Научи ме да обичам

10

На празничната вечер Дженифър седеше на една маса с мисис Силверстон. Тя пътуваше вече за втори път, в памет на починалия си съпруг, който беше произвеждал автомобили и загинал при катастрофа.

— Вие ми напомняте толкова много за дъщеря ми, Дженифър — рече тя. — Тя ръководи сега заедно с мъжа си фабриката, и при това успешно. Радвам се, че Алейне има толкова трудолюбив мъж. Винаги е било предимство, когато една двойка има общи интереси.

— А те имат — вметна Дженифър, потискайки въздишката си.

Беше й ясно, че щеше да си спомни за Рекс. Те така хубаво биха си прилягали, ако Рекс не се беше оказал толкова упорит. С него би могла да обсъжда всички проблеми и биха били приказен екип. Може би нещата биха се оправили, но тя самата обърка всичко отново.

Рекс беше също в залата. Дженифър отдавна го бе зърнала. С него беше червенокосата му сътрапезничка и когато видя с какво нежно внимание обръща загорялото си лице към нея, й се искаше да крещи от ревност.

„В живота ми има сигурно някакво проклятие — помисли си мрачно Дженифър. — Непрекъснато се влюбвам в неподходящи мъже. Рекс Лаци не беше ли подобен тип на Патрик Норт? Тъмноруси къдрици и сини очи изглежда ми действат като наркотик — мислеше тя. — Накрая обаче всички тези мъже се оказват плейбои, за които верността не е нищо друго, освен думи.“

Когато представлението на сцената завърши и оркестърът засвири за танц, Антъни веднага дойде да я покани.

— Джени, можеш ли да се погрижиш за Лу? — прошепна й той: — Не ми харесва. След като поспахме днес следобед, тя припадна и когато я попитах, да не би да е морска болест, изпадна в истеричен плач. Не можеш ли да разбереш какво й е? Ти си най-добрата й приятелка. Сигурно ти се доверява повече. Но ти изобщо не се отбиваш при нас. Даже отказа да седнеш на масата ни. Лу много се засегна от това.

— Глупости, Антъни! Лу не може изобщо да се засегне от това — бурно възрази Дженифър. — Тя толкова се радваше на това пътуване с теб, че аз просто не исках да бъда излишна. Мислех, че поне веднъж Лу ще поиска да се наслади да има само теб. Около вас винаги има толкова много хора.

— Това пътуване трябваше да стане вторият ни меден месец — усмихна се Антъни. — Лу е все още такова дете! Дали не се дължи на това, че толкова рано е загубила баща си? Нали ще поговориш с нея? Аз наистина се тревожа.

Дженифър би разсеяла тревогите му само с една дума, но бе дала клетва на Лу. Тя обеща на Антъни да говори с нея утре при сутрешната гимнастика на палубата.

Понеже мисис Силверстон не се надяваше да се намери танцьор на нейната възраст, се сбогува приятелски с Дженифър и се оттегли.

Тази вечер Дженифър съвсем не скучаеше. Кавалерите се скъсваха да канят на танц привлекателната блондинка с розовата рокля. Когато най-после Марио имаше възможност да танцува с нея, се засмя:

— Изглежда добре се забавляваш, Джени. Харесва ли ти вечерта?

— Празникът е чудесен! Но след танца с теб приключвам. Стана вече късно. Нямам намерение да проспя прекрасното утро на борда.

— Защо не се поразходим малко по палубата? — предложи Марио. — Свежият въздух ще ни се отрази добре.

Корабът пътуваше спокойно. Небето беше светло от блясъка на звездите. При плувния басейн се бяха събрали младежи. Един от тях свиреше на китара. Той изпълняваше „Евъргрийн“ и напомни болезнено на Дженифър за една друга щастлива вечер. „Целувката си е целувка“ свиреше той и Дженифър видя мислено приятелски настроения пианист, видя и Рекс, който я държеше в обятията си при танца. Нима всичко това наистина беше минало?

„Искам отново да го имам! — мислеше тя, завладяна от спомените си. — Не мога да повярвам, че между нас всичко е свършило. Все още обичам Рекс, вероятно ще го обичам винаги. Даже и да не е точно мъжът на мечтите ми, той е мъжът, когото искам. Той е единственият мъж, когото обичам.“

— Ти се умълча много. Джени — рече тихо Марио. — Къде витаеш в мислите си?

