Нежна победа

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Рано сутринта в четвъртък, докато Мигел преглеждаше финансовия доклад, който двамата с Рамон бяха приготвили, в кабинета влетя Елиз, без да почука.

— Извинете ме — започна тя. Лицето й беше силно пребледняло. — Току-що по телефона се обади един мъж… един много груб мъж. Два пъти му повторих, че сте наредили никой да не прекъсва работата ви, но щом затворя слушалката, той отново звъни и започва да ми крещи.

— Какво иска? — нетърпеливо запита Рамон.

Секретарката преглътна няколко пъти.

— Той… иска да говори с мръсното копеле, което се опитва да му подлее вода. Това… вие ли сте?

Устните му трепнаха.

— Предполагам. Свържи ме с него.

Мигел любопитно се наклони напред, а приятелят му включи усилвателя, после се облегна назад, взе доклада и спокойно продължи да чете.

Гласът на Сидни Грийн сякаш експлодира в стаята.

— Галвера, копеле мръсно! Губиш си времето, чуваш ли? Каквото и да направиш, няма да получиш нито цент от онези три милиона. Схвана ли? Каквото и да направиш! — Тъй като той не отговори, Грийн истерично изкрещя: — Кажи нещо, по дяволите!

— Възхищавам се на куража ти — провлечено рече Рамон.

— Това намек за някоя нова партизанска тактика ли е? Заплашваш ли ме, Галвера?

— Никога няма да падна дотам да те „заплашвам“, Сид — отвърна възпитано той.

— Да те вземат дяволите, заплашваш ме! За какъв се мислиш?

— За копелето, което ще ти коства дванадесет милиона долара — изрече равно Рамон и прекъсна връзката.

Кати бързо написа чек за половината от сумата, която трябваше да плати за избраните мебели, а остатъка добави от парите на Рамон. Продавачката я изгледа озадачено, когато й поиска две касови бележки — всяка за половината от действителната цена на покупката. Кати ни най-малко не се смути, но Габриела се изчерви и отмести поглед встрани.

Навън беше топло. Туристите се разхождаха по окъпаните в светлина улички на стария град. Колата беше паркирана до бордюра — очукан, но иначе добре запазен стар автомобил, собственост на съпруга на Габриела; беше им го отстъпил за тяхната обиколка по магазините.

— Свършихме добра работа — въздъхна с облекчение Кати и смъкна стъклото от нейната страна, за да влезе малко хладен въздух в колата. Вече беше четвъртък — четвъртият ден от уморителното, но много резултатно препускане по магазините. Усещаше приятна умора. — Как ми се ще да се освободя от странното чувство, че съм забравила нещо! — каза и хвърли поглед към двете лампи и малката масичка, сложени на задната седалка.

— Наистина забравяш нещо! — Красивото лице на Габриела беше загрижено. Младата жена запали двигателя и с унила усмивка се обърна към Кати: — И то е да кажеш на Рамон колко струват всичките тези неща. — Колата пое по централното шосе. — Кати, той ще побеснее от ярост, когато разбере какво си направила!

— Рамон просто няма да разбере — спокойно заяви тя. — Аз ще си мълча, а и ти обеща да не казваш.

— Разбира се, че няма да му кажа! — обидено възкликна Габриела. — Но падре Грегорио толкова пъти е говорил по време на неделните си проповеди за нуждата от искреност между съпрузите…

— О, не! — проплака отчаяно Кати. — Сетих се какво съм забравила! — Отпусна глава назад и затвори очи. — Днес е четвъртък. В два часа трябваше да посетя падре Грегорио. Рамон уреди срещата във вторник, а тази сутрин ми напомни за поетото задължение, само че аз съвсем забравих!

— Искаш ли да отидем сега? — предложи Габриела час по-късно, когато колата навлезе в селото. — Едва четири часът е. Падре Грегорио не е седнал да вечеря.

Кати поклати глава. Цял ден си беше мислила за пикника, който двамата с Рамон щяха да си организират тази вечер на поляната пред къщата. Тя щеше да занесе храната. Когато работниците си тръгнеха, двамата щяха да прекарат няколко часа насаме — за пръв път, откакто бяха пристигнали в Пуерто Рико.

