Научи ме да обичам

8

По принцип Дженифър вече не разчиташе, че Рекс ще спази уговорката. Нали постигна целта си. Сега заради него „Ръш Къмпани“ беше загубила един изгоден договор. Вероятно не би се осмелил да се появи още веднъж пред очите й. Нямаше да му е трудно да съобрази, че Дженифър вече знаеше, че само той би могъл да я измами така.

В случай, че се появи Рекс, най-напред щеше да се държи така, сякаш не се е случило нищо. Преструвките не бяха в характера й и дори една кукла имаше повече артистичен талант от нея. Но този път ставаше дума да си отмъсти на Рекс. Той щеше горчиво да съжалява, че я е измамил и използвал по такъв начин.

За да покаже и външно, че вечерта с него съвсем не беше празник за нея, тя въобще не се приготви. Навлече си старите джинси, а отгоре облече карирана риза. Когато се сети, че Рекс много харесва косата й да е разпусната, тя я оплете на опашка.

Сара и Уилям изпрати в градинската къщичка. Не искаше да има зрители при голямото му драматично появяване.

За смелост си забърка сухо мартини, което изпи на терасата, докато чакаше Рекс. Маймунката, както обикновено по това време, правеше гимнастика в градината. По енергичното разтърсване на клоните, както и по възбудените крясъци на папагалите, можеше да се проследи пътят й.

Звънецът на входната врата иззвъня. При този звук Дженифър се стегна. Опита се да си наложи равнодушна физиономия и отиде с омекнали колене до вратата.

— Здравей, скъпа! — Рекс застана сияещ пред нея. Той беше така натоварен, сякаш щеше да се отправя на световно пътешествие. Погледна я възторжено.

— Както виждам, ти вече си се приготвила за пикника. Изглеждаш като сладка непорочна тийнейджърка. Защо си се втренчила така в мен? Да нямам петно на носа?

— По-добре на носа, отколкото на душата — рече тя многозначително и тръгна пред него към терасата, където той се разтовари от покупките с преувеличена въздишка.

— Настани се удобно — рече тя безлично. — Какво ще кажеш за едно мартини?

— Добра идея! Днес повече няма да карам — той хвърли жилетката си на един стол и разхлаби вратовръзката. — Къде е Рекси? Донесъл съм му банани.

— Рекси играе с папагалите — Дженифър манипулираше доста обстоятелствено с леда и шейкъра. Ръцете й трепереха толкова много, че едва успяваше да извади маслините от тясната чаша. Когато подаваше чашата на Рекс, кубчетата лед дрънчаха в нея. Той я хвана за ръка, задържа я и я погледна с блеснали очи.

— Ще ми дадеш ли целувка?

— По-късно, скъпи! — издърпа си рязко ръката. — Най-напред работата, след това играта. Можеш ли да разпалиш грил? Аз не мога. Но изпий си най-напред мартинито. Надявам се, че е достатъчно сухо.

Рекс го опита и кимна.

— Не е лошо! — погледна я усмихнат. — Защо не седнеш на коленете ми? От десетилетия тийнейджърка не ми е сядала на коленете. Впрочем, купих си нов анцуг за джогинг. Той е ослепително жълт. Харесваш ли жълтото?

Жълти бяха и папките, в които Дженифър беше сложила страниците на сценариите. Тя възприе неговото споменаване за цвета като игра и се запита докога искаше да я продължи.

— Жълто ти отива много — подчерта тя. — Още едно мартини?

— По-добре не, предпочитам да запазя главата си ясна — погледна я внимателно в лицето. — Какво се е случило, Дженифър, да не би да си имала ядове? Толкова си особена.

— В работата си имам ядове и при това не малки. Но това няма да те заинтригува. Нали работиш за конкурентите.

— Джени, разбрахме се да забравяме за работата си, когато сме заедно — напомни й той спокойно. — Опитай се поне малко да се придържаш към това. Можеш ли за няколко часа да забравиш, че стоим в противникови лагери?

— След всичко, което е станало, ми е трудно — тя го погледна изпитателно. — Можеш ли да разбереш това?

— Не ми задавай гатанки. Откъде мога да знам какво ти се е случило?

