Немезида - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Айзък Азимов (Дванадесет Гняв) #15

ДванадесетГняв

20.

Стана така, че след като подсказа на Земята, че в направлението на Ротор има нещо неясно, Крайл Фишър й подсказа и още нещо.

Вече от две години беше на Земята и споменът за Ротор започваше да избледнява. Юджиния Инсиня беше един объркващ спомен (какви чувства е изпитвал към нея?), но споменът за Марлейн продължаваше да го измъчва. В мислите си той не можеше да я разграничи от Роузан. В спомените едногодишната му дъщеря и седемнадесетгодишната му сестра се сливаха в един човек.

Не живееше лошо. Получаваше голяма пенсия. Дори му бяха намерили работа, лека административна длъжност, в която понякога трябваше да взима решения, но те не бяха от решаващ характер. Бяха му простили поне отчасти, мислеше си той, защото си беше спомнил онази реплика на Юджиния: „Ако знаеше къде отиваме…“

И все пак имаше чувството, че е под наблюдение и това го дразнеше.

От време на време се появяваше Гаранд Уайлър — винаги беше дружелюбен, винаги беше любопитен, винаги намираше начин да насочи разговора към Ротор. Сега той беше дошъл и, както очакваше Фишър, подхвана същата тема.

Фишър се намръщи и каза:

— Изминаха почти две години. Какво искате от мен?

Уайлър поклати глава.

— Не мога да кажа, че знам точно какво, Крайл. Единственото нещо, което узнахме, е онази реплика на жена ти. Това явно не е достатъчно. Трябва да ти е казала още нещо по време на съвместния ви живот. Спомни си за какво сте говорили, думите, които сте си разменяли. Нищо ли не се сещаш?

— За пети път ми задаваш този въпрос, Гаранд, Разпитвали са ме. Хипнотизирали са ме. Подлагали са ме на мозъчни тестове. Вече съм напълно изстискан, празен съм. Остави ме намира и върви да чоплиш нещо друго. Или ме върнете на работа. Има сто Колонии, на които живеят приятели, които се доверяват един на друг и врагове, които се шпионират. Не се знае какво може да знае някой от тях — без дори да подозира, че го знае.

— Често казано, старче, — отговори Уайлър, — и ние се движим в тази посока и освен това сме се съсредоточили върху Космическата Сонда. Има логика в това на Ротор да са открили нещо, което не знаем. Ние никога не сме изпращали Космическа Сонда. Останалите Колонии също. Само Ротор имаше такива възможности. Това, което са открили, сигурно е в данните от Космическата Сонда.

— Добре. Прегледайте данните. Сигурно има достатъчно материал, който да изследвате с години. А мен всички да ме оставят намира.

— Между другото, — каза Уайлър, — материалът наистина е достатъчен да ни осигури работа за години напред. По линията на Споразумението за Огласяване на Научните Постижения, Ротор ни е предоставил голямо количество информация. И по-специално притежаваме снимки на звездите направени на всички дължини на вълните. Фотокамерите на Космическата Сонда са достигнали почти всяко кътче на небето и ние подробно изследваме информацията, но не сме открили нищо интересно.

— Нищо ли?

— Засега нищо. Както казваш, можем да продължим да ги изследваме години наред. Разбира се, вече имаме няколко неща, които очароваха астрономите. Те са доволни и заети, но няма нищо, дори бегла следа, която да ни насочи към мястото, накъдето е отпътувал Ротор. Поне засега. Доколкото разбирам, няма абсолютно нищо, което например да ни накара да мислим, че има планети около двете големи звезди на системата Алфа Кентавър. Нито са открили непознати звезди подобни на Слънцето близо до нас. Лично аз не вярвам да открием нещо съществено. Какво ще е това, което Космическата Сонда е открила, а ние не можем да видим от Слънчевата Система? Тя беше стигнала само на няколко светлинни месеца оттук. Това не е толкова голямо разстояние. И все пак някои смятат, че Ротор е открил нещо и то доста бързо. А това пак ни води при теб.

— Защо при мен?

— Защото бившата ти жена е била Ръководител на проекта Космическа Сонда.

— Не е точно така. Назначиха я като Главен Астроном, когато данните вече бяха събрани.

— Била е шеф след събирането им, но сигурно и по време на събирането им. Никога ли не ти е казвала какво са открили с Космическата Сонда?

— Нито дума. Чакай, нали каза, че фотокамерите на Космическата Сонда са достигнали почти всички кътчета на небето?

— Да.

— Какво означава „почти всички“?

