Научи ме да обичам

4

Дженифър не можеше да си спомни да се е радвала някога така на уикенд, както сега. Беше получила доста покани за партита, но отказа всички. Уикендът беше запазен за Рекс. Даже и президентът на Съединените щати нямаше шанс да я види на парти в Белия дом.

Тя реши в събота да поспи до късно, но любовните трели на птиците я събудиха доста рано и след това повече не можа да заспи. След като направи, без да бърза, няколко кръга в морето, тя се настани уютно за закуска на терасата, като преглеждаше ежедневниците. Едва и се удаваше да се съсредоточи върху прочетеното. Цялата гореше от копнеж към Рекс. Въобще не разбираше как е могла да издържи цяла седмица без него. За щастие беше една адска седмица, която почти не й остави време за размисъл. С Рекс сигурно се е случило нещо подобно. Той беше отлетял за натурни снимки във Флорида.

Беше ли й останал верен? Мъж, който непрекъснато беше заобиколен от хубави модели, е подложен на многобройни изкушения. Но тя не вярваше, че той би могъл да погледне някоя друга — особено след последния уикенд, прекаран с нея. В края на краищата Рекс не беше така лабилен както Патрик Норт и беше съвсем друг. Той беше просто несравним.

След закуска Дженифър се попече на слънцето. Харесваше се, когато кожата й беше леко загоряла. Щом й станеше твърде горещо, тя се потапяше гола в плувния басейн, след това се намазваше грижливо с крем и отново се подлагаше на топлите лъчи на слънцето.

Беше дала на Уилям строго указание да не я безпокои никой. Той наблюдаваше чистачките, които всяка сутрин се грижеха за изрядния ред във вилата. Понеже Дженифър искаше да отидат да вечерят с Рекс се отказа от обяда.

За вечерта избра златист дамски костюм от блестяща коприна, който ефектно подчертаваше загара й. Понеже знаеше, че Рекс харесва косата й, тя я остави свободно разпиляна върху раменете си. Гримира се дискретно, подчерта в светло хубаво оформените си устни и отиде след това на бара, където беше приготвен леденият аперитив.

Сара и Уилям бяха вече напуснали вилата, когато се появи Рекс. Отвори му сама. Сърцето й биеше лудо. Той изглеждаше приказно в бежовия си спортен костюм и нежнорозовата копринена риза.

Още на вратата се прегърнаха. Рекс я притисна толкова силно към себе си, че почти й причини болка. Но как се наслаждаваше на тази болка, която й показваше, че е жадувал за нея толкова, колкото самата тя за него.

— Седмицата ми се стори безкрайна. Никога по-рано Флорида не ми е изглеждала така безлюдна — усмихна й се той със светнали очи. — През следващите часове искам да те имам само за себе си. — Той я разгледа оценяващо, както изкуствовед някоя скъпа картина. — Ти си по-красива от всякога, Джени. Обичаш ли ме още?

— Как си стигнал до мисълта, че те обичам? Не мога да те търпя! — отговори тя със светнал поглед. — Ужасен мъж! Ти даже не си ме целунал както трябва!

— Отвън все още чака таксито и ако аз се осмеля да те целуна, шофьорът ще загуби търпение и ще замине — защити се той.

— Защо тогава не го отпратиш веднага? — прошепна тя, прегърна го през врата и покри бузите му с бързи малки целувчици, които го възбудиха. — По-късно ще си поръчаме друго такси!

— Лекомислено момиче! — рече той, обзет от горещо желание.

Намери нейната естествена, спонтанна чувственост за очарователна. Външно изглеждаше студена и недостъпна, а беше способна на увличаща страст.

Той излезе и малко след това Джени чу шум на заминаваща кола.

Рекс се върна бързо. Не се колеба дълго, а веднага бурно я прегърна. Дрехите им полетяха към пода. Преплели тела, те се отпуснаха върху килима и започнаха да се целуват с жадна страст. Раздялата, очакването на тази среща и взаимният им копнеж усилваха още повече желанието им.