Дженифър не можеше повече да се сдържа.

— Някой от „Хайлайтс“ е откраднал сценариите и ги е продал на „Мирър“ — избухна тя. — А с това се разминахме и с голяма поръчка. И ти имаш смелостта да ме питаш какво е станало?

— Обикновена история — добави той. — Къде си държала сценариите?

— Знаеш много добре. Те бяха тук, в чекмеджето на писалището ми. Ти знаеше за това, Рекс!

Очите му се присвиха, но той все още запазваше спокойствие.

— Да не би да ме подозираш, че съм взел сценариите?

— Не съм казала това — възбудено се разхождаше напред-назад по терасата. — Рекс, искам да не си ти. Но ти беше единственият, който беше при мен през уикенда и работиш за „Хайлайтс“. Знаех си, че все някога щеше да се стигне до криза в отношенията ни. — Тя се спря пред него и го погледна обвиняващо в лицето. — Защо го направи, Рекс? Да не би това да ти беше реваншът? Искаш с това да ми кажеш, че „Хайлайтс“ за теб е нещо повече, отколкото аз?

— Значи ме обвиняваш, че съм се промъкнал тайно в кабинета ти и съм откраднал проектите ти? — запита той объркан.

— Кой друг би го направил?

Той скочи и взе жилетката си.

— Ще бъде по-добре веднага да си отида.

— Това също е типично за теб. Вместо да се защитаваш, се спасяваш с бягство. Да не би гузната ти съвест да те кара да постъпваш така?

— Нямам какво да допълня — рече той резервирано. — Но смятам за безсмислено да продължа да поддържам връзка, в която липсва доверие. Ако ти наистина ме подозираш, че съм откраднал идеите ти, мога само да съжалявам. Жалко, че всичко между нас трябваше да завърши така, Дженифър. Наистина имах да ти казвам толкова. Но с подозрението си ти разруши всичко. Не мога да остана заедно с жена, която счита партньора си за способен на такова нещо. Всичко хубаво завинаги. Мен няма да ме видиш повече тук!

— Рекс, не си отивай така! — извика тя объркана. — Нека поговорим спокойно. Не разбираш ли, че трябваше да те подозирам? Освен теб, никой не беше през уикенда при мен. Рекс, почакай малко!

Тя тичаше след него докато той с непоколебими крачки се насочи решително към изхода.

— Какво ще стане сега с всички тези неща, които донесе?

— Подари ги на нуждаещите се от мое име — рече той равнодушно. — Повече нямам какво да добавя.

Дженифър остана на прага на вратата. Видя как Рекс хвърли на задната седалка донесената от него чанта и си тръгна, без да я погледне. Обхвана я чувство на празнота. Едва сега разбра колко самотна беше. Тя беше загубила Рекс. Този път завинаги.

Когато се върна на терасата, видя как маймунката се присламчва към пакетите с покупки. С крадлива гримаса извади един банан, скочи в креслото и започна да го бели.

Дженифър я изгледа глуповато. Очите й се напълниха със сълзи. Със страх си мислеше за дългите самотни часове, които я очакваха.

Рекс не остави нещата неизяснени. Държанието на Дженифър го беше разочаровало неизмеримо. Той беше повярвал твърдо в чувствата й към него и му беше непонятно, че тя можеше да го подозира така. Въпреки това искаше да направи опит да разкрие кражбата.

Няколко дена след случилото се потърси Бил Тейлър, мениджъра на „Хайлайтс“. Той беше доста натежал мъж, по чиято фигура можеше да се съди, че обича хубавите и обилни обяди. Кръглото му лице с увиснали розови бузи излъчваше добродушие, което можеше да излъже всекиго. Зад любезната външност на Бил се криеше пресметлив делови мъж, който безмилостно преследваше целта си.

— Ало, Рекс! — поздрави той своя топрежисьор с тържествуваща усмивка. — Какво мога да направя за теб? Има ли някакви проблеми?

Рекс седна и кръстоса крака.

— Искам да разговарям с теб за сценариите с „Мирър“.

— Добре, всичко е ясно. „Мирър“ много ги хареса. Можеш веднага да започнеш видеоснимките и по двата.

