Научи ме да обичам

6

Рекламният клип се прие без възражения от „Калифорния Корпорейшън“. Когато две седмици по-късно се появи на телевизионния екран, Дженифър беше вече заета с друг сценарий. Този път ставаше дума за конкурс на козметичната фирма „Мирър“, която искаше да представи съвсем новата си козметична серия. Понеже пазарът на козметични средства беше наводнен, фирмата разчиташе много на един находчив и впечатляващ рекламен клип, който трябваше да се излъчва в няколко сцени във вечерните часове.

Понеже този път ставаше дума за голям договор, те искаха от „Ръш“ да започнат видеоснимките, едва когато „Мирър“ одобри сценариите.

Следващите две седмици Дженифър посвети изцяло на този интересен проект. Най-често оставаше само до обяд в кабинета си, а останалото време прекарваше вкъщи, където можеше, в компанията на Рекси, да се посвещава на сценариите. Дженифър беше радостна, че има толкова много работа, защото все още не беше забравила Рекс. Този път я грозеше самотен уикенд.

Мислено си представи Рекс да отива в „тяхното“ заливче с някоя друга и изпита страхотна ревност, само при мисълта, че Рекс би обичал другата така, както бе обичал пея.

Дали Рекс беше забравил всичко?

С какво удоволствие Рекс Лаци би забравил за съществуването на Дженифър. През първите дни след скарването им той все още се бе надявал, че тя ще се обади, за да се извини за безобразното си поведение, но след като тайният план да го привлече за фирмата си беше пропаднал, тя изглежда беше загубила всякакъв интерес към неговата личност.

„Норт я описа много точно“ — помисли си той горчиво. Дженифър е от тези бизнес дами, които не подбират средствата, за да постигнат целта си. Ядосваше се безкрайно, че беше вложил толкова много чувства в този флирт. Никога досега не му се беше случвало така да загуби разсъдъка си заради една жена.

Рекс посещаваше много партита с надеждата да срещне Дженифър, за да й каже още веднъж мнението си. На тези партита срещаше доста привлекателни жени, но те само му досаждаха и той избягваше всякакъв флирт е тях.

Наистина беше малко вероятно в един толкова голям град като Лос Анжелис да срещнеш случайно точно определена жена. Теоретично погледнато, можеше да минат и сто години, без Дженифър да пресече пътя му. Даже трябваше да е благодарен, че не му се изпречваше постоянно. Неприятно беше само това, че мисълта за нея не го напускаше. Заради нея неговото настроение се беше понижило толкова, че тровеше дните му и влияеше върху творческите му способности.

Тъкмо беше получил по пощата две покани за премиерата на новия филм на Антъни Рик „Диамантената лейди“, очакван с нетърпение от цял Холивуд, Той се зарадва, че Антъни Рик не го е забравил, понеже поканите за премиерата на филма, на която ще присъстват и самите, изпълнители, бяха много търсени. Въпросът се състоеше само в това кой щеше да го придружава?

Засега постави поканите в чекмеджето на писалището си. Можеше да реши проблема и по-късно. Имаше чувството, че таванът вкъщи всеки момент ще падне върху главата му, затова реши да се преоблече и да излезе да яде навън. Докато се обличаше, включи телевизора, за да хвърли поглед на рекламните клипове, които непрекъснато прекъсваха вечерната програма.

Внезапно замря. Тъкмо си връзваше връзката, когато видя рекламния клип на „Калифорния Корпорейшън“. С опулени очи се беше втренчил в сценката: виждаше любовната двойка на плажа, маймунката, която крадеше банана, и чуваше дълбок, еротичен женски глас.

— Плодовете на Калифорния са просто неотразими — шепнеше гласът.

Сякаш го прониза електрически ток. Подобна сцена бе преживял заедно с Дженифър. „Само тя би могла да напише сценария за това“ — помисли си той и не знаеше дали трябва да се радва, или да се ядосва. Във всеки случай, тя отново успя да го накара да мисли за нея.

