Немезида

19.

Спокойствието на Пит беше нарушено, но той не искаше да бъде така. Решително отмени всичките си следобедни срещи. Искаше повече време за размисъл.

По-точно, искаше да помисли за Марлейна.

Нейната майка Юджиния Инсиня Фишър му създаваше проблеми и през последните дванадесет години те ставаха все повече. Тя беше емоционална и се хвърляше в неразумни начинания. Но тя все пак беше човек; можеше да бъде ръководена и контролирана; можеше да бъде вкарана в удобните граници на логиката; и макар че от време на време не я свърташе там, човек можеше да я накара да се придържа към тях.

С Марлейна не беше така. Пит беше убеден, че тя е едно чудовище и беше благодарен, че за да помогне на майка си по такъв банален повод, тя безразсъдно се беше издала. Но тя беше неопитна и не притежаваше необходимата мъдрост, за да скрие своята способност докато дойде времето да използува опустошителната й сила.

Колкото по-голяма ставаше, толкова по-опасна щеше да става, затова трябваше да се спре сега. И другото чудовище, Еритро, щеше да я спре.

Пит приемаше това като своя заслуга. От самото начало той бе разбрал, че Еритро е чудовище. Неговото изражение също можеше да се изтълкува — отражението на кървавата светлина на неговата звезда — едно злокобно и заплашително изражение.

Когато стигнаха до астероидния пояс, на сто милиона мили извън орбитите на Мегас и Еритро около Немезида, Пит каза с твърда увереност: „Това е мястото“.

Тогава той не очакваше да възникнат трудности. Рационалното му мислене не допускаше друга възможност. До астероидите не достигаше много светлина и топлина от Немезида. Липсата на естествена светлина и топлина не беше от значение за Ротор, тъй като апаратурата за микросинтез действуваше безотказно. Всъщност, това беше предимство. Почти напълно избледнялата червена светлина от Немезида не гнетеше сърцата, не помрачаваше умовете и не разтърсваше душите.

Освен това една база в астероидния пояс би означавала, че се намират в област, където гравитационното влияние на Немезида и Мегас е слабо и следователно за движението на Ротор щеше да е необходима по-малко енергия. Астероидите можеха да се сондират по-лесно и като се има предвид слабата светлина от Немезида, на тези малки космически тела сигурно имаше летливи вещества в изобилие.

Идеално!

И все пак, хората на Ротор с огромно мнозинство гласуваха за преместването на Колонията в орбита около Еритро. Пит положи много усилия да изтъкне, че там ще ги облива гневна и тягостна червена светлина, че Мегас и Еритро ще ги сграбчат в прегръдките си и че все пак може да се наложи да търсят суровини на астероидите.

Пит ядосан обсъди това с Тамбор Бросен, бившия Губернатор, чиито пост беше наследил. На Бросен, който вече изглеждаше доста уморен, новата роля на опитен държавник доставяше по-голямо удоволствие, отколкото длъжността на Губернатор. (Говореше се, че казал, че за разлика от Пит, не изпитва удоволствие да взима решения.)

Бросен се засмя, когато разбра тревогите на Пит относно местоположението на Колонията — разбира се, не гласно, а безмълвно, с очи.

— Не е необходимо да учиш Ротор да е напълно съгласен с теб, Дженъс, — каза му той. — Ако от време на време позволяваш на Колонията да взима самостоятелни решения, тя с по-голяма готовност ще ти позволи друг път ти да взимаш самостоятелни решения. Щом искат да се установят в орбита около Еритро, нека го направят.

— Но в това няма логика, Тамбор. Не виждаш ли?

— Разбира се, че виждам. Но също така знам, че Ротор винаги е бил в орбита около един голям свят. Това е правилно според роторианци и те искат отново да бъде така.

— Ние бяхме в орбита около Земята. Еритро не е Земята, той изобщо не прилича на Земята.

— Той е планета и има почти същите размери като Земята. Има суша и морета. Има кислород в атмосферата. Дори да бяхме пропътували хиляди светлинни години, можеше да не намерим друга планета, която толкова да прилича на Земята. Пак ти казвам. Дай я на хората.

Пит беше последвал съвета на Бросен, въпреки че през цялото време част от него недоволствуваше. Нови Ротор също беше в орбита около Еритро, както и другите две Колонии, които още не бяха завършени. Естествено и в астероидния пояс имаше започнати Колонии, но явно обществеността нямаше желание те да бъдат завършени.

Според Пит, най-голямата грешка на Ротор, откак откриха Немезида, беше, че той остана в орбита около Еритро. Това не трябваше да се случва. И все пак… и все пак можеше ли дори той да го наложи на Ротор? Дали не трябваше да направи по-голямо усилие? Но дали това нямаше да доведе до нови избори и до неговото сваляне от длъжност?

Истинският проблем беше носталгията. Хората са склонни да гледат в миналото и Пит не винаги успяваше да ги накара да се обърнат и да погледнат в бъдещето. Например Бросен…

Той беше умрял преди седем години и Пит беше до него, когато умря. Само Пит долови последните думи на стареца. Бросен му направи знак и Пит се наведе към него. Бросен протегна немощната си ръка, кожата му беше суха като пергамент. Той немощно хвана Пит и прошепна: „Колко ярко грееше Слънцето на Земята“ и умря.

Тъй като роторианците не можеха да забравят колко ярко е било Слънцето и колко зелена е била Земята, сега гневно протестираха срещу логиката на Пит и искаха Ротор да остане в орбита около един свят, който не е зелен и се върти около слънце, което не е ярко.

Това щеше да забави развитието им с десет години. Ако от самото начало се бяха заселили в астероидния пояс, щяха да имат преднина от десет години. Пит беше уверен в това.

Това беше достатъчно да отрови отношението на Пит към Еритро, но с него бяха свързани и по-лоши, много по-лоши неща.