Научи ме да обичам

7

Патрик Норт видя как светлината зад прозорците угасна. Въздъхна успокоен. Струваше му се, че с часове е чакал за този момент в храстите. Кожата на врата му беше раздразнена от сока на някое цвете, попаднало в яката му. Той беше алергичен спрямо определени цветя. Със сигурност утре щеше да има обрив.

Дали вече да напусне скривалището си?

Той прокле луната, осветяваща полянката. Трябваше да се крие в сенките. С удоволствие би запалил сега цигара. Даже вече търсеше пакета цигари в жакета на смокинга, но веднага си дръпна ръката обратно. Огънчето на цигарата можеше да го издаде.

Тъкмо искаше да продължи да се промъква, когато нещо скочи върху раменете му и с пронизителни викове започна да го дърпа за косата. Беше Рекси. Патрик изрева изненадан и при този вик маймунката се изплаши толкова много, че скочи на близката палма и започна да крещи ядосана оттам.

Норт стоеше като закован, сърцето му биеше бясно. Беше уплашен до смърт. Надяваше се никой да не е чул неговия вик!

Погледът му опипваше редицата прозорци на вилата. Никъде не се виждаше светлинка! Даже и маймунката спря с виковете си. Наоколо цареше тишина и само щурците свиреха неуморно.

Накрая той се осмели да напусне скривалището си, като се опитваше да се движи в сянката на храстите. Вече беше стигнал до вилата и установи доволно, че вратата на терасата е отворена. Безшумно се промъкна в къщата. Без да губи време, отиде до писалището на Дженифър. Достатъчно дълго беше живял с нея, за да знае къде съхранява важните си работи. Триумфираща усмивка се появи на лицето му, когато в светлината на джобното фенерче откри двата сценария.

Сценариите бяха предназначени за „Мирър“. Норт знаеше за плановете на Дженифър. Имаше си свои шпиони. Все още имаше в „Ръш“ колеги, на които можеше да разчита. Бързо скри папките под жакета си и напусна вилата. Колата си беше оставил на стотина метра от вилата в един страничен път. Тръгна веднага. След половин час беше в апартамента си, наля си едно голямо уиски и прегледа сценариите. Веднага на следващото утро ще отиде в „Хайлайтс“. Със сигурност биха му дали добра цена.

Парите обаче не бяха най-важното за него. Той знаеше кого би заподозряла Дженифър, когато установи липсата на сценариите. Щеше да предположи, че Лаци, който работеше в „Хайлайтс“, бе откраднал идеите й. Доколкото познаваше Дженифър, веднага би прекъснала всякакъв личен контакт с него. Когато Лапи бъде отстранен, би било леко за него отново да спечели Дженифър. Искаше да си я върне и, за да постигне тази цел, бяха позволени всички средства.

Беше вече единадесет часа, когато на следващото утро Дженифър и Рекс закусваха на терасата. На разсъмване забелязаха, че е станало ветровито и по небето се гонеха черни облаци. Затова предпочетоха да продължат да спят. При такова ужасно време не можеше да се мисли за излет до заливчето. Решиха да останат във вилата.

Навлекли хавлии, те седяха на покритата тераса и се наслаждаваха на продължителната закуска. Рекси беше бързо изпразнил пластмасовото гърненце със ситно нарязани плодове и зеленчуци. Когато Рекс се наклони към него, за да го почеше, той скочи бързо от креслото и избяга в парка. Вероятно не му допадаше мъжкото посещение.

— Изглежда Рекси е наплашен — каза разочарован Рекс.

— Ти все още си чужд за него. Трябва да идваш доста често на закуска, за да свикне с теб. Досега беше свикнал да вижда само мен.

— Да се надяваме! — Рекс я погледна с изкуствена строгост. — Не мога да понасям, когато си толкова гостоприемна и с други мъже.

Дженифър пъхна зърно грозде между устните му.

— Да не би да ревнуваш? — попита тя засмяна.