Когато спряха пред къщата на Габриела, Кати седна на освободеното място зад волана, помаха на приятелката си и потегли към центъра на селото. Щеше да купи нещо за ядене и бутилка вино за пикника.

Изминалите четири дни й се струваха странни и нереални. Сутрин Рамон потегляше за Маягуез, работеше във фирмата до обяд, после се връщаше и отиваше да помага на къщата. Виждаше го само вечер. Пазаруваше, без да има реална представа за вкуса на бъдещия си съпруг. Опираше се само на своите догадки. Купуваше вещите, без да отчита своя собствен вкус, сякаш задачата й беше да обзаведе къщата на Рамон, а не техен общ дом.

Той беше много зает. Виждаше го за кратко и край тях винаги имаше и други хора.

Рафаел и синовете му също работеха на къщата. Вечер, когато се съберяха на масата за вечеря, четиримата мъже бяха весели, но уморени от усилията през деня. Въпреки че Рамон беше неизменно до нея, когато сядаха в Рафаеловата всекидневна, тя копнееше за мига, в който „двамата ще се наслаждават взаимно един на друг“.

Всяка вечер Рамон я съпровождаше до притъмнялата къща на Габриела, полагаше я на дивана и покриваше тялото й със своето.

Когато минаваше покрай този диван през деня, чувстваше, че лицето й пламва. В три последователни нощи той я беше разсъбличал на това място, беше я възбуждал до крайна степен, после отново я обличаше и я изпращаше до спалнята й, пожелавайки й лека нощ с последна главозамайваща целувка. Всяка вечер Кати се сгушваше под хладните чаршафи на леглото, разкъсвана от незадоволено желание. Вече си мислеше, че Рамон точно това цели с действията си. Но в същото време тя не се съмняваше, че неговата възбуда е била по-силна и от нейната — какъв смисъл имаше тогава да подлага и двамата на подобно мъчение?!

Миналата нощ беше поела инициативата в свои ръце. Беше предложила да изнесе едно одеяло от стаята си, за да могат да излязат навън. Там никой нямаше да смущава уединението им.

Рамон я беше погледнал с пламтящи от страст очи и неохотно беше отклонил предложението й:

— Дъждът ще ни попречи, Кати. От един час се кани да вали.

Още докато изричаше тези думи, светкавица разцепи небето и освети вътрешността на стаята. Но така и не заваля.

Без съмнение тази вечер дългоочакваният миг щеше да настъпи. Тя гореше от нетърпение. Спря колата пред централния магазин, бутна тежката врата и влезе в старата сграда. Вътре беше мрачно и тя примигна няколко пъти, за да привикне с тъмнината.

В магазина предлагаха всичко — от хранителни продукти до принадлежности за баня и евтини мебели. Стоките бяха наслагани направо върху дървените подове и мястото, което оставаше за купувачите, беше незначително. Рафтовете по стените също бяха отрупани със стока. Без помощта на някоя от продавачките на Кати и Габриела щяха да са необходими седмици, за да прехвърлят всичко.

Испанското момиче, на което Габриела беше представила Кати като годеницата на Рамон Галвера, я забеляза, усмихна й се лъчезарно и се затече към нея. С нейна помощ в понеделник Кати беше успяла да открие пухкави хавлиени кърпи в червено, бяло и черно под купчина мъжки работни панталони. Беше купила и шестте кърпи, които изровиха, и беше поръчала още от тях, само че с различни размери. Очевидно момичето смяташе, че американската госпожа идва да провери дали поръчката е пристигнала, затова вдигна една кърпа и със съжаление поклати глава, разигравайки цяла пантомима, тъй като не говореше английски.

Кати се усмихна, посочи към рафтовете с хранителни стоки и започна да избира. Взе плодове, хляб и пушено месо и се отправи към касата, за да плати. Зарови в портмонето си, а когато вдигна поглед, видя как момичето с усмивка й подава две касови бележки — всяка за половината от общата сума на покупката. Продавачката беше изключително горда, че е запомнила навика й да иска две касови бележки при всяко пазаруване, и тя не си направи труда да й обяснява, че това не се отнася за покупката на храни.

