Научи ме да обичам

2

— Би било прекрасно да можеш да вземеш Рекс Лаци — беше мнението на Лу Рик. — Той е най-добрият режисьор в бранша.

— Мислиш ли, че аз не знаех това? — Дженифър отпи от леденостудения си портокалов сок.

Дамите се бяха излегнали в шезлонгите си под един чадър до овалния плувен басейн. Неделното утро беше слънчево и топло. Лек ветрец накъдряше водата в басейна и падащите от цъфтящите дървета листенца на цветовете създаваха илюзията, че вали сняг.

— За съжаление Лаци работи за нашите най-големи конкуренти — продължи разговора Дженифър. — Благодарение главно на него „Хайлайтс“ ни отнема най-добрите клиенти. Давам всичко, за да привлека Лаци в „Ръш Къмпани“.

Дженифър беше доверила проблемите си на Лу. Закръглената руса Лу беше най-добрата й приятелка и вече от няколко години беше женена за известния кинопродуцент Антъни Рик. Нямаше никакви проблеми с брака си, навярно защото знаеше как да създаде уют на подложения си постоянно на стресови ситуации съпруг и нямаше никакви амбиции за артистка.

Общувал през целия ден с напрегнати и чувствителни творци, за Рик нежната естественост на Лу означаваше извор на спокойствие и почивка. Двамата бяха пример за щастлива двойка.

— Какво ще кажеш, ако на моето парти в края на следващата седмица поканя Рекс? — предложи весело Лу. — Тогава ще можеш непринудено да се запознаеш. На едно мило момиче като теб би трябвало да се удаде да привлече Рекс. Не е необходимо веднага да изтъкваш факта, че си дъщеря на Пит Синклер. Той познава ли те лично?

— Досега не сме се срещали никога. Но идеята ти е добра. Навярно ще ми се удаде да убедя Лаци, че при нас има по-добри шансове. Ще ти бъда много благодарна, ако ме запознаеш с него. Какво знаеш лично за него? Женен ли е?

— Доколкото знам, Рекс има само работата в главата си. Не е женен и ако има някакви истории, те протичат напълно дискретно. Сигурно ще ти допадне. Намирам за великолепно колко решително се освободи от Норт. Направо си е дързост да се забавлява с модела в твоята къща. Това говори за лош стил. Ти заслужаваш по-добър мъж от този плейбой.

Тази тема беше неприятна за Дженифър, затова тя стана.

— Благодаря за разговора, Лу. Когато някой има приятелка като теб, не се нуждае от психолог — каза тя весело и тръгна да си отива.

— Винаги съм на твое разположение — отговори й Лу. — Ще се видим тогава в неделя, окей?

От Бевърли Хилс Дженифър отиде направо във вилата си в Санта Моника смени копринения си тоалет със спортен костюм за тенис и тръгна за тенис клуба. След като поигра, тя се присъедини към познати на терасата на клуба. Докато пиеха студена безалкохолна напитка, водеха лек разговор.

Вечерта прекара сама и се наслаждаваше на това. Седмицата в бюрото беше така изтощителна и пълна със стресови ситуации, че се нуждаеше от няколко часа само за себе си, за да се отпусне.

В събота дълго обмисляше какво да облече. Как можеше да впечатли мъж като Лаци? Мъж, обграден от стилно облечени модели, навярно би сметнал за добър вкус едно семпло облекло.

Накрая се спря на костюм от бяла коприна. Изисканата тясна рокля с висока странична цепка подчертаваше особено добре стройната й фигура. Под широкото деколте на късия втален жакет се подаваше част от розово бюстие. Към този тоалет обу полувисоки бели мокасини и се отказа от чорапогащи, понеже краката й имаха силен равномерен загар, който се подчертаваше още повече от белия цвят на роклята.

— Вие изглеждате просто умопомрачително, мадам — бърбореше Сара, докато фризираше косата й. — Красива сте като филмова звезда. Никога ли не сте мислила да се снимате във филм?