— Най-напред искам да узная от, теб кой е продал сценариите на „Хайлайтс“.

— Патрик Норт — отговори Бил искрено. — Нали Норт е уволнен от „Ръш“ и се надява на някакъв шанс при нас. Във всеки случай сценариите са от абсолютна класа.

— Норт е нямал никакво право да продава сценариите на „Хайлайтс“ — развълнува се Рекс. — Написала ги е Дженифър Синклер, а Норт ги е откраднал.

В очите на Бил се появи нарастващ интерес.

— Изобщо не подозирах това. Но какво ме засяга?

— Засяга те много. Настоявам да поправиш нещата при „Мирър“. Договорът за рекламните клипове е на „Ръш“ и на никой друг. Ясно ли е?

— Не чух много добре! — Бил се засмя така снизходително, сякаш Рекс си беше направил лоша шега. — Сключили сме договора, а сега трябва да отида и да го предоставя на най-големите си конкуренти? Трябва да съм луд!

Рекс все повече кипваше.

— Ти сега знаеш, че притежаваме сценариите само благодарение на едно криминално деяние. Това не е честно, Бил Тейлър!

Бил скръсти ръце. Погледът на добродушните му очи стана остър.

— Не ми говори за честност, скъпи мой. В деловия свят става дума само за пари, за нищо друго. Трябва да ти е известно, че в нашия бранш съществува жестока конкурентна борба. Не ми излизай с такива сантименталности като честна игра. Такова слабоумие не мога да си позволя.

— Настоявам да върнеш договора! — избухна Рекс.

— Въобще и не мисля. Сценариите са придобити правомерно. В случай, че мис Синклер може да докаже своите претенции, тя трябва да се обърне към Норт.

— Това последната ти дума ли е?

— Няма какво повече да добавя.

— О’шей — Рекс стана и се подпря с ръце на писалището. — Обявявам безсрочната си оставка. Противоречи на съвестта ми да работя за човек, който няма и най-малкото чувство за приличие. Потърси си нов режисьор. Може би ще се обърнеш към Норт. Нали е свободен. Той е също така безсъвестен като теб. Двамата ще бъдете доста добър тандем.

— По-добре обмисли още веднъж оставката си — невъзмутимо рече Бил. Никой не можеше да го засегне. — Място при нас няма да получиш толкова бързо отново.

— Вярвам в това — отвърна хладно Рекс. — Писмената ми оставка ще получиш още днес.

Когато излезе, Рекс се чувстваше облекчен. С работата беше съвършено, но той смяташе, че не би могъл да реагира по друг начин, ако искаше да запази самоуважението си. Освен това имаше някакви спестявания, които биха му позволили да издържи известно бреме.

Най-напред Рекс отиде в кабинета си и продиктува на своята секретарка Елен оставката си.

Елен, която ценеше Рекс като лоялен шеф, беше дълбоко впечатлена.

— Да не би наистина да искате да напуснете? — запита тя тихо.

— Категорично! — Рекс започна да събира личните си вещи от писалището и да ги слага в куфарчето. След това се сбогува приятелски с Елен и й благодари за доброто сътрудничество.

— Аз също ви благодаря, Рекс! — очите на Елен се насълзиха.

Тя съжаляваше за внезапната оставка на Рекс и не можеше да си обясни от какво беше предизвикана.

Рекс изчезна, без да даде обяснение. Причините за оставката му не засягаха никого. Той взе твърдо решение никога да не работи повече за „Хайлайтс“.

Когато излезе под ослепителното слънце, го прониза чувството на свобода. Чувстваше се като малко момче, избягало от училище, и реши спонтанно да прекара следобеда на игрището за голф.

За своя приятна изненада там срещна добри познати: Антъни Рик и съпругата му Лу, изпълняваща ролята на момче, подаващо стиковете.

— Здравей, Рекс — поздрави го приятелски Лу. — Как е Джени?

Той помрачня.

— С Джени е свършено!

— Но защо? Да не сте се скарали? — Лу погледна с любов съпруга си. — А ви смятаха за най-стилната любовна двойка на Лос Анжелис, разбира се, след нашата.

Те вървяха един до друг след Антъни до първата дупка и гледаха как той се концентрира за удара.