Сцената, която видя, щом приближи до къщата, я шокира. Дворът беше пълен със стари раздрънкани камиони, два коня и още един камион, пълен с отломки, очевидно извадени от къщата. Двама мъже подреждаха керемидите на покрива, други двама смъкваха лющещата се боя от дървените рамки. Капаците на прозорците бяха поправени, а зад тях проблясваха кристалночисти стъкла. Кати идваше тук за пръв път след неделя. Нямаше търпение да види докъде е стигнал ремонтът. Хвърли бърз поглед в огледалото за обратно виждане, сложи малко червило на устните си и приглади коса.

Слезе от колата и изтупа някаква прашинка от скъпите си джинси, прибра карираната си риза в колана. Шумът като по команда престана. Мъжете се смъкнаха от покрива. Кати пое по покритата с тухли алея — парчетата счупени керемиди бяха разчистени, местата на липсващите тухли бяха запълнени с нови. Хвърли поглед към часовника си: беше точно шест часът и мъжете очевидно привършваха работата за деня.

Входната врата, която Рамон беше изкъртил в неделя, отново беше закачена, а боята беше смъкната. Кати отстъпи встрани, за да даде път на осемте мъже, отправили се към изхода. Рафаел и двамата му сина вървяха най-отзад. Цяла армия, помисли си развеселена тя.

— Рамон е в кухнята с водопроводчика — каза Рафаел и широко й се усмихна. Двете момчета също й се усмихнаха, докато минаваха покрай нея.

Стените на всекидневната, обковани с дървени плоскости, както и дъсчените подове бяха изстъргани. В първия момент дори не разбра защо къщата изглежда толкова слънчева и весела. После забеляза, че всички стъкла са лъснати до блясък. Някои от прозорците бяха широко разтворени и в къщата нахлуваше чист въздух. Един възрастен човек с огромен гаечен ключ в ръка се появи откъм кухнята. Щом видя Кати, докосна с пръсти козирката на шапката си за поздрав, после прекоси дневната и излезе на двора. Водопроводчикът, рече си тя.

Хвърли последен одобрителен поглед наоколо и тръгна към кухнята. И тук изработените от дърво шкафчета бяха излъскани. Изтърканият и захабен балатум беше махнат. Откъм мивката се разнасяше скърцащ звук. Кати погледна натам и видя дълги мускулести крака. На устните й се появи палава усмивка. Рамон очевидно не беше разбрал, че водопроводчикът си е тръгнал, защото с остър тон нареди нещо на испански. Кати се поколеба, после взе лежащия върху кухненския плот гаечен ключ и го подаде на годеника си. Беше обхваната от радостната възбуда на дете, което крои номер на възрастен човек. За малко да се изсмее на глас, когато ключът с рязко движение се появи отдолу и същата заповед беше повторена с раздразнен тон, придружена с нетърпеливо почукване по дъното на мивката.

След кратко колебание тя се пресегна и разви двата крана. Силната струя вода предизвика яростни ругатни. Миг след това се появи и самият Рамон. По лицето, косата и гърдите му се стичаха водни струйки. Той грабна кърпата, оставена наблизо, рязко се изправи и започна да се бърше. Кати отчаяно се вкопчи в крановете, за да спре водата. Ругатните иззад кърпата продължаваха. Когато Рамон най-сетне я погледна, тя уплашено подскочи.

По лицето му се четеше пълно недоумение.

— Аз… Аз просто исках да те изненадам — заекна тя и впи зъби в устната си, за да прикрие дяволитата си усмивка. В същия миг раменете й се затресоха и я издадоха.

В очите му светна опасно пламъче.

— Мисля, че всяка изненада заслужава същото в отплата. — Дясната му ръка посегна към крана със студената вода и го разви. Кати едва успя да изпищи в знак на протест, когато главата й беше наведена над мивката на сантиметър от силната струя.

— Да не си посмял! — извика през смях тя. Водата потече още по-силно. — Спри чешмата! Водата тече по пода!

Рамон я пусна и спря крана.

— Тръбите пропускат — безгрижно я осведоми той, вдигна вежди и заплашително добави: — Ще трябва да измисля по-добър начин да те „изненадам“.

Кати посрещна заканата със смях.

