Некромантът

Глава 11

Двата огромни гарвана Хугин и Мунин18 стигнаха до Лондон.

Макар да приличаха на птици, те бяха създания, стари почти колкото човешката раса, и не бяха нито живи, нито мъртви, а нещо по средата. Практически безсмъртни, те притежаваха способността да говорят като хора и бяха създадени от триликата богиня Хеката като дар за едноокия Древен Один.

Но Хеката вече я нямаше — за първи път от поколения насам една Древна бе убита, — а нейното Сенкоцарство бе унищожено заедно с прилежащите му царства на Асгард и Нифлхайм.

И виновникът за това бе Дий.

Много Древни бяха поискали смъртта на Магьосника, но в първите дни след унищожаването на Игдразил и Сенкоцарствата могъщите господари на Дий го бяха закриляли. След суматохата в Париж и бягството на Алхимика и близнаците от Англия обаче на тази закрила бе сложен край. Когато Древните обявиха Дий за утлага, той се превърна в достъпна за всекиго плячка.

Один се бе заклел да отмъсти жестоко на Дий, когото винеше за смъртта на Хеката — жената, която някога бе обичал. Едноокият Древен знаеше, че неговата свирепа съперница Хел се е спасила при унищожаването на собственото й Сенкоцарство, Нифлхайм, и сега също преследваше Дий, обаче бе твърдо решен пръв да открие Магьосника и да се разправи с него. Затова бе пратил своите вестоносци в човешкия свят.

Птиците оглеждаха града с очи, които проникваха отвъд физическата форма, нащрек за всяка необичайна дейност. Забелязваха и докладваха на Древния за безбройните същества, които се движеха по оживените улици. Носейки се в напоения с мирис на петрол вятър над димящите развалини на едно гробище за стари коли в Лондон, те усетиха ефирните следи от необикновени и древни сили. Зареяха се над равнината Солсбъри и закръжиха над древния монумент Стоунхендж, където въздухът бе натежал от аромата на портокал и ванилия, а земята бе разровена и разкаляна от множество копита и ноктести лапи.

После полетяха обратно към града и се понесоха лениво по въздушните течения и вихри, почти твърде високо, за да бъдат видени, описваха големи кръгове и чакаха, чакаха, чакаха…

И тъй като не знаеха смисъла на понятието време, търпението им бе безгранично.