— Досега не — заяви Дженифър с усмивка. — Аз съм неподходяща за филмова артистка и не съжалявам бедните създания, които трябва да се мъчат, за да се докопат до някоя роля. Не съм и фотогенична.

Докато бърбореше, Сара тупира косата й като шлем около главата. Няколко игриви къдрици се увиваха около слепоочията и тънкия й врат и омекотяваха строгостта на суровата й красота.

— Така добре ли е? — Черните очи на Сара изпитателно срещнаха погледа й в огледалото.

— Фантастично, Сара!

— Да фризираш такава хубава коса не е никакво изкуство — рече Сара поласкана. — Кога трябва да ви откара Уилям?

Дженифър погледна обсипания с диаманти часовник, единственото украшение, което носеше. Беше малко след двадесет и един часа.

— След четвърт час — реши тя. — На връщане ще взема такси.

Когато Дженифър се появи, партито беше в разгара си. Няколко двойки танцуваха вяло на терасата под звуците на оркестър. Полянката беше обсипана с групи от хора във вечерно облекло, които разговаряха за сделки или за клубове, в които членуваха. Партита като това служеха не само за удоволствие, но и за сключване на нови контакти.

Антъни Рик я видя и я поздрави по холивудски — целувчица отдясно и отляво по бузите.

— Хубаво е, че можа да дойдеш. Вземи си някаква напитка — рече й той и отиде да поздрави друг гост.

Един от келнерите й поднесе сребърен поднос и Дженифър си избра коктейл от шампанско с цвят на фламинго. Само с един поглед забеляза, че повечето от присъстващите дами носеха скъпи пъстроцветни вечерни тоалети. Тя видя Лу в група от оживено дискутиращи хора и закрачи бавно през полянката, за да се присъедини към тях. Но изведнъж зад нея се раздаде глух доброжелателен глас.

— Една бяла лилия между бодливи рози — изрече гласът с насмешка.

Дженифър се обърна и видя мъж, който стърчеше над нея, въпреки че тя със своите метър и седемдесет и шест съвсем не беше ниска. Той беше облечен в бял ленен костюм и тъмносиньо поло, открито около врата, позволяващо да се видят показващите се под него косми. Късо подстриганата му тъмноруса коса се къдреше на слепоочията. Под гъстите му тъмни вежди неговите очи изглеждаха още по-светли.

— Да не би да обичате лилии? — попита Дженифър с дързък тон.

— Мечтая за тях — той я хвана просто за ръка. — Забелязах, че дойдохте сама, точно както и аз. Изпийте коктейла си. Искам да танцувам с вас.

— Винаги ли така, без заобикалки, изказвате желанията си?

— Повечето пъти. Защо да се губи време? Защо да не ви кажа, че ми харесвате?

— Но вие изобщо не ме познавате — изуми се Дженифър.

— Аз съм Рекс. Вие да не би да се казвате случайно Лили?

Дженифър се разсмя гръмко.

— Трябва да ви разочаровам, моето име е Дженифър. Приятелите ме наричат Джени.

Танцуваха румба и веднага налучкаха ритъма.

Щом Дженифър погледна в сияещите му светли очи, обхвана я особено чувство за лекота и когато при танца коленете им се докоснаха, тя беше пронизана като от електрически ток. Никога по-рано не й се бе случвало да се чувства така спонтанно привлечена от някой мъж. Имаше чувство, че ще се разбира с него без много думи. Ако това не беше лудост!

Изглежда Рекс изпитваше същото, защото й каза:

— Не е своеобразно, Джени? Всеки ден срещаш хора, към които оставаш безразличен. Но изведнъж срещаш някого и светът се променя. Знаеш ли, нямах и най-малкото желание да идвам на партито. Сега се радвам, че се навих и дойдох. Нямаше да си простя никога, ако не бях те срещнал.

Танцът свърши. Лу дойде при тях. Във френската си розова рокля тя изглеждаше като бонбонче.

— Както виждам, вече сте се запознали — изчурулика тя. — Джени, трябва да те предупредя за Лаци. Смята се, че е непревземаема крепост и му се носи славата на заклет ерген.