— Доколкото си спомням, беше споменал, че разбираш от ремонти — подразни го тя и плесна развеселено с ръце по бедрата си.

— Казах, че разбирам толкова, колкото ти разбираш от шиене на завеси — сухо я поправи той.

Кати преглътна смеха и си придаде нехаен вид.

— Моите завеси напредват много по-добре от твоята водопроводна инсталация.

„Защото Габриела и сеньора Вилсгас ги шият“, добави мислено тя.

— О, наистина ли? — подигравателно я погледна Рамон. — Иди да видиш банята.

Кати се изненада, че той не я последва. Пред вратата на банята тя нерешително се спря. Не й се искаше да се окаже отново лице в лице с гадните хлебарки, населяващи ръждивата вана. После преодоля отвращението си и отвори вратата. Очите й се разшириха от учудване.

Старото обзавеждане за баня беше изчезнало. На негово място имаше модерен шкаф с вградена в него мивка и огромна душ кабина с плъзгащи се стъклени плоскости. Тя бутна едната плоскост встрани и с одобрение отбеляза, че се плъзга леко и безшумно. От душа капеше вода. Рамон наистина не се притесняваше от течовете. Кати пристъпи в кабината, като старателно избягна голямата локва, образувала се на пода, и понечи да затегне крана. През лицето я шибна леденостудена струя. Дори не можа да извика от изненада. Водата биеше право в очите й. Тя пипнешком се насочи към изхода на кабината, но се подхлъзна и се просна в една леденостудена локва.

Изпълзя навън на лакти и колене. Мокрите й дрехи бяха прилепнали към тялото. Изправи се ядосано и отметна косата от очите си. На прага на банята съзря Рамон, който напразно се опитваше да си придаде загрижено изражение.

— Да не си посмял да се засмееш! — мрачно го предупреди тя.

— Искаш ли да ти донеса сапун? — услужливо предложи той. — Или може би хавлиена кърпа? — Протегна ръка и й подаде кърпата, която държеше. Издърпа току-що облечената суха риза от колана на джинсите си и започна да я разкопчава, като същевременно продължи: — Ще ми позволиш ли да ти дам ризата от гърба си?

Кати, която едва се сдържаше да не избухне в смях, тъкмо се канеше да му отвърне с някоя язвителна забележка, когато той добави:

— Нали е странно как една „изненада“ води след себе си друга?

Тя се ядоса. Разбира се, Рамон умишлено й беше причинил това! Треперейки, дръпна ризата от ръката му и затръшна вратата пред ухилената му физиономия. Сигурно я беше наблюдавал и след като я беше видял да влиза в душ кабината, беше развъртял главния кран! Обзета от неописуем гняв, тя смъкна мокрите си джинси на пода. Така значи си отмъщаваха латинските любовници на хората, които неволно ги гощаваха със студен душ! Излезе от банята, облечена само в ризата на Рамон и мокрото си бельо, и тръгна навън.

Рамон постилаше одеяло под едно дърво на поляната пред къщата. На всичкото отгоре и тази негова арогантност… Той май наистина смяташе, че Кати ще одобри отношението му към нея и ще остане, за да вечерят на открито!

Щом я видя, Рамон прекрати за миг заниманието си и сериозно рече:

— Никога повече не ми затръшвай вратата в лицето! — после, сякаш напълно естествено за завършек на целия неприятен епизод, по лицето му се изписа топла нежност.

Кати скръсти ръце на гърдите си, облегна се на дървената рамка на вратата и го остави да й се наслаждава. Това щеше да е единственото му удоволствие за тази вечер. В следващите няколко секунди тя щеше да вдигне одеялото от земята, да се увие в него и да потегли към къщата на Габриела!

Погледът на Рамон се плъзна по стелещите се по раменете й мокри червеникави кичури, погали съблазнителните й гърди и се спря за миг върху бедрата й, после продължи надолу по дългите й стройни крака.

— Видя ли достатъчно? — попита предизвикателно тя. Дори не си направи труда да прикрие своята враждебност. — Гледката задоволява ли те?

Той рязко вдигна глава. Очите му изпитателно се вгледаха в лицето й, за да разгадаят причината за лошото й настроение.

— За моето „задоволяване“ ли си се загрижила, Кати?