Докато се разхождаха по палубата, тя му разказа за нещастната си любов с Рекс. Сигурно признанието й прозвуча и като своеобразно предупреждение за младия офицер. Не беше ли той на път да се влюби в нея? След като Дженифър му разказа всичко така откровено, Марио я разбра. Той даже се чувстваше малко поласкан, че тази изискана, интелигентна жена го дари с доверието си.

— Ти трябва да поговориш с него, Джени — посъветва я той. — Сигурно очаква от теб само някоя дума на помирение.

— Тогава защо не ми го покаже? — възрази тя. — Аз ли трябва да направя първата крачка?

— Трябва, ако все още изпитваш нещо към него. Не забравяй, че неправилно си го подозирала. Защо просто не го помолиш за извинение?

— Не мога.

— Опитай. Все пак ти си сгрешила.

Дженифър въздъхна.

— Представях си всичко много лесно. Въобразявах си, че е достатъчно Рекс само да ме види, за да се озове отново в прегръдките ми. Оказа се, че съм се излъгала. Какво очаква от мен? Да му падна на колене?

— Какво очаква от теб, трябва сама да откриеш — Марио се засмя тихо и постави ръка на раменете й. — Впрочем от тази разходка очаквах нещо друго, а не признание, че обичаш друг.

— Разочарован ли си сега от мен?

— Напротив, намирам за чудесно, че беше така откровена с мен. С моята работа се запознавам с много жени. Много от тях са само едно повърхностно приключение. Ти си нещо друго, Джени. С теб наистина може да се разговаря като с приятел. На теб мога да кажа, че има едно момиче в Маями, което винаги ме очаква, когато се завърна от пътуване. Случайно и тя се казва Джени. Не е ли забавно?

— Тази Джени трябва да е много щастлива да има приятел като теб. — Бяха стигнали до каютата на Дженифър и тя го целуна по челото. — Лека нощ, Марио.

— Лека нощ, Джени — Марио я прегърна бързо и целуна нежно по устата.

Джени чу как наблизо изшумоля някой. Потискайки смеха си, тя влезе в каютата си. Дали Рекс беше наблюдавал сцената на сбогуване? Типично за него да се крие в тъмнината и да наблюдава тайно другите.

На сутрешната гимнастика Лу само присъстваше, а след това разправяше, че напълно е изтощена от напрягането. Тя седна заедно с Дженифър до плувния басейн и си поръча портокалов сок. Дженифър избра минерална вода. На хоризонта се виждаше вече бреговата ивица на Гваделупа. Само след няколко часа щяха да са в нейното пристанище.

— Лицето ти съвсем не е в тон с ослепителната слънчева светлина, Лу! — погледна я внимателно Дженифър. — Докъде си стигнала с признанието си? Снощи останах с впечатлението, че Антъни все още не подозира нищо.

— Исках още вчера предпазливо да му кажа, даже симулирах припадък. Всеки чувствителен мъж веднага би разбрал какво ми има. Но Антъни само мислеше, че страдам от морска болест. Аз и морска болест!

— Все пак имаше възможност да говориш откровено с Антъни.

— Направих го. „Антъни — рекох, — може би не съм болна от морска болест, а съм бременна.“ А той само каза мрачно: „Недей да викаш дявола, детенце!“ — Лу поклати възбудено глава. — Тази връзка на дявола с нашето дете ме шокира така, че аз не намерих повече думи.

— И това според теб е „казване“ — подразни я Дженифър. — Ако искаш, веднага ще доведа Антъни.

— Само ще стане още по-лошо. Не, трябва сама да събера смелост, за да му кажа. За съжаление и тази вечер няма да има възможност. Поканени сме на вечеря с капитана, а той харесва филмите на Антъни и аз знам още отсега, че те непрекъснато ще говорят за тях.

— Не става дума за конкретния ден — укори я Дженифър. — След няколко острова би могла да намериш възможност.

— Когато стигнем до Мартиника, ще кажа на Антъни.

— Защо точно на Мартиника?

— Името е толкова хубаво. Ако бебето е момиче, може да го наречем. Жози, на името на кралица Жозефина, която е прекарала там младите си години.

Дженифър се разсмя.

— Ти си много сладка, Лу! А ако бъде момче, как ще го назовеш тогава?

— Джо, естествено. — Лу се присъедини към смеха на Дженифър. Никога досега не й се бе удавало да остане тъжна за дълго време. — Докъде стигна с Рекс? Според мен доста е често с червенокосата. Къде остана бойният ти дух, Дженифър? Вярваш ли, че най-подходящата рецепта да спечелиш отново Рекс, е да флиртуваш с корабните офицери?

— Само с един — объркана отговори Дженифър.