— Да не си забравила, че и аз съм заклета стара мома? — пошегува се Дженифър. — Рекс и аз си допадаме толкова добре.

— Тогава не ми остава нищо друго, освен да ви пожелая да се повеселите хубаво — Лу им помаха закачливо с обсипаната си с украшения пухкава ръчица и забърза нататък. Като домакиня имаше задължението да се грижи за всички и понеже в парка се тълпяха над стотина гости, не й оставаше време за всекиго.

Сега оркестърът свиреше страстно танго. Рекс я прегърна. Забравили всичко, те се отдадоха на ритъма на музиката, вперили страстни погледи един в друг. В този момент Дженифър забрави, че беше дошла на партито, само за да се запознае с Рекс Лаци. Наистина тя се запозна с него, но не подозираше какво завладяващо впечатление щеше да й направи.

Когато по време на танца се намираше в ръцете му, избледняха всички неприятни спомени с Патрик Норт и тя почувства, че никога по-рано не беше пожелавала някой мъж, както жадуваше за Рекс Лаци. Един негов поглед беше достатъчен, за да я хвърли във водовъртежа на най-различни чувства. Тя беше изпила само един коктейл, а се чувстваше опиянена. Това й беше необяснимо и започна да се страхува, че така реагираше на този мъж. Какво особено имаше в него?

— Многото хора тук ме дразнят — рече Рекс, когато пиеха на бара по чаша шампанско. — Съгласна ли сте да сменим обстановката? Не вярвам семейство Рик да ни се обидят, ако изчезнем тайно.

Дженифър го погледна в очите.

— Те просто няма да забележат. Тръгваме ли?

Пред вратата на къщата успяха да хванат такси, с което тъкмо бяха дошли на партито някакви закъснели гости. Рекс я заведе в малък бар, в който чернокож стар пианист свиреше романтични мелодии за вечната любов. Той им кимна усмихнат. Навярно Рекс го познаваха добре в бара, защото и барманът го поздрави по име.

— Какво желаете да пиете? — Рекс погледна въпросително Дженифър.

— Нещо с много сок и малко алкохол — каза тя. — Искам да запазя главата си бистра.

Рекс се засмя и поръча два коктейла с портокал.

Те само опитаха напитките си, като при това погледите им бяха отправени замечтано един към друг. Когато пианистът запя с тих мелодичен глас: „Целувката си е целувка“, Рекс обви ръце около нея и затанцуваха на малкия празен дансинг. Тя се притисна в самозабрава към него и когато почувства върху бузата си нежното докосване на устните му, потръпна. Той усети как реагира тя на ласките му и въздъхна. Колко малко знаеха все, още за себе си, а вече имаха чувството, че се познават отдавна. Часовете минаваха неусетно. Бяха загубили всяко чувство за време, сякаш то изведнъж нямаше значение за тях.

Бяха последните гости и приятният пианист свиреше само за тях. Той сияеше, усмихваше се и свиреше по-хубаво от когато и да било, омаян от вълшебството, което излъчваха влюбените.

Сиянието на утрото оцветяваше вече небето в розово, а хълмовете на планината Сан Габриел блестяха златисто, когато Рекс докара Дженифър вкъщи. Той остави таксито да чака пред вратата й и я целуна нежно.

— Хубаво би било, ако днес имаш време за мен — помоли той. — Можем да излезем с яхтата ми. Ако си съгласна, ще те взема след два часа.

— Разполагам с цял ден.

Дженифър влезе вкъщи, направи си едно силно кафе и го изпи на терасата. Не си заслужаваше да ляга само за два часа. Интересно, че не чувстваше и най-малката умора. Все още бе омаяна от вълшебството на отминалите часове. Цялата трепереше от желание да види отново Рекс, да бъде съвсем близо до него.

Никога по-рано не се бе случвало такова нещо с нея.

— Вие сте станала много рано, мадам! — поздрави с добро настроение Сара. Тя беше минала напряко през поляната и вече беше облякла бялата си кухненска престилка. Къдравата й черна коса беше още мокра от душа.