Между изтощителните целувки си шепнеха любовни думи, а нежните им милувки усилваха страстта. Този път се любиха диво, без никакви задръжки и на върха на екстаза гласовете им се сляха в един-единствен щастлив вик.

Още стояха прегърнати, без дъх и обзети от чувството за преживяното чудо. Очите им бяха все още замъглени от отминалото наслаждение, кожата им пламтеше, а сърцата им биеха в бурен ритъм.

Внезапно Дженифър осъзна, че все още лежаха върху китайския килим.

— Ние сме напълно луди — изкиска се тя. — Знаеш ли за какво имам желание сега?

— Само да не започваме отново — пошегува се той и ухапа нежно зърното на гръдта й. — Нека преди това да похапнем, за да си възвърна отново силите.

— Можеш да мислиш само за едно! — подхвърли тя с престорено недоволство.

— Не е моя вината. Ти си толкова съблазнителна. При жена като теб си загубваш ума.

— Не преувеличавай — поласка се тя. — Не искам да знам на колко жени си го казвал досега. Не можеш да ме убедиш, че нямаш никакъв опит.

— Навярно съм естествен талант — той потри буза в нейната. — Хубаво ми е с теб, скъпа. Опасявам се, че след теб няма да обичам никоя жена. Но аз те прекъснах. За какво имаш желание?

— Да се изкъпем с теб в морето. След това можем да хапнем на терасата. В хладилника има достатъчно, в случай че не очакваш някакво изключително меню.

— Звучи примамливо. С удоволствие ще спестя някой и друг долар. Ще имам ли нужда от плувки?

— Не, ако не се срамуваш от мен — тя поглади мускулестите му бедра. — Ти имаш толкова хубаво тяло. С удоволствие те гледам.

— Впрочем кой е собственикът на тази страхотна вила? — попита той с леко подозрение, докато в прекрасната си голота преминаваха през изпълнената с аромата на цветята градина. — Сигурно имаш някой много щедър меценат, ако можеш да си позволиш този лукс.

— Този меценат е баща ми — отвърна му тя. — Какво си помисли?

Почти очакваше, че той ще продължи с въпросите си. Тогава можеше най-после да му каже кой е баща й. Но Рекс се задоволи с обяснението й. Срещу един щедър баща той нямаше нищо против. Само мисълта, че зад целия този блясък може да се крие друг мъж, би го уязвила чувствително.

Те скочиха в прииждащите вълни на прибоя, забавляваха се като непослушни деца и се върнаха освежени обратно вкъщи. Дженифър никога не бе смятала за нужно да се грижи сама за собственото си удоволствие. От готвене тя почти не разбираше. Затова отвориха две консерви хайвер, който започнаха да ядат с лъжици. Като второ ядоха студен ростбиф със сос от хрян, а за десерт различни видове сирена с хляб, грозде и маслини.

— Това беше най-вкусното ядене в живота ми — Рекс, все още по слипове, въздъхна с облекчение и се облегна в бялото кресло. — Такъв уикенд с теб може да потисне стреса и ядовете на цяла седмица.

— В хладилника има още лед — предложи Дженифър.

Широка усмивка озари лицето на Рекс.

— Въобще не мисля за лед. Имам нужда от нещо загряващо.

— Една хубава мока ще свърши ли работа?

— Тогава няма да мога да спя цяла нощ — отвърна й той.

— О-о, Рекс — престори се на смутена. — Все още няма полунощ. Как може да мислиш сега за спане?

— Представям си приятно, че заспивам в ръцете ти. Но щом толкова искаш да излизаме…

— Нямам голямо желание още веднъж да се преобличам и гримирам.

— Ти си много по-хубава без грим по лицето. Нека просто останем тук, Джени. След всички тези вкуснотии, които ми сервира, се чувствам сит, ленив и напълно задоволен. Да бях взел анцуга си за джогинг, тогава бихме могли да се поразходим до морето и да се насладим на свежия бриз.

— Ще намеря нещо.