— Един от многото, бих казала. Да не искаш Рекс да започне да те смята за леко момиче?

— Не това беше целта ми, просто се получи така — защитаваше се разпалено Дженифър. — Марио е мил младеж и не мога да прекарвам цялото си време с мисис Силверстон, даже и да ми е така симпатична.

— Най-после трябва да поемеш инициативата и да говориш откровено с Рекс.

— Как можеш да разговаряш с мъж, който смята, че не съществуваш?

— Измисли нещо, ти си толкова изобретателна.

— Страхувам се да не получа отказ от него — избърбори потисната Дженифър.

Лу изпъшка осъдително.

— Какви страхливки сме ние двете!

Понеже Лу свързваше големите си надежди с Мартиника, Дженифър реши солидарно също да започне „завоевателния си поход“ оттам. Няколкото дни пътуване бяха напълно достатъчни да придобие отново предишната си жизненост. Изнервяше я фактът, че Рекс спеше само през една стена. Вече настана времето, когато стената между тях трябваше да се събори.

В пристанището чакаше автобус, за да обходи острова нашир и надлъж с жадните за приключения туристи. Дженифър не изпитваше и най-малкото желание да се напъха в горещия автобус заедно с още тридесетина пътника. Доколкото беше опознала Рекс, надяваше се, че той също ще остане на борда.

Впрочем още от сутринта обещаваше да е горещо. Дженифър излезе на малката веранда към каютата си. На кораба владееше мъртва тишина. Видимо заинтересуван, Рекс държеше ежедневник пред лицето си, но прелистваше страниците по-бързо, отколкото можеше да чете.

Дженифър стоеше на верандата си, готова за излизане. Под дългата си до коленете ленена рокля с червени кончета беше облякла най-привлекателните си бикини, които бяха така вълнуващо секси, че само при съзирането им и най-заспалият мъж би се събудил.

— Изпуснах автобуса, какъв малшанс! — извика тя ядосана.

Рекс само шумолеше с вестника.

— С какво удоволствие бих разгледала острова. Сигурно е забележително красив — продължи тя монолога си.

— Защо не вземеш под наем някой джип? — обади се Рекс. — Твоят елегантен корабен офицер ще те придружи с удоволствие.

— Марио е на служба — Дженифър триумфираше в себе си. Рекс разговаряше с нея. — Сама не се решавам. Със сигурност бих се заблудила в джунглата.

— Което не би било голяма загуба — рече злобно Рекс.

— Защо не дойдеш с мен? — смело предложи Дженифър. — Вестника можеш да прочетеш и след това.

— Обещах на Кейт да отидем да поплуваме — отклони поканата той.

Кейт сигурно бе червенокосата, която като кърлеж не се пускаше от него.

— Тогава приятни часове — пожела му Дженифър с нотка на присмех. — Плажовете тук сигурно гъмжат от акули. Тогава ще тръгна сама. Извинявай, ако съм нарушила спокойствието ти.

— Щом наистина държиш на моето присъствие, трябва да се жертвам — Рекс стана и се протегна, прозявайки се. — Ще приготвя бързо нещата си.

Той беше готов удивително бързо. В пристанището намериха един стар джип, който до известна степен вдъхваше доверие. Дженифър предостави великодушно волана на Рекс и започна да разглежда картата. Като опитна навигаторка тя насочваше Рекс през близките плантации захарна тръстика, край развалините на бивши господарски къщи, които бяха истински паметници на отминало величие.

Внезапно помоли да спрат тук.

— За какво? — попита възмутен Рекс. — Да не би да искаш да снимаш жалките къщи?

— Как може да ги намираш за жалки. Навсякъде растат цветя. И пеперуди има, погледни де…

— Пеперудите видях, но чувам и писъка на комарите! — Ядосан, Рекс уби един комар, който беше кацнал на голата му ръка, за да се напие с кръв. — Нека да тръгваме, не ми се иска да бъда изяден жив.

Дженифър му хвърли, убийствен поглед.

— Ти нямаш никаква фантазия. Как бих желала да мога да живея тук, да водя скромен живот, заобиколена от животни.

— Предпочитам Лос Анжелис, понеже комарите там не са толкова големи като тези. Ох, отново ме ухапа някое от тези животни!

— Сигурно имаш сладка кръв — Дженифър се изсмя. — Впрочем, досега не съм забелязала.

Рекс въобще не реагира. Изглежда беше твърдо решил да не се влияе от хубавото й настроение. Той отново беше седнал в джипа и запали мотора. В тишината това прозвуча като гръмотевица.