Пренебрегвайки сексуалното послание в думите му, тя изправи рамене и закрачи решително към одеялото. Рамон седеше на него и я наблюдаваше.

— Тръгвам си — уведоми го с леден глас.

— Няма нужда да отиваш за други дрехи. Твоите ще изсъхнат, а аз вече съм те виждал и по-разсъблечена от сега.

— Не отивам да се преоблека. Нямам намерение да оставам при теб за малък пикник, след като за да си отмъстиш, ме измокри до кости!

Рамон бавно се изправи и Кати затвори очи, за да не се изкушава от зашеметяващия вид на загорелите му гърди.

— Искам да взема одеялото, за да се увия в него, преди да потегля към дома на Габриела, а ти си стъпил отгоре му!

— Да, стъпил съм — съгласи се Рамон и се отдръпна назад.

Кати го вдигна, уви го около тялото си като римска тога и тръгна към колата. Годеникът й се беше облегнал на ствола на дървото и следеше всяка нейна стъпка. Тя седна зад волана и посегна към таблото, където беше оставила ключовете. Нямаше ги. Не беше нужно да ги търси; знаеше добре, че той ги с взел.

Хвърли му убийствен поглед през смъкнатото стъкло на колата. Рамон измъкна връзката ключове от джоба на джинсите си и ги раздрънка във въздуха.

— Ще ти трябва това, за да си тръгнеш.

Кати ядосано излезе навън и се насочи към нахалника с всичкото достойнство, на което беше способна.

— Дай ми ги — процеди през зъби, когато се приближи до него и протегна длан напред.

— Вземи си ги — отвърна с безразличие той.

— Заклеваш ли се, че няма да ме докоснеш?

— Дори не съм си и помислял — отвърна с невъзмутимо спокойствие Рамон. — Но не виждам причина ти да не ме докоснеш.

Кати изумено го наблюдаваше как пъхва ключовете в джоба на джинсите си и скръства ръце на гърдите си.

— Ела и ги вземи.

— Много забавно ли ти се струва всичко това? — изсъска яростно тя.

Идеше й да го удари с все сила. Пристъпи напрегнато към него, пъхна ръка в дълбокия джоб на джинсите му, като се стараеше да не обръща внимание на опасната интимност, която се създаваше между двамата с този жест, и бързо извади ключовете.

— Благодаря — подигравателно рече.

— И аз ти благодаря — многозначително отвърна Рамон.

Кати се извърна и пристъпи, но одеялото се свлече на земята — с помощта на Рамон, разбира се, който беше застъпил единия му край. Тя ядно сви юмруци и се извърна към него.

— Как можа да си помислиш, че умишлено ще ти причиня подобно нещо? — попита я кротко той.

Красивото му лице изглеждаше искрено. Гневът й се изпари.

— Не го ли направи нарочно?

— Ти как смяташ?

Кати прехапа устни. Чувстваше се ужасно глупава и противна.

— Аз… Аз не мисля, че… си го направил нарочно — призна засрамено.

— Сега какво смяташ да правиш?

Тя вдигна към него сините си очи, пълни със смях и молба за прошка.

— Ще ти покажа колко много съжалявам, като остана на твое разположение през цялата вечер.

— Разбирам — с усмивка отвърна Рамон. — В такъв случай какво се очаква от мен да направя?

— Просто изчакай да постеля отново одеялото, после ще ти налея чаша вино и ще ти направя сандвич.

Той със задоволство я наблюдаваше как прави сандвичите и му налива вино и как му подава парченца сирене, щом я помоли за това.

— Много е лесно човек да свикне с това удоволствие — засмя се той, когато Кати настоя не само да му обели ябълката, но и да я нареже на парченца и да му ги подава в устата.

Тя нежно го погледна. Сетивата й ставаха прекалено чувствителни, когато Рамон беше наблизо. Сега се беше изтегнал по гръб с ръце под тила и приличаше на ленива пантера, която знае, че жертвата й е до нея и няма намерение да избяга.

— Кати — промърмори с чувствен глас той, — можеш ли да познаеш какво ми се иска в момента?

Пулсът й се ускори и тя меко попита:

— Какво?