Още веднъж се видя с Дженифър в живописното заливче. Струваше му се, че усеща аромата на косите й. Незабравимо хубави часове! И Дженифър сигурно се е чувствала така, иначе нямаше да направи рекламния клип. Беше напълно сигурен, че зад това се крие Дженифър и трябваше да признае съвсем откровено, че беше станал великолепен клип.

Спонтанно грабна телефона и набра номера й. В края на краищата не бяха врагове за цял живот и беше повече от правилно да я поздрави с клипа. Той можеше да си позволи да хвали постиженията на конкурентите си. Искаше да говори напълно спокойно и неангажиращо, като някой случаен познат.

„Защо обаче никой не отговаря толкова време?“

— Тук е Синклер — раздаде се изведнъж писклив женски глас.

— Дженифър там ли е? — попита студено Рекс.

— Не, съжалявам, но мис Синклер излезе — отвърна Сара. — Да й предам нещо?

Рекс просто постави слушалката върху вилката и прекъсна по такъв невежлив начин разговора.

„Естествено тя е излязла! — помисли си той, изпълнен с непозната ярост. — Жена като Дженифър няма нужда да седи вкъщи и да чака някакви си обаждания. Впрочем какво ме засяга това? Историята с Дженифър свърши и отмина, защо само си хабя мислите?“

Той се върна пред огледалото и върза най-после връзката си. Отгоре облече елегантно сако, пъхна дребни пари и ключовете от колата в джоба на панталона си. Пред външната врата обаче спря, помисли известно време и отново се върна. Бързо отиде до писалището и пъхна в джоба си една от двете покани за премиерата. След това излезе от къщата си.

На път за града мина край вилата на Дженифър. Спря, остави колата да работи и пусна поканата в пощенската кутия.

Сутринта Дженифър откри поканата в пощенската кутия и позвъни на Лу, за да й благодари.

— Ти ме изненадваш, Джени — обади се Лу озадачена. — Поканата за теб е все още в чантата ми. Исках да ти я донеса днес.

— Тогава кой е пуснал покана в пощенската ми кутия?

— Не искай твърде много от мен, Джени. Със сигурност мога да твърдя само, че не съм аз. Нямаше ли някоя визитна картичка или писмо?

— Не. Много озадачаващо.

— Е, по-важното е, че си получила покана.

Беше типично за Лу да не се замисля много върху някои произшествия, а ги приемаше така, както ставаха. По този начин запазваше спокоен духовния си мир. Понякога даже Дженифър укоряваше приятелката си за това.

— Нали ще дойдеш на премиерата? — попита Лу. Тя не можеше да си представи, че някой би могъл да се откаже доброволно да присъства на филмовата премиера на Антъни. — След премиерата ще има и голям коктейл — продължи Лу с весел тон. — Решила съм да се появя цялата в черно.

— Няма ли Антъни да сметне това за лош знак? — Дженифър изхихика. — Навярно не се опасяваш филмът да се провали?

Вместо отговор Дженифър чу тъпо почукване. Навярно Лу беше ударила на дърво.

— Да не ми докараш някоя беля! — смути се тя. — Черно нося само поради това, че ме прави невероятно стройна. Освен това представлява прелестен секс ансамбъл от сатен и дантела, който трябва да напомни на Антъни, че има и други по-приятни задължения от правенето на филми.

— Да не би да искаш да съблазниш собствения си мъж?

— Ти си опасно момиче, Дженифър — разсмя се Лу. — Понякога дори имам чувството, че можеш да четеш мисли.

— Тогава ми остава само да ви стискам палци. Да се надяваме, че филмът на Антъни ще обере овациите. Имам чувството, че да съблазняваш потиснат и в лошо настроение мъж съвсем не е лесно.

— Ти не познаваш мъжете — сега Лу й говореше като опитна съпруга. — В случай, че премиерата има успех, Антъни има причина да се отпусне сияещ от радост в ръцете ми. А ако претърпи разочарование, ще потърси утешение в любвеобилните ми прегръдки. Както и да го въртиш и обръщаш, накрая Антъни винаги се озовава в прегръдките ми.