— Сега къде отиваме? — запита той, щом тя се отпусна до него.

— Горещо ми е.

— Нищо чудно. Защо трябваме да търчиш между старите камъни в тази горещина. Къде е пътят към морето? Погледни картата.

— На следващото кръстовище трябва да завиеш наляво.

Колелата на колата вдигаха облаци пясък. Бедният пейзаж с необработени полета изглежда се простираше чак до хоризонта.

— Не трябваше ли да стигнем отдавна до морето? — гласът на Рекс Звучеше дрезгаво от погълнатия прах. — Имам чувството, че пътуваме с часове. Ако продължим да се носим така безцелно, рискуваме да пропуснем отпътуването на кораба.

Дженифър се засмя.

— Изглеждаш така, сякаш с часове си пренасял въглища!

— Мислиш ли, че ти изглеждаш по-добре?

— Ако знаех само колко кавгаджийски си настроен, бих тръгнала с Лу и Антъни — Дженифър въздъхна и погледна картата. — Все някога трябва да стигнем до морето. Нали се намираме на остров.

Рекс не пророни нито дума, което трябваше да означава, че презира такива наивни отговори.

Настроението му рязко се подобри, когато след половин час достигнаха до прекрасен безлюден плаж. Бързо захвърлиха дрехите си и скочиха в освежителните води на прилива.

Тюркоазната вода беше кристалночиста. Виждаха се миди, преливащи в цветовете на дъгата пъстри риби и други малки животинки, също като в аквариум. Те устроиха пикника си в сянката на една кралска палма. Физиономията на Рекс светна, когато видя какви съкровища вади от хладилната чанта Дженифър. Там имаше студена печена кокошка, малки хапки с апетитни салати, хрупкав бял хляб и даже шише вино, с което Рекс веднага утоли жаждата си.

— Откъде имаш всички тези вкуснотии? — попита той кротко.

— Откъде ли? Харесах се на шефа на корабните готвачи — Дженифър премълча, че Марио беше доставил хладилната чанта заедно със съдържанието й. Вероятно тогава Рекс не би се присъединил към обяда. Така обаче заедно опитваха от вкуснотиите. При това погледът му винаги се спираше на голите й гърди, които потрепваха възбуждащо при всяко нейно движение.

— Трябва ли да седиш тук така гола? — не се стърпя накрая.

Дженифър се разсмя невинно.

— Няма никого наоколо. Да не се смущаваш? Ти също си гол.

Рекс само изръмжа нещо в отговор и се опъна върху една хавлия. Той затвори очи, твърдо решил да подремне малко, Дженифър прибра останалата храна обратно в чантата. Запали цигара и започна да се любува на силния му гръден кош. Рекс не изглеждаше да е така спокоен, както се преструваше. Като срамежливо момченце беше завил хълбоците си с кърпа и изглеждаше заспал, но Дженифър подозираше, че само й разиграва театър.

След уморителното пътуване тя се наслаждаваше на тишината наоколо. От близката джунгла се донасяха мелодичните песни на тропическите птици, прекъсвани от време на време от крясъците на папагалите. Приглушеното плискане на вълните действаше приспивно. Дженифър загаси цигарата и се наведе над Рекс. Игриво пробяга с върха на пръстите си по гръдния му кош. Дали се заблуждаваше, но й се стори, че дишането му се ускори. Все още обаче не издаваше никакъв звук.

С крайчеца на езика си обикаляше около плътно затворената му уста, докато галещите й ръце се спускаха все по-надолу по мускулестите му бедра.

— Не — промърмори Рекс, все още държейки се прилично. Но и не се съпротивляваше на ласките й и нададе дълбока въздишка. Сякаш по принуда разтвори устните си за възбуждащата игра на езика й. Като насън отговори на страстната й целувка.

Минаха секунди.

Изпълни я сладка възбуда. Топлината на деня я обгръщаше и караше кръвта й да се движи по-бързо. Дженифър му махна кърпата и се наведе изпълнена с желание над него. Тя усети как тялото му потрепери, когато се долепи до него и той вече не можеше да крие от нея растящата си възбуда.

Когато се сля с него, той нададе глух стон. Още веднъж се опита да се освободи от прегръдката на ръцете й. Но беше вече късно. Предателското му тяло се нагоди към дивия ритъм на бедрата й. Кръвта шумеше в ушите му и той имаше чувството, че никога не би завършило напрегнатото удоволствие, ако той, обхванат от екстаз, не допринесе за щастието им.