— По този въпрос не получавам точна информация, не ми се доверяват дотолкова, че да разполагам с точни цифри. Доколкото знам, това са около деветдесет процента.

— Може и повече?

— Може и повече.

— Чудя се…

— Какво се чудиш?

— На Ротор имаше един човек, който ръководеше нещата — Пит.

— Знаем за него.

— Но мисля, че знам как би постъпил той. Той би предавал данните от Космическата Сонда малко по малко, като се придържа към Споразумението за Огласяване на Научните Постижения, но само отчасти. И когато Ротор е заминал, по една или друга причина Пит не е успял да ви изпрати останалата част от информацията — около десет процента. А това сигурно е съществената информация.

— Искаш да кажеш информацията, която би ни показала къде е отишъл Ротор.

— Може би.

— Но ние не разполагаме с нея.

— Напротив.

— Какво имаш предвид?

— Само преди малко ти се чудеше какво повече могат да покажат снимките от Космическата Сонда от това, което може да се види в данните, получени от Слънчевата Система. Защо си губите времето с това, което са ви дали? Направете карта на този сектор от небето, от който не са ви изпратили снимки и изследвайте собствената си карта. Помислете дали има нещо, което би изглеждало по друг начин от Космическата Сонда и защо. Аз бих направил така. — Той изведнъж повиши глас и силно извика: — Връщай се там. Кажи им да прегледат този сектор от небето, за който нямат данни.

Уайлър замислено каза:

— Няма логика.

— Напротив. Съвсем логично е. Само намери някого в Управлението, който мисли с главата си и може да се доберете до нещо.

— Ще видим, — каза Уайлър. Той подаде ръка на Фишър. Фишър се намръщи и не я пое.

Уайлър се появи отново чак след няколко месеца и Фишър го прие студено. Фишър имаше почивен ден, беше спокоен, дори четеше книга.

Той не беше от хората, които смятат, че книгата е някаква гадна отживелица от двадесети век и признават само гледането. Той намираше, че е приятно да държиш книга, да прелистваш страниците й, да потънеш в размисъл над това, което си прочел, дори да задремеш, а не като при гледането, когато се събудиш да откриеш, че са изминали сто страници от филма или че е свършил. Фишър беше на мнение, че от двете, книгата е по-цивилизованото занимание.

Ето защо се раздразни, че нарушават приятната летаргия, която го бе обзела.

— Какво има сега, Гаранд? — неучтиво попита той.

Любезната усмивка на Уайлър остана на лицето му. Той каза ухилено:

— Намерихме го, точно както ти беше казал.

— Какво намерихте? — попита Фишър, който не можеше да си спомни за какво става дума. След това, като се сети за какво говори Уайлър, бързо продължи. — Не ми казвай нищо, което не трябва да знам. Не искам повече да се обвързвам с Управлението.

— Късно е, Крайл. Викат те. Самият Танаяма иска да те види.

— Кога?

— Веднага щом те заведа.

— В такъв случай ми кажи какво става. Не искам да се явя пред него неподготвен.

— Точно това смятам да направя. Изследвахме всяко кътче от небето, за което нямахме сведения от Космическата Сонда. Явно хората, които се занимаваха с това, са си задали въпроса, както ти каза, какво ли е това, което фотокамерата на Космическата Сонда може да улови, а камера от Слънчевата Система не може. Очевидният отговор беше едно изместване на по-близките звезди и щом разбраха това, астрономите откриха нещо удивително, нещо, което не са можели да предвидят.

— Какво?

— Откриха една съвсем бледа звезда с паралакс доста по-голям от една секунда от градуса.

— Не съм астроном. Това необичайно ли е?

— Това означава, че звездата е само на половината разстояние до Алфа Кентавър.

— Ти каза, че е „съвсем бледа“.

— Казаха ми, че е зад малък облак от звезден прах. Слушай, ти не си астроном, но жена ти на Ротор беше астроном. Може тя да е открила звездата. Казвала ли ти е някога нещо за нея?

Фишър поклати глава.

— Нито дума. Разбира се…

— Да?

— През последните няколко месеца тя беше развълнувана. Като че ли преливаше от вълнение.

— Не я ли попита защо?

— Предположих, че е заради предстоящото отпътуване на Ротор. Тя се вълнуваше за заминаването и това ме влудяваше.

— Заради дъщеря ти ли?

Фишър кимна.

— Това вълнение може да се е дължало и на новата звезда. Всичко се връзва. Естествено, че ще отидат при тази звезда. Ако жена ти я е открила, значи са се канели да отидат при нейната звезда. Това обяснява и желанието й да тръгне. Логично е, нали?

