Научи ме да обичам

9

Изведнъж времето започна да не стига на Дженифър. Тя искаше да приключи с всички договори, преди да излезе в отпуск. Често си идваше за храна вкъщи, вземаше си нещо и продължаваше да работи.

Една вечер преди лягане отиде до морето, за да се разтовари. Денят беше горещ и тя дишаше дълбоко свежия, малко хладен морски въздух. Забавляваше се като гледаше как Рекси играе с вълните.

Все още беше светло, но слънцето вече залязваше и оцветяваше хоризонта в огненочервено. В мислите си Дженифър беше вече на парахода. Започваше да се радва на пътуването. Добре щеше да й се отрази да може да се разведри и да има за компания мили хора. Забеляза също, че все повече започваше да мисли за Рекс. Колкото се стремеше да го види отново, толкова се и страхуваше от него. Вероятно не би й обърнал никакво внимание и би я третирал като някоя непозната. Никога нямаше да й прости, че беше наранила гордостта му.

Дженифър така беше потънала в мислите си, че не чу приближаващите се стъпки.

— Прекрасна вечер! — раздаде се внезапно познат мъжки глас.

С присвити очи погледна Патрик Норт, който бавно се отпусна върху пясъка до шезлонга й.

— Каква изненада да те видя — рече тя иронично. — На какво дължа рядката чест на твоето посещение?

— Исках отново да те видя — отвърна той пламенно и я погледна с толкова невинни сини очи, че водата би изглеждала мътна в сравнение с тях.

— Вече ме видя и можеш да си ходиш!

— Не бъди толкова сурова с мен, Джени. Все пак някога си ме обичала…

— Не напомняй за най-голямата грешка в живота ми — прекъсна го тя. — Да се заблуждаваш е човешко. Какво имаш да ми казваш, Норт? Моля те, бъди кратък, времето ми е скъпо.

Той стана и изтупа пясъка от панталона си.

— Защо не се омъжиш за мен, Джени? — попита я с такъв тон, сякаш ставаше дума за покана за обяд.

— Да се омъжа за теб? — изумена се втренчи тя в него. — Как ти хрумна тази луда идея? Ти си последният мъж на света, за когото бих желала да се омъжа.

— Все още ли си сърдита заради Медлън? Как може да си толкова злопаметна! Знам много точно, че все още не си намерила никого да ме замести, нито професионално, нито така — завърши той цинично. — За мен имаш много по-голямо значение от другите жени. Все пак никоя няма твоята класа.

— За съжаление, установяваш го сега, когато е станало късно — Дженифър се разсмя. — Учудва ме дързостта ти. Как се осмеляваш след всичко, което си ми направил, да се явяваш сега с предложение за брак?

— Всичко, което съм извършил, стана, защото исках отново да те спечеля — заяви той откровено.

— Нима си си въобразявал, че да ми откраднеш сценариите е най-прекият път да ме спечелиш отново? — присмя се тя.

Патрик пребледня.

— Кой ти каза това?

— Има ли значение? Знам, и това е достатъчно. Нямам нужда да мамя секретарката си, за да шпионирам, както си постъпил с малката Маги. Кражбата на сценариите също не можеш да отречеш. Разбрах, че ти си бил този, който ги е продал на „Хайлайтс“. Какво си преследвал с това, Норт? Мълчиш? Е, добре, ще ти кажа. Ти си нямал друга мисъл, освен тая да ни разделиш с Лаци. Понеже той работи в „Хайлайтс“, би трябвало да подозирам него.

— И ако е било така? — той се ухили дръзко. — В любовта са позволени всички средства. Исках да те върна, Джени, а Лаци стоеше на пътя ми. Нали се получи, или ще отречеш, че сте скъсали с Лаци? Какво ли лице е направил, когато си го обвинила, че е откраднал сценариите? — той се разсмя гръмко.

Дженифър го гледаше с презрение.

— Ще ти пресекне смехът, Патрик Норт! Ще намеря свидетели срещу теб. Любопитна съм дали и пред съда ще запазиш дръзкото си поведение.

— Не можеш да направиш това! — Норт беше видимо уплашен. — Парите от сценариите отдавна съм превел на твоята сметка? Следователно не можеш да ми отправиш обвинението, че съм се обогатил за твоя сметка.

— Фактът за кражбата обаче остава — заяви тя хладно. — Ти лиши „Ръш“ от изгоден договор. Ще съобщя за случая в нашия съюз. След всичко това недей разчита повече да си намериш работа някъде в Лос Анжелис. Даже, ако послушаш съвета ми, изчезвай възможно най-бързо от Калифорния, ако не предпочиташ да отидеш в затвора.