Безмълвно се гледаха, с все още замъглени от преживяното удоволствие очи. Дженифър се отпусна до него. Тя дръпна върху двамата голямата хавлиена кърпа и се сгуши, до него. Сърцата им биеха възбудени в отглас на преживяното удоволствие.

И двамата заспаха едновременно.

Лу лежеше на леглото и гледаше как се преоблича Антъни. Тя се чувстваше като разглобена след продължителния излет сред привлекателната и с дива романтика природа на Мартиника.

Антъни погледна загрижен младата си жена.

— Чувстваш ли се по-добре, скъпа? Защо не ме погледнеш? Можем да отидем в бара и да изпием по едно освежително кампари. Семейство Чандлерс сигурно ни очаква.

— Чандлерс вече ми лазят по нервите — рече Лу възбудено. — На кораба не е по-хубаво, отколкото при нас вкъщи. Винаги е пълно с хора около нас. Нямам даже секунда за себе си.

— Не беше ли твое предложението да вземем със себе си Дженифър и Рекс?

— Дженифър не може да ме смущава. Тя е най-добрата ми приятелка. На практика тя е единственият човек, който ме разбира — замълча и допълни: — Трябва да говоря с теб.

— Не говорим ли през цялото време?

Лу се изправи така, че очите им да са на една височина.

— Антъни, аз чакам бебе.

— Да не се шегуваш? — Той я изгледа така строго, сякаш му беше изневерила. — Мисля, че вземаш хапчета?

— Забравих да ги взема. Сигурно е станало на премиерата. Спомняш ли си?

Антъни Рик намръщи чело. Спомняше си много добре страстната любовна нощ.

— В кой месец си?

— В четвъртия.

— За Бога! — развълнуван зарови ръка в косата си. — И защо ми казваш едва сега? Късно е да се предприема каквото и да било.

— Аз искам бебето, Антъни! — Лу изпадна в ярост. Тя не бе очаквала, че Антъни би реагирал така коравосърдечно. — Имам право на деца също като другите жени!

— Значи умишлено не си взела хапчето? Така ли е?

Лу отговори упорито.

— Така е, Антъни!

— Това е измама! — Гласът му стана рязък. — Ти знаеш много добре, че не искам повече деца. Просто не се чувствам достатъчно, млад, за да бъда още веднъж баща. Ти знаеше това, Лу! Доста често сме обсъждали тази тема. Как можа да се противопоставиш толкова егоистично на волята ми?

— Как може да ме обвиняваш в егоизъм? — кипна тя. — Ако някой е егоист, това си ти. Как можеш да искаш от мен да се откажа от дете, само защото ти се чувстваш стар за това? Във всеки случай аз се чувствам достатъчно млада, за да си родя дете!

Антъни Рик я изгледа студено.

— Щом си била в състояние да престъпиш сама волята ми, сама ще се занимаваш и с възпитанието на детето. Не искам да имам нищо общо с това.

— Както искаш. Ако не признаеш детето, ще се разведа.

— Значи детето е по-важно за теб от мен?

Той беше напълно изненадан от твърдостта на Лу. Тя се бе променила. Вече не беше нежното, сладко създание, което със сълзи в очите се опитваше да налага волята си.

— Защо не отговаряш? — нападна я той.

— Достатъчен е само един отговор. Може да се разведем в Рино, а може и още тук, на борда да ни разведе капитанът. След като му е дадено правото да бракосъчетава, защо да не му е дадено правото и да развежда!

— Ти си полудяла!

— Нека ти посочи друга каюта. Ако няма свободна, мога да спя при Дженифър. Попитай го за това.

— Най-напред ще отида на бара, за да пия едно сухо мартини! — изнервен рече той.

— Ако зависи от мен, върви по дяволите! — каза нежно Лу.

Антъни беше като ударен по главата. Така безславно и безмълвно не биваше да завършва хармоничният им брак.

Слънцето беше вече почти залязло, когато Дженифър се събуди. Тя нежно разтърси Рекс.

— Събуди се, трябва да тръгваме! Ще изпуснем кораба.

Рекс се прозина и разтри очи.

— Така хубаво сънувах — измърмори той.

— Какво сънува? — тя го погледна недоверчиво.

Рекс се ухили широко.

— Някаква богиня ме беше прегърнала и любила, а аз не можех да се браня.

— Доколкото те познавам, ти въобще не си направил опит да се браниш — иронизира го тя. — Сега ставай, защото вече закъсняваме!

— Предпочитам да остана тук и да продължа съня си. Може би богинята отново ще дойде?

