Смая се като видя малката спортна кола, паркирана нахално пред входа. Изглеждаше й позната. Дили Патрик нямаше посещение?

Между веждите й се появи бръчка. Всички прозорци на вилата бяха тъмни. В светлата топла пролетна нощ палмите до стъпалата изглеждаха посребрени. Сигурно беше почти полунощ. Тя едва бе успяла да хване последния полет от Ню Йорк за Лос Анжелис и беше скована от дългото седене.

Подчинявайки се на някакъв вътрешен импулс, тя не влезе през вратата на къщата, а мина през градината. Обви я упойващ аромат. На терасата бяха запалени аплиците. Не се виждаше обаче човешка душа. Върху кръглата маса откри кофичка за охлаждане на шампанско. До нея имаше две празни шишета и две чаши. Върху едната ясно се виждаха следи от червило.

Дженифър пое дълбоко въздух. Хвана я яд. Остави бързо багажа си и влезе в къщата. Елегантното помещение беше осветено от меката светлина на безбройните запалени свещи, които хвърляха трепкаща светлина върху голите тела, извиващи се в страстна прегръдка върху френското легло. Те бяха толкова увлечени в любовната си игри, че не забелязаха веднага влизането на Дженифър.

Най-сетне младата жена забеляза Дженифър на вратата и извика тихо. Патрик обърна зачервеното си лице, изправи се светкавично и изтегли завивката върху двамата.

— Джени, нима вече си се върнала? — попита той глупаво и гласът му прозвуча сипкаво от страх.

— Съжалявам, че ви смущавам — каза Джени с горчив сарказъм. — Но можех ли да предполагам, че в собствената си къща трябва да звъня предварително?

— Защо не се обади? Щях да те взема от летището — Патрик отметна кичур коса от чедото си и се усмихна смутено. — Не знам как можа да се случи това с Медлън, Джени! И двамата пихме малко повечко. Не ми се сърди, Джени!

— Да използваш къщата ми за любовните си похождения не говори за добър вкус — рече тя, трепереща от яд. — До пет минути да сте изчезнали и двамата!

Преди да излезе, видя как хубавият модел Медлън, работеща във фирмата й, прекрачи невъзмутимо през Патрик, слезе от леглото и й се представи в цялата си прекрасна голота.

Дженифър побягна надолу. Беше й безкрайно трудно да се овладее, но не искаше да прави сцена, която би позволила на Медлън да триумфира. Ръцете я сърбяха да я наплеска, но тогава със сигурност всички в бюрото щяха да узнаят, че тя от ревност е загубила контрол над себе си и би станала предмет на общ присмех.

В бара, разположен подковообразно в салона, си приготви уиски със сода и лед и запали цигара. През отворената врата видя Медлън да прекосява залата. Веднага след това се хлопна вратата.

— Няма я — Патрик се появи в стаята, пъхнал ръце в джобовете на бежовите си панталони, сигурен признак за гузна съвест. — Ще получа ли и аз питие, скъпа?

Тя му хвърли поглед, преливащ от гняв.

— За теб барът тук е затворен завинаги. Омръзнало ми е вече от лекомислените ти постъпки. Изчезвай!

— Ти ме изхвърляш? — удължи се лицето му.

— Трябва ли да ти го напиша? Нещата си може да вземеш и по-късно.

— Нека поговорим за това на спокойствие — опита се той да я омилостиви. — За Бога, Медлън не значи нищо за мен. Аз обичам само теб, Джени!

— Повече няма да можеш да ме оскърбяваш, вече не! — каза тя студено. — Патрик, моята любов се изчерпа. Омръзна ми непрекъснато да прощавам изневерите ти. Днес капката преля чашата. Фактът, че на всичко отгоре това се случи в моя дом, ми показа колко малко ме уважаваш. Но има ли смисъл да дискутирам това с теб? Ти просто не разбираш, че за една близка връзка е необходима и вярност. Не искам мъж, който да идва при мен от прегръдките на друга жена. Всичко хубаво, Патрик, при това завинаги.

Патрик се обърна безмълвно и излезе. Той беше вбесен, че Джени го изгони така хладнокръвно. Ясно, че беше излязла от кожата си, като намери Медлън в леглото си. Но тя отново ще се успокои. Все още нищо не беше загубено. Все пак Джени го обичаше и щеше да му прости както по-рано — в това беше напълно сигурен. По дяволите, той също я обича, макар и доста своеобразно. Той разчиташе на брак с нея. Като съпруг на Джени един ден щеше да заеме мястото на баща й и да стане първи директор на рекламната фирма „Ръш Къмпани“.

След като вратата се затвори зад Патрик, Дженифър можеше отново да си поеме въздух. Тя чувстваше безкрайно облекчение и беше горда, че изгони Патрик с такова самообладание. Уискито със содата и леда я разтовари. Едва сега почувства умора и пожела да си легне.

— Ще закусва ли мистър Норт с вас, мадам? — попита икономката Сара, когато й поднасяше, както всяка сутрин, чай в леглото.

Сара и мъжът й Уилям живееха в градинската постройка и се грижеха образцово за домакинството. Бащата на Дженифър й подари вилата за двадесет и първия й рожден ден и осигури също милата и благонадеждна двойка, която вече шест години беше при нея.

Сара беше мургава дебеличка жена на четиридесет години, винаги послушна и в добро настроение. Тя обожаваше своята млада господарка, която беше от малкото заможни жени, които никога не изливаха капризите си върху своите служители, ако въобще мадам Синклер знаеше какво е това каприз.

