Нежна победа

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

На следващия ден Мигел се втурна в кабинета на приятеля си и затвори с трясък вратата зад гърба си.

— Разкажи ми всичко за своя добър приятел Сидни Грийн от Сент Луис — високо рече той, влагайки целия си сарказъм в думата „приятел“.

Рамон, който преглеждаше някакви документи, вдигна очи и го изгледа объркано.

— Той не ми е никакъв приятел, а просто познат. Запознахме се преди девет години по време на коктейл в дома на мой колега. Грийн дойде при мен, представи се и започна да ми описва качествата на някакъв нов вид боя, която бил изобретил. Увери ме, че може да произвежда боя, която да е по-трайна и с по-добро покритие от предлагащите се в момента на пазара. На следващия ден ми донесе своите анализи. Качествата на боята бяха потвърдени и от изследвания, направени в независима лаборатория.

Сидни Грийн имаше нужда от три милиона долара, за да започне производството на своя продукт и да го представи на пазара. Уредих да получи тези пари като заем от „Галвера Интернешънъл“, освен това го свързах с някои мои приятели — собственици на компании, ползващи бои за произвежданите от тях продукти. Можеш да намериш информацията в някоя от папките с документацията на нашата корпорация.

— Една част от информацията наистина открих в една папка, останалата получих от главния финансист тази сутрин. Не е толкова просто, колкото си мислиш. Баща ти проучил Грийн, разбрал, че е работил за кратко като химик и решил, че неговият продукт ще се провали на пазара. За него трите милиона долара са били просто пари, хвърлени на вятъра. Като „мил и любящ баща“ решил да ти даде добър урок. Наредил на финансиста да отпусне трите милиона от твоята лична сметка. Така заемът е станал между теб и Грийн, а не между Грийн и корпорацията. Година по-късно, когато заемът е трябвало да бъде върнат, Грийн помолил писмено за отсрочка. По думите на финансиста по това време ти си бил в Япония, затова той показал писмото на баща ти. Баща ти наредил писмото да бъде унищожено и да се прекратят всички опити да се върнат парите. Връщането на заема било твой личен проблем.

Рамон раздразнено рече:

— Все пак заемът беше върнат. Спомням си, че баща ми лично ме увери в това.

— Не давам и пукната пара какво ти е казал онзи негодник! Заемът не е бил изплатен. Сидни Грийн също го потвърди.

Рамон рязко вдигна глава и гневно стисна зъби:

— Обадил си се на господин Грийн?

— Ами… Да… Ти ми каза да не си губя времето в ровене из папките, Рамон — напомни му Мигел, свивайки се под яростния му поглед.

— Върви по дяволите! Не съм те упълномощавал да правиш това! — избухна Галвера. Той се облегна назад, затвори очи, очевидно опитвайки се да потисне надигащия се в гърдите му гняв. Когато отново заговори, гласът му прозвуча напълно спокойно: — Дори когато бях в Сент Луис не му се обадих. Той знаеше, че съм в беда; ако имаше желание да ми помогне, щеше да ме потърси. Твоето телефонно обаждане, напомнянето, че ми дължи пари, ще бъде разтълкувано като жалко хленчене от моя страна, като отчаян опит да измъкна някакви пари от него. Представям си какъв е станал сега, след като е преуспял!

— Той е едно арогантно копеле! — отвърна Мигел. — И няма намерение да ти върне онези пари. Когато му обясних, че се опитвам да открия вноските, с които е погасявал паричните си задължения към теб, той грубо ми обясни, че вече е прекалено късно и че не можеш да го съдиш.

Рамон изслуша обясненията на приятеля си с цинична усмивка.

— Господин Грийн, разбира се, е прав. Аз съм бил длъжен да следя за връщането на тези пари и да предприема нужните действия.

— За Бога! Дал си на този човек три милиона долара и той отказва да ти ги върне! Та ти си го направил богат! Как можеш да седиш толкова спокойно на мястото си?

Рамон иронично сви рамене:

— Аз не му подарих тези пари, а му ги заех. Не го направих от любезност или от състрадание а защото усещах, че на пазара има ниша за продукта, който той предлага. Надявах се да спечеля. Всъщност трите милиона за мен бяха инвестиция, а задължение на инвеститора е да се грижи за парите си. За нещастие не ми беше известно, че аз лично съм инвеститорът и се надявах одиторите на корпорацията да движат въпроса с този заем. Що се отнася до Грийн, в отказа му да върне парите сега когато сроковете отдавна са изтекли, няма нищо лично — той просто защитава своите интереси. Това е бизнес.

— Това е кражба! — горчиво произнесе Мигел.

— Не, просто е добър бизнес — повтори Рамон, измервайки с поглед приятеля си. — Предполагам, че след като е отказал да върне парите, те е помолил да ми предадеш най-искрените му съжаления относно лошия обрат в делата ми.

— Точно така! Направи го! Поръча ми да ти предам, че ако си бил поне наполовина толкова умен, колкото са те изкарвали всички, си щял да си върнеш парите преди години. Освен това ме предупреди, че ако ти или някой твой представител се опита да се свърже с него за въпросните пари, ще заведе срещу теб дело за психически тормоз. После ми затвори.

Лицето на Рамон стана сериозно.

— Какво направил? — попита с обезпокояващо спокойствие той.

— Наприказва ми всички тези неща и… ми тресна слушалката.