— Хм! Не си го пожелавай! Тогава един разярен тигър в сравнение с мен би бил кученце. Ужасно ме ядосва дори това, че по-рано сте били добри приятели с този Норт.

— Тогава още не те познавах.

— Разбра ли ме? — той захапа леко върха на пръста й, когато пъхна друго зърно между устните му.

Тя изписка с престорена болка и си дръпна ръката.

— Ти си чудовище! — изруга тя. — С какво съм го заслужила?

— Това е само предупреждение. Когато предизвикват ревността ми, съм способен на всичко. Чуй това с хубавите си ушенца. Не съм мъж, който може да дели — изрече го усмихнат, но зад тази усмивка се усещаше ясно, че не се шегува. — Когато някой от партньорите не е верен, това означава, че нещо куца в отношенията им — продължи той. — Значи, ако някога повече не ме обичаш, кажи ми го открито. Ненавиждам да ме мамят.

Той се наклони към нея и притисна буза към нейната.

— Обичам те толкова много — каза тихо Рекс.

Тя обърна лицето си към неговото и го погледна с нежна усмивка.

— Аз още повече, Рекс! Как смяташ, не трябва ли да облечем анцузите си за джогинг, въпреки бурята и вълнението?

Доста време се мотаха в стаята й и се ровиха заедно в гардероба й, докато намериха що-годе подходящи дрехи за него.

— Утре сутринта ще ти купя анцуг за джогинг, който да е достатъчно голям — рече тя в добро разположел ние на духа. — На продавачката ще кажа, че мъжът, за когото е анцугът, е голям като мечка, свиреп като лъв и мил като умилкваща се котка.

— Ако съм умилкващата ти се котка, бих желал да бъда помилван — той се изтегна в очакване върху френското й легло.

Тя седна на ръба на леглото и започна да го почесва зад ушите.

— Хм, хубаво е — затвори той очи. — Имаш толкова нежни ръце, скъпа! Не, какво правиш? — извика той, смеейки се, когато тя започна да го гъделичка под мишниците.

— Защитавай се де! — искаше тя непримирима. Боричкаха се необуздано като разиграли се деца. Рекс капитулира първи. Останал бъз дъх от смях, той се отпусна на възглавницата.

— Победих те — Дженифър беше седнала отгоре му с изпънати крака и притискаше здраво раменете му с ръце. — Предаваш ли се?

— Завинаги и вечно — изпъшка той. — Прави с мен, каквото искаш.

— Обещаваш ли да не предприемаш и най-малкия опит за бягство?

— Заклевам се!

Дишането му се учести, когато усети нежните й милувки. Напрежението в него стана непоносимо, когато най-после тя се сля с него и в блажено упоение стигнаха екстаза заедно.

Два часа по-късно те се разходиха по брега, подлагайки се на ласките на свежия вятър, и се прибраха. Навън беше все още бурно. Даже на Рекси му беше станало твърде неуютно в градината и спеше в любимото си кресло на покритата тераса. След богатата закуска, за обяд те си стоплиха доматена супа и я изядоха е хляб.

Късно следобед пиеха кафе на терасата. Тогава се обади бащата на Дженифър и попита докъде е стигнала със сценариите.

— Дженифър, надявам се не си забравила, че нашият мениджър Симон има в четвъртък уговорена среща в „Мирър“. До четвъртък трябва непременно да получи сценариите.

— Утре сутринта ще ги взема със себе си, татко. Не искам да се хваля сама, но станаха великолепни. Считай, че договорът ни с „Мирър“ вече е в джоба ни.

— Добре, Дженифър, разчитам на теб. Ще се видим тогава утре. Мама те поздравява.

— Предай й една целувка от мен. До утре, татко!

Тъй като Дженифър се обаждаше от съседната стая, Рекс навярно беше чул част от разговора им.

— Да не искате да спечелите договора с „Мирър“? — попита той, когато тя се върна.