— Изобщо не разчитай на това! И богините имат срокове, които трябва да спазват. Нека още веднъж се потопим в морето, за да се избистрят главите ни. На връщане ще карам аз. Ти непрекъснато се заблуждаваш.

— Ти пък не можеш да четеш карта. Сигурен съм, че ти умишлено ме заблуди.

— А защо трябваше да го направя?

— Искаше да си сама с мен.

— О’шей, предавам се отговори тя с обезоръжаваща откровеност. — Признавам, че дойдох на пътуването, само за да те видя. Признавам също, че несправедливо те подозирах за кражбата на сценариите. Патрик Норт ми е устроил капана, за да те изложи. Искаше да ни раздели, което наистина му се удаде. Рекс, съжалявам, че бях толкова глупава да се хвана на този трик. Прощаваш ли ми?

Той нежно я погали по косата.

— На една богиня се прощава всичко. Понеже по всяка вероятност не можем да живеем един без друг, защо не опитаме още веднъж заедно?

— Аз съм съгласна на всичко, само да останеш при мен!

Погледите им се срещнаха и те се целунаха нежно. След няколко минути седяха в джипа и се опитваха да намерят най-краткия път към пристанището. Направлявана от Рекс, Дженифър караше като дявол. Корабната сирена вече надаваше нетърпеливи сигнали, когато най-сетне се качиха по фалрепа, преди да бъде вдигнат.

Все още едва поемаща си дъх, Дженифър стигна до каютата си и видя Лу да седи върху леглото й. Около себе си беше оставила своите куфари.

— Добре, че най-после се появяваш — рече Лу с такава гримаса, сякаш светът потъваше. — Знаеш ли най-новото, Джени? Ще се разведа с Антъни.

Двете сухи мартинита успокоиха възбудените нерви на Антъни и той започнах други очи да гледа на постъпката на Лу и на щастливото им съжителство. Поради професията му, Лу беше много самотна. Беше напълно естествено, че иска дете от него.

„Бях твърде неотстъпчив“ — кореше се Антъни. Готов за нежно одобряване, Антъни Рик тръгна към каютата си с вече малко нестабилни крака. Както винаги забрави за прага на каютата, спъна се в него и влетя в стаята. Вратите на всички шкафове зееха отворени, а те самите бяха празни.

„Лу ме е напуснала“ — прониза го тревожна мисъл.

Сети се при кого може да е отишла: при Дженифър. Беше повече от ясно, че ще потърси утеха при най-добрата си приятелка, след като той се беше отнесъл толкова безчувствено към нея. Спря се пред вратата на каютата на Дженифър и чу възбудения глас на Лу.

„Трябва да й дам време да се успокои — помисли си той нерешително. — По-хубаво ще е да изпия още едно мартини, че ще ми е необходима смелост за разговор с Лу.“

В този момент Дженифър казваше:

— Естествено можеш да спиш при мен. Ще приготвя кушетката. Искаш ли веднага да легнеш и да си починеш?

— Сега? Малко преди ядене? — Лу погледна приятелката си с възмущение. — Вярваш ли, че този мъж заслужава да обявя заради него гладна стачка? Освен това съм много гладна. Възбудата винаги предизвиква апетита ми. Защо се смееш, Джени?

— Радвам се на здравия ти апетит, Лу. Все още не съм попадала в ситуация, която да окаже отрицателно влияние върху теб.

— Това само показва колко съм здрава. Кажи ми, скъпа, можеш ли да убедиш мисис Силверстон да си сменим местата на масите? Сигурно ще се зарадва да се запознае лично с известния режисьор Рик.

— Нищо по-лесно от това. Мога да си представя, че би ти било непоносимо да гледаш по време на ядене омразното лице на съпруга си.

— Антъни Рик за мен не съществува — рече мрачно Лу. — Дженифър, не можеш си представи в какво ме обвини този егоцентрик. Обвини ме, че нарочно съм забравила да взема хапчето, не е ли нахално!

Дженифър се засмя.

— А нима това не е близо до истината?

— Един джентълмен никога не би посмял да ми каже подозренията си по такъв начин — разгорещи се Лу. — Не е ли тъжно, че вторият ни меден месец трябваше да завърши с развод? При това така се радвах на това пътуване! Затова не трябва да се радваш предварително. Поне за теб беше ли хубав денят?

— Божествено хубав ден — увери я Дженифър, като се позоваваше на думите на Рекс. — Най-сетне набрах смелост да кажа всичко на Рекс.

