Некромантът

Глава 50

В сърцето на Парижките катакомби Древния Марс Ултор се събуди. За миг очите му бяха яркосини, но бързо придобиха грозен огненочервен цвят.

Момчето — близнакът, когото той бе пробудил и с когото бе свързан, — бе усвоило втората си магия: Огнената.

Марс затвори очи и се насили да пренебрегне болката, която разяждаше цялото му тяло. Погледна през очите на момчето и откри, че се взира в лицето на брата на жена си — Прометей. Мигновено прекъсна връзката, уплашен, че Древния ще усети присъствието му. Марс Ултор — Отмъстителя, който не се боеше от никого и от нищо, изпитваше ужас от Огнения властелин.

После, почти неохотно, той се съсредоточи, за да си представи лицето на английския магьосник, и когато Дий се обърна да погледне нагоре с големите си сиви очи, Древния каза:

— Сторено е.

— Сторено е. — Джон Дий скочи от сън толкова рязко, че падна от стола и се приземи право върху обгорените си ръце. Болката бе неописуема, но той не й обърна внимание: сънят му бе прекъснат от образа на Спящия бог, Марс Ултор, който се намираше затворен в кост дълбоко под Париж. В съня му очите на Древния се бяха отворили и погледнали в него и Дий го бе чул как проговаря иззад маската си.

— Сторено е. Момчето усвои огъня.

Дий се надигна на крака, притисна ръце към гърдите си и опря чело в хладната стъклена стена. Съсредоточи се и си представи затвора на Марс Ултор в най-големи подробности, докато не започна в действителност да вижда пленения Древен.

— Искам момчето — каза той на глас.

А на другия край на света кървавочервен пушек се заизвива от очите на Спящия бог.

— Джош — прошепна Марс. — Джош.

Капнал от умора, Джош Нюман се отпусна на твърдото неудобно легло и затвори очи. Само след миг вече спеше. А после очите му се отвориха рязко. Вече не бяха сини, а с цвета на очите на Марс Ултор.