— Разбира се — Дженифър седна срещу него. — Много съжалявам, но не мога да говоря с теб за работата си. Нали работиш за конкурентите? Но ако някога ти мине през ума да си промениш намерението…

— Моля ти се, не започвай отново за това — лицето му потъмня. — Нали постигнахме съгласие да оставим настрани всички разговори за работа?

— Разреши ми поне да спомена, че при нас би имал по-добри шансове — отвърна му тя остро. — Не те ли блазни, възможността да ръководиш по-късно самостоятелна рекламна фирма?

— Аз съм напълно доволен от работата си и нямам нужда да правя кариера с помощта на една жена.

— Не признавам аргумента. Ако не бъдеш трудолюбив, не мога с нищо да ти помогна. Но по-добре да приключим с темата, преди да сме се сдърпали. Не искам да спорим, Рекс, времето с теб ми е скъпо. Съжалявам само, че професионално се бием на различни фронтове. Какво не бихме постигнали, ако работехме заедно?

— Че си допадаме толкова добре в леглото, не говори нищо за нашата съвместна професионална работа.

Дженифър то изгледа уязвена.

— Да не мислиш, че те обичам само за това, че в секса си допадаме толкова добре? Намирам го за чудесно, но това не е достатъчно за един съвместен живот. Аз не те искам само като мъж в хубавите ми дни, а като партньор за цял живот, не разбра ли това?

— Не е ли много рано да се вземат такива важни решения? — извъртя се той.

— За мен не — тя го погледна право в очите. — Винаги съм знаела какво искам, а аз те искам завинаги, Рекс Лаци! Но докато работиш при конкурентите, не бих могла даже и да помисля за брак с теб. Ще бъде смехотворна ситуация. Не ми е достатъчно да прекарвам само уикендите заедно с теб. А ти? Доволен ли си от това?

— Ще намерим някакъв изход — изплъзна се той. Явно личеше, че не беше настроен да обсъжда тези проблеми. — Предлагам да приключим прекрасния уикенд с някакво страшно меню в един хубав ресторант.

— Добре, но трябва да се разкрася малко за теб. Ако ти се допие нещо, знаеш къде е барът.

Той хвана ръката й и я целуна по най-чувствителното място от вътрешната страна на китката.

— За мен винаги си хубава — прошепна той с пламнал поглед. — Да ти приготвя ли мартини?

— Добра идея! Ще стане бързо, а аз най-късно до десет минути съм готова.

Пиха мартини прави. Дженифър си беше избрала костюм на Шанел, към който беше облякла нежносиня копринена блуза и понеже Рекс разполагаше само със смокинга си, се отбиха за малко у тях. Дженифър остана в таксито, докато той сменяше облеклото си в мансардата. Беше я помолил нарочно да чака в таксито, защото се опасяваше, че ако го придружи, преобличането му би продължило безкрайно.

А така изминаха само няколко минути, докато той отново седне на мястото си до нея. Отидоха в един добър ресторант на пристанището, където поръчаха от всички рибни ястия.

Въпреки че разговаряха оживено, липсваше безгрижието на отминалите часове. Двамата се опитваха да не засягат определена тема и това вече ги сковаваше. Те ясно усещаха, че професионалното им съперничество създало на покритата тераса. След богатата закуска, за обяд те си стоплиха доматена супа и я изядоха е хляб.

След вечеря отидоха на клавирен концерт и се наслаждаваха на обожаваната от тях класическа музика. Когато се сбогуваха пред вратата на вилата й, нощното небе бе вече обсипано със звезди.

Рекс я прегърна още веднъж и я целуна нежно.

— Не виждам някаква пречка, за да чакам чак до следващия уикенд — каза той тихо. — Не мога ли да дойда при теб в сряда?

— Добре, ще го отбележа на календара си — пошегува се тя. — Само да ядеш ли ще дойдеш, или да разчитам на по-дълго посещение?

— Ще си донеса за всеки случай четка за зъби, самобръсначка и една пижама.

Дженифър се разсмя закачливо.

— Определено няма да стане нужда от пижамата ти. Можем да си организираме пикник на плажа, само ние двамата.

