Научи ме да обичам

5

Тъмнокожият пианист се зарадва на идването им. Той се засмя, кимна им и запя веднага тяхната любима мелодия: „Целувката си е целувка“. С щастлива усмивка видя как влюбената двойка се зарадва на това. Всички маси бяха заети, но Рекс и Дженифър откриха два стола на бара и си поръчаха коктейл с шампанско.

Изведнъж в огледалото Дженифър видя как зад нея се появи позната физиономия. Патрик Норт се изправи зад нея и положи с нетактична интимност ръка на раменете й:

— Ало, Джен! — избръщолеви той с натежал език. — Хубаво е, че те виждам. Как си?

Не беше никаква случайност, че Патрик се появи точно в този бар. След известно проучване той узна, че това беше любимият бар на Рекс Лаци.

Дженифър освободи нетърпеливо раменете си от ръката му.

— Изчезвай оттук, ти си пиян! — каза тя студено.

— За мен ли говориш? — той се засмя раздразнен.

— Тогава се запитай защо пия, сладка Джени! Не мога да се примиря с мисълта, че си ме изгонила. — Той се ухили дръзко на Рекс. — Радвам се, Рекс, че мога да поздравя в твое лице своя наследник. Джени има вкус, това не може да й се отрече. Кого трябва да поздравя за завоеванието му — теб или нея?

— Защо не и двамата? — вметна Рекс спокойно.

— Тогава Дженифър е постигнала целта си — продължи Патрик, бесен от спокойствието на Рекс. — Предупреди ли вече „Хайлайтс“ за своето напускане?

Рекс се втренчи неразбиращо в него.

— По каква причина трябва да направя това?

— По простата причина, че Джени иска да те привлече за „Ръш Къмпани“ — злобно рече Патрик. — Само не казвай, че нямаш представа за това? Дженифър не ти ли е разкрила истинските си намерения? Защо мислиш, че се е присламчила към теб? Заради черните ти очи? Не ме карай да се смея! Тя не си е помисляла нищо друго, освен, да те примами. Само по тази причина е помолила своята приятелка Лу Рик да те покани на партито.

— Рекс, не му обръщай внимание, той наистина е пиян — намеси се Дженифър.

Но Патрик не се предаваше.

— Възможно е да съм обърнал някоя чашка в повече — призна си ухилено. — Но все още знам какво говоря. Напълно е ясно, че за „Ръш“ имаш нужда от нов режисьор, след като ги зарязах. А ти искаше да имаш най-добрия, който беше в бранша, с изключение на мен, разбира се.

— Как може да си толкова подъл! — Дженифър го изгледа с пламнали очи. — Престани най-после да се месиш в моите работи, Норт! Аз съм приключила с теб веднъж завинаги!

Рекс все още не разбираше за какво се вълнуваха двамата. Какво общо имаше Дженифър с „Ръш Къмпани“, освен че работеше в офиса й? Той беше отвратен от срамната сцена и забеляза, че всички останали посетители гледаха към тях, очаквайки някаква сензация, понеже Патрик нарочно не беше говорил тихо.

Рекс плати на бармана и хвана Дженифър под ръка.

— Нека си отидем, скъпа. Нямам желание да си развалям вечерта заради някой луд.

— О’шей, нека е така — провикна се язвително Норт. — Но да те предупредя, Лаци! Познавам Дженифър по-дълго и по-добре от теб и ти казвам, че зад привлекателната й външност се крие леденостудена пресметлива жена, която използва всички средства, за да постигне целта си, ясно ли ти е? В това отношение тя е достойна дъщеря на баща си. Навярно ти е известен Пит Синклер, шефът на „Ръш Къмпани“?

Рекс стисна зъби. Без да продума нищо, той измъкна Джени на улицата, качиха се в едно такси и потеглиха към вилата на Дженифър. През цялото време, скръстил ръце пред гърди, Рекс мълчеше озлобен и се беше втренчил упорито навън.

Дженифър подозираше нещо недобро, като видя мрачната му физиономия. Тайно прокле Патрик. Защо трябваше да се мотае в бара и да бръщолеви като пубертетче? Ако беше обяснила предварително всичко на Рекс, щеше да звучи съвсем иначе. Впрочем сега е вече късно — за това се погрижи отмъстителният Патрик Норт.

Първият тревожен знак за Дженифър беше, че когато пристигнаха във вилата й, Рекс остави таксито да чака. Значи той не предвиждаше посещението му при нея да продължи дълго. Дали не трябваше да му бъде и благодарна, че изобщо влезе с нея в къщата?