Ударът беше точен и топката влезе елегантно в дупката. Антъни погледна триумфиращо Рекс.

— Ще направиш ли същото? Можем да си премерим силите. Ще разговаряме после.

Лу долови скрития укор и млъкна благоразумно. В продължение на два часа тя се мъкнеше след мъжете и влачеше количката. Накрая Антъни победи с малко. След това тримата седнаха в клуба и си поръчаха питиета.

Рекс не виждаше причина да държи в тайна скъсването си с Дженифър, Лу и Антъни искаха само да знаят как се е държала тя спрямо него. Беше му добре да разговаря с хора, които оставаха обективни. Бяха единни обаче, че Патрик Норт е постъпил изключително подло.

— Много съжалявам, че Дженифър е реагирала така — рече Лу. — Тя те познава достатъчно добре, за да знае, че ти не си способен на такава подлост.

— Изглежда не ме познава достатъчно добре — Рекс си играеше безмилостно с капачка от бира. — Направих си изводи от държанието й и се разделих завинаги с нея. Не мога да живея заедно с жена, която толкова малко ми вярва.

— Правилно си хвърлил нещата в лицето на Бил Тейлър — Антъни Рик го погледна доброжелателно. — Може би ще мога да ти помогна да се устроиш на друга работа. В момента сцената не предлага много. Лу и аз искаме най-напред да отидем в отпуска. Напоследък не ме е виждала много.

— Спокойно можеш да си признаеш — Лу се засмя. — Трябва да положиш доста усилия, докато ме възмездиш за дългото ти отсъствие. Искаме да направим обиколка из Карибско море — обърна се тя към Рекс. — Защо не дойдеш с нас? Мисля, че имаш нужда от други мисли.

— Аз съм на същото мнение — присъедини се към нея Антъни. — Разруши всички мостове зад себе си и тръгвай с нас. Тогава най-малкото ще имам партньор на карти, когато Лу си прави слънчеви бани.

— Скъпи мой, Антъни! Не се заблуждавай, че бих ти оставила време за игра на карти.

Антъни погледна заинтригувано в пламналото й лице.

— Какво си намислила, скъпа?

Тя вирна решително пухкавата си брадичка.

— Замислила съм да прекараме с теб втори меден месец! Отсега можеш да се настройваш душевно за него.

— А аз мислех, че ще си почина по време на пътуването! — престори се Антъни на отчаян.

Лу изхихика.

— За това меденият месец не е твърде подходящ. Но че ще се наслаждаваш през цялото време, ти го обещавам!

— Лу! Колко мило да се отбиеш — поздрави Дженифър приятелката си, прегърна я и я целуна по бузите.

Излязоха на терасата. Дженифър махна нещата си за рисуване от масата и ги захвърли небрежно в едно от креслата.

— Седни, скъпа, искаш ли някаква напитка?

— Най-много портокалов диетичен сок — заяви Лу с тайнствена гримаса. — Не пия повече алкохол.

— Да не си влязла в съюза на трезвениците? — пошегува се Дженифър.

— Нещо такова. Позволявам си най-много малка чашка шампанско.

Лу погледна рисунките:

— Да не съм нарушила творческия ти процес?

Дженифър намръщи нос.

— Съвсем не. В момента творческите ми способности не са кой знае какви. Изчерпала съм се. Освен това рекламният клип третира чипс от картофи, а аз не мога да понасям чипс.

Лу притвори очи. Тя обожаваше този чипс, но за съжаление трябваше да се откаже и от него, понеже съдържаше много калории.

— Просто представи една сценка в киното — предложи тя. — Млад мъж яде непрекъснато чипс и неговата съседка, бясна от шумоленето на торбичката, иска да му направи забележка, но той й пъха чипс в устата и двамата дъвчат удовлетворено заедно.

— Съвсем не е лошо, Лу! Какъв хонорар искаш за тази идея?

— Достатъчно е да те извадя от застоя — излюбезничи Лу. — За мое щастие имам добре печелещ мъж. Кажи ми, Джени, не забелязваш ли нещо в мен? — Лу я погледна очаквателно.

Дженифър разгледа изпитателно пищната й фигура.

— Напълняла си.

