Некромантът

Глава 5

Сенкоцарството се наричаше Шибалба11.

То бе старо дори в сравнение с безчетните древни Сенкоцарства и за разлика от много други, които бяха прекрасни и сложни, се отличаваше с груба простота.

Шибалба представляваше една пещера — невероятно огромна, невъобразимо висока, осеяна с бавно бълбукащи ями от лава, покрити с черна кора. От време на време някоя от тях се пукаше, пръскайки високо във въздуха тлъсти капки разтопена скала, и по стените заиграваха червено-черни сенки. Въздухът вонеше на сяра и единствената светлина идеше от пихтиестите жълто-бели гъбички, които покриваха стените и огромните сталактити, висящи от далечния и едва видим таван.

Всяко Сенкоцарство бе свързано поне с едно друго. Някои с две. Шибалба беше единствено по рода си: то докосваше девет други Сенкоцарства и понякога го наричаха Кръстопътя. На равни разстояния по стената на пещерата бяха наредени девет отвора. По края на всеки от входовете бяха издялани груби четвъртити глифове и макар че лепкавите светещи гъбички покриваха по-голямата част от тъмните стени, не се доближаваха до символите. Това бяха порталите към Сенкоцарствата.

В Шибалба обикновено нищо не помръдваше, освен бълбукащата лава, но сега непрекъснат поток от вестоносци летеше и припкаше от един отвор към друг. Някои от тях приличаха на прилепи, други бяха космати и наподобяваха плъхове, но не бяха такива и никое от тях не бе действително живо. Те бяха създадени само с една цел: да отнесат съобщение от сърцето на Сенкоцарството на Тъмните древни до всеки достъпен свят.

След като изпълнеха задачата си, щяха да се разпаднат обратно на кал, клечки, косми и парченца кожа.

Вестоносците носеха новината за смъртната присъда на доктор Джон Дий.

И никой от онези, които я чуваха — Древни, Потомци или безсмъртни хора, — не беше изненадан. Провалът имаше една-единствена цена, а доктор Джон Дий се бе провалил с гръм и трясък.