— О-о, Лу, ти просто си възхитителна! — изпъшка Дженифър, бездиханна от смях. — Навярно трябва да вземам уроци от теб в изкуството как се живее щастливо с един мъж?

— По всяко време съм на разположение — рече Лу с достойнство. — Имаш ли вече някого предвид?

— Не бъди толкова недискретна. Щом напреднат работите, ти ще бъдеш първата, която ще узнае.

— Впрочем, Джени, днес видях рекламния ти клип. Много съм впечатлена от очарователната ти маймунка. Още ли е при теб?

— Аз осинових Рекси и той изглежда се чувства добре. Харесва ми да ми прави компания, когато закусвам. Не можеш да си представиш колко е привързан. Понякога изчезва с часове в парка, но винаги се връща при мен. Рекси наистина е мил и аз никога няма да го върна.

— Мога да си представя интересната му компания на закуска. Все още ли си скарана с Рекс?

Красноречивото мълчание на Дженифър каза всичко.

— Тогава ще се видим на премиерата — заключи Лу. Беше й ясно, че Дженифър отклоняваше всякакъв въпрос за Рекс.

— Между другото, последвах съвета ти — довери се на Дженифър, — и просто не взех хапче. Нетърпелива съм дали ще се получи.

— С помощта на черното секс облекло сигурно ще успееш — ободри я Дженифър. — Да приключваме, всичко добро, Лу!

Рекси седеше върху облечената в синьо кадифе табуретка и наблюдаваше любопитно как Сара подготвя господарката си за вечерта.

Сребристорусата коса обгръщаше като светло облаче изящните й черти. Сара беше нанесла лек и мек грим, а сребърно сините сенки засилваха блясъка на очите. Гъстите й руси ресници беше направила малко по-тъмни, в тон с веждите. На устните и бузите нанесе топло кафяво-червено.

Сара се любуваше гордо на творението си.

— Доволна ли сте, мадам?

— Просто фантастично! — Дженифър се засмя. — Какво обаче, ще правим с косата ми?

— Да я тупирам ли? — предложи Сара.

— Тогава изглеждам още по-висока. Мисля, че трябва да я оставим такава, каквато е. Когато нося косата си свободно, не правя впечатление на толкова строга. Харесвам ли ти, Рекси? — обърна се към маймунката, която нададе вик на съгласие, озова се с един скок върху раменете й и се зарови в косата й.

При ужасяващия вик на Сара Рекси избяга обиден на балкона и изчезна. Дженифър само се засмя и с няколко движения отново приведе прическата си в ред.

След това Уилям я закара с колата до най-големия кинотеатър на Холивуд, дал старт на множество филми, придобили впоследствие световна слава. Във фоайето поднасяха шампанско. Дженифър разпозна редица познати и прочути лица. Лу и съпругът й бяха така обкръжени от хора, че не можеше да стигне до приятелката си. Поведе разговор с една млада съпружеска двойка, която работеше в модния бранш. Дойде време да се потърсят местата.

Креслото отляво, намиращо се непосредствено до Дженифър, беше празно. Отдясно седеше възрастна жена, която не познаваше. Тъкмо когато започнаха да гасят светлината на кратки интервали, един закъснял предизвика безпокойство. Извинявайки се, той промушваше дългата си фигура между редиците, насочвайки се към свободното място до Дженифър.

— Здравей — прошепна той и седна.

Дженифър се вцепени. Човекът, който така естествено се настани до нея, беше Рекс. Значи той беше пуснал поканата в пощенската й кутия. Невероятно! Беше минал край къщата й, без да се обади. Какви искаше да постигне с тази си постъпка? Дали не търсеше по този начин нов контакт?

Светлината угасна, бърборенето наоколо престана. На огромния екран се появиха първите заглавни кадри на филма, съпроводен от музика.

„Диамантената лейди“ беше филм за времето на пионерите в Калифорния, напрегнат и издържан, с прекрасни пейзажни картини и добри артистични постижения.