Дженифър премълча, че чисто и просто беше съблазнила Рекс, който беше полузаспал. Някои неща не можеха да се доверят даже и на най-близката приятелка. Това, което се бе случило на плажа в Мартиника, засягаше само нея и Рекс.

— Прости ли ти Рекс?

— Той даже каза, че понеже не може да живее без мен, ще се опита да живее с мен!

— Колко хубаво, Джени! Тогава поне за теб това пътуване е било успешно. Един щастлив край е по-добре от никакъв!

— Изобщо не ти прилича да виждаш бъдещето в такива черни краски, Лу! Басирам се, че ще се сдобриш с Антъни още преди да сме пристигнали в Маями!

— Ще ми бъде приятно, ако в бъдеще не споменаваш името на Антъни в мое присъствие. С него искам да се видя едва пред съдията по развода!

За галавечерята Дженифър беше запазила най-хубавата си рокля. Беше от кобалтовосиня копринена тафта. Оставяше открито едното загоряло рамо и подчертаваше с асиметричната си кройка високия ръст на Дженифър.

На инат на Антъни, Лу беше облякла предизвикателна червена рокля, за да не би да му хрумне, че тя тъгува за него. Тя много се сърдеше на своя съпруг, че поне веднъж не се бе опитал да я върне в общата им каюта.

„Изглежда е радостен да се освободи от мен — мислеше тя, изпълнена с горчивина. — Сигурно си е въобразил, че през целия си живот ще остана нежна, добродушна овчица, играеща по неговата свирка.“

— Готова ли ей? — Дженифър излезе сияеща от банята. — Как намираш роклята ми, Лу?

— Божествена! — въздъхна Лу в пристъп на завист. — С фигурата, която имаш, може да носиш всичко. Но ти не си бременна като мен.

— Въпреки това изглеждаш много привлекателна, Лу! — Дженифър я целуна по бузата. — Има достатъчно мъже, които предпочитат дебеличките жени. Почакай ме само за момент. Ще потърся мисис Силверстон да я подготвя, че искаш да смениш мястото си с нейното.

Антъни възлагаше всички свои надежди на вечерята. Той познаваше Лу. Нищо друго не беше в състояние да подобри настроението й, освен хубавото ядене. Той също имаше нужда да се подкрепи. След всичките сухи мартинита се чувстваше леко замаян и беше благодарен, че внимателният стюард забеляза състоянието му и го заведе до мястото му.

Всеки момент Лу щеше да седне на мястото отсреща. Не беше в привичките й да пропуска някое от храненетата. Но колко беше изненадан, когато видя да сяда мисис Силверстон.

— Щастлива съм най-сетне да се запозная лично с вас, маестро — проговори тя многозначително. — Като талантлив режисьор вие винаги търсите интересни теми за филмите си. Аз мога да напиша цели романи за живота си, мистър Рик. За съжаление нямам, време. Само на вас мога да позволя да филмирате интересния ми живот. Значи, родена съм във Филаделфия…

Окуражена от мълчанието му, тя му довери между предястието и ордьовъра жизнената си история и беше много впечатлена, че той не я прекъсна с нито една дума. Не й се случваше често да има такъв търпелив слушател и тя се възползва напълно от това.

Нито веднъж не забеляза, че погледът на Антъни беше отправен към масата, на която седеше съпругата му и оживено разговаряше с приятелката си.

Лу носеше червена рокля и изглеждаше толкова безгрижно весела, сякаш не беше разбила скоро сърцето му.

Но погледите на Антъни не бяха единствените, които очаровано се насочваха към тази маса, докато червенокосата съседка по маса описваше в ослепителни краски красотата на Мартиника.

— Само да беше дошъл, Рекс — рече червенокосата Кейт. — Ти наистина пропусна доста.

— Не вярвам — Рекс се засмя.

Той наблюдаваше хубавите устни на Дженифър, движещи се при говоренето, и с нетърпение очакваше момента, когато ще може да ги целуне.

Светлината в залата угасна и под френетичните овации стюардите внесоха върху големи сребърни подноси фламбирания десерт.

— Вече се радвам на танца — рече Кейт. — Ще отидем ли веднага след вечеря в празничната зала?

Ядосваше го, че Кейт приемаше за съвсем нормално да бъде придружавана от него.

— За съжаление не можеш да разчиташ на компанията ми — каза той резервирано. — Вече съм се уговорил.

— Така ли? С кого?

— С бъдещата си съпруга — отвърна Рекс и му стана неудобно от разочарованата й физиономия.