— Да ми направиш масаж на гърба — отвърна Рамон и се претърколи по корем.

Кати остави чашата си и коленичи до него. Широките му мускулести рамене бяха нежни, топли и гладки под пръстите й. Масажира напрегнатите му мускули, докато усети умора, после седна на мястото си и взе чашата.

— Кати — отново изрече той и извърна тъмнокосата си глава към нея.

— Какво?

— Направих го нарочно.

Бърза като стрела, тя плисна остатъка от виното си върху голия му гръб, скочи и хукна към къщата. Беше преполовила пътя, когато ръцете на Рамон я хванаха през кръста. Опита се да го ритне, но неуспешният й опит предизвика само смях.

— Звяр такъв! Ти си най-арогантният, най-коварният…

— И невинен човек, когото познаваш — през смях довърши той. — Честна дума!

— Бих могла да те убия! — засмя се тя, докато напразно се извиваше с надеждата да се освободи от желязната му хватка.

Гласът му внезапно стана дрезгав:

— Ако продължаваш да се мяташ така, ще се наложи да си взема студен душ.

Кати замръзна на място. Усещаше надигащата се в него мъжественост и желанието пламна във вените й. Устните му леко погалиха ухото й, после възбуждащо се спуснаха по извивката на шията й. Дланите му умело галеха гърдите й и както винаги в подобни случаи коленете й се подкосиха.

— Зърната ти се втвърдяват — ласкаво прошепна той и пръстите му се заиграха с тях. — А гърдите ти сякаш напират, за да изпълнят и прелеят от дланите ми. Обърни се, querida. Искам да ги почувствам върху своите гърди.

Тръпнеща от очакване, Кати се обърна с лице към него. Очите му се спряха върху вдлъбнатината между заоблените й гърди, после се вдигнаха нагоре и потърсиха погледа й. Тя замаяно гледаше бавно приближаващите към лицето й устни. Пръстите му се заровиха в косата й.

В мига, в който устните му докоснаха нейните, целувката стана неконтролируема. Езикът му жадно се плъзна в устата й и Кати запламтя в очакване. Ръката на Рамон поглади гърба й, притисна разтапящото се от желание тяло към напрегнатите му бедра, а целувката му стана още по-безумна.

— Ела с мен — задъхано прошепна той и Кати омаломощено кимна.

В същия миг зад притворените й клепачи блесна ослепителна светлина.

— Мога ли да попитам кой се наслаждава на меден месец, преди да е сключил брак, Рамон? — разнесе се възмутен глас.

Тя бързо отвори очи. Пред нея стоеше мъж в свещенически одежди. Тя отмести поглед към Рамон. Той стоеше с отметната назад глава, очите му бяха затворени. По лицето му беше изписано раздразнение, съмнение и учудване. Накрая въздъхна, отвори очи и хвърли поглед към нежелания гост.

— Падре Грегорио, аз…

Коленете й затрепериха.

Ръцете на Рамон я стиснаха по-здраво, а очите му се преместиха от свещеника върху пребледнялото й лице и разширените й от ужас очи.

— Кати, добре ли си? — загрижено попита той.

— Сигурен съм, че сеньорита Конъли не е много добре — намеси се възрастният свещеник. — Тя без съмнение би искала да отиде в къщата и да се облече.

Страните й пламнаха от гняв и обида. Изпита неприязън към този човек.

— Дрехите ми са мокри — уведоми го тя. За нещастие точно в този момент осъзна, че при прегръдката й с Рамон ризата се беше вдигнала достатъчно високо, за да разкрие дантеления край на коприненото й бельо. Придърпа ризата надолу и се освободи от ръцете на Рамон.

— В такъв случай би било добре да вземете онова одеяло, което очевидно е предназначено за друга цел, и да го увиете около себе си.

Рамон остро изрече нещо на свещеника и посегна да спре Кати. Освен че беше обидена, тя беше ядосана на самата себе си. Защо трябваше да се чувства и да се държи като петнадесетгодишна ученичка. Този омразен тираничен старец беше свещеникът, чието одобрение трябваше да заслужи, за да може да се омъжи за Рамон. Никога не беше мразила някого толкова силно! За десет секунди беше успял да я накара да се чувства омърсена и евтина. Тя, която според съвременните стандарти си беше направо девственица!