Дженифър би се наслаждавала на филма, ако не беше обезпокояващото присъствие на съседа й. Струваше й се, че Рекс не стои мирно и секунда. Ту докосваше лакътя му, ту усещаше дъха му върху бузата си. Тя се беше свила на мястото си и гледаше само към екрана. През цялото време се правеше, че изобщо не го е познала, а сърцето й биеше така силно, че се опасяваше той да не го чуе.

Филмът продължи час и половина. Имаше много овации за Антъни и неговия екип. Той сам представи главните изпълнители на отбраната публика и всеки път избухваха френетични аплодисменти.

Щом завърши представлението и хората се насочиха към залата за премиерния коктейл, Дженифър побърза да избяга от близостта на Рекс. С престорена радост поздрави Еди Грейв, един стар обожател, който очевидно се радваше да я види. Еди беше известен дизайнер по вътрешна архитектура и беше проектирал обзавеждането на нейната вила. Тогава той недвусмислено беше намекнал, че няма да има нищо против да се сближат и лично. Но Дженифър не прояви интерес към него. По външност Еди не беше нейният тип — беше по-нисък от нея и не, много строен. Двамата биха представлявали твърде комична двойка.

— Ти изглеждаш великолепно, Джени! — Еди чукна чашата си с шампанско в нейната. — Как си?

— Живуркам си — отвърна лениво Дженифър, докато опипваше с поглед залата.

Изведнъж видя Рекс и кръв обля сърцето й. Той танцуваше с хубава висока блондинка. Дали това не беше новата му фаворитка? Дженифър наблюдаваше непрестанно блондинката с надеждата да открие някакъв недостатък. Не изглеждаше ли твърде предизвикателно в пъстрата си шифонена рокля?

„Определено е лекомислена гъска“ — помисли с омраза Дженифър, обхваната от ревност. Самоизмъчвайки се, се запита дали Рекс вече не е бил с другата в заливчето на Санта Барбара, за да се надбягва с прииждащите вълни, хванат за ръка с нея… Не, не бива да си представя как Рекс я прегръща, целува и обсипва с нежности. Сигурно блондинката отдавна го е опознала, защото нямаше така безсрамно да се усмихва на Рекс.

— Искаш ли да танцуваш, Джени? — попита Еди.

— По-късно.

Дженифър изобщо не изпитваше желание да танцува с мъж, когото надвишаваше с цяла глава, въпреки че беше очарован от нея. Еди нямаше никаква вина, че беше така нисък и се въртеше винаги около снажни амазонки. Проблемът беше само този, че Дженифър не можеше да се въодушеви от това предложение. С партньор като Еди със сигурност нямаше да направи впечатление на Рекс.

След това Еди танцува с Лу, докато Антъни избра за партньорка Дженифър. Беше й ясно, че Антъни, честолюбив като всички хора на изкуството, беше жаден за комплименти по адрес на филма си. Когато Дженифър му каза, че смята филма за кандидат за „Оскар“, той просия като щедро възнаградено дете. По принцип Антъни не знаеше как да разговаря с приятелките на Лу, но Дженифър винаги правеше изключение в това отношение. След нейното многообещаващо предсказание той я ценеше още повече и се реваншира, като й направи комплименти за външността й.

Дженифър не се изненада, когато откри между гостите и Патрик Норт. Той беше седнал до хубавичка червенокоса жена и се беше втренчил замислено в чашата си с уиски.

За да поддържа настроението, оркестърът изпълняваше непрекъснато хитове. Отново и отново просветваха светкавиците на фотографите, полагащи усилия да съхранят на лента авторитетните личности.

Дженифър не желаеше да пие повече. Тя отиде на бюфета за студени закуски и си поръча една чинийка с лакомства.

— Мога да препоръчам само хайвера — раздаде се внезапно познат глас зад нея. — Особено е вкусен, когато се яде с лъжица.

Дженифър се обърна и погледна Рекс право в насмешливите искрящи очи. Сърцето й щеше да се пукне. Изведнъж краката й омекнаха и без малко да изтърве чинията от смущение, когато той я взе от нея с думите:

— Мразя да ям прав. Нека си потърсим спокойно местенце.

