Немезида

61.

Официално тя имаше сложно име, но за малкото Земляни, които знаеха за нея, тя беше Станция Четири. От това веднага ставаше ясно, че преди нея е имало три такива обекта, никой от които вече не функционираше, тъй като ги бяха използували като източници на резервни части. Съществуваше и Станция Пет, но тя остана незавършена и се носеше из пространството безстопанствена.

По-голямата част от населението на Земята дори не подозираше за съществуването на Станция Четири, която обикаляше бавно около Земята по орбита далеч отвъд тази на Луната.

Първите станции бяха използувани от Земята като работни площадки за създаването на първите Колонии, а по-късно, когато Заселниците поеха строежа на Колониите, Станция Четири се използуваше за земните полети до Марс.

Беше проведен само един такъв полет, защото се оказа, че Заселниците са много по-добре пригодени психологически за дълги полети (тъй като живееха в светове, които представляваха големи космически кораби) и Земята им преотстъпи тази дейност с въздишка на облекчение.

Станция Четири почти не се използуваше, но се поддържаше само за да служи на Земята като стъпало към космоса — символ, че Заселниците не бяха единствените притежатели на безкрайната шир отвъд земната атмосфера.

Но сега Станция Четири щеше да влезе в употреба.

Един голям товарен кораб се движеше тежко в нейна посока и след него се носеше слуха (сред Колониите), че ще бъде направен още един опит — първият за двадесет и трети век — да бъде изпратен земен екипаж на Марс. Някои казваха, че просто ще прави изследвания, други, че целта му е да основе земна колония на Марс, за да надмине малкото Колонии в орбита около него, а трети твърдяха, че ще послужи, след време, за основаването на преден пост на някой голям астероид, над който никоя Колония все още не беше предявила претенции.

В действителност, в товарното си помещение, корабът носеше „Свръхсветлинен“ и екипажа, който трябваше да го изведе към звездите.

Теса Уендел, въпреки осемгодишния си престой на Земята, прие пътуването спокойно, което беше естествено за един Заселник. По принцип космическите кораби напомняха много повече на Колонии, отколкото на планетата Земя. Това беше причината Крайл Фишър да се чувствува притеснен, въпреки многобройните си пътувания в космоса.

Този път напрежението на борда на товарния кораб се дължеше на нещо повече от пътуването в космическото пространство.

— Не мога да понасям чакането, Теса, — каза Фишър. — Бяха нужни години, за да стигнем дотук и „Свръхсветлинен“ е готов, а ние продължаваме да чакаме.

Уендел го изгледа замислено. Никога не беше възнамерявала да се обвърже с него до такава степен. Беше търсила мигове на отмора, в които мислите й, изцяло изпълнени със сложния проект, да намерят покой, за да може да се връща към работата си освежена и ентусиазирана. Беше търсила това, но намери нещо много повече.

Сега тя откри, че се е обвързала с него до такава степен, че приема проблемите му като свои. Годините, които той прекара в чакане, със сигурност щяха да завършат безрезултатно и тя се безпокоеше за отчаянието, което щеше да последва неизбежното му разочарование. Тя благоразумно се опитваше да го отърси от мечтите му, да охлади разгорещеното му очакване на срещата с дъщеря му, но напразно. Пред последната година оптимизмът му дори беше нараснал, без за това да има видими причини — или поне не такава, която да може да й обясни.

Теса беше доволна (и облекчена), че Крайл търси не жена си, а дъщеря си. Тя не разбираше копнежа му към тази дъщеря, която за последен път беше видял като бебе, но тъй като той не й предложи обяснение, тя не настоя да обсъждат въпроса. Каква полза? Тя беше сигурна, че дъщеря му не е жива, че никой на Ротор не е оживял. Ако Ротор се намираше около Звездата Съсед, той сигурно представляваше огромна гробница, скитаща се навеки в пространството и не можеше да бъде открит, освен по някаква невероятна случайност. След като тази неизбежна перспектива се превърнеше в реалност, щеше да бъде необходимо Крайл Фишър да бъде успокоен и върнат в равновесие.

Теса каза ласкаво:

— Остават най-много два месеца. След като сме чакали години, какво значение имат два месеца.

— Именно годините чакане правят дори два месеца непоносими, — промърмори Фишър.