— Това звучи многообещаващо. Ще донеса наденички да ги изпечем. Рекси обича ли наденички на скара?

— Опасявам се, че предпочита повече бананите.

— Добре тогава, ще му донеса най-хубавите банани, които могат да се купят! — той я целуна леко по устата. — Приятни сънища, скъпа моя, и се опитай да ме сънуваш.

— Определено няма да ми е трудно.

Дженифър остана да стои на вратата, докато светлините на таксито изчезнаха. Усмихната, влезе в къщата и заключи. Погледна още веднъж към терасата, но Рекси не се виждаше. Вероятно малкият блуждаеше в градината и се наслаждаваше на топлия нощен въздух след днешната буря. Тя заключи вратата на терасата. В случай, че Рекси изпита нужда да влезе в къщата, можеше да се покатери и по нейния балкон. За него това изобщо не беше проблем.

Дженифър отиде в кабинета си и светна. Искаше да приготви куфарчето си сега, за да не забрави сутринта сценариите, за които така изрично беше напомнил баща й.

Тя издърпа чекмеджето на писалището си, в което съхраняваше ръкописите, и с изненада установи, че не бяха на обичайното си място.

„Дали не съм ги сложила някъде другаде?“ — попита се обезпокоена.

Но след като напрегна паметта си, си спомни със стопроцентова сигурност, че беше сложила сценариите в страничното чекмедже. Там обаче ги нямаше. Бяха изчезнали.

— Това не може да бъде! — мърмореше объркана Дженифър и започна систематично да претърсва писалището си. Но папките със сценариите бяха изчезнали. Намери само копията, които още не бяха подредени. Някой беше взел тайно оригиналите от писалището й! Друго обяснение нямаше.

„Рекс! — прониза я изведнъж. — Само Рекс можеше да ги вземе!“

В същото време се засрами от подозрението си. Не можеше да допусне такова нещо да е извършено от Рекс. Но той беше единственият, посетил този уикенд вилата й. Освен това беше чул телефонния разговор с баща й и научил за договора с „Мирър“.

Сети се за стотици дреболии. Рекс я изпрати горе, за да се преоблече, и не й разреши да го придружи, когато сменяше дрехите си в своя апартамент.

Напразно се опитваше да се бори с нарастващото съмнение, което постепенно я насочваше срещу Рекс, мъжа, когото обичаше.

Половината нощ Дженифър подрежда и описва копията. При разговора с мениджъра си Николас Симон се чувстваше нервна и недоспала. Всяка негова дума я дразнеше.

— Вие навярно имате син понеделник, Дженифър — направи опит Ник да я ободри е шега.

— По-скоро черен петък. Напълно ме довърши фактът, че никъде не можах да намеря сценариите. Необяснимо ми е как са могли да изчезнат от писалището ми.

— Попитахте ли икономката си?

— Напълно безсмислено е, Ник! Сара гледа на писалището ми като на светиня и в никакъв случай не би взела нещо.

— Е, не е станало нещо страшно. Нали имаме копия. Впрочем намирам проектите ви за великолепни, Дженифър! Определено хората на „Мирър“ ще са доволни утре. Веднага щом се върна, ще ви се обадя и ще разкажа какво е станало.

През този ден Дженифър още веднъж установи, че има дни, когато всичко върви наопаки. Майката на новия модел Фани, мисис Флеминг, се втурна развълнувана в кабинета й.

— Мис Синклер, трябва да се оплача от фотографа Том. Той досажда на моето бебче! Вчера при едно представление я хванал даже за гърдите. Такова държание наистина е вече прекалено!

— Възмутително! — съгласи се с нея Дженифър, която не можеше да си представи, че случилото се отговаря на истината.

На всички беше известно, че Том не обръща внимание на жените. Самият той също не криеше това.

— Лично ще му се скарам — обеща тя.

— Надявам се! От агенцията ме уверяват, че „Ръш“ са сериозна фирма, иначе никога нямаше да разреша Фани да започне работа при вас.