— Съвсем малко — изпъшка Лу. — Но в момента проблемът отива на заден план. След няколко седмици ще стана още по-дебела.

— Да не си бременна?

— Така е, и то благодарение на теб.

— Вярвам, че и Антъни има какво да каже в случая.

— Ти ми даде смелост да не вземам хапчето — твърдеше Лу. Тя се наведе напред и се втренчи изпитателно в приятелката си. — Освен теб никой не знае. Даже и Антъни.

— И защо не му разкажеш? Да не си въобразяваш да криеш бебето, докато стане пълнолетно?

— Не бъди глупава, Джен! Ще му кажа, когато му дойде времето.

— Радвам се за теб — Дженифър я целуна нежно. — Изглеждаш ослепително. Излишно е да питам как се чувстваш.

— Питай спокойно, чувствам се великолепно! Мисля, че днес спокойно можем да се чукнем с по чаша шампанско. Целта оправдава средствата. Изглеждаш така, сякаш се нуждаеш от ободряване, Джени!

Джени се усмихна тъжно.

— Личи ли ми?

— Ти си клюмнала като цвете, което получава малко вода — установи Лу. — Трябва ли отново да пушиш? — скара й се тя, когато Дженифър посегна да запали нова цигара.

— Да не ти пречи димът? — попита я виновно.

— Пречи на теб, че ограбваш здравето си.

— Ще донеса шампанско — Дженифър изтича до бара.

Чу се шум на гърмяща тапа. Малко след това Джени се върна с две напълнени с шампанско чаши.

— За твоето бебе! Какво искаш да бъде?

— Близнаци! — отговори Лу така бързо, че Дженифър се разсмя.

— Скромността никога не е била твоя черта, Лу. При всички случаи обаче ще стискам палци, за да стане. Антъни трябва да разбере, че ти също имаш право на деца, както другите жени.

Лу рече спокойно:

— Нека го оставим сега да расте на спокойствие. Да говорим по-добре за теб, Дженифър. Не изглеждаш никак добре. Не ми се сърди, че ти го казвам така прямо. Но се опасявам, че работиш твърде много. Защо чисто и просто не си дадеш отпуск? Всеки човек има нужда да си поеме дъх.

— Нямам желание да пътувам сама.

— Антъни и аз сме планували обиколка из Карибско море. Защо просто не се присъединиш към нас? Ще се запознаеш с мили хора и ще прекараш добре. И преди всичко ще се откъснеш от това, което те потиска. Впрочем, Рекс Лаци също ще дойде.

Изведнъж Дженифър реагира така, сякаш някаква тайнствена сила я превърна в камък.

— Какво ме засяга Рекс Лаци? — изрече тя безмълвно.

— Корабът ще бъде пълен с хора. Няма да виждаш Рекс, щом не искаш — не се затрудни Лу. — Сигурно не държиш много да го срещаш след всичко, което си му причинила.

— Оплака ли ти се вече?

— Рекс нямаше нужда от това. Но ти трябва да разбереш, че си се отнесла несправедливо към него. Патрик Норт е бил този, който е откраднал сценариите от теб и ги продал на „Хайлайтс“. Рекс е научил това. Той е настоявал да се прехвърли договорът от „Хайлайтс“ на вас, както би било коректно. Когато шефът му отказал категорично, Рекс е подал оставка.

Цяла минута Дженифър не пророни нито дума. Не се съмняваше, че Лу говори истината.

— Норт трябва да се е промъкнал в къщата, когато сме спели — каза тя с отпаднал глас. — Той е знаел със сигурност, че ще заподозра Рекс. И аз, глупавата патка, се хванах на това! Сега вече ми е ясно, че Рекс никога няма да ми прости, че така го подозирах.

— Това беше наистина груба грешка от твоя страна — наля масло в огъня Лу. — Още дълго ще търсиш, докато намериш мъж, който да е така безупречен като Лаци. Опасявам се, че след историята ти с Норт ще подозираш всички мъже.

Дженифър не се разсърди на откровените думи на приятелката си. Напротив! Откровеността правеше още по-здраво приятелството им.