Рамон говореше нещо на свещеника. Кати не разбираше какво, тъй като разговорът се водеше на испански, само долавяше, че гласът на любимия й е спокоен. Вдигна одеялото и се уви в него. Когато се върна при двамата мъже, Рамон протегна ръце към нея и я притегли към себе си, но в думите му се четеше неодобрение:

— Защо не си отишла на срещата с падре Грегорио, Кати?

Тя вирна брадичка и измери с поглед свещеника. На главата му имаше обръсната тонзура, обградена с побеляла коса. Рошавите вежди му придаваха сатанински вид — напълно подходящ според нея за такъв стар дявол! Въпреки това очите й се отместиха встрани, когато срещнаха острия му син поглед.

— Забравих.

Рамон я прониза с поглед.

— В такъв случай — студено и безкомпромисно изрече падре Грегорио — може би бихте пожелали да си уредим нова среща: да речем, за утре в четири часа следобед.

Кати кимна и грубо изрече:

— Много добре.

— Ще ви откарам обратно в селото, падре — предложи услугите си Рамон.

Тя за малко да падне от изненада, когато отчето прие предложението му и многозначително я измери над рамките на очилата си:

— Сигурен съм, че сеньорита Конъли иска да се върне в дома на Габриела. Става прекалено късно.

Без да дочака реакцията на Рамон, тя се извърна и пое към банята. Яростно започна да облича мокрите си дрехи, а накрая прекара нервно пръсти през разрошената си коса.

Отвори вратата и понечи да излезе навън, но се блъсна в Рамон. Той стоеше на прага, опрял ръце от двете страни на рамката на вратата и препречваше пътя й.

— Кати, той мисли, че така предпазва добродетелта ти от моите непочтени намерения.

Кати, която внезапно усети, че всеки момент ще се разплаче, промълви:

— Той дори за секунда не смята, че притежавам някаква добродетелност! Моля те, остави ме да си вървя. Искам веднага да се махна оттук. Аз… Уморена съм.

Тя подмина падре Грегорио, който чакаше Рамон до колата. Пълните й с вода обувки издаваха неприятен звук, мокрите й джинси бяха прилепнали към бедрата. Това неопровержимо доказателство за истинността на думите й преди малко предизвика одобрителната усмивка на отчето, но Кати му хвърли леден поглед и влезе в колата. По пътя той на два пъти направи опит да я заговори, но тя отговаряше троснато и едносрично.

Оставиха падре Грегорио в селото и потеглиха към къщата на Габриела. Петнадесет минути по-късно, когато Кати излезе от стаята си, преоблечена в сухи дрехи, завари Рамон да разговаря във всекидневната със съпруга на Габриела Едуардо. В мига, в който я видя, Рамон се надигна, извини се на домакина и помоли Кати да го придружи навън. Лошото й настроение, породено от държанието на свещеника, беше започнало да се оправя, но сега я тревожеше настроението на годеника й.

Двамата мълчаливо закрачиха към задния двор. Когато стигнаха до най-отдалечения край, тя се спря и се облегна на близкото дърво. Рамон сложи ръце от двете й страни. Погледът му беше напрегнат, устните — решително стиснати.

— Защо не се срещна с падре Грегорио днес, Кати?

Кати заекна:

— Аз… Аз… Нали ви казах, забравих.

— Когато сутринта наминах да те видя, ти напомних за този ангажимент. Как можеш да забравиш толкова бързо нещо толкова важно?

— Наистина забравих — повтори уморено тя. — Бях заета с покупките. Пазарувам вече четвърти ден. Опитвам се да купя всичко, от което можеш да имаш нужда в къщата ти.

— Защо винаги говориш за моята къща, вместо за нашата? — с раздразнение запита той.

— А ти защо вечно ме тормозиш с тези твои въпроси? — избухна тя.

— Защото когато ги задавам на себе си, стигам до отговори, които никак не ми харесват. — Рамон отстъпи назад, извади цигара и запалка от джоба си и запуши, като я гледаше през извиващия се цигарен дим. — Падре Грегорио е единствената възможна пречка за нашата женитба, нали?

— Така мисля — отвърна тя.