Дженифър побърза в стаята за преобличане, измъкна от шкафа най-големия си памучен спортен пуловер и долнище за джогинг, което й беше твърде голямо. За Могъщата фигура на Рекс долнището щеше да бъде по-скоро малко, но имаше ли това някакво значение? Дженифър избра за себе си един слънчево жълт анцуг.

Повдигнали високо крачоли на панталоните, те бягаха боси по мекия пясък, който беше съхранил топлината на слънчевия ден. На небето се появиха първите звезди, а огромна портокалово жълта луна хвърляше златиста светлина върху приливните вълни на океана. Изкачиха малкия скалист хълм, опасващ частния й плаж. Пясъчният плаж се простираше на мили далеч и беше почти пуст в този нощен час. Само от време на време се срещаше някоя влюбена двойка. Едва когато наближиха големите хотели и плажът се оживи, те се върнаха обратно. От тичането бяха останали почти без сили и сега вървяха бавно, съпровождани от шума на вълните и далечните звуци на танцова музика.

На следващото неделно утро Рекс стана рано. Погледна нежно розовото, отпуснато в съня лице на Дженифър. Сребърнорусата й коса се беше разпиляла като ветрило върху възглавницата, а малките й закръглени гърди се повдигаха и отпускаха в ритъма на дишането.

Изглежда даже и насън тя чувстваше изпитателния му поглед. Стана неспокойна, клепачите на очите й потрепнаха и, все още сънена, тя го погледна.

— Вече си станал — измърмори тя. — Колко е часът?

— Едва шест, скъпа. Поспи още малко. Аз ще отида до нас, и ще подготвя всичко за излета. До един час ще те взема.

— По това време няма да хванеш никакво такси — Дженифър се надигна изведнъж. — Можем да отидем с моята кола. Така ще спестим време. Какво е времето навън?

Рекс излезе на балкона.

— Не можеше да бъде по-хубаво — провикна се през рамо. — Не се вижда никакво облаче. Със сигурност днес ще е горещо.

Те прекараха чудни часове в заливчето, когато късно следобед на хоризонта се появиха тъмни облаци. Понеже знаеха колко бързо може да се влоши времето, събраха светкавично вещите си и тръгнаха обратно с яхтата. Появи се силен вятър. Вълнението стана по-силно. Беше наистина страшно да се люлееш с малката яхта по огромните вълни.

Рекс беше вързал Дженифър, за да не падне зад борда при силното вълнение. Опасното пътуване харесваше неимоверно много на Дженифър. Тя викаше и се смееше от удоволствие и почти съжаляваше, когато пристигнаха в пристанището преди появата на облаците.

Междувременно небето напълно почерня. Първите големи капки дъжд вече плющяха по дървената обшивка на палубата и след това със страшна сила започна да се излива истински порой. Те избягаха в малката каюта под палубата, където беше толкова притъмняло, сякаш настъпваше нощ.

Очите на Рекс пламнаха, когато видя как релефно изпъква тялото й под мокрите дрехи.

— Ти си цялата мокра — прошепна той.

Гласът му беше станал хрипкав от възбуда. Той свали тениската и шортите й, грабна мъхеста хавлиена кърпа и започна да я подсушава е нежна настойчивост.

В илюминатора на каютата плющеше дъждът, който като завеса ги отделяше от външния свят. Закотвената яхта се поклащаше от вълните, които в бесен ритъм се разбиваха о бордовете й.

С ръце повдигна влажната й коса и наведе глава. Устните му покриха с нежни целувки тила й, продължиха след това игриво по-надолу, докато с върха на пръстите си кръжеше около зърната на гърдите й. Тя простена и се облегна тежко на него. Останаха в това положение няколко минути, докато усетиха как постепенно топлина обхваща телата им. Той я хвана за хълбоците и я извъртя към себе си. Вилнеенето на бурята увеличаваше още повече възбудата им. Те се плъзнаха на койката. Рекс беше изтеглил Дженифър върху себе си. Той не можеше да помръдне, понеже тясната койка беше твърде малка за дългите му крака. Остави се безпомощно на любовните й ласки и простена с облекчение, когато тя най-после го обхвана и се сля със страстен ритъм с него.