Дженифър трябваше да положи не малко усилия, докато русолявата пълничка дама най-сетне успокоена се оттегли. След това помоли секретарката си да извика Том. Но тъй като в момента снимаше, тя трябваше да почака. Малко след това мениджърът на един ресторант се оплака от операторите на „Ръш“, които при снимките в неговия локал са счупили някакво старо огледало. Дженифър прехвърляше разговора в отдела за жалби, когато в кабинета й се появи в небрежния си вид Том.

— Какво има, Дженифър? — той я облъхна с чаровната си усмивка, която веднага я успокои. Чисто и просто никой не можеше да му се сърди.

Том само се усмихна широко, когато Дженифър му разказа чутото от майката на Фани.

— Да ме вземат мътните, ако съм докоснал момичето — рече той в момчешкия си маниер. — Проблемът се крие в това, че Фани ме преследва, както дявол — бедна душица.

— Ти не казваш всичко, Том — предупреди го меко Дженифър.

— Нима не бива да излизаш вън от кожата си, когато те обвиняват така несправедливо — възмути се той.

— Защо не кажеш на Фани откровено, че нищо не можеш да направиш на големите момичета? — предложи Дженифър.

Том се смути.

— Не можеш ли да поемеш ти това! Моля те, Дженифър, все пак една жена е много по-ловка в тези неща.

Дженифър погледна спокойно в черните му цигански очи.

— Щом ми разрешаваш да й кажа истината, ще го направя.

— Ти ще намериш верните думи. Благодаря ти, Дженифър!

Той излезе облекчен. Нормално Дженифър позволяваше да прехвърлят проблемите си на нея, но днес просто й дойде много. Все още от главата й не излизаха сценариите, а подозрението и спрямо Рекс направо я поболяваше. Излиза, че само за да й изнесе един урок се беше сприятелил отново с нея.

От всичките тези тъжни мисли я заболя главата и тъкмо реши да приключи по-рано от обикновено, когато секретарката й я помоли за неотложен личен разговор.

Само един поглед върху лицето на Маги беше достатъчен, за да й стане ясно, че е събрала едва ли не цялата мъка на земята.

Дженифър потисна въздишката си.

— Седни, Маги! — с нетърпеливо движение на ръката посочи креслото за посетители. — Какво има? Впрочем аз тъкмо тръгвах. Не се чувствам много добре. Днес беше тежък ден!

— Няма да отнеме много време — Маги остана права, отпуснала край тялото си ръце, също както плачеща върба клоните си. — Искам да си дам оставката, мадам — прошепна Маги с плачлив глас.

— Защо си даваш оставката, Маги? Да нямаш предвид по-хубава служба? Не се ли отнасям добре с теб? — стъписа се Дженифър.

— Аз… аз имам отношения с Патрик Норт — прошепна Маги с толкова драматичен глух тон, сякаш предсказваше изчезването на света. — Аз… се влюбих в него. Но се опасявам, че той е станал близък с мен, само за да научи някои неща.

— Е, и? Какви страшни тайни можеше да му издадеш?

Маги започна да плаче.

— Норт говори винаги само за вас, мадам. Вчера даже каза, че си е поставил за цел да се ожени за вас на всяка цена. Непрекъснато ме разпитва с кого излизате, кой ви звъни…

— Маги, престани, напълно ми е безразлично е кого спиш. Но естествено не мога да позволя да се оставяш да бъдеш разпитвана от други за личните ми работи. Една секретарка трябва да е абсолютно дискретна.

— Това го знам — зарева Маги. — Тъкмо поради това искам и да си дам оставката. Патрик е способен да измъква думите по такъв начин, че аз съм напълно безпомощна.

За момент Дженифър се замисли. В себе си беше бясна на Норт. Трябваше ли да направи симпатичната Маги също нещастна? Този човек не се спираше пред нищо. Дали все още не си въобразяваше, че тя би искала отново да има нещо с него?

