Некромантът

Глава 13

Шумът, проехтял над лондонските покриви и в небето, привлече вниманието на гарваните: първичният вой на кукубутите, който някога бе ужасявал първобитните човеци, сгушени в пещерите.

Хугин и Мунин се спуснаха към звука.

Край тях се носеха косове и врани — простички създания, които излъчваха неподправен страх. Гълъби се виеха във въздуха почти точно под тях; уплашени, но неспособни да сторят нещо по въпроса, те накацаха отново по покривите около широкия павиран площад, само за да излетят пак, щом друг вой разцепи нощта.

Гарваните прелетяха ниско над Темза, над крайбрежния булевард „Виктория“ и над Кралската опера. Зърнаха първия кукубут на улиците долу и очите им проникнаха през почти човешката маска, за да видят звяра отдолу, с неговите бивни и остри нокти. Всеки кукубут бе обвит в тъмна аура. И бяха стотици — тичаха, скачаха, поединично и по двойки, насочвайки се към затвореното пространство на „Ковънт Гардън“.

Гарваните моментално разбраха, че създанията сигурно са открили английския магьосник. Човките им се раздвижиха в синхрон, оформяйки една-единствена дума.

— Дий.

И някъде извън времето, в едно изолирано Сенкоцарство, Один се събуди.

Огромните сиви очи на Древния се отвориха, но той не виждаше безжалостните снежни простори и планините от ледени кристали, които го заобикаляха. Откри, че се взира надолу към сцена, оцветена в изменчиво черно-бяло и без звук: един човек, обграден от трима кукубути. Все повече и повече от съществата се трупаха около него. И макар че не се виждаше и помен от отличителната аура на Дий, Один разбра, че този човек е английският магьосник.

Древният оголи зъби в свирепа усмивка: онези, на които Дий дължеше вярност, искаха той да бъде доведен пред тях за присъда и наказание, но Один имаше други планове. Гигантската фигура се отблъсна от единственото живо нещо в нейния свят — хилаво и изкривено подобие на Игдразил — и се приготви да прекоси Сенкоцарствата.