— Искам да зная нещо: смяташ ли да спазиш утрешната си уговорка със свещеника?

Кати отметна косата от челото си:

— Разбира се. Но ти трябва вече да си разбрал, че той не ме харесва, а аз лично го смятам за тираничен досадник.

Рамон неопределено сви рамене:

— Смятам, че е напълно естествено един свещеник да желае да се увери, че двойката, която ще венчава, ще успее да създаде добро семейство. Падре Грегорио иска само това.

— Той никога няма да повярва, че сме подходящи един за друг! Вече е решил обратното.

— Не, не е. — Младият мъж пристъпи към нея и тя направи крачка назад. Гърбът й опря в ствола на дървото. Напрегнатият му поглед се опитваше да прочете отговора на следващия въпрос по изражението на лицето й:

— А ти искаш ли той да реши, че не си подхождаме?

— Не! — прошепна Кати.

— Разкажи ми за първия си брак — рязко нареди Рамон.

— Няма! — Тялото й затрепери от гняв. — Никога не ме карай да правя това! Няма да го направя! Опитвам се да не мисля за него.

— Ако предишният ти брак наистина не е оставил белези в теб, би трябвало да можеш да говориш за него, без да изпитваш болка — отбеляза той.

— Да говоря за него? — избухна Кати. — Да говоря за него?!

Силната й реакция озадачи дори самата нея. Тя замълча, пое дълбоко дъх и се опита да сложи в ред обърканите си чувства. Отправи извинителна усмивка към Рамон, който я наблюдаваше така, както биолог наблюдава изследваната материя под микроскоп, и обясни:

— Не искам неприятните преживявания от миналото да хвърлят сянката си върху настоящето, а съм сигурна, че точно това ще се случи. Разбираш ли?

По устните на Рамон трепна едва забележима усмивка. Очите му погалиха изящното й лице.

— Разбирам — въздъхна той и нежно я притегли към себе си. — Освен това виждам, че имаш прелестна усмивка и че си много уморена.

Кати обви ръце около шията му. Чувстваше, че Рамон не е доволен от обяснението й, и беше благодарна, че поне за момента е решил да я остави на мира.

— Наистина съм малко уморена. Най-добре да си легна.

— Когато си в леглото, за какво си мислиш? — дрезгаво попита той.

Очите й игриво блеснаха:

— Мисля си в какъв цвят да обзаведем кухнята.

— Наистина ли? — Дъхът му нежно я погали.

Кати кимна с усмивка и на свой ред попита:

— А ти за какво мислиш?

— За изкупната цена на ананасите.

— Лъжец — прошепна тя, впила поглед в чувствените му устни.

— Жълто — промълви той, докато я целуваше.

— За ананасите ли говориш? — разсеяно измърмори, замаяна от целувката му.

— За кухнята.

— Аз мислех да бъде в зелено. — Сърцето й щеше да се пръсне от очакване.

Внезапно Рамон се отдръпна. Вгледа се в нея и замислено промълви:

— Сигурно си права. Зеленото е жив цвят и човек рядко се уморява от него. — Поведе я обратно към къщата. — Помисли за това, когато си легнеш.

Кати направи няколко стъпки напред, после се извърна и разочаровано погледна Рамон.

Равните му бели зъби блеснаха в мрака.

— А ти нещо повече ли искаше? Нещо по-добро, за което да си заслужава да мислиш в леглото?

Кати отново беше привлечена от сексуалния му магнетизъм. Рамон излъчваше някаква примитивна сила, срещу която не можеше и не искаше да се съпротивлява.

Дори кадифеният му глас сякаш я докосваше и галеше:

— Ела, Кати, и ще ти дам това, за което мечтаеш.

Протегна ръце и тя се отпусна в прегръдките му. Изпитваше необходимост да го увери, да увери и себе си, че всичко ще бъде наред. Целуна го с цялата страст, насъбрала се в нея. По тялото му премина тръпка. Ръцете му конвулсивно се стегнаха около талията й.

Рамон откъсна устни от нейните и обсипа лицето, челото, очите, шията й с целувки.

А когато устните му отново се спряха върху нейните за последна прощална целувка, стори й се, че Рамон прошепва:

— Обичам те!