Дженифър погледна икономката си.

— Мистър Норт никога няма да закусва повече с мен — рече тя с решителен тон. — Сара, като намерите днес време, опаковайте нещата на мистър Норт. След това Уилям да ги занесе в апартамента му. Искам стаята да бъде почистена и ремонтирана. Мебелите може да ги продадете. Имам намерение наново да мебелирам помещението.

Сара постави ръка пред устата си и се изкиска.

— Да не би да сте изгонила мистър Норт, мадам?

— Да — потвърди със задоволство Дженифър.

— Тогава сте постъпила правилно! Той не беше мъж за вас! — заяви Сара доверително и излезе.

Усмихната, Дженифър пиеше чая си. Явно Сара отдавна знаеше, че Патрик й изневерява. Острите й очи не пропускаха нищо и, ако засягаше Дженифър, го възприемаше като лична обида.

Понеже сутринта не я очакваха да се върне в бюрото си в „Ръш Къмпани“, тя реши да си позволи един свободен ден. Отправила поглед към прекрасно разцъфналия парк, закуси на спокойствие на терасата. Огненочервените, сините и жълтите цветове на тропическите растения сякаш бяха слезли от картина на Гоген. Върху тъмнозелената поляна все още блестяха като пръснати перли малки капчици вода. Сигурно рано сутринта Уилям беше поливал.

Колко приятно беше спокойствието тук след напрегнатата блъсканица в Ню Йорк. Дженифър беше потърсила „С. Р. Телевижън“ и преговаряла с мениджъра за сроковете за предаване на рекламния й клип. Всичко се уреди без проблеми. Затова толкова болезнено посрещна изненадата вкъщи. Помисли да си отмъсти, като разкаже всичко на баща си, който незабавно би уволнил Медлън и Патрик. Но един такъв реванш й изглеждаше твърде елементарен. Тя умееше строго да разделя личния от професионалния си живот. Медлън беше отличен модел, а Патрик — находчив режисьор на рекламни клипове. Нямаше причина да ги изгони.

За да се разсее, Дженифър започна да обмисля рекламния клип за нова диета за отслабване на „В. В. Корпорейшън“. Освен че работеше като личен референт, тя с удоволствие се занимаваше с рекламни клипове, при които можеше да докаже творческите си способности.

Ако баща й някога бе съжалявал, че има дъщеря вместо син, то той отдавна е забравил за това си разочарование. Още от дете Дженифър започна да проявява изключителен интерес към рекламните клипове. Беше работила във всички отдели на фирмата и междувременно беше израснала до незаменим помощник на баща си, който беше горд със своята амбициозна дъщеря.

„Красотата си взела от майка си, а от мен си наследила способността да мислиш“ — хвалеше я той.

Дженифър знаеше, че той не би я търпял в компанията, ако не беше добър професионалист. Пит Синклер също много добре умееше да отделя работата от личния си живот.

Тя все още работеше върху проекта си, когато Уилям се появи на терасата с голям букет рози.

— Току-що ги предадоха за вас, мадам.

— От кого са?

— Има някаква визитка.

— Добре, прочети ми я — Дженифър продължи работата си над проекта.

— „Обичам те безкрайно. Твой Патрик“ — прочете Уилям с театрален патос.

— Благодаря, Уилям. Хвърлете визитката в кошчето и подарете розите на Сара, ако й харесват.

— Както желаете, мадам! — Уилям се отдалечи достолепно. Къдравата му коса с годините беше побеляла, което придаваше на черното му лице особено достойнство. Уилям печелеше добре при Дженифър, Толкова добре, че можеше да си позволи да изпрати единствения си син в университет.

По обяд стана толкова горещо, че Джени започна да изпитва желание за една баня. Тя облече бикините на банския си, прекоси парка и отиде до личния си залив. Слънчевите лъчи проблясваха върху водата, която на бурни вълни се разбиваше о брега. Ниски, обрасли с мъх скали обграждаха заливчето от двете страни, а високи кокосови палми хвърляха сянка върху ослепително белия пясък. На мостика, под такта на вълните, се поклащаше моторница.

Докато отиваше към брега, Дженифър нави на висок кок гладката си руса коса, изглеждаща почти бяла на слънцето. Тя беше дългокрака и висока като момче. Само нежно заоблените бедра и високият бюст издаваха привлекателна женственост, която въздействаше неудържимо на мъжете.

Дженифър се плъзна във вълните, сякаш искаше да отмие от себе си всички мрачни мисли.

След като обядва, тя отиде в стаята си. Забеляза, че вратата на бившата стая на Патрик беше широко отворена. Сара и Уилям не бяха губили времето си. Стаята беше така празна, като че никой не беше живял в нея в продължение на седмици. Вече беше стигнала до решение за окончателно скъсване. Когато вечерта Патрик позвъни и искаше да говори с нея, тя накара Сара да му каже, че за него тя повече не съществува.

Вероятно Патрик усети желанието й и съответно реагира. Няколко дни по-късно намери оставката му върху бюрото си. Медлън също прекъсна договора си. Дали го обичаше?

Дженифър знаеше, че само да вдигне телефона, щеше да убеди Патрик да остане. Със сигурност той разчиташе на това, защото знаеше, че тя не може толкова бързо да го замени. Но Дженифър и не мислеше да му достави това удоволствие. Беше много доволна, че ще се отърве от него.

Спонтанно реши да потърси баща си, за да обсъди с него въпроса за нов режисьор.