— Погледни нещата по друг начин, Крайл. Научи се да отстъпваш пред неизбежното. Световният Конгрес няма да позволи да отпътуваме по-рано. Колониите са вперили поглед в нас и не можем да бъдем сигурни, че всички те ще приемат версията, че сме тръгнали към Марс. Това дори би било странно като се вземе предвид бедният опит на Земята в това отношение. Ако бездействуваме в продължение на два месеца, те ще предположат, че имаме трудности — нещо, което с охота ще повярват — и ще разсеем вниманието им.

Фишър ядосано поклати глава.

— Кой се интересува дали знаят какво правим? Ние ще изчезнем и на тях ще са им нужни години, докато открият свръхсветлинния полет — а дотогава ние ще имаме цяла флотилия от свръхсветлинни кораби и с бързи темпове ще покоряваме Галактиката.

— Не бъди толкова сигурен. По-лесно е да подражаваш и да надминеш, отколкото да изобретиш. А и правителството на Земята, като има предвид бедния си опит в космоса откак Колониите се развиха пълноценно, явно, по психологически причини, желае да си извоюва предимство. — Тя сви рамене. — Освен това ни е нужно още време за провеждане на опити със „Свръхсветлинен“ при ниска гравитация.

— Опитите сякаш нямат край.

— Имай търпение. Тази техника е съвсем нова и неизпробвана, различна от всичко досега, така че няма нищо по-лесно от това да изникват нови опити, особено като се има предвид, че не сме напълно сигурни във влиянието, което силата на гравитационното поле оказва върху преминаването в хиперпространството и обратно. Наистина, Крайл, не можеш да ни обвиняваш в това, че сме предпазливи. В края на краищата, само до преди десетина години свръхсветлинният полет се смяташе за невъзможен.

— Дори с предпазливостта може да се прекали.

— Възможно е. След известно време аз ще реша, че сме направили всичко, което е по силите ни и тогава ще излетим. Обещавам ти, Крайл, че няма да се бавим излишно. Няма да прекалявам с предпазливостта.

— Надявам се.

Уендел го погледна недоверчиво. Трябваше да го попита.

— Знаеш ли, Крайл, напоследък не си същият. От два месеца сякаш гориш от нетърпение. По едно време се беше успокоил, а след това изведнъж отново се изпълни с вълнение. Случило ли се е нещо, за което не знам?

Крайл изведнъж стана спокоен.

— Нищо не се е случило. Какво може да се е случило?

На Уендел й се стори, че спокойствието го обзе твърде рязко, че внезапното му безразличие е твърде подозрително. Тя продължи:

— И аз това те питам. Опитах се да те предупредя, Крайл, че не е вероятно да намерим Ротор като нормално функциониращ свят, нито изобщо да го намерим. Няма да намериш твоята… малко вероятно е да намерим някой от обитателите му жив. — Тя почака, но тъй като той упорито мълчеше, довърши — Не съм ли те предупреждавала за тази… възможност?

— Често — каза Фишър.

— И въпреки това, сега говориш като че ли нямаш търпение да дочакаш щастливата среща. Опасно е да се хранят надежди, които е малко вероятно да бъдат осъществени и да залагаш всичко на тях. На какво се дължи внезапното ти спокойствие? Да не би да си разговарял с някого, който без основание е настроен оптимистично?

Фишър се изчерви.

— Защо трябва да съм разговарял с някого? Защо да не мога сам да си правя заключения във връзка с този или който и да било друг въпрос? Това, че за разлика от теб, не разбирам от теоретична физика не означава, че съм малоумен или ненормален.

— Не, Крайл, — каза Уендел. — И през ум не ми е минавало такова нещо и не съм искала да намекна това. Кажи ми своята теория за Ротор.

— Не е нито много проницателна, нито сложна. Просто ми се струва малко вероятно Ротор да е бил засегнат от нещо в празното космическо пространство. Лесно е да се каже, че от Ротор има само останки, ако изобщо е достигнал Звездата Съсед, но какво ги е унищожило по пътя или след като са стигнали там? Предлагам да ми дадеш определен сценарий за това — сблъсък, извънземен разум, каквото и да е.