След като се сбогува вежливо, той се обърна към Лу и Дженифър.

— В случай, че се нуждаете от още един придружител за танците, аз съм на ваше разположение — предложи той услугите си с очарователна усмивка.

Дамите нямаха нищо против да ги придружава и тримата напуснаха трапезарията, като се отправиха към залата, където темпераментният корабен оркестър свиреше румба. Тримата едва седнаха, когато Марио се появи й отвлече за неудоволствие на Рекс Дженифър на танц.

— Пикникът имаше ли успех? — попита я Марио. — Изглеждаш така сияеща.

— Беше направо приказно, Марио! — Тя му намигна. — Хиляди благодарности за материалната подкрепа. Твоят пикник ми извърши огромна услуга. Впрочем харесваш ли червенокоси?

— Въпросът ти свързан ли е с определена цел?

— Бих искала да те помоля да се погрижиш малко за Кейт. — Дженифър му посочи хубавата червенокоса жена с разстроена физиономия. — Страхувам се, че Кейт ще прекара самотна вечер. Ще извършиш ли едно добро дело?

— Великодушието на победителката — ухили се Марио.

— Радвам се, че разбра толкова бързо. — Тя го целуна по бузата. — Беше хубаво, че се запознах с теб. Може би ще се видим някога?

— Би било доста невероятно.

— Не се знае. Възможно е да повторя пътуването, този път обаче като сватбено пътешествие. Сигурно е чудесно да прекараш медения си месец в Карибика.

Марио извади от бялата си униформа визитна картичка и я подаде на Дженифър.

— Домашният ми адрес. Там можеш да ми изпратиш сватбените покани!

— Няма да забравя — хванати за ръце, ревниво наблюдавани от Рекс, те се върнаха на масата. Рекс стана веднага, за да танцува с Дженифър, докато Марио покани Кейт за следващия танц!

— Имате чудесна червена коса — каза Марио на Кейт, която се почувства поласкана.

Антъни установи със задоволство, че сега Лу беше останала сама на масата. Той събра смелост и отиде при нея.

— Мога ли да ви помоля за един танц, мадам?

Лу го погледна безизразно.

— Не се чувствам много добре за танци.

Антъни кимна загрижен.

— Много си бледа. Сигурно се нуждаеш от свеж въздух. Нека излезем за малко на палубата, Лу! Задушният въздух тук е нездрав за жена в твоето положение.

— Това е вярно! — Лу се надигна и го хвана за ръка. — Наистина ме боли главата от високата музика.

Те се разхождаха бавно по палубата като някоя стара семейна двойка. Корабът продължаваше бавното си пътуване. На тъмносиньото небе се появяваха вече първите звезди, а Карибско море святкаше мастиленосиньо. Понеже корабът се поклащаше леко от вълните, Лу трябваше да се облегне на ръката на Антъни.

— Сърдиш ли ми се още? Съжалявам, че се държах така идиотски. Вероятно беше от изненада.

— Би трябвало да ти поднеса всичко по-внимателно — обвини се на свой ред Лу. — Навярно е било като шок за теб, на твоята възраст да станеш още веднъж баща.

— Е, не съм толкова стар — той се разсмя и я притисна нежно към себе си. — Ще имаме дете, моя малка! Само да си щастлива.

Хванати за ръка, отидоха до каютата си. Антъни беше на мнение, че жена му се нуждае от абсолютен покой, Лу си спомни, че няма даже нощница в каютата, куфарите й бяха все още при Дженифър. Но тази нощ нямаше да се нуждае от нея.

Дженифър и Рекс също почувстваха желание за свеж въздух.

— Едва сега започвам да се наслаждавам на пътуването — каза Рекс, когато, притиснати един към друг, се разхождаха по палубата. — Случайно имам в каютата си шише шампанско. Имаш ли желание за една глътка?

— Страшно съм жадна — призна си Дженифър. — При мен не мога да те поканя. Куфарите на Лу заемат цялата каюта.

— При мен има достатъчно място — твърдеше Рекс.

Пред вратата на каютата той я хвана за ръка, забрави за прага и се спъна заедно с нея в помещението. Двамата паднаха върху килима на пода.

— Не бива да бързаш толкова — изкиска се Дженифър.

— Намирам, че сме загубили вече доста време — усмихнат, Рекс я изправи и я поведе към кушетката. След това отвори бутилката и напълни чашите.

— За какво ще пием?

— Не знам — очите й блестяха. — Защо не пием за нашето общо бъдеще?

— Идеята е чудесна — рече Рекс и се чукна с нея.