Когато влязоха вътре, Рекс, все още със скръстени ръце, се облегна на колоните на стълбищния парапет. Изглежда нямаше намерение да влиза по-навътре.

— Какво е вярно от твърденията на Норт? — запита той с потъмнял поглед. — Дължиш ми обяснение. С желание бих чул сега твоята версия на историята. Значи ти си дъщерята на шефа на „Ръш“?

— Това не мога да отрека. Работя като личен референт в нашата фирма — рече открито Дженифър. — Ще добавя също, че аз помолих Лу да те покани на партито. Все пак не можеш да се сърдиш, че исках да взема за „Ръш“ най-добрия режисьор. Всеки друг на твое място би се чувствал поласкан.

— Навярно трябва и да се радвам, че през цялото време си ми разигравала театър? — избухна той. — Нима всякакви средства са оправдани за теб, когато примамваш хората?

— Сега отиде твърде далеч! — извика тя бясна. — Може би си въобразяваш, че бих започнала някакъв флирт е теб, само за да те привлека?

— Защо тогава през цялото време си премълчавала, че си дъщеря на Синклер?

— Боже Господи, аз просто забравих. Щях да ти разкажа сама, когато настъпи подходящият момент за това.

— Навярно си искала да изчакаш, когато напълно ме омотаеш с твоя чар — рече той студено.

Дженифър пребледня.

— Не знаех, че можеш да бъдеш толкова подъл — отвърна му тя засегната. — Вярваш ли наистина, че през цялото време съм ти играла театър?

— Не знам вече на какво трябва да вярвам. Изглежда Патрик Норт те познава добре, а той те обрисува като пресметлива, леденостудена бизнес дама.

— Съжалявам, ако не си способен да си съставиш собствено мнение и се осланяш на бръщолевенето на един пияница.

— Познавам те твърде малко, за да мога да те преценя правилно — забеляза той сурово. — Досега имах възможност да те опозная само от една страна. В случай, че и като бизнес дама си толкова съвършена, както като любовница, мога само да се учудвам.

— Вън! Махай се! — изсъска тя вън от себе си. — Съжалявам за всяка секунда, която съм прекарала с теб!

Рекс се усмихна с разкривено лице.

— Не съм изненадан. Делова жена като теб не си пилее времето без цел. Но нека ти кажа само едно, Дженифър Синклер: не съм от мъжете, които могат да бъдат омотани от някаква жена. Аз сам търся своите работодатели и не трябва да разчиташ, че ще започна някога работа в „Ръш Къмпани“. По-скоро бих седнал на булеварда и бих започнал да прося! Всичко добро, бейби. Беше хубаво с теб.

С предизвикателно равнодушие той се насочи към изхода и хлопна вратата след себе си. Веднага след това се чу шум на заминаваща кола.

Възбудена, Дженифър отиде до бара и си наля голямо уиски, за да успокои треперещите си нерви. Изпи уискито чисто. Не можа обаче да попречи на няколко сълзи да го разредят. Изпълнена с омраза, тя мислеше за Патрик, който й беше надробил тази попара, и за Рекс, реагирал така безмилостно.

Легна си и дълго време не можеше да заспи. В мислите си отново преживяваше сцената, а сърцето й не искаше да повярва, че всичко между нея и Рекс вече свърши. Трябваше някак си да успее да успокои Рекс. Не искаше да го загубва. Само мисълта да не го види повече й се струваше ужасна.

— Съжалявам, Джен, само да бях държала устата си затворена! — възкликна Лу. — Но исках да изясня на този Норт, че той няма повече никакви шансове при теб. Освен това мислех, че ти отдавна си информирала Рекс. Не предизвика ли в него някакво подозрение името Синклер?

— Синклер са като пясъка в морето — Дженифър пушеше, седнала срещу приятелката си.

Двете жени седяха край плувния басейн и пиеха, заради диетата на Лу, минерална вода.

Проливният дъжд отново предизвика появата на хиляди нови цветя в градината. Дженифър обаче не обръщаше никакво внимание на красотата им. Тя беше разгневена и с голямо удоволствие би разтърсила бъбривата си приятелка. Но си даваше сметка, че самата тя също носеше вина за скъсването с Рекс. Още в самото начало трябваше да му разкрие истината.

— Със сигурност Рекс ще разбере, че е постъпил неправилно — Лу отново направи опит да подкрепи морално приятелката си. — Дано ти се обади скоро.