— Колко подла можеш да бъдеш!

— Научих се от теб, Норт! В случай, че се осмелиш да ми се явиш още веднъж пред очите, ще изпълня заканата си и не очаквай никаква пощада. Разбра ли?

Докато разговаряха, Рекси се беше приближил отзад, озова се с един скок върху раменете на Норт и задърпа косата му. Патрик Норт изрева от уплаха и посегна да хване малкото дяволче, което междувременно се озова върху гърба на Дженифър и триумфиращо наблюдаваше от това сигурно място действията на мъжа.

— Проклето животно! — изруга той. — Малко е да ти откъснат главата!

Бълвайки закани, той се спъваше в пясъка, държейки с две ръце главата си. Малко след това изчезна между храстите.

— Браво, Рекси! — Дженифър погали маймунката, която отвори юмрук и гордо показа плячката си: цял кичур от косата на Норт.

Дженифър се смя толкова много, че й потекоха сълзи.

Последните дни преди полета до Маями, където ги очакваше параходът, Дженифър правеше покупки. Понеже при едно такова пътуване дамите се състезаваха ревниво да се надминат една друга по елегантност, тя смяташе за особено належащо да си купи два нови вечерни тоалета, както и някои бикини с подходящо за плаж облекло, така весело пъстри, както самият живот на Карибите.

Лу беше доказала организационния си талант и беше аранжирала всичко. Полетът беше утре в единадесет часа. След това в късния следобед корабът щеше да отплава и да вземе курс към остров Ямайка.

Дженифър поръча на Сара и Уилям да внимават много за Рекси и те в един глас обещаха. Докато Дженифър отсъстваше, те щяха да живеят във вилата, за да не се чувства самотен Рекси.

На следващата сутрин Лу и Антъни я взеха с колата си. В костюма си на черно-бели ивици Лу приличаше на пухкава зебра. Тя изпъшка страдалчески, когато видя елегантния бял костюм на Дженифър.

— Защо не съм слаба и стройна като теб? — оплака се Лу. — Получавам комплекси, щом те видя.

— Много си добре, както си — отговори любезният й съпруг и я докосна леко по бузата.

Лу се обърна и намигна на Дженифър.

— Надявам се, че меденият ни месец вече започва. На кораба сигурно ще срещнеш стар познат, който ще отлети малко по-късно от нас — Рекс Лаци. Казвам ти го само затова, да не се разочароваш, ако не го видиш веднага в самолета.

Дженифър отговори напълно равнодушно на погледа на приятелката си.

— Изобщо не държа да се срещнем с Лаци.

Веднага щом пристигнаха и краката на Дженифър докоснаха палубата на елегантния параход, я обхвана ваканционно настроение. Приятен стюард вървеше пред нея с багажа й и я доведе до комфортната й каюта.

В добро настроение Дженифър изпразни куфарите и окачи дрехите си в гардероба, нахлузи дълги бели панталони и цветна тениска и излезе на палубата, за да гледа отплаването на кораба.

По палубата все още щъкаха пасажери и търсеха шезлонгите си. От високоговорителите се разнасяше танцова музика. На борда се качваха закъснели пътници и Дженифър изтръпна, когато видя между тях високата фигура на Рекс. Той изглеждаше зашеметяващо и с болезнена тъга си спомни за хубавите часове, прекарани заедно с него.

Тя се скри зад една колона, за да не я види веднага. Предпазливо се завъртваше около нея и гледаше любопитно как един стюард го доведе до каютата му. Тя беше непосредствено до нейната!

„Това е характерно за Лу! — помисли си Дженифър. Винаги се престарава. Дали пък не се е погрижила да ми осигури безсънни нощи?“

Изведнъж се почувства необяснимо потисната. Като лошо предзнаменование й се стори, че Рекс беше минал край нея, без да я види. Ако все още изпитваше нещо към нея, би трябвало да усети, че тя се крие зад колоната.

Корабната сирена изсвири пронизително. Луксозният параход се отдели величествено от пристана и напусна пристанището на Маями.

Дженифър се върна в каютата си, за да вземе душ и да се преоблече за храна. Кой ли ще й бъде съсед по маса? Надяваше се да не е Рекс, защото тогава със сигурност не би преглътнала даже хапка. Как ли би реагирал на нейното присъствие на борда? Ще се зарадва ли, или ще се ядоса?