— Маги, престани! — Дженифър я погледна решително. — Забрави за оставката. Нямам желание да се ядосвам с нова секретарка. Седмици ще продължи, докато се сработим. Защо просто не разкажеш на Норт, че аз съм свързана с друг и вече градя планове за сватба?

— Вярно ли е, мадам?

— Все още е тайна — Дженифър се замисли. — Но на теб разрешавам да разкажеш всичко на Норт. Надявам се това да го излекува от илюзията да стане някога мой съпруг.

— Благодаря, мадам! Така се радвам! — Маги можеше отново да се засмее. — Наистина ли не се сърдите, че ви разказах всичко това?

— Намирам за хубаво, че разговаря с мен. — Изведнъж Дженифър стана сериозна. — Ако мога да ти дам един добър съвет — остави Норт. Той не те заслужава.

— Ще опитам — обеща Маги.

Дженифър разбра, че за Маги не беше съвсем просто да скъса с Норт. Той беше тип, който винаги привличаше жените. Не беше ли някога и тя омотана от неговия чар?

Дженифър вдигна телефона и позвъни на Сара.

— Днес се уморих доста. Бъди така мила и ми приготви ваната. Към яденето искам голяма кана билков чай и две таблетки сънотворно.

— О-о, мадам, знаете ли какво е направил Рекси? — извика Сара.

— Да не съм ясновидец? Но ти сигурно ще ми кажеш веднага — изохка Дженифър, мислейки за най-лошото.

— Рекси е изтръгнал от ръцете на чистачката връзка ключове, само защото е искала да изтръска възглавницата от креслото му. Жената е напуснала вилата, протестирайки и твърдейки, че маймунката е бясна. Иска да намери свидетели.

— Рекси и бяс? Няма по-мило животинче! — извика възмутена Дженифър. — Лично ще потърся сметка на дамата. Трябва да е ядосала Рекси. Къде е той сега?

— Рекси е избягал от ругаещия го глас в стаята ви, мадам. Бедният малчуган сигурно е много изплашен.

— Чистачката да се уволни! — разпореди се категорично Дженифър. — Ще намерим някоя друга, която знае да се отнася с животни. След четвърт час съм вкъщи.

Когато Дженифър се върна вкъщи, Уилям тъкмо препускаше в градината, а Рекси се беше настанил удобно върху раменете му. Щом зърна Дженифър, веднага подскочи радостно към нея, а тя, изпълнена с обич, го хвана за ръка. Помоли Сара да даде на чистачката двеста долара за причинени вреди и да й съобщи, че е уволнена.

Още в двадесет и един часа Дженифър спеше вече дълбоко и непробудно. Тя искаше да забрави днешния ден възможно най-бързо и се надяваше утрешния да бъде по-радостен.

Вторникът започна многообещаващо за Дженифър, защото още на закуска един пратеник донесе букет огненочервени рози. На картичката беше написано:

Дженифър потърси най-хубавата ваза и постави розите до френското си легло. Упойващият им аромат ще я обгръща, когато утре Рекс ще бъде при нея и нежно ще я прегръща.

Докато Уилям сервираше закуската й, докладваше, че чистачката е приела парите за нанесените й вреди. Значи от нея не се очакваха никакви други заплахи. Той вече беше намерил вместо нея една млада негърка, наблюдавана доста недружелюбно от Сара.

— Опасявам се, че Сара ревнува от Рейчъл — довери Уилям. — Скоро ще се навършат тридесет години, откакто сме женени, а Сара все още ме ревнува. Тя твърди, че Рейчъл ще се опита да ми хареса. За мъж на моята възраст!

— Наистина ли го прави? — заинтригува се Дженифър. — Все пак си още представителен мъж, Уилям — подразни го тя, — независимо от прошарената ти коса!

— Рейчъл би могла да ми бъде дъщеря — рече поласкан Уилям. — Във всеки случай се разбира с Рекси. Когато Рекси скочи на раменете й и започна да я дърпа за косата, тя само се разсмя.