Уендел отвърна сериозно:

— Не мога, Крайл. Нямам ясновидски способности. Хиперпространственият метод е сложно нещо, Крайл. Повярвай ми. Той не използува само пространството или хиперпространството, а се плъзга по разделящата ги повърхнина като за кратко време навлиза ту от едната, ту от другата страна и преминава от пространството в хиперпространството и обратно по няколко пъти в минута. Следователно по пътя им от тук до Звездата съсед може да е имало такова преминаване повече от един милион пъти.

— Е и?

— Е, и се оказва, че това преминаване е много по-опасно отколкото летенето само в пространството или хиперпространството. Не знам колко задълбочено роторианците са развили теорията на хиперпространството, но има вероятност да не е било много задълбочено, иначе сигурно щяха да я развият до истинско свръхсветлинно летене. В нашия проект, който разглежда теорията на хиперпространството до най-малката подробност, успяхме да докажем какъв ефект оказва преминаването от пространството в хиперпространството и обратно върху материални обекти.

Ако обектът е точка, по време на преминаването върху него няма напрежение. Но ако той не е точка, ако е разположен в пространството, както е при всеки кораб, тогава в определен момент една част от него се намира в пространството, а друга в хиперпространството. Това създава напрежение, силата на което зависи от големината на обекта, физическия му строеж, скоростта на преминаване и т.н. Дори за обект с размерите на Ротор, опасността от едно или дори десет преминавания е толкова малка, че спокойно може да се пренебрегне.

По време на нашия полет до Звездата Съсед със свръхсветлинна скорост, е възможно да преминем в пространството от два-три до десетина пъти. Пътуването ще бъде безопасно. При един полет с хиперпространствения метод обаче, може да има милион преминавания, което увеличава опасността да се достигне фатално напрежение.

Фишър изглеждаше ужасен.

— Сигурно ли е, че ще се достигне фатално напрежение?

— Не, нищо не е сигурно. Това е въпрос на статистика. Един кораб може да направи този преход милион или милиард пъти без нищо да му се случи. От друга страна, може да бъде унищожен още при първото преминаване. С нарастване броя на преминаванията, опасността се увеличава.

Това ме кара да мисля, че Ротор е тръгнал на път без да разбира много добре риска от преминаването. Ако знаеха повече, те никога не биха тръгнали. Има възможност напрежението, на което са били подложени, да е било достатъчно слабо за да им позволи да „докуцат“ до Звездата Съсед или пък толкова силно, че да ги унищожи напълно. Следователно можем да намерим останките им, а може и нищо да не намерим.

— А можем да намерим оцеляла Колония, — възрази Фишър.

— Така е, — каза Уендел. — Или, противно на всички очаквания, самите ние да бъдем унищожени и поради тази причина да не намерим нищо. Моля те, не гледай на нещата като сигурни, а като вероятни. И не забравяй, че е малко вероятно човек, който не познава добре теорията на хиперпространството, да стигне до правилни заключения.

Фишър замълча, дълбоко подтиснат, а Уендел го гледаше смутено.

62.

Теса Уендел откри, че Станция Четири е странно място. Приличаше на Колония, само че беше обзаведена като съчетание между лаборатория, обсерватория и площадка за излитане. На нея нямаше нито ферми, нито къщи — нито едно от съоръженията на една Колония, колкото и малка да е тя. Тя дори не се въртеше около оста си, с което да създава подходящо псевдогравитационно поле.

В действителност, тя не беше нищо друго освен гигантски космически кораб. Въпреки че имаше условия за живот при редовно снабдяване с храна, въздух и вода (имаше съоръжение за преработване на вода, но то не вършеше добра работа), беше ясно, че никой не би останал тук за дълго.

Крайл Фишър заядливо изкоментира, че Станция Четири прилича на старомодна космическа станция от ранните дни на Космическата Ера, която непонятно как бе оцеляла до двадесет и трети век.

Тя обаче беше неповторима в едно отношение. Предлагаше панорамна гледка към системата Земя-Луна. От Колониите, обикалящи около Земята, рядко можеше да се види истинската връзка между тези две тела. От Станция Четири обаче разстоянието между Земята и Луната винаги беше най-много петнадесет градуса и докато Станция Четири се въртеше около гравитационния център на тази система (което грубо се равняваше на въртене около Земята), промените във взаимоотношението между двете планети, както в позиция, така и във фаза, и променящата се големина на Луната (в зависимост от това дали се намира от страната на Станцията или от другата страна на Земята) бяха едно безкрайно чудо.