Нерадостно гледаше гардероба си. Какво да облече? Синята сатенена рокля я правеше да изглежда бледа, оцветената в розово пък не би съответствала на настроението й. Една сива рокля би била изключително подходяща, но нямаше такава. След кратко колебание облече синия вечерен костюм. Нали й беше донесъл вече веднъж щастие! Беше го носила на премиерата, завършила в обятията на Рекс.

Приветлив стюард я придружи до масата й в трапезарията. Тя го следваше сляпо, без да поглежда наляво й надясно и имаше чувството, че хиляди погледи са се впили в нея. Първото, което възприе, бяха широки рамене и тъмноруси коси, които се къдреха на слепоочията.

Рекс Лаци стана. Стюардът ги представи един на друг и се отдалечи с вежлива усмивка.

Рекс почака Дженифър да седне. Погледите им се кръстосаха и неговият не беше съвсем приятелски.

— Колко е малък светът — изрече той с явна насмешка. — На кого дължа тази изненадваща среща? Да не би Лу да се е намесила в играта? Или сте го измислили и двете?

— Какво искаш да кажеш с това? — Дженифър изведнъж се ядоса. Самоувереното му държане направо я вбеси. — Ако си въобразяваш, че срещата ни е подготвена, си на грешен път. Изобщо нямах представа, че си на борда.

— Не ти вярвам — рече той язвително. — Защо не можеш откровено и свободно да ми кажеш, че си тук заради мен?

— Защото не е вярно! — лицето на Дженифър се зачерви от яд. — Ако знаех, че си на борда, бих предпочела пътешествие до Северния полюс.

— Повярвай ми, твоето присъствие и за мен е нежелано. Ще помоля стюарда да ми потърси друго място.

— Бих те поздравила за това!

Скоро след това сервираха яденето. Мълчаливо се посветиха на лакомствата с възбуждащи френски имена. През цялото време Дженифър се опитваше да не гледа Рекс. Получи се досаден обяд, въпреки изключителните блюда. Напрегнатото мълчание между нея и Рекс би отнело апетита на всекиго.

Дженифър забеляза през няколко маси Лу и Антъни. Лу й се усмихна и направи ободряващ жест. Дженифър в отговор направи гримаса. Беше радостна, когато храненето свърши. Тя отиде заедно с Лу и Антъни в танцовата зала, където свиреше темпераментен оркестър. Лу и Антъни се впуснаха веднага да танцуват. Не след дълго дансингът се запълни с танцуващи двойки. Никой обаче не мислеше да покани Дженифър.

Запали цигара и с външно спокойна физиономия наблюдаваше двойките, които буйно танцуваха румба. Между тях беше и Рекс. Понеже беше по-висок от другите мъже, не можеше да не се забележи. Той танцуваше с нежна чернокоса жена, която едва стигаше до рамото му, и й говореше нещо усмихнат.

При втория танц Дженифър изпита малко удоволствие да бъде поканена от един привлекателен корабен офицер, който веднага й каза колко много се възхищава от русата й коса.

Най-сетне едно весело конферансие пое ръководенето на корабния празник. Всеки път, щом оркестърът прекъснеше музиката, танцьорите трябваше да сменят партньорите си. Необяснимо защо изведнъж на дансинга се оказаха повече дами от мъжете и когато веднъж никой не я покани, Дженифър се върна разстроена на масата и запали цигара, за да покаже, че няма и най-малкото желание за тези глупави танци. Тя вече съжаляваше, че се е включила в пътуването и напусна, преди още да са се върнали Лу и Антъни. Не изпитваше ни най-малко желание да се чувства излишна.

На мястото на Рекс на закуска компания й правеше някаква дама. Рекс трябва веднага да е помолил стюарда за друга маса. Докато закусваха шунка с яйца, започнаха да разговарят. Мисис Силверстон беше вдовица и също като Дженифър беше следвала във Васар, така че имаше за какво да разговарят.

Луксозният параход беше пуснал котва в пристанището на Ямайка. Който желаеше, можеше да направи излет на сушата. Дженифър предпочете да се настани на малката веранда, като се зачете в един роман.

Скърцане прекъсна четенето й. Огледа се и видя Рекс, който се въртеше в шезлонга си и й обръщаше демонстративно гръб.

Чак сега усети колко безмилостно беше слънцето тук, в близост до екватора, където беше в зенита си. Тя влезе в каютата си, разтри се с лосион против изгаряне, нахлупи едно сомбреро и отново се върна в шезлонга си.

