Некромантът

Глава 22

— Това е моят приятел Ма-ка-теуи-ме-ши-ке-кекуа29 — рече Били Хлапето, докато малката моторница се носеше през залива на Сан Франциско.

Мъжът с острите черти кимна на Макиавели.

— По-удобно ще ти е да ме наричаш Черния ястреб — каза той провлачено.

Беше облечен, подобно на Били, в избелели джинси, стари каубойски ботуши и тениска. Но за разлика от Хлапето, който бе слаб, та чак мършав, Черния ястреб бе планина от мускули. Управляваше подскачащата моторница с лекота.

Били го потупа по рамото.

— Карай натам; колата ми е на кей…

— Проверих. Колата ти я няма — рече Черния ястреб, после се изсмя високо при вида на потресената физиономия на Били.

— Открадната! Някой е откраднал колата ми! — Той се обърна към италианеца. — Ама това е… това е престъпление!

Макиавели запази лицето си безизразно.

— Обзалагам се, че Вълшебницата я е взела.

Били закима ожесточено.

— Бас държа, че си прав. Тя обаче ще я пази, нали? Тоест знае, че е класическа кола, и ще се отнася към нея с нужното внимание?

Макиавели улови погледа на Черния ястреб и трябваше бързо да извърне очи, за да не се засмее.

— Май четох някъде, че Пернел едва наскоро се е научила да шофира — рече той невинно.

Били се свлече до борда на лодката като поразен.

— Тя ще я съсипе! Ще потроши предавките и сигурно ще ожули гумите в тротоара. Знаеш ли колко трудно се намират такива бели гуми?

— Ако това е някаква утеха за теб — каза Черния ястреб с усмивка, — след около час вече няма да имаш нужда от кола. За последен път съм виждал господаря ни толкова ядосан през април 1906-а… а ти знаеш какво стана тогава30.

Били сприхаво му се озъби.

— Е, не виждам на какво толкова се радваш. Щях да ти оставя колата в завещанието си.

— Благодаря — каза Черния ястреб и сви рамене. — Но аз не си падам по тъндърбърди. Предпочитам мустанги.