— От две седмици не съм чула нищо за него — Дженифър запали нервно нова цигара. — Не се и надявам, че отново ще се появи. При това как добре се развиваше всичко между нас! Никога по-рано не съм се разбирала така с някой мъж.

— Защо просто не се обадиш на Рекс и го помолиш за обяснение? — предложи Лу.

Дженифър я погледна учудено.

— На всичко отгоре да тичам след него ли? В края на краищата и аз имам гордост!

— Тогава вземи гордостта си под мишница и се помири с него!

Дженифър отпи от минералната си вода. Беше топло в този късен следобед. Тя желаеше една освежаваща баня в морето, но все още не можеше да се реши да си отиде — боеше се от тихата самотна къща, която я очакваше.

— Или би предпочела аз да говоря с Рекс? — Лу наблюдаваше нещастно приятелката си.

Никога по-рано не беше виждала Дженифър така потисната. Тя прокълна Патрик Норт, както и самата себе си. Упрекваше се, че е виновна за скъсването на Джени и Рекс.

— Не вярвам, че нещата могат отново да се поправят — Дженифър въздъхна и се втренчи с отсъстващ поглед в сивкавата пепел на цигарата си. — Рекс ме смята за леденостудена, пресметлива личност, която не подбира средства, за да постигне целта си.

— Със сигурност с времето ще поумнее. Все пак те обича, Джени!

— Любовта идва и си отива — горчиво рече Дженифър. — Вероятно отдавна се е утешил с някоя друга. В Лос Анжелис гъмжи от привлекателни жени, които с удоволствие биха му правили компания.

— Има също и достатъчно привлекателни мъже — Лу се усмихна съучастнически. — Ревността винаги е била ефикасно средство отново да спечелиш изменилия ти любовник.

— До гуша ми е дошло от мъже! — Дженифър вирна войнствено брадичка. — Носят ти само ядове. Заклела съм се да не се влюбвам никога отново. За щастие имам интересна работа, която напълно ме ангажира. Навярно през лятото ще предприема едно пътуване до Европа. То ще ме разсее.

Лу, която иначе почти не пушеше, сега въздъхна и взе една цигара.

— Може би пушенето ще помогне да изчезне вечният ми глад — надяваше се тя.

— Защо не вземаш средство за потискане на апетита? — предложи й Дженифър.

— Не мога да го понасям. Тогава ставам толкова нервна, че ми се вижда тясна стаята — Лу потри двойната си брадичка. — След тридневно вземане на такова средство така навиках на Антъни, че той се спаси само с бягство. Даже ме заплаши, че ще отиде на хотел, в случай че и в бъдеще продължа да се държа така истерично. — Лу погледна тъжно пред себе си. — Понеже професионално Антъни си има непрекъснато работа с разни истерични жени, иска най-малкото вкъщи да намира мирна атмосфера.

Дженифър загледа с интерес закръгленостите на приятелката си.

— Защо изобщо искаш да отслабнеш? Антъни те харесва такава, каквато си. Мършавостта изобщо не подхожда на твоя тип.

Лу се засмя глухо.

— От мършавостта ме делят много килограми! Ти можеш да си говориш с твоята астрална фигура! В Холивуд обаче минавам вече за дебела! Щом изляза да си купя някоя шикозна рокля, веднага получавам комплекс за малоценност от състрадателните погледи на продавачките. Действително хубавите неща ги има само в малки размери. Когато наскоро в пробната кабина исках да се напъхам в един суперелегантен кадифен панталон, се спука ципът му. Страшно се засрамих.

Лу представи всичко това така забавно, че Дженифър се разсмя от сърце. Лу също се разсмя. Не й беше съдено дълго да тъгува. По природа беше весела. Освен това се радваше, че накара Дженифър да се смее.

— Знаеш ли какво каза психологът ми за моя „апетит“? — продължи живо тя. — Той твърди, че аз се тъпча толкова много, защото се чувствам самотна. Просто повечето време съм прекалено сама.

— Точно ти ли? — Дженифър повдигна учудено вежди. — Вие почти всеки ден имате гости, а ти имаш безброй приятели.

— Човек може да се чувства самотен и между приятели — продължаваше да твърди Лу и това прозвуча вече сериозно. — Понякога ми идва до гуша да играя винаги вечно дебела и в добро настроение домакиня, която излъчва уют около себе си. — Тя погледна Дженифър право в очите. — Искам да имам дете!