Напразно се опитваше да се концентрира в книгата. Нейният съсед се въртеше непрекъснато и скърцаше с шезлонга си. Неговото неспокойствие се предаде и на Дженифър. С полупритворени очи наблюдаваше широките му загорели рамене. Виждаше силния му врат и още повече усещаше горещината на слънцето.

Изведнъж се появи симпатичният офицер, който вчера вечерта й беше говорил за косата.

— Мадам! Защо снощи изчезнахте така бързо? С удоволствие щях да танцувам още веднъж с вас!

Ако Рекс не беше в непосредствена близост и не надаваше ухо, тя би реагирала по съвсем друг начин.

— Нали не беше последният празник на кораба — отговори му тя с обещаваща усмивка. — Свободен ли сте днес от служба?

— Цели четири часа. Имам намерение да отида сега на брега и да потърся тихо местенце за плуване. Имате ли желание да дойдете с мен?

— А защо не? Горещината на борда едва се понася. Почакайте само да си взема нещата.

— Ще се срещнем долу — младият мъж се отдалечи бързо, сякаш се страхуваше тя да не размисли и да се откаже.

Дженифър влезе в каютата си и облече памучна плажна рокля, лека и пъстра като слънчева ливада. Бързо приготви плажната чанта. Нарочно мина край Рекс и забеляза с крайчеца на очите си как я следи с поглед.

— Скучно е да отиваш сам — призна си офицерът, когато я посрещна долу. — За съжаление, моят приятел е на служба, а другите отдавна са заминали и аз ви потърсих — каза той откровено.

— И ме намерихте, колко мило! Впрочем, аз съм Джени.

— Марио! — кафявите му очи сияеха.

Те взеха под наем един открит джип и потеглиха. Понеже Марио беше на волана, Дженифър имаше възможност да наблюдава чуждоземната обстановка наоколо.

След като излязоха от пристанището, навлязоха в пресечена местност. Пътуваха през гора от гигантска папрат, огласяна от чуруликането на птиците. След нея се заредиха плантации от плодни дръвчета, а след това потънаха в гъста гора, пронизвана от крясъците на папагали. Зелен сумрак обвиваше всичко в тайнствени сенки, а въздухът беше задушен и тежък като в оранжерия.

Дженифър пое дълбоко въздух, едва когато усети свежия морски бриз. Пътуването си струваше. Марио я беше докарал на плаж, където високи палми хвърляха самотни сенки върху светъл дребнозърнест пясък.

Сгорещени от пътуването, те веднага съблякоха горните си дрехи и се втурнаха към прииждащите вълни. След това седнаха върху хавлиите си в сянката на палмите. Дженифър се чувстваше превъзходно. Студената баня я освежи и събуди желанието й за живот.

— Винаги ли каните пътуващи жени? — попита тя полушеговито Марио.

Той се засмя виновно.

— Невинаги. Те трябва да са симпатични като вас, Джени.

— Сега трябва ли да се чувствам поласкана?

— Аз го казах съвсем откровено — подчерта той и за учудване на Дженифър се изчерви чак до корена на косите си. Марио трябваше да е много млад и беше посвоему така симпатичен, че тя изобщо не мислеше за някакво приключение.

— Вие веднага ми се набихте в очите. Привлекателни жени като вас обикновено не пътуват сами. Освен това не ми направихте впечатление да търсите някаква авантюра.

— Определено, не. Искам само да си почина.

— Откъде идвате и с какво се занимавате?

Дженифър му разказа за Лос Анжелис, за рекламната агенция на баща си и за своето положение в нея.

Когато три часа по-късно се появиха в пристанището, те бяха вече добри приятели. Но когато Дженифър съзря любопитното лице на Рекс Лаци да наднича от парапета на парахода, тя веднага стана закачлива. С предизвикателен интимен жест хвана Марио за ръка и започна да се изкачва по фалрепа. С удовлетворение установи внезапното изчезване на Рекс.

Дали не беше ревнив? Възможно ли беше да се е оглеждал за нея? Дали демонстрираното му спрямо нея равнодушие не е било само театър?

„Трябва най-сетне да престана да се главоболя заради него — заповяда си Дженифър. — Няма нужда да тичам след мъж, който не ме забелязва.“

Дженифър реши за днешния корабен празник да облече розовата рокля. Тя точно съответстваше на радостното й настроение и предварително се радваше на танца с Марио.