Тя го последва волю-неволю, намирайки се все още като в унес. Само мъж като Рекс можеше да предизвика у нея чувството, че се движи по люлееща се корабна палуба. Той донесе една масичка с два стола, постави чинията й върху нея и изчезна отново, за да вземе някоя и за себе си.

— Ти ли ми изпрати поканата? — попита го тя, когато ядяха.

— Нямам и понятие — отговори той с такова голямо безразличие, че тя се обиди.

Продължиха мълчаливо да ядат. Дженифър изобщо не забелязваше какво слага в устата си. Всичко й изглеждаше еднакво на вкус и й струваше доста усилия, за да опразни чинията си.

— Дотегна ми циркът тук — рече й Рекс. — Мразя да съм затворен някъде в продължение на часове заедно с тълпа хора. Какво ще кажеш, ако двамата се измъкнем тайно?

— Можем да подишаме чист въздух на плажа при мен — предложи колебливо Дженифър.

Рекс кимна в съгласие.

— Хубава идея! — погледна я изпитателно в очите. — Напълно ли си сигурна, че никой няма да забележи отсъствието ти?

— Откъде мога да знам? — отвърна Дженифър, смеейки се. — На мен самата няма да ми липсва никой. Ако питаш мен, можем да тръгваме.

Изведнъж се разбързаха да се махнат оттук.

Патрик Норт ги видя да излизат двамата. Мрачният му поглед ги проследи. Той беше вбесен, че Дженифър не сметна за нужно да размени поне думица с него. Беше пренебрегнала даже и поздрава му. Цялата му злоба се пренесе върху предпочетения от нея мъж. Беше твърдо убеден, че Дженифър отдавна щеше да се е сдобрила с него, ако не се беше появил този арогантен Рекс Лаци. По някакъв начин трябваше да успее да отстрани съперника си.

Норт се усмихна и потърси в джоба си ключа от вилата на Дженифър. Тя сигурно бе забравила да му го поиска обратно и сега можеше да му бъде много полезен, понеже беше сигурен, че Лаци ще прекара нощта при Дженифър.

„В случай, че планът ми успее, часовете ти при нея ще са броени — мислеше коварно Патрик, — а Дженифър ще се радва да има приятел като мен, който да я утешава в самотата й.“

Норт се замисли дали не трябва да изпие още едно уиски. Пеги, малката червенокоска до него, му бърбореше непрекъснато. Той стана от масата и взе от бюфета за закуски нещо за ядене.

За да осъществи замисъла си, се нуждаеше от ясна глава.

Дженифър беше като в сън. Усещаше силната ръка на Рекс около раменете си. Те вървяха толкова плътно един до друг, че бедрата им се докосваха на всяка крачка.

Върху непрекъснато прииждащите вълни се разливаше сиянието на луната. Свежият бриз, повяваш откъм морето, и опияняваше като шампанско, и същевременно ободряваше.

— Защо си изпратил поканата? — настояваше да узнае Дженифър.

Все още не можеше да повярва, че Рекс беше при нея. Даже не смееше да се надява, че отново, ще се разхождат заедно край морето.

— Не задавай глупави въпроси — заплаши той. — Просто исках отново да те видя. Толкова ли е трудно да разбереш това?

— Би могъл да ми позвъниш…

— Направих го, но ти не беше вкъщи. Надявах се, че все някога ще се обадиш, за да ми кажеш колко много съжаляваш, че така си ме заблуждавала.

— Какво очакваш от мен? Да падна на колене? Ако не си забелязал, че чувствата ми към теб бяха искрени, нищо не си разбрал. Ти трябва да ме молиш за прошка, Рекс! Ако наистина ме смяташ за способна да се хвърля на врата на един мъж, само за да го привлека към нашата фирма, знай, че грешиш.

— О’шей, да забравим. По-добре да се опитаме да изключим от отношенията си всичко делово. Че аз работя за конкуренцията, не трябва да смущава личните ни интереси. Не съм дезертьор, който преминава без основателна причина към конкурентите. Можеш ли да разбереш това?