— За това аз не мога да ти помогна — разсмя се Дженифър. — Защо не говориш с Антъни?

— Антъни не иска повече деца — миловидното лице на Лу потъмня. — Той има вече две, едно момче и едно момиче от първата си жена Рейчъл. Антъни скоро ще навърши петдесет и си въобразява, че е твърде стар, за да става още веднъж баща. Нали двамата му наследници са вече на възраст за женене. За баща си се сещат, само когато имат нужда от пари. Всичко това е озлобило Антъни и той не иска да разбере желанието ми за дете.

— Защо просто не го поставиш пред свършен факт, Лу?

— Вече съм мислила за това. Но се страхувам, че Антъни страшно ще се разсърди.

— Отново ще се успокои. Че Антъни се чувства стар, за да стане баща, са глупости. Има мъже, които даже и на седемдесет години са станали бащи и се гордеят с това.

Лу изхихика и светлосините й очи заблестяха.

— В случай, че са го постигнали с нормални средства, могат да бъдат горди със себе си!

— Никога не съм предполагала, че можеш да бъдеш толкова непристойна! — провикна се Дженифър с престорено възмущение. — За мен винаги си била олицетворение на почтена жена, чиста като току-що изпран чаршаф.

— Външността твърде често лъже — каза Лу, доволна, че е шокирала приятелката си и същевременно я е ободрила. — А що се отнася до чаршафите, това е най-досадното нещо, което можеш да измислиш. Да ме сравняваш с някакъв чаршаф, това наистина е вече много!

Двете жени се шегуваха взаимно още известно време, след което Дженифър се сбогува. Както винаги, Лу успя да снеме грижите от нея. Даже и да беше твърде далеч от състоянието да възприема света през розови очила, тя не се чувстваше вече така потисната, като през последните дни.

Вечерта прекара на терасата, нахвърляйки проекти за един рекламен клип. От време на време вършеше това с удоволствие, въпреки че не влизаше в преките й задължения. Една голяма фирма, търгуваща с южни плодове, искаше някакъв весел клип за телевизионна реклама. Дженифър дълго време си блъска главата над него, когато изведнъж се сети за маймунката, която им открадна банана в заливчето.

С бързи щрихи тя нахвърли рисунка на тогавашната привлекателна сцена. Нарисува любовна двойка на плажа, която се угощаваше с плодове, докато маймунката крадеше банан от кошницата. Въодушевена от хрумването си, тя веднага нахвърли експозе на сценария. Беше нетърпелива да чуе какво ще каже баща й.

Когато на следващата сутрин му обясни рисунката и експозето, Пит Синклер кимна в съгласие.

— Не е лошо — което за него означаваше висша похвала. — Ти имаш чувство за хумор, това ми допада, Дженифър! Предполагам, че искаш сама да напишеш сценария?

— С удоволствие, само че трябва да ми дадеш за това специален отпуск, татко. Тук в канцеларията ще бъда непрекъснато смущавана. Вкъщи бих имала значително повече спокойствие. Бих могла да пиша по сценария даже и в свободните си вечери.

— Да не съм робовладелец! — изръмжа Синклер. — Освен това ме притискат сроковете. Твоята идея е великолепна, Дженифър! Сега нещата опират до това да бъдем по-бързи от конкурентите. Свържи се с втория режисьор веднага щом завършиш сценария. Всяка минута е скъпа, но това няма нужда да ти го подчертавам. Докъде си стигнала с Лаци?

Прекият му въпрос я накара да се изчерви.

— Татко, опасявам се, че Лаци трябва да го отпишем. Той иска да остане в „Хайлайтс“. Нищо не може да се направи.

— Много съжалявам! Лаци е най-способният режисьор на рекламни клипове. Наистина ли смяташ, че нищо не може да се направи…

— За нас ще привлека някои друг добър мъж — рече бързо Дженифър. — За снимките ще взема новия ни модел Фани и младия Бени. Вярвам двамата да представят очарователна любовна двойка. Този път ще следя режисьора Том изкъсо, за да не обърка нещо!

— Откъде обаче ще вземеш дресирана маймунка?

— Ще измисля нещо — отвърна оптимистично Дженифър.

Естествено по всяко време Дженифър би могла да наеме маймунка от агенцията, която доставяше всякакви животни за рекламните клипове. Обикновено такива задачи възлагаше на сътрудниците си. Но понеже по сантиментални причини много държеше на сцената, сама извърши избора. Най-накрая откри в един зоомагазин забавна млада маймунка, която гледаше наоколо с блестящи кафяви очички. Дженифър я хареса от пръв поглед. Купи маймунката и изслуша точните обяснения на зоопродавачката как трябва да се отнася с нея и да я храни.