— Може би. Не мога да отрека.

— Добре тогава. Танаяма иска да те види във връзка с това. Освен това е ядосан. Не на теб, но е ядосан.

21.

Тъй като в този случай не можеше да се отлага, същия ден Крайл Фишър се озова в отдела на Земните Служби за Разследване или както ги наричаха служителите, просто Управлението.

Катиморо Танаяма, който ръководеше управлението вече повече от тридесет години, беше доста остарял. Неговите холографми (които не бяха много) бяха направени преди години, още когато косата му беше лъскава и черна, стойката изправена, а изражението на лицето — жизнено.

Сега косата му беше посивяла, тялото му (което никога не се беше отличавало със забележителен ръст) беше леко изгърбено и излъчваше слабост. Сигурно наближава времето, когато ще се замисли за пенсиониране, си помисли Фишър, ако изобщо можеше да се допусне, че не възнамерява да остане на поста си докато умре. Фишър забеляза погледа му, проницателен и наблюдателен както винаги, между притворените клепачи.

Фишър го разбираше трудно. На Земята английският език беше универсален, доколкото може да бъде универсален един език, но съществуваха негови разновидности и Танаяма не говореше северноамериканския, с който Фишър беше свикнал.

Танаяма започна хладно:

— Е, Фишър, вие се провалихте на Ротор.

Фишър не виждаше смисъл да спори по въпроса; и изобщо да спори с Танаяма.

— Да, г-н Директор, — отвърна той с равен глас.

— И все пак, може би имате какво да ни кажете.

Фишър въздъхна тихо и каза:

— Разпитваха ме многократно.

— Да, казаха ми. Обаче не са ви питали за всичко и имам един въпрос, на който лично аз искам отговор.

— Да, г-н Директор?

— Докато бяхте на Ротор, забелязахте ли нещо, което да ви накара да мислите, че тамошното ръководство мрази Земята?

Фишър вдигна вежди.

— Да мрази Земята? За мен беше ясно, че хората на Ротор, както и на всички Колонии гледат на Земята от високо, презират я заради упадъка, бруталността и насилието. Но да я мразят? Честно казано не мисля, че мнението им за нас беше достатъчно високо, че да ни мразят.

— Говоря за ръководството, а не за хората.

— Аз също, г-н Директор. Нямаше омраза.

— Няма друго обяснение.

— Обяснение за какво, г-н Директор? Ако мога да задам такъв въпрос.

Танаяма го прониза с поглед (силният му характер рядко позволяваше да се усети точно колко е нисък).

— Знаете ли, че тази нова звезда се движи към нас? Право към нас?

Фишър се сепна и бързо погледна към Уайлър, но той седеше в сянка, доста далече от светлината, която идваше от прозореца, и като че ли не гледаше нищо определено.

Танаяма, който стоеше прав, каза:

— Е, Фишър, седнете, ако това ще ви помогне да мислите. Аз също ще седна. — Той седна на края на бюрото си и късите му крака увиснаха във въздуха. — Знаехте ли за движението на звездата?

— Не, г-н Директор, изобщо не знаех, че тя съществува, докато агентът Уайлър не ми го каза.

— Така ли? Но това сигурно е било известно на Ротор.

— Ако е било така, никой не ми е казал.

— Жена ви е била развълнувана и щастлива известно време преди Ротор да отпътува. Така сте казал на агента Уайлър. Каква беше причината?

— Агентът Уайлър мисли, че е възможно да е така, защото тя е открила звездата.

— А може да е знаела за движението на звездата и да се е радвала при мисълта за това, което ще се случи с нас.

— Не виждам защо тази мисъл може да я радва, г-н Директор. Трябва да ви кажа, че не съм сигурен, че е знаела за движението на звездата и дори за нейното съществуване. Лично на мен не ми е известно някой на Ротор да е знаел за съществуването на тази звезда.

Танаяма го погледна замислено и леко потърка брадата си като че ли го сърбеше.

— Доколкото знам хората на Ротор са били само Евро, — каза той. — Така ли е?

Фишър широко отвори очи. От много време не беше чувал този вулгаризъм и никога не беше чувал държавен служител да го използува. Спомни си определението за Ротор, което беше чул от Уайлър скоро след като се върна на Земята — „Снежинки“. Не беше обърнал внимание на думите му, защото ги беше приел като израз на безвредна язвителност.

Той каза възмутено:

— Не знам, г-н Директор. Не съм изследвал всички роторианци. Не знам какви са били пра-родителите им.