— Само да знаеше колко много ми липсваше, сега нямаше да ми задаваш този въпрос. — Тя се спря и се притисна до него. Лъч от лунната светлина попадна в косата й и тя засия. — Обичам те, Рекс! — издума Дженифър напълно сериозно и без всякакво кокетство.

— Не можеш да си представиш как ми липсваше — той я погали нежно по косата. — Честно казано, бях направо отвратителен. Винаги съм желал жените, естествено и секса с тях. Но откакто те познавам, никоя друга жена не може да ме заинтересува. Сигурно това е любов — заключи той с тежка въздишка и се наведе към нея.

Във възбуждаща игра езикът му обикаляше около устните й. Дженифър се притискаше все по-плътно към не го. Усети под ръцете си силния му врат. Коленете им се докоснаха и двамата се разтърсиха от порива на чувствата си.

Целуваха се с отворени устни, докато желанието трескаво нарастваше в тях. Отпуснаха се на пясъка, без да откъсват устни един от друг. Под нетърпеливите му ръце тънката й рокля се разкъса. Той искаше да я усеща цялата и бързо се освободи от дрехите си.

Хладният бриз галеше сгорещеното й тяло. Той я целуваше и галеше по вътрешната страна на дългите й бедра. Когато неговите нежно галещи пръсти се плъзнаха по-нагоре, Дженифър простена от удоволствие. Притисна към него бедра и той не можеше повече да устои на страстното й желание. И двамата бяха обхванати едновременно от любовен екстаз и в бурен ритъм достигнаха връхната точка на удоволствието.

Задъхани, те останаха с преплетени тела, все още тръпнещи от отзвучаващото удоволствие. Рекс погледна лицето й, изглеждащо в сумрака на нощта като бледо цвете.

— Знаеш ли, че нарисуваното от теб сърце е все още върху огледалото в банята? — внезапно й рече той.

Дженифър се засмя тихо.

— Изглежда имаш твърде небрежна чистачка.

— Забранил съм й да докосва огледалото. Заради това имахме истинска кавга. И победител излязох аз. Сърцето все още стои и обгражда инициалите ни.

— А аз си мислех, че отдавна си ме забравил! — Тя го погали по косата, врата и мускулестия гръб. — Ще останеш ли днес при мен?

— Ако ме поканиш на закуска!

— Защо не? Рекси сигурно не би имал нищо против един гост на закуска.

— Кой е Рекси? — Гласът му прозвуча така ревниво, че Дженифър трябваше да се разсмее на глас.

— Не си ли видял рекламния ми клип с маймунката?

— Видях го и го намирам за страшен. Веднага разбрах, че само ти си могла да напишеш сценария.

— Маймунката от клипа живее при мен — обясни тя разпалено. — Нарекох я Рекси.

— Рекси поне мъничко ли е мил като мен? — Той я ухапа нежно по възглавничката на ухото.

— Рекси е ужасно, мил — Дженифър се засмя. — Предлагам най-напред да вземем един душ. Косата ми е пълна с пясък. При това тази вечер Сара толкова се стара над прическата ми. Къде е роклята ми?

Рекс събра всичко и го преметна на ръката си.

— Много е топло за дрехи — твърдеше той. — Освен това би било истинска загуба на енергия да се облечеш сега, за да се съблечеш веднага след това.

Дженифър го изгледа разбиращо.

— С твоята енергия трябва да се отнасяш доста пестеливо и да я съхраняваш за по-важни неща. Бил ли си в заливчето ни?

— Сам? Какво да правя? Да напиша името ти на пясъка? — Рекс беше дълбоко възмутен. — Честно казано, без теб през цялото време се чувствах ужасно лошо. Нито веднъж не съм имал желание да изляза с друга жена.

— Хубаво е, че си при мен! — Дженифър го хвана за ръка и двамата тръгнаха към къщата. Понеже беше много топло; те оставиха отворена вратата на терасата.