На връщане към Санта Моника маймунката седеше доверчиво на раменете й. Когато трябваше да спре на един светофар, тя забеляза удивените, както и радостните погледи на другите шофьори, които изглежда я смятаха за ексцентрична дама.

Сара и Уилям веднага харесаха новия домашен приятел.

— Мадам, аз бих могла да ушия на маймунката сини гащи и червен жакет — предложи въодушевена Сара. — В тях ще изглежда много мило!

— Не го прави на въпрос — реши твърдо Дженифър. — Без притесняващото го облекло животинчето ще се чувства значително по-удобно — тя погледна гальовно към маймунката, която се беше настанила в едно кресло на терасата и чупеше орехи. С ореховите черупки замеряше Уилям, който объркан отстъпваше и смутено говореше:

— Не може ли да ме понася?

— Рекси само си играе — успокои го Дженифър.

Името й хрумна спонтанно. В случай, че Рекс би се обидил, че маймунката носи името му, тя го е преценила грешно. Най-вероятното, когато научи, е да се засмее на това. Но преди това трябваше да го научи.

За да привикне малкото животинче, цялата вечер тя остана вкъщи, говореше нежно с него и го назоваваше винаги с името му. То я гледаше с интелигентните си кафяви очи, сякаш разбираше всяка дума.

Уилям я извика на телефона. Обаждаше се Том, за да обсъди с нея сценария.

— Външните снимки можем да направим на моя плаж — предложи Дженифър на неопитния режисьор. — Мини утре рано при мен, за да видиш плажа. Трябва да се запознаеш и с маймунката ми. Тя е очарователна.

Когато свърши разговора с Том, се върна на терасата, за да види Рекси, но той беше изчезнал.

Дженифър се изплаши. Огледа се объркана наоколо. Никаква следа от маймунката. Дали не беше избягала? Ако изтича на булеварда и някоя кола я прегази…

Разтревожена, Дженифър изтича в кухнята.

— Виждала ли си Рекси? — попита Сара.

— Не, защо? Рекси не е ли на терасата?

— Тогава нямаше да те питам! — извика развълнувана Дженифър. — Ела, помогни ми да го намерим. Не може да бъде далеч.

Оказа се, че нямаше нужда да го търсят дълго. Рекси беше изтичал в градината и се качил на една палма. Когато видя Дженифър, скочи на раменете й и се зарови в косата й.

— Ти, малък дивак! — укори тя нежно маймунката. — Може да играеш в градината, но недей да бягаш! Чуваш ли, Рекси?

Рекси даже и не помисляше да бяга. С инстинкта на животно той чувстваше, че тук беше намерил дом с мили хора. С часове Рекси можеше да лудува в градината, да плаши дивите папагали и след това изведнъж да се появи на терасата, да се настани на раменете на Дженифър и да роши русата й коса.

Когато се появи Том с операторите и осветителите, Рекси се скри в гъстия храсталак и с интерес наблюдаваше оттам. Както винаги, мина цяла вечност, докато се изпробва първата сцена. Хубавият млад модел Фани лежеше в силните ръце на Бени. Малките й ослепително жълти бикини наподобяваха цвета на бананите, надничащи примамливо от кошницата с плодове. Двамата обаче трябваше да изядат доста плодове, докато Дженифър уговори Рекси да вземе банан от кошницата. Но тъкмо страхливото му поведение придаваше чар на сцената. Начинът, по който в началото се огледа и след това предпазливо се промъкна до кошницата с плодове, беше направо комичен.

Когато по-късно гледаше видеоклипа, Том също се въодушеви.

— Определено той ще се хареса. Как смяташ, този път шефът ще бъде ли доволен от мен?

Дженифър му кимна ободряващо и рече:

— Ставаш все по-добър, Том. Удоволствие е да се работи с теб.

— Ще се върне ли отново Норт?

— Не, ти знаеш, че Норт се оттегли доброволно.

— Наскоро го срещнах в някакъв бар. Каза, че с удоволствие би се върнал в „Ръш“. Навярно отдавна съжалява за напускането си.

— Трябваше да помисли за това по-рано. Ако си въобразява, че няма да можем да се оправим без него, се заблуждава. Не мисля да го връщам отново.