— Аз въобще не съм лягала — Дженифър се разсмя. — И при това нямам намерение да си лягам. Веднага отново ще изляза. Двамата днес имате свободен ден. Вероятно ще отсъствам до късно вечерта.

— Радвам се да чуя това! — беше напълно ясно, че Сара се радва на свободния ден. — Как мина партито? Забавлявахте ли се добре? Сега виждам, че вие въобще не сте се преобличала!

— Беше хубаво — Дженифър скръсти ръце зад тила си и погледна разсеяно към парка.

Загадъчна усмивка се появи на устните й. В меката утринна светлина лицето й изглеждаше много бледо и хубаво. Сините сенки под очите й още повече подчертаваха блясъка им.

— Да ви поднеса ли една солидна закуска? — попита Сара.

— Не съм гладна — Дженифър стана и се протегна с въздишка. — Ще се потопя за малко в морето и след това ще се преоблека. Чао, Сара, прекарайте един хубав ден!

След плуването в морето Дженифър отново се почувства във форма. Тя отми под душа морската вода, изми косата си и след това втри в тялото си благоухаещ лосион. Към белите шорти облече синя тениска без ръкави и седна на балкона да изсъхне косата й на слънце. Опакова бързо малкото неща, от които се нуждаеше. Беше любопитна дали вълшебството от нощта ще изчезне на ослепителната светлина на деня и получи сърцебиене при мисълта за нежните устни на Рекс.

Рекс дойде по-рано, отколкото беше очаквала. Очите му светнаха, щом я видя. Цялата си коса беше вързала на конска опашка и изглеждаше неописуемо млада. В открита спортна кола отидоха до пристанището и се качиха на яхтата му.

Рекс управляваше сам малката пъргава яхта. Докато тя пореше вълните и се насочваше в открито море, погледът му непрекъснато се спираше на фигурата в розов бански от копринена лъскава материя. Радваше се, че Дженифър беше застанала до него. Изглеждаше му почти невероятно, че можеше да се влюби така прибързано като някой ученик.

А и такъв се чувстваше тази сутрин след приказната нощ. Сякаш бе подмладен с години и от възбуда би могъл да прави даже салта.

Рекс се насочи към малък остров, в чието пясъчно заливче пусна котва. Заливът беше обграден със зелен пояс от непроходима джунгла. До тях долитаха мелодичните песни на тропическите птици. Заедно разпънаха палатката и разгърнаха къмпинг мебелите. След това се настаниха удобно под сенника. Рекс се беше погрижил за всичко. Имаше горещ чай в термоса, апетитни сандвичи, обвити във фолио, а за десерт — плодове.

Като се нахраниха, опаковаха, отново припасите в хладилната чанта и се скриха в палатката от лъчите на палещото слънце. Лежаха един до друг. В здрачевината на палатката очите й придобиха фосфоресциращ блясък. Рекс зарови ръка в копринената и коса, която при докосване пукаше като наелектризирана.

Дишането му се ускори. Обхвана го трескаво желание, но той все още се владееше, подпъхна ръка под тила й и се наведе над нея. Нежно допря с устни устата й. Все още нерешително връхчетата на езиците им се докоснаха във възбуждаща игра.

Дженифър простена тихо, когато той свали горната част на банския й и започна безкрайно нежно да я гали по гърдите. Ласкавите му ръце се спускаха все по-надолу. Сърцето й започна да бие учестено. Изпълнена с растящо нетърпение, тя му помогна да смъкне и бикините й.

Рекс се освободи от шортите си. Отново я взе в ръцете си и горещината на кожата му се предаде на нея. Търпеливо и с чувствена нежност той я галеше, докато тялото й се притисна към неговото с диво, страстно желание.

Той внимателно проникна в нея. Лек стон се откъсна от устните й и този стон предизвика бурните му движения, забравяйки всички задръжки. В енергичен ритъм те достигнаха екстаза и продължиха да лежат прегърнати, докато постепенно отшумяваше възбудата им.