Когато няколко часа по-късно се хранеха в най-привлекателния ресторант на „Сънсет“ авеню, Рекс почти не можеше да си представи, че Дженифър беше същата тази жена, която само преди няколко часа в прелестната си голота го беше любила така страстно. В синкав като лед копринен костюм и повдигнати коси, тя въздействаше освежаващо като априлско утро.

„Джени сигурно има много лица — помисли си той, докато я галеше с поглед. — Един път закачливо дете, друг път елегантна лейди, разсеяна любима или вулкан от страсти. Какви ли други лица може да има, които тепърва ще откривам?“

Като предястие бяха поръчали филе от пъстърва с червени боровинки върху препечени филийки и пиха към това бяло тръпчиво вино. Дженифър се заинтересува от работата във Флорида и той й разказа охотно за снимките на рекламен клип за дезодорант с тропически аромат. Като всеки ангажиран мъж, той говореше с удоволствие колко много работа се крие зад един рекламен клип, преминаващ само за няколко секунди на телевизионния екран.

„Като че ли самата аз не зная това — помисли си Дженифър. — Дали не е дошъл моментът да обясня на Рекс, че като него и аз се чувствам в този бранш като риба във вода?“

Но по някакви причини не й достигна смелост да говори за такива сериозни неща. Тя го слушаше и виждаше как се движат устните му, как блестят красивите му зъби, когато се усмихваше. Намираше устните му за чувствени. „Скъпи мой, любими“ — мислеше тя, все още омаяна от отшумяващото вълшебство на преживените с него часове. Никога по-рано не беше чувствала такава хармония при интимна близост, както е него. Имаше чувството, че преживява любов за пръв път. Едва в неговите прегръдки разбра на каква страст беше способна. „Обичам го неописуемо и това се случва след толкова малко време!“

— За какво мислиш? — междувременно бяха стигнали до ягодовия шербет и на Рекс му направи впечатление мълчаливата й замисленост.

Дженифър се засмя.

— Тъкмо си мислех, че те обичам неописуемо.

— За такива мисли какво да кажеш — с нежен жест той хвана тясната й, елегантна ръка.

— Какво ще правим сега? — Дженифър потърси с крак неговия и докосна прасеца му с върха на пръста си. — С удоволствие бих танцувала с теб в малкия бар при симпатичния пианист…

— Съгласен съм — той погледна часовника си. — По това време там сигурно е доста пълно.

— Това няма никакво значение! За мен другите хора въобще не съществуват. И без това няма да оставаме за дълго, Рекс. Нали утре започва петдневната надпревара. На драго сърце бих си легнала по-рано.

— Не ми напомняй за утре. Целия ден ще трябва да прекарам с кроячката в шивачницата.

— Хубава ли е?

Ревнивите нотки в гласа й го поласкаха.

— След един уикенд с теб даже и мис Свят не може да е опасна — засмя се той. — При теб или при мен ще закусваме?

Няколко мига Дженифър размисляше. Бързо прехвърли наум утринните си ангажименти. Нямаше нищо належащо.

— При мен — реши тя бързо. — Ако станем рано, ще можем преди това да се изкъпем в морето, а после ще те закарам с колата си.

— Решено — Рекс кимна на келнера да донесе сметката. — Впрочем в коя фирма работиш?

— „Ръш Къмпани“ — отговори Дженифър потисната.

„Сега ще се изясни всичко“ — помисли тя, но Рекс отбеляза само мимоходом:

— Значи работиш за конкурентите. Но след време мога да те устроя в „Хайлайтс“.

Дженифър се задави от шерито, което пиеше в момента, и се закашля. Най-малкото си спести отговора, понеже междувременно келнерът беше дошъл на масата, за да представи сметката.

„Днес през нощта, когато сме вкъщи, ще му разправя всичко — обеща си Дженифър. — След това ще се смеем до смърт върху предложението да ме нареди в «Хайлайтс». Рекс сигурно ще прозре, че бъдещето му е свързано с «Ръш Къмпани».“