— Лоша работа. — Кадифеният му глас предвещаваше буря.

Галвера се облегна назад и потъна в мълчание. На устните му заигра иронична усмивка. Неочаквано се наведе напред, натисна бутона на интеркома и когато се чу гласът на Елиз, той й продиктува седем имена и седем телефонни номера в седем различни точки на света.

— Ако правилно си спомням условията на заема, отпуснах на Грийн три милиона срещу валидната за деня на изплащането лихва.

— Точно така — кимна Мигел. — Ако Грийн беше изплатил заема за една година с валидната за тогава лихва от осем процента, върнатата сума щеше да е равна на три милиона двеста и четиридесет хиляди долара.

— Само че днес лихвата е седемнадесет процента, а той ми я дължи за всичките девет години.

— От техническа гледна точка той ти дължи над дванадесет милиона, но това всъщност няма никакво значение. Не можеш да си върнеш парите.

— Нямам и намерение да опитвам — отвърна Рамон. Погледът му се спря върху телефона. Всеки момент щеше да проведе първия трансатлантически разговор.

— Какво тогава мислиш да правиш?

Рамон загадъчно вдигна вежди:

— Мисля да дам на нашия приятел Грийн един урок, който отдавна е трябвало да научи. Просто вариант на една стара поговорка.

— Каква поговорка?

— Поговорката, че когато се изкачваш по стълбицата на успеха, никога не трябва умишлено да стъпваш върху пръстите на този, който е под теб, защото именно той може да ти помогне, ако полетиш надолу.

— И какъв вариант на тази поговорка ще му покажеш? — попита Мигел, а в очите му блесна пламъчето на нетърпението.

— Никога без причина да не си създава врагове — отвърна Рамон. — Урокът ще му коства дванадесет милиона долара.

Когато телефонът иззвъня, той натисна един бутон, който включваше усилвател, за да може Мигел да следи разговора. Някои от разговорите се водеха на френски и на Мигел му коства доста усилия да схване за какво става дума, докато Рамон свободно боравеше с този език. Въпреки това след първите четири разговора приятелят му вече беше наясно какво се гласи в момента.

Всеки един от седмината мъже, с които Рамон разговаряше, беше крупен индустриалец. Компаниите на всички работеха с боите, произвеждани от Грийн. И седмината се обръщаха към Рамон с топли приятелски слова и с удоволствие изслушваха обясненията му за онова, което се канеше да направи. В края на всеки разговор Мигел с изненада чуваше как тези богати мъже го питат биха ли могли да му помогнат с нещо при така стеклите се обстоятелства и с възмущение забелязваше как приятеля му любезно отклонява предложенията им.

— Рамон! — избухна той, след като приключи четвъртият разговор. — Всеки един от тези мъже може да те измъкне от финансовата криза, в която си изпаднал, и всеки ти предложи помощта си!

Рамон поклати глава:

— Това е чиста проява на любезност, нищо повече. Те се чувстват задължени да предложат помощта си и от само себе си се разбира, че отговорът ми ще бъде отрицателен. Това се казва добър бизнес. Виждаш ли — подсмихна се той, — ние всички добре сме усвоили урока, който господин Грийн тепърва ще трябва да учи.

Мигел гръмко се засмя:

— Ако правилно съм разбрал, утре в парижките вестници ще излезе съобщение, че главният производител на автомобили във Франция има проблеми с боите на Грийн. Ще се оплачат, че боята изсветлява, след като бъде използвана, затова са принудени да си потърсят друг снабдител.

Рамон отиде до барчето и сипа по чаша за Мигел и за себе си.

— Приятелят ми от Париж отдавна ми беше казал, че е решил да не ползва боите на Грийн, защото са много скъпи — аз бях този, който ги свърза преди девет години. Проблемът с изсветляването не се дължи на ниското качество на боята, а на небрежност от страна на персонала в завода, но, разбира се, моят приятел няма намерение да раздухва това пред пресата.

Той подаде чашата на Мигел и продължи:

— Производителят на селскостопанска техника от Германия ще изчака да излезе статията в парижките вестници, а после ще се свърже с Грийн и ще го заплаши, че ще отмени поръчката за доставка на бои заради онова, което е прочел в парижката преса.

Рамон пъхна ръце в джобовете си и му се усмихна.

— За лош късмет на Грийн неговите бои вече не са единствените висококачествени продукти от този тип на пазара. Други американски производители предлагат по-качествена стока. Приятелят ми от Токио ще отговори на оплакванията на французите с изявление в японските вестници. Ще заяви, че за тях никога не е съществувал проблемът с избеляващите бои, тъй като никога не са използвали боите на Грийн.

В четвъртък Деметриус Василадис ще се обади от Атина и ще отмени поръчките за доставка на боя за корабостроителниците му.

Рамон отпи от чашата, седна зад бюрото си и започна да прибира документите в куфарчето си, за да продължи работата си и вечерта, след като се види с Кати.

— И после какво? — заинтригувано запита Мигел.

Той го погледна така, сякаш напълно е загубил интерес към аферата, и отвърна:

— После всеки може само да гадае какво ще се случи. Аз лично предполагам, че останалите американски производители ще се възползват от предоставената им възможност да проведат организирана вестникарска кампания срещу Грийн. В зависимост от тяхната активност ще се понижат и цените на неговите акции на стоковата борса.