— Хайде, Фишър. Не е необходимо да ги изследвате. Съдете по външността им. През целия си престой на Ротор срещал ли сте и едно лице, което да е Афро или Монго, или Хинду? Срещал ли сте тъмнокож? Или някой с дръпнати очи?

Фишър избухна.

— Г-н Директор, говорите като че ли сме в двадесети век. — (Ако можеше да използува по-остри думи, сигурно щеше да го направи). — Аз изобщо не обръщам внимание на тези неща и мисля, че трябва да бъде така за всички хора на Земята. Изненадан съм, че вие обръщате внимание на това и смятам, че ако вашето отношение беше известно, то нямаше да помогне много на кариерата ви.

— Не се впускайте в празни приказки, агент Фишър, — каза Директорът и размаха предупредително пръст. — Говоря за неща, които съществуват. Знам, че на Земята пренебрегваме всякакви различия помежду си, поне привидно.

— Само привидно? — възмути се Фишър.

— Само привидно, — отвърна Танаяма. — Когато хората от Земята отидат на Колониите, те се разпределят според различията помежду си. Защо ще го правят, ако пренебрегват различията? На всяка Колония хората са еднакви, а ако има някакви примеси, малцинството се чувствува неловко или го карат да се чувствува така, и се премества на Колония, където не е малцинство. Не е ли така?

Фишър откри, че не може да отрече това. Така беше и той го беше приел като даденост, без да си задава въпроси.

— Това е човешката природа, — каза той. — Себеподобните се държат здраво един за друг. Те са създали нещо като… общност.

— Човешката природа, разбира се. Себеподобните се държат здраво, защото себеподобните мразят и презират различните от тях.

— Съществуват и М… Монго Колонии. — Фишър с усилие произнесе тази дума и съвсем ясно осъзна, че може би нанася смъртна обида на Директора, когото беше лесно и опасно да обидиш.

Танаяма не трепна.

— Това ми е добре известно, но хората, които доскоро господствуваха на планетата, бяха именно Евро и те не могат да забравят това, така ли е?

— Вероятно и останалите не могат да го забравят и те имат повече причини за омраза.

— Но именно Ротор отлетя, за да се спаси от Слънчевата Система.

— По една случайност те бяха тези, които откриха хиперпространствения метод.

— И отидоха към една близка звезда, известна само на тях, звезда, която се движи към Слънчевата Система и може да мине толкова близо, че да я унищожи.

— Не сме сигурни нито че това им е известно, нито че знаят за съществуването на звездата.

— Разбира се, че знаят, — изръмжа Танаяма. — И отпътуваха без да ни предупредят.

— Г-н Директор, не искам да ви обиждам, но в това няма логика. Ако звездата, при която ще се установят, ще разруши с приближаването си Слънчевата Система, то системата на самата звезда също ще бъде разрушена.

— За тях ще бъде лесно да избягат, дори ако са построили още Колонии. Ние имаме един цял свят с население от осем милиарда души, които трябва да бъдат евакуирани — тази задача е много по-трудна.

— С колко време разполагаме?

Танаяма сви рамене.

— Казаха ми, че с няколко хиляди години.

— Това не е малко време. Може да не им е дошло наум, че е необходимо да ни предупредят. С наближаването на звездата и без предупреждение щяхме да я забележим.

— А дотогава ще имаме по-малко време да се евакуираме. Те са открили звездата случайно. И ние нямаше да я открием още дълго време, ако не беше това, което ви е казала жена ви и ако вие не бяхте подхвърлили онова сполучливо предположение, че трябва да се разгледа внимателно онзи сектор от небето, който липсва. Ротор се е надявал да открием звездата колкото може по-късно.

— Но, г-н Директор, защо ще искат такова нещо? Единствено от безпричинна омраза?

— Не е безпричинна. За да бъде унищожена Слънчевата Система с огромния си товар от не-Евро хора. За да може човечеството да започне отначало с една хомогенна основа само от Евро хора. Е? Какво ще кажете?

Фишър безпомощно поклати глава.

— Невъзможно. Немислимо.

— Тогава защо не ни предупредиха?

— Не е ли възможно самите те да не са знаели посоката на движение на звездата?

— Невъзможно, — каза Танаяма с ирония. — Немислимо. Няма друга причина за това, което направиха, освен, че искат да бъдем унищожени. Но и ние ще открием хиперпространствения метод и ще отидем при тази нова звезда, и ще ги намерим. И тогава ще си върнем.