Слънчевата светлина се блокираше автоматично посредством устройството Изат (Уендел научи, че това означава „Изкуствено Затъмнение“) и гледката на небето на Станцията се нарушаваше единствено, когато Слънцето беше прекалено близо до Земята или Луната.

Колониалният произход на Уендел се прояви, тъй като тя обичаше да гледа играта между Земята и Луната най-вече (както казваше тя), защото това й напомняше, че вече не е на Земята.

Тя сподели това с Фишър, който се усмихна кисело. Беше забелязал, че докато го казва, тя се озърта наоколо.

— Виждам, че не се притесняваш да ми кажеш това, въпреки че аз съм Землянин и мога да се засегна. Но не се тревожи, няма да се разчуе.

— Имам ти пълно доверие, Крайл. — Тя му се усмихна щастливо. Той се беше променил значително след разговора, който бяха провели при пристигането си на Станция Четири. Вярно, беше мрачен, но това беше по-добре от трескавото очакване да се случи невъзможното.

— Наистина ли мислиш, че фактът, че си Заселник, ги смущава на този етап от играта? — попита той.

— Разбира се. Те никога не забравят това. Те са не по-малко тесногръди от мен, а аз никога не забравям, че те са Земляни.

— Но явно забравяш, че аз съм Землянин.

— Така е, защото ти си Крайл и не спадаш към никаква друга категория. Аз съм Теса. И толкова.

— Теса, — замислено попита Фишър, — не те ли смущава това, че ти разработи свръхсветлинния полет за Земята, а не за своята Колония — Аделия?

— Но аз не съм направила това за Земята, а при други обстоятелства не бих го направила за Аделия. И в двата случая бих го направила заради себе си. Имах да разреша един проблем и свърших това успешно. Сега ще вляза в историята като изобретателя на свръхсветлинния полет, а това е нещо, което направих за себе си. Може да звучи превзето, но го направих и за човечеството. Няма значение къде е направено изобретението. Някакъв човек или хора на Ротор изобретили хиперпространствения метод, но сега и ние, и всички Колонии разполагаме с него. В последствие Колониите ще разполагат и със свръхсветлинния полет. Където и да се постигне някакъв напредък, в крайна сметка печели цялото човечество.

— Само че Земята се нуждае от него повече отколкото Колониите.

— Имаш предвид приближаването на Звездата Съсед, от която Колониите лесно могат да се измъкнат, ако това се наложи, докато Земята не може. Ще оставя този проблем на ръководителите на Земята. Аз осигурих средството, а те могат да разработят методите за най-подходящото му прилагане.

— Доколкото разбрах, тръгваме утре, — каза Крайл.

— Да, най-сетне. Ще направят холографски записи и ще ни дадат пълни указания. Не се знае обаче кога ще могат да ги направят достояние на широката публика и на Колониите.

— Не преди да се завърнем, — каза Фишър. — Не би имало смисъл да ги разгласяват, ако не са сигурни дали изобщо ще се върнем. За тях това ще бъде едно мъчително чакане, тъй като няма да имат никаква връзка с нас. Когато астронавтите кацнали на Луната за пръв път, през цялото време поддържали връзка със Земята.

— Вярно е, — отвърна Уендел, — но когато Колумб отплавал в Атлантическия океан, испанските монарси нямали вест от него, докато не се завърнал след седем месеца.

— В момента Земята е изложена на много по-голяма опасност, отколкото е била Испания преди седем века и половина, — каза Фишър. — Наистина е жалко, че нямаме свръхсветлинна комуникация след като имаме свръхсветлинен полет.

— И аз съжалявам. Както и Коропатски, който постоянно ми повтаря да разработя телекомуникация. Но, както му казах, аз не съм някаква свръхестествена сила, която с един замах да изпълни желанията на всеки. Едно е да накараш материя да се предвижва през хиперпространството, а съвсем друго — някакви вълни. Те се подчиняват на различни закони дори в обикновеното пространство, затова Максуел изведе електромагнитните си уравнения два века след като Нютон изведе своя закон за гравитацията. Материята и вълните следват различни закони и в хиперпространството, а законите, на които се подчиняват вълните, все още ни затрудняват. Някой ден ще разработим свръхсветлинна комуникация, но засега не можем.