— Ще си го върна тъпкано на Норт — синьо-сивите очи на Дженифър хвърляха мълнии. Ядът отново я бе съживил. — Така ще си разчистя сметките с Норт, че той ще съжалява, че ме е познавал някога — беснееше Дженифър. — Той няма никакво право да влиза в къщата ми и да посяга на моя собственост. Това нали се наказва?

— Ако имаш доказателства за кражбата.

Дженифър се засмя злобно. Мислено видя Норт зад решетките, само на хляб и вода. И това беше точно мястото, което заслужаваше този интригант.

— Норт е продал сценариите ми, при това без мое разрешение! — рече тя мрачно.

— Той може да твърди, че си му предоставила сценариите за продажба — вметна Лу. — Все пак бяхте доста близки.

— Как желая да не бях го виждала никога. Какво е преследвал с тази постъпка? Да е имал крещяща нужда от пари? Това не мога да си представя. Той винаги е печелил добре. И родителите му не са твърде бедни. Значи не парите са мотив.

— Ще откриеш мотива — забеляза доверчиво Лу. — Корабът ни тръгва след три седмици. Ако искаш да дойдеш с нас, трябва бързо да се запишеш. Свободните места за тези пътувания се ангажират доста бързо, а ти сигурно държиш да си в луксозна каюта. Ако трябва аз да се погрижа за това, само ми кажи.

Дженифър въртеше чашата за шампанско в ръцете си.

— Когато ме види, Рекс навярно ще си помисли, че тичам след него.

Лу почти беше загубила търпение.

— Да не си длъжна да казваш на Рекс, че си знаела за пътуването му. Обичаш ли го, или не? Ако наистина си щастлива да не си обвързана с него, остани си по-добре в Санта Моника и продължавай да пишеш глупавите си малки сценарии. За мъж като Рекс си струва да се бориш!

— Ти не познаваш Рекс. Той е страшно горд. Никога няма да ми прости, че го помислих за крадец.

— Когато някой обича, може да прости всичко.

— Не съм обаче сигурна, дали наистина ме е обичал.

— Тогава изясни го! Боже мой, със своята инертност можеш да накараш някого да полудее! При това лекарят ми забрани всякакво вълнение. Не можеш ли поне да вземеш предвид състоянието ми? Опитай да се сдобрите с Рекс или остави нещата каквито са. Напълно ми е безразлично. Би било хубаво, ако пътуваш с нас. Тогава най-малкото бях имала от време на време събеседник, с когото да разговарям. За мен няма да е лесно да уведомя Антъни, че ще става още веднъж баща. Надявах се да получа от теб морална подкрепа. Бих могла да си помисля, че моите проблеми въобще не те интересуват — след този дълъг и предизвикателен монолог Лу се обля в сълзи. Сълзите са били винаги ефикасно средство в арсенала на Лу. Когато плачеше, тя изглеждаше толкова слаба, че всеки изпитваше веднага желание да я утеши.

Дженифър не правеше изключение. Тя не можеше да гледа Лу как плаче. Смутена гледаше пълните, треперещи устни и сините детски очи, от които непрекъснато извираха сълзи, сякаш Лу имаше намерение да напълни с вода всички пресъхнали реки на Лос Анжелис.

— Лу! Успокой се! — Дженифър я прегърна нежно. — Престани да плачеш, помисли за бебето си! Сигурно искаш да имаш весело бебе?

— Имаш ли носни кърпички? — изхълца Лу.

— О — Дженифър влезе тичешком в къщата и се върна с цяло пакетче.

Лу изразходи три кърпички, докато можеше отново да говори.

— Напоследък много лесно плача — каза тя, укорявайки се. — Виновно за това е сигурно състоянието ми. Щом някой ме ядоса, просто трябва да заплача.

— Не искам да те ядосвам, мила моя — увери я разкайващата се Дженифър. — И естествено ще дойда с вас, щом толкова много искаш.

— Сигурно изглеждам ужасно — Лу потупа бузите си с една кърпичка. — Корабът тръгва след три седмици. Ще се погрижа за каютата ти, за да можеш на спокойствие да продължиш работата си.

— Това е страшно мило от твоя страна, Лу. Благодаря ти!

— Не е нужно да ми благодариш — отвърна Лу с достойнство. — За моята добра приятелка ще направя всичко.