Ревнивата Сара сигурно се е досетила, че Уилям хвали новата. Когато Дженифър напускаше вилата, ги чу да спорят в кухнята. Но съвсем не се разтревожи от това. Сара отново щеше да се успокои. Двамата с Уилям бяха неразделни.

Докато Дженифър вършеше в кабинета обичайната си дейност, мислеше как трябваше да глези Рекс утре вечер. Те бяха планирали да си направят грил на плажа. Уилям можеше да приготви пържолите, а Сара — голям супник с драгоценната си салата. Освен това взе твърдо решение да не споменава думица за изчезналите ръкописи.

Късно следобед обаче ситуацията се промени. В кабинета й се появи Ник, отпусна се изтощен в креслото за посетители и протегна дългите си крака.

— Какво се е случило? Да не си участвал в маратонско бягане? — Дженифър му хвърли нетърпелив поглед. — Ако искаш да ми демонстрираш колко е трудна работата ти, можеш да си го спестиш. Тук не всичко е постлано с рози.

— Договорът с „Мирър“ можеш да го отпишеш — промърмори Ник, бършейки чело е голяма носна кърпа.

— Защо? Не харесаха ли моите сценарии?

— Направо е скандално! — Ник я погледна раздразнен. — В „Мирър“ ме третираха като писател, който се опитва да им пробута някакъв плагиат. На нашите копия само свиха подигравателно рамене, понеже сценариите са донесени в „Мирър“ още вчера. До три пъти можеш да гадаеш от кого.

Дженифър пребледня.

— Да не би от „Хайлайтс“?

— „Хайлайтс“ е получила договора с „Мирър“ — потвърди мрачно Ник, — и то с твоите сценарии, Дженифър! Сега вече знаеш какво е станало с оригиналите ти. Някой, който работи в „Хайлайтс“, ти ги е откраднал. Пълен крах, скъпа моя! Не знам какво ще каже шефът, когато научи за това.

Дженифър преглътна.

— Това просто е немислимо!

— Цялата работа е била напразно! Може ли да получа едно уиски?

Дженифър вдигна телефона.

— Донеси две чисти уискита, Маги — заповяда тя. — И побързай, защото сме близко до припадъка.

— Дженифър, сигурно знаеш кой може да е взел сценариите — продължи натиска си Ник. — Все пак трябва да го познаваш добре, за да има достъп до вилата ти. И той навярно работи за „Хайлайтс“.

— Благодаря, Маги! — той взе от подноса на влизащата секретарка чаша уиски. — Ти си просто ангел! — той отпи глътка, като не изпускаше Дженифър от очи. Забеляза, че държи погледа си сведен и пръстите й нервно въртяха сребърната химикалка. — Не си ли приятелка на този режисьор, Лаци? — попита той грубо.

— Аз просто не допускам да го е извършил Рекс — отговори тя без глас.

— Значи е имал възможност да се добере до сценариите?

— Теоретично, да!

— Тогава не е нужно още дълго да си блъскаме главите кой се е възползвал от плодовете на работата ти.

— Не можем да го докажем! — изтръгна се от Дженифър.

Трескава червенина се появи върху бузите й. Отвращаваше се от Ник, че подозираше Рекс в нещо толкова елементарно. При това сама се беше усъмнила. Това обаче не засягаше никого.

— Познавам добре Рекс и не го смятам за способен да извърши такова нещо.

Николас се разсмя неодобрително.

— Не бъди толкова наивна, Джени. Ти знаеш много добре, че в нашата професия има типове, за които краденето на идеи е чист спорт. Всеки се опитва само да спечели. Но имаме ли някаква полза да хленчим сега? Така и така няма да получим договора. Мога само да те посъветвам друг път да не бъдеш толкова доверчива. Тогава ще си спестим такива провали. Боже мой, аз съм истински глупак, за да отида там с тези копия. А аз не обичам да ме смятат за глупак, разбираш ли?

— Аз също — горчиво отвърна Дженифър. Чертите й станаха сурови. — Няма вече съмнение, че някой безсрамно е злоупотребил с доверието ми. Затова ще си отмъстя.