— Жалко, — каза замислено Фишър. — Възможно е без свръхсветлинна комуникация полетът да се окаже безсмислен.

— Защо?

— Липсата на свръхсветлинна комуникация прекъсва пъпната връв. Възможно ли е една Колония да просъществува далеч от Земята и останалата част от човечеството?

Уендел се намръщи.

— Каква е тази нова философска линия?

— Просто ми хрумна нещо. Като Заселник, Теса, ти си свикнала с това и може би не си се замисляла, че животът на Колониите не е съвсем естествен за хората.

— Така ли? Никога не ми е изглеждал неестествен.

— Защото Колонията, на която си живяла, не е единствена. Ти си живяла в цяла система от Колонии, сред които има една голяма планета, на която живеят милиарди хора. Не допускаш ли, че след като са достигнали Звездата Съсед, роторианците са установили, че не ги задоволява животът на една изолирана Колония? В такъв случай те щяха да се върнат на Земята, но не са го направили. Дали причината е в това, че са намерили планета, на която да живеят?

— Обитаема планета в орбита около червено джудже? Почти невъзможно.

— Природата умее да се шегува с нас и да ни изненадва. Ами ако там има обитаема планета? Не е ли редно тя да бъде изследвана подробно?

— Започвам да разбирам накъде биеш, — каза Уендел. — Мислиш, че корабът може да стигне до Звездата Съсед и да открие, че там има някаква планета. В такъв случай ние ще регистрираме нейното съществуване, ще преценим от разстояние, че е необитаема и ще продължим с по-нататъшните си изследователски задачи. Ти обаче ще настояваш да кацнем на нея и да я изследваме много по-щателно, за да се опитаме да намерим дъщеря ти. Но какво ще стане, ако нашите невронни детектори не засекат разум никъде в евентуалната планетна система на Звездата Съсед, не трябва ли, въпреки това да претърсим всяка отделна планета?

Фишър се поколеба.

— Да. Ако има някакви признаци, че планетите са обитаеми, мисля, че трябва да ги изследваме. Трябва да научим колкото може повече за всяка такава планета. Може да се наложи скоро да започнем евакуирането на Земята и трябва да знаем къде да заведем хората. На теб ти е лесно да пренебрегваш това, тъй като Колониите могат да отпътуват дори и без да се налага евакуа…

— Крайл! Не се дръж с мен като с враг! Не започвай да гледаш на мен като на Заселник. Аз съм Теса. Обещавам ти, че ако има планета, ще я изследваме колкото е възможно по-задълбочено. Но ако има такава и ако роторианците са се заселили на нея, то тогава… Ти си прекарал няколко години на Ротор, Крайл. Сигурно познаваш Дженъс Пит.

— Чувал съм за него. Никога не съм го срещал лично, но же… бившата ми жена работеше с него. Тя смяташе, че той е много способен човек, много интелигентен, много силен.

— Много силен. На останалите Колонии също бяхме чували за него. И общо взето не беше много на почит сред нас. Ако е възнамерявал да намери за Ротор място, неизвестно на останалата част от човечеството, най-подходящото нещо е било да отиде на Звездата Съсед, тъй като е най-близо и по онова време никой освен Ротор не е знаел за съществуването й. Но ако по някаква причина е искал да разполага с цяла система, какъвто си е Дженъс Пит, би се страхувал да не го последват и нарушат монопола му. Ако случайно е намерил планета, която може да се използува от Ротор, чуждата намеса ще му бъде още по-неприятна.

— Накъде биеш? — попита Фишър, който изглеждаше разтревожен, сякаш знаеше накъде бие Уендел.

— Утре излитаме и не след дълго ще бъдем при Звездата Съсед. И ако тя има планета, както ти смяташ, и ако открием, че роторианците са се заселили на нея, въпросът няма да е просто да кацнем на повърхността й и да кажем „Здравейте! Изненада!“. Боя се, че в мига, в който ни забележи, Пит ще ни демонстрира своя вариант на „Здравейте“ и с